Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Golden Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и начална корекция
hrUssI (2012)
Корекция
asayva (2018)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Ан Мейджър

Заглавие: Мъж за милиони

Преводач: Ангелина Василева

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Арлекин България ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0063-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6254

История

  1. — Добавяне

Осма глава

— Господин Тейлър помоли да отидете в кабинета му, госпожо Зачери — каза Лили с многозначителна усмивка, от която Джени се разгневи.

— Добре, ще отида — тросна се тя.

Той искаше да се срещне с нея за петнадесети път днес, а тя не можеше да свърши нищо, защото непрекъснато прекъсваше работата й. Знаеше, че в главата на секретарката витаят непочтени мисли за нея. Напоследък всички в Зачери Фолс я гледаха по същия начин, включително и Майк.

След онази майска утрин, когато се върна вкъщи специално, за да я изнуди да отиде на работа, Блейд промени коренно отношението си към нея. Вече не я избягваше. Тъкмо обратното, нарочно търсеше срещи с нея.

Настояваше тя да го придружава, когато инспектираше къщите със стаи под наем — фирмата бе сключила договори със собствениците. Случваше се да останат някъде сами цял час. Той се занимаваше с документацията. А тя мислеше за клюките, които щяха да плъзнат за тях. Защото камериерките ги виждаха как идват и си отиват заедно.

Джени искаше да проведе един разговор с Блейд, но проблемът беше много сложен. Той хвърляше всички сили, за да подобри комплекса. Не можеше да го обвини за този ентусиазъм — от работата му имаха полза много хора, включително тя самата. Усилията му вече даваха резултати. Месечните приходи нарастваха стремително. Курортът бръмчеше постоянно като добре смазана машина и това се дължеше на Блейд. Персоналът бе доволен повече от когато и да било. Гостите на хотела постоянно сипеха похвали.

Но защо той искаше тя да е постоянно с него? Канеше я при пътуванията си до Сан Антонио, защото не обичал да взема сам решения. Тя се опитваше да му откаже, ала той продължаваше да я увещава, докато приемаше. Разбира се, това не бе чак толкова трудно, защото тя искаше да пътува с него, въпреки въпросите, които хората си задаваха за отношенията им.

Когато бяха на работа, постоянно говореха по телефона. Блейд сякаш не можеше вече да вземе и най-незначителното решение без нея. Най-много я беше яд, че неговото внимание и приятелство й доставяха удоволствие, докато за него те не означаваха нищо.

Вечер идваше при нея в къщата. Казваше, че имат да обсъждат важни проекти, а всъщност не вършеха никаква работа — разговаряха, той играеше с Кати. През цялото време Джени усещаше как Мария ги наблюдава с многозначителната усмивка — същата, каквато виждаше по лицата на хората в Зачери Фолс, когато я срещаха с Блейд.

Той я взе на обиколка с конете из ранчото. На проверка, както й обясни. Тя така и не разбра какво проверяваше той. Мак бе все още полудив и тя се уплаши, защото Блейд настояваше да го язди.

С конете излизаха винаги заедно. Яздеха с часове в събота и неделя следобед. Понякога ходеха до гробището. Един ден той я заведе до колибата, която използваха с Кейлъб и Дийн някога, за да ловуват в най-отдалечената и дива част на ранчото. За нейна изненада то бе почистено и подредено. Блейд й призна, че е идвал тук неведнъж след завръщането си, винаги когато му се е искало да остане насаме със себе си. Тук бе прекарал първите нощи в Зачери Фолс, преди да се нанесе в жилището над гаража. Джени мислеше, че е ходил някъде с жени. Възможно ли бе наистина да е търсил уединение?

Блейд не бе докосвал Джени от следобеда в обора. Но винаги когато я гледаше, в погледа му припламваха дяволити пламъчета. Вече не правеше усилия да прикрива чувствата си както пред нея, така и пред другите. Постоянно я държеше под око сякаш очакваше нещо да се случи. Но тя не можеше да разбере какво е то. Знаеше само, че все повече се изнервя и промяната в него хвърля и нея в непрекъснато очакване.

Веднъж в града Сюзън мина покрай тях в червеното си порше. Блейд й махна. Тя обаче не отговори на поздрава му и извърна глава настрани.

— Не си ли говорите напоследък? — учуди се Джени.

— Аз й говоря. Но тя на мен — не — отвърна той безразлично, сякаш темата не представляваше интерес за него.

— Чух, че напоследък пак се срещала с бившия си мъж.

— Ще се радвам, ако се съберат отново. — Блейд говореше без капка ревност. — Знаеш ли, тя вижда децата през неделите. А на тях им трябва майка всеки ден.

— Аз пък мислех, че вие двамата…

— Била си на грешен път — изгледа я косо той.

— Всички казваха…

— На всички ще им се стъжни, ако не ме оставят най-после на мира! — Тонът му беше категоричен.

Темата Сюзън Харпър бе приключена. Джени искаше да забрави страстта, с която той целуваше тази жена в леглото си. Ала споменът за разголения й крак и прегръдката им не можеше да се изличи от знанието й. Преследваше я навсякъде и й причиняваше огромна болка. Пречеше й да повярва, че Блейд би могъл да обича истински една жена. Тогава той се обясни в любов на Джени, а само час по-късно в прегръдките му беше Сюзън, която сега пък зарязваше. Блейд не можеше да обича и да бъде верен само на една жена, мислеше Джени. Тя, разбира се, не го обичаше. Той я привличаше само физически. Защо трябваше да се тревожи, че не можел да бъде верен някому, щом и нейните чувства към него не бяха особено дълбоки…

Тръгна за кабинета на Блейд по-объркана от когато и да било. Страните й аленееха от яд. Чък се ухили разбиращо, когато мина край него. Сигурно си имаше своя хипотеза за изчервяването й… Усмивката му я разгневи още повече — за всички хорски сплетни бе виновен Блейд!

Реши да му каже, че й пречи да работи, като непрекъснато я безпокои. Ядните думи обаче заседнаха в гърлото й. Той не беше сам в кабината. Пълно бе със служители от охраната. Атмосферата изглеждаше много напрегната.

Блейд седеше зад бюрото си нехайно. Стана да я посрещне. Всички в стаята видяха как свойски постави ръка на талията й. Усмивката му бе предназначена единствено за нея.

— Дами и господа — започна той непринудено, с ръката все още на кръста й, — вие познавате моята партньорка Джени. — Синият му поглед бе преднамерено интимен и безочлив.

Вече не я наричаше пред хората госпожа Зачери. Без съмнение, те разбираха, че той се интересува от нея като от жена.

Мъжете кимаха и й се усмихваха — всички, освен едно момче с болнав вид на около осемнадесет години. То бе с белезници. До него седеше шериф Гланзър. Беше се свило на стола с поглед, впит в земята. От време на време поглеждаше нагоре. Тръсваше глава, косите му падаха назад и очите оглеждаха присъстващите с омраза.

— Блейд, какво става тук? Кое е това момче?

— Решихме загадката с изчезналите телевизори — обясни той накратко. — Няколко почивни дни наблюдавахме незаетите къщи, за да хванем крадеца и снощи най-после успяхме. Залових Рик в дом 48 когато откачаше кабела на телевизора. Призна, че е откраднал ключовете от една камериерка, с която се срещал. Крадял телевизорите в неделя следобед. Семейството му се нуждаело от пари.

Момчето стрелна с яден поглед първо Блейд, после Джени. Беше му противно да разговарят за него.

— Имаме достатъчно доказателства да го пратим в затвора за няколко години, госпожо — каза важно шериф Гланзър. — В случай, че вие се съгласите да предявите иск.

— Разбира се, че ще предявя, щом господин Тейлър смята, че е редно. — Джени гледаше момчето. Какъв ужас да отиде толкова млад в затвора!

— Точно там е въпросът. Господин Тейлър не иска да повдига обвинение.

— Какво? — Джени се вгледа в Блейд учудена.

— Джени — започна той, — говорих с момчето и с майка му. Положението им е отчайващо. В семейството има пет деца. Бащата пие. От две години това момче, Рик, издържа сам всички. Напуснал училище, за да работи. Преди пет месеца е останал без работа и до този момент не си е намерил нова. Майката е болна.

— Нали има някакви агенции за оказване на социална помощ… Не им ли дават пари?

— Дават им, но недостатъчно. Реших да платя телевизорите и да поема попечителство над момчето. Ще го наема на работа. Част от заплатата му ще се удържа за откраднатите апарати.

Джени гледаше сърдитото момче. Разумно ли беше Блейд да поема такава отговорност заради него? Ами ако то нападнеше някого? Например гост на хотела? Или Кати? В най-добрия случай, щеше пак краде.

— Блейд, убеден ли си, че постъпваш правилно?

Той погледна момчето и очите му се изпълниха с дълбоко състрадание.

— Да, напълно — каза той накрая.

— Ще съжалявате, господин Тейлър — предупреди шерифа. — Не разбирате какво правите. Бащата е пияница, майката — лъжкиня, а момчето краде. Измет е като цялото си семейство.

Момчето се опита да скочи от стола като разярено животно, ала двама служители на реда го спряха.

Блейд погледна Гланзър и момчето, изпълнено с горд гняв — бяха го нарекли измет! Ако си спомняте, шерифе, така казваха и за мен, мислеше гневно Блейд.

След час той, Джени и Рик останаха сами в кабинета. Момчето разтриваше китките си, освободени от белезниците.

— Защо правиш това, Тейлър? — попита то едва чуто.

— Искам да ти дам възможност да докажеш, че не си онова, което каза за теб Гланзър.

— Не ми трябва твоята милостиня!

— Това не е милостиня… Да речем, че по този начин връщам някакъв мой стар дълг.

— На мен нищо не ми дължиш, защото аз никога за никого нищо не съм направил. А и от къде на къде да правя нещо за теб?

— Този дълг е особен. А и човекът, на когото съм длъжник, е мъртъв.

— Знаеш, че мога да избягам, нали? Или да ви изпокрада всичко! — рече сърдито Рик.

— Така ще отсечеш клона, върху който седиш ти и цялото ти семейство. Рик, в кърпа си ми вързан сега, защото отговарям за теб. А аз се отнасям сериозно към отговорностите си. Не обичам да ме крадат. Нито ти, нито който и да било друг. Ако си умен, няма да помислиш повече за кражби. Ще работиш и ще покажеш на мен и на всички останали, че в действителност си по-добър, отколкото всички те смятат. Или наистина си такъв, какъвто каза Гланзър?

— Не съм!

— Как ще го докажеш? Доколкото разбрах, хората тук са ти набрали доста.

— Ще им покажа какъв съм!

— Какво искаш да работиш? — смени темата Блейд. — Имаш богат избор. Ще започнеш от най-ниското стъпало, разбира се.

Последва продължителна пауза. Накрая Рик проговори. В гласа му имаше далеч по-малко гняв, отколкото преди:

— Разбирам от коне, господин Тейлър.

— Значи реши — усмихна се Блейд. — Добре. Утре в осем сутринта да си в конюшнята. А сега се прибирай вкъщи и кажи на майки си какво се разбрахме.

— Искате да кажете, че мога да си отида?

— Не обичам да повтарям. Хайде, разкарай се оттук!

Рик изскочи от стаята. Очите на Джени и Блейд се срещнаха.

— Хубаво е, че се опитваш да направиш нещо за това момче.

Той сви рамене и се усмихна. В очите му играеха немирни пламъчета.

— Нищо чак толкова не съм направил. Можеш да пишеш една червена точка там, където са отбелязани черните.

— Дори най-добродетелните граждани на Зачери Фолс не биха се загрижили толкова много за някой непознат! Не биха рискували!

— Значи не са чак толкова добродетелни, за колкото се представят. И през ум не им минава, че в човека има нещо добро, дори ако той е сгрешил един-два пъти, като Рик Джонсън, например. Но мен изобщо не ме интересува какво мислят те!

Тя хвана ръката му. За всеки друг това би бил само един приятелски жест. Но между тях се появяваше искра дори при най-лекия допир. Ръцете му внезапно я обгърнаха страстно. Лицето му се напрегна. Устните му се надвесиха над нейните и тя остана без дъх от целувката му. Беше жадна за ласки и объркана. Не я бе целувал от седмици.

Той моментално разбра, че постъпва неразумно. Това не влизаше в плановете му. Ала не можеше да устои на нейното красиво и мило лице. Изпитваше райско блаженство, докато целуваше устните й. Тя го прегърна през кръста и се притисна към него. Нуждаеше се от близостта му, така както той от нейната. И вече не отричаше надигащата се в нея вълна от желание. Целувката на Блейд стана по-страстна. Езикът му се плъзна в устата й и докосна връхчето на нейния. Слабините му се разтопиха, когато тя пламенно отвърна на целувките му. Беше щастлив, че тя го желае толкова силно, колкото той нея.

Предлагаше му се без задръжки. От устните й се отронваха стонове на радостно вълнение. Събудена бе цялата й чувственост. Блейд усещаше до себе си стройното й тяло, така желано в мечтите му. Всичко нейно му принадлежеше в този миг — стегнатите гърди, дългите бедра, сладките устни.

Нямаше нужда от думи. Нямаше обяснения в любов. Говореше страстта и инстинктите им. И двамата бяха твърде горди, за да декларират чувствата си. А те преливаха от всеки техен жест и милувка…

Искаше да бъде сам с нея на някое отдалечено скришно място. Господи, толкова отдавна не се бе любил с жена! Слабините му изгаряха.

Внезапно вратата се отвори и секретарката му нахлу в стаята. Прекрасният миг бе прекъснат.

— О, извинете! — възкликна Нанси и се изчерви от неудобство. — Мислех, че сте сам, господин Тейлър.

Ръцете на Блейд се отпуснаха. Джени поруменя от унижение, че са я видели как се целува с него. Чувстваше се безпомощна. Виеше й се свят. Беше напълно опустошена. А той изглеждаше абсолютно спокоен, сякаш нищо не се бе случило… Тя не забелязваше, че ръцете му са свити в юмруци.

— Какво има, Нанси? — попита той спокойно.

— Някакъв господин Томас иска да ви види. Относно възможността в „Горски кът“ да се проведе семинар по компютърно програмиране.

— Боя се, че бях забравил за тази среща.

Нанси се изчерви още повече, когато хвърли поглед към Джени, която прибираше немирните кичури коса, измъкнали се от кока й.

— Покани го, след като си отиде Джени. Още не сме довършили нашия… делови разговор — каза той с нагла усмивка.

Вратата се затвори внимателно зад гърба на Нанси.

— Как можа да го направиш! — нахвърли се Джени срещу Блейд.

— Кое как посмях да направя?

— Да се държиш така, сякаш нищо не се е случило!

— А нима се е случило нещо лошо?

Спокойствието му я подразни още повече.

— Не, нищо лошо. Само репутацията ми е съсипана!

— Ами тя отдавна е съсипана, ти не си ли забелязала?

— Искаш да кажеш, че през цялото време си знаел как отношението ти към мен кара хората да мислят, че сме любовници?

— Това доказва колко малко е нужно да направи човек в този град, за да го набедят, че е лош.

— Но аз не съм направила нищо лошо!

— Точно така — усмихна се лукаво.

— Ти си мошеник!

— Вече си ми го казвала.

— Не те ли е грижа какво мислят за теб сега?

— Отдавна не се интересувам от хорските приказки за мен.

— Никога ли няма да се промениш?

— Искам да бъда такъв, какъвто съм. Не желая да се променям само за да се харесам на някого.

— Репутацията ми е съсипана заради теб, а ти ми се хилиш, сякаш се гордееш с това. Не те интересува какво си ми причинил!

— Не, не ме интересува. Живял съм дълго с лоша репутация. Сега, когато се съсипа и твоята, ще ни разделят по-малко неща. Преградата между твоите добродетели и моите грехове се срина, момиче. И двамата сме на един и същи бряг. Надявам се, че ще се научиш да се радваш на свободата, която имаш, след като изгуби тази твоя безценна репутация. Първо, можеш да дойдеш в леглото ми, без дати пука кой какво ще каже. Хората вече са си помислили най-лошото.

— Значи ти си планирал всичко?!

— Дявол да го вземе, Джени! Ти никога не си била онази, за която те мислеха, нали? Не си нито безгрешна, нито толкова почтена и вярна на Дийн! — Тя почервеня под прямия му поглед. — Защо не опиташ да бъдеш такава, каквато си в действителност? Сигурно ще ти хареса повече отколкото непрекъснато да се притесняваш какво ще кажат хората.

— Мразя те, Блейд Тейлър! Нарочно съсипваш живота ми!

— Не съм искал да го съсипя…

— Е, да, обаче го направи!

— Сигурна ли си? Кажи ми това отново довечера, след като с теб…

Беше много сърдита и не го остави да продължи.

— За твое сведение, приключила съм с теб. Завинаги! Нямам намерение да ти позволя да ме докоснеш — нито тази, нито която и да било друга нощ!

— И мислиш, че тогава аз ще променя мнението си за теб, така ли?

— Ти… — Думите се задавиха в гърлото й. Разбираше, че не може да го нарани с нищо.

Той се усмихна, когато тя изхвърча от стаята. А очите му бяха пълни с обещание за щастие…

 

 

Вечерта Майк се отби неочаквано в ранчото. Когато Джени го посрещна на входа, слънцето залязваше зад позлатените хълмове. Мария беше завела детето в конюшнята да гледат как Блейд тренира Мак.

— Майк, много мило е от твоя страна, че дойде — каза Джени, като се приближи по терасата към него. — Ще постоиш, нали? Искаш ли да пийнеш нещо студено? Да седнем на люлката, за да си поговорим. Отдавна не сме имали време за това. — Намерението й бе да използва Майк като прикритие, когато Блейд се върне вкъщи.

— Това не е официално посещение… Искам да поговорим, Джени. Носят се слухове за теб и Блейд Тейлър.

Както го водеше към люлката Джени се вцепени.

— Не се боя да разисквам този проблем с теб или с когото и да било друг. Нищо лошо не съм направила. Нямам намерение да се защищавам.

— И за миг дори не съм си помислил такова нещо! Ала той открито ти руши репутацията. Непрекъснато се върти около теб. Гледа те, сякаш си някоя от неговите евтини жени. Той знае какво мнение имат хората за него. Ако е джентълмен, ще стои настрана от теб. Достатъчно беше, че се върна и взе онова, което по право се падаше на теб и Кати. А сега оставя на свобода разни престъпници.

— Непростимо е да се говори срещу хората, когато те не са дали повод за това — разгорещи се Джени. Искаше да избегне разговора за Блейд. Неприятно й бе да злословят за него, макар че тя самата бе вбесена от поведението му.

— Смятам, че има само един начин да се разреши този проблем и хорските уста да се затворят завинаги — заяви Майк.

— И какъв е той? — Джени не разбираше нежния му тон и топлината в очите му.

— Време е да се омъжиш.

Блейд беззвучно се приближи до терасата, яхнал Мак.

— Точно това исках да кажа и аз, Килпатрик. Омъжи се за мен, Джени! Имам най-доброто желание да те направя почтена жена.

— Нямах предвид теб, глупако! Аз искам да се оженя за нея! — кресна Майк, като се изправи и застана срещу Блейд.

Мак подскочи от неочакваното движение. Блейд му заговори успокоително.

— Спокойно, момчето ми. Не ми прави номера! — След това се обърна към Майк: — Ще ти бъда благодарен, ако си седнеш в люлката и не ми плашиш коня. Що се отнася до плановете ти за женитба с Джени, не забравяй, че свързват името й с мен, а не с теб. Какво ще кажат за теб хората, ако се ожениш за някоя от любовниците на Блейд Тейлър?

Майк седна и се облегна назад в люлката. Дишаше като риба на сухо. Джени бе вбесена. Как можеше Блейд да се шегува с предложението за женитба и в същото време така ужасно да я обижда? Ако поне малко го беше грижа за нея, не би се държал по този начин! Стисна зъби и се вторачи в него. Мразеше го най-вече заради вълнението, което предизвикаха у нея заядливите му думи за женитбата.

— Не бих се омъжила за теб, Блейд Тейлър, дори ти да беше единственият мъж на планетата!

— Разбира се, че няма да го направи, Тейлър. Никоя добродетелна жена, която се уважава, не би те взела. Поне в този град — намеси се Майк, набрал увереност.

— А тази ще го направи! — изсмя се Блейд, като посочи Джени. — Хайде, кажи му истината! Кажи му, че искаш мен, а не него! Винаги си искала мен, дори без да се женим! Кажи му, че си моята жена!

— Ти си лъжец, Блейд Тейлър! — проплака Джени.

— Аз съм много неща, при това почти всичките са лоши. Но не съм лъжец и ти добре го знаеш. Кажи му, момиче, какво има между нас двамата от десет години, от времето преди да се ожениш за Дийн. Или ще накараш и него да се измъчва заради теб цял живот?

Майк се обърна недоумяващ към Джени.

— За какво говори той? Та между вас няма нищо! Ти винаги си обичала Дийн!

Джени притисна ръце към устата си и въздъхна приглушено. Нужно бе само да отрече казаното от Блейд. Майк никога не би му повярвал.

— Майк… — започна тя, но не й достигна въздух.

— Кажи, че Тейлър лъже! — настоя той. Очите му я пронизваха.

Нещо в нея се пропука. Вече не я интересуваше какво ще кажат хората. Не можеше да излъже. Беше приключила с фалшивата представа за себе си.

— Не… Не мога — призна си тя, — защото това е истина.

— Какво?!

— Ти чу какво каза тя, нали, Килпатрик? А сега, ако нямаш нищо против, бих искал да разменя две думи с моята… хмм… годеница.

Майк изгледа Блейд, сякаш виждаше самия дявол, и хукна по пътеката към кадилака си. Джени се подвоуми за момент и се затича след него. Искаше да му обясни нещата, ала когато стигна до алеята, там беше останала само пушилката от колата. Червената светлина от стоповете се стопи в мрака.

— Майк! — извика тя след него, но той не я чу. А и да беше чул, нямаше да спре.

Запъти се към къщата. Искаше да е сама. Гордостта й бе наранена. Изпитваше жестока болка. На пътя й се изпречи Блейд, възседнал величествено Мак. Никога не й бе изглеждал толкова красив и мъжествен. В сиво-лилавия здрач косата му падаше като златен фонтан над загорялото чело. Трите горни копчета на ризата му бяха разкопчани и разкриваха бронзовото му тяло. Прилепналите джинси очертаваха силните му бедра. Но погледът му я плашеше. Очите му бяха потъмнели и в същото време излъчваха поразителна светлина. В тях се четеше недвусмислено желание. Никога не бе го виждала такъв. Внезапно я обзе страх.

— Махни се от пътя ми, Блейд Тейлър!

— И ти да се прибереш в стаята си, за да се цупиш? За нищо на света! — изсмя се той.

Джени се чудеше какво да направи. Свечеряваше се, а Мария и детето все още ги нямаше.

— Къде е Кати? — попита го тя, усетила някаква смътна опасност.

— В курорта дават филм за деца. Казах на Мария да я заведе. Така че двамата да сме сами. — Гласът му беше нисък и дрезгав. Тембърът му я възбуждаше и разтреперваше.

Сама с него! Тези думи се запечатаха в съзнанието й и разпратиха сигнали за надвисналата заплаха.

— Без мое позволение? — Тя леко се задъха, като се опита безуспешно да мине покрай него.

Блейд се засмя. В безочливите му сини очи можеше да види, че се забавлява.

— Да, Джени. Ние с теб имаме да говорим за много неща. Не искам малкото ти ангелче да ни отвлича.

— Няма за какво да разговарям с теб! — извика тя.

— Мила, това е най-добрата ти идея за тази вечер!

Наведе се над шията на коня и изцъка в ухото на Мак. Поведе го срещу нея. Очите му се плъзнаха по тялото й и тя разбра какво възнамерява да направи. В Блейд постоянно тлееше едва прикривана необузданост. Сега изражението му беше на човек, който ще се сдобие с онова, което иска, без да се замисля.

Джени хукна да бяга. Тичаше пъргаво и леко като подплашена сърна. Тичаше към гъста редица дъбове и хвойни. Ако Блейд не беше застанал между нея и къщата, можеше да се скрие вътре и да заключи. Но щеше ли да й помогне това? Между дърветата бе тъмно. Тя едва виждаше пътя си. Препъна се, падна, стана и отново се затича. Чуваше зад себе си копитата на Мак по скалата и ехото от приглушения смях на Блейд.

Той се забавляваше!

Но тя не знаеше как го измъчва нейното гъвкаво, устремено напред тяло. Нарочно задържаше коня, за да гледа как тя се стрелка между дърветата и дългата й тъмна коса се развява над раменете. Красива бе като горска нимфа — с тясна талия, заоблени бедра и дълги, грациозни крака. Приличаше на искрящо, рядко и много ценно бижу. Твърдо бе решен, че ще я притежава.

Желанието му да почувства тялото й под своето надделя. Играта на гоненица му омръзна. Заби пети в хълбоците на Мак и препусна в луд галоп след нея. Настигна я и я грабна на гърба на коня до себе си. Топлината на тялото й го хвърли в огън. Джени се изви в ръцете му и Мак изцвили диво от изненада. Изплаши я повече от Блейд.

— Стига си се дърпала, защото конят ще скочи и това ще е краят и на двама ни!

Желанието да се бори с него я напусна. Страхът й от неуправляемия кон беше по-силен. Бе твърде изтощена и останала без дъх, за да се съпротивлява срещу силния мъж, чиито ръце я притискаха здраво. Мак препускаше в здрача през пространства с кактуси, храсталаци и дъбове, към най-отдалеченото кътче на ранчото. Мъжът и жената на гърба му усещаха все по-силно еротичното удоволствие от общата езда.

Хълбоците на Джени бяха плътно прилепени към слабините на Блейд. При всяко движение на копитата те се люшваха заедно. И най-малкият допир разпалваше телата им. Ръцете на Блейд разкопчаха блузата й, въпреки нейните слаби опити да го спре. И пръстите му докоснаха нейната жарка гола плът.

Тя усети жадните му устни под разпилените си коси. Знаеше, че може да се бори срещу него и да вика, обаче докосването му и страхът от коня приспаха слабата й съпротива. Неясно съзнаваше, че не бива да позволява на Блейд да прави с нея каквото си иска толкова лесно. Но дори когато мислеше да се бори с него, една част от нея се наслаждаваше на дивното великолепие на този миг, по-хубав от най-чувствените й мечти.

Срамът и удоволствието бяха отнели всичките й сили. Мъжът и жената препускаха в спускащата се нощ — към един първичен и тъмен свят, изпълнен с всепоглъщаща страст.