Флора Спиър
Весела Коледа, Карол (9)

Глава девета

— Лейди Огъста, къде сте? — извика Карол. — Сега не е време да си играете с мен. Не можете да очаквате да се прибера в Марлоу Хаус сама посред нощ. — Обърна се и се огледа трескаво, но както и преди, бе сама в празната църква.

После, внезапно, без да има усещането, че е прекосила улиците на града, тя се озова в спалнята си. Огънят, който бе запалила Нел по-рано същата вечер, отдавна бе изгаснал и в камината се виждаха само студени въглени. Вечерята й също се оказа напълно изстинала. Карол бързо свали дрехите си, облече топлата вълнена нощница и се пъхна в леглото. Зави се с дебелото одеяло, но продължаваше да трепери.

— Не треперя от страх — каза си младата жена, — защото вече свикнах да общувам с духове и да се пренасям от място на място. Не, лейди Огъста ме остави да замръзна в онази студена стара църква. Да не би да иска да умра? Ала какво ще спечели от смъртта ми? Как тя би й помогнала да заеме мястото, което й се полага в отвъдния живот? Мислех, че иска да ме промени, а не да ме убива. Може би просто са я извикали някъде другаде… Навярно трябва да даде отчет на някого дали е постигнала напредък с мен. Предполагам, че висшите сили ще й заповядат да се откаже от мисията си и да ме остави на спокойствие.

След тези объркани мисли и след преживяната странна нощ тя се унесе в дълбок сън и се събуди чак на сутринта, когато Нел влезе с подноса със закуската.

На следващия ден, рано следобед, Карол отново се озова пред църквата „Сейнт Фиъкър“. Този път дойде със собствените си крака, ала установи, че не може да влезе вътре. Вратите бяха заключени, навярно предпазна мярка срещу безделниците, които се мотаеха наоколо.

— Приличат ми на хора, които биха откраднали дори свещниците от олтара — каза си Карол. — Май ще е по-добре да се махна, преди някой от тях да ме ударил по главата, за да си присвои портмонето ми.

Като се оглеждаше внимателно, Карол зави покрай църквата и се озова на малка уличка зад нея. Там откри входа към залата, в която тя и лейди Огъста бяха наблюдавали вечерята за бедните на Бъдни вечер. Вратата бе отворена и се виждаха хора, които сновяха нагоре-надолу с чанти с продукти. Карол разпозна неколцина от работниците, които бе видяла предишната вечер. Бе погледнала вестника и бе видяла, че днес е денят преди Бъдни вечер, затова реши, че хората вероятно приготвят храната за предстоящата благотворителна вечеря.

Искаше й се да се присъедини към тях, ала нещо я спря да влезе в сградата. Не беше физическа бариера. Не можеше да се застави да прекрачи прага и да влезе в салона, където навярно щеше да срещне мистър и мисис Кинкайд. Не можеше да си представи как ще им се извини и ще им предложи помощта си.

— Едва ли бих могла да направя нещо за тях — каза си тя. — Може би само ще им преча, а и ще се чувствам неудобно, след като последния път, когато говорихме, се държах толкова лошо с тях. А и освен това не съм сигурна дали при срещата си с потомката на Пенелопи няма да кажа нещо, което сигурно ще я накара да си помисли, че съм започнала да полудявам.

Карол знаеше, че това са само извинения, но се обърна и се отдалечи от църквата „Сейнт Фиъкър“. Тръгна по оживените улици на Лондон, но почти не забелязваше коледните украси и забързаните хора, които правеха последните си покупки преди Коледа. Мислите й никак не бяха приятни и радостни. Към безнадеждния копнеж по Никълъс се прибави и загрижеността за съдбата на Нел и Хети, както и чувството за вина заради начина, по който се бе отнесла към мистър и мисис Кинкайд в деня на погребението на лейди Огъста.

— Една от причините да се чувствам толкова разстроена — каза си младата жена, — е, че не съм яла както трябва. Нуждая се от прилична храна, тъй като лейди Огъста два пъти ми попречи да си изям вечерята, а вероятно и тази нощ ще стори същото. О, Господи, чудя се какви ли ужаси ми е подготвила за тази нощ?

В сравнение с очакващите я изпитания, храната бе най-малкият проблем, който лесно можеше да бъде решен. Преди да се върне в Марлоу Хаус, Карол влезе в едно кафене и изяде голям сандвич с печено говеждо и изпи цяла каничка силен чай. Храната повдигна духа й и тя се почувства по-уверена. Продължи да се разхожда по притъмнелите улици на Лондон и накрая се намери от другата, доста отдалечена страна на площада, където се намираше Марлоу Хаус. Денят се случи облачен и мрачен. Гъста мъгла обвиваше сградите и се стелеше над площада. Светлините на коледното дърво в средата на площада изглеждаха странни и неясни.

Обикновено по площада се разхождаха хора, а пред къщите се виждаха паркирани коли. Тази вечер Карол не видя нито хора, нито коли, и наоколо бе необикновено тихо. Шумът от уличното движение от другата страна на площада сякаш бе заглушен от необичайно гъстата мъгла.

Тръгна по покритата с чакъл пътека. Стъпките й отекваха зловещо в тишината, която я заобикаляше. Когато стигна до украсената ела в средата на площада, стори й се, че някой върви зад нея. Извърна се рязко, но не видя никого. Сега тишината бе още по-плътна и някак особено застрашителна. Мъглата също бе станала по-гъста, задушаваше я и тя можеше да чуе глухите удари на сърцето си.

Внезапно в мрака пред нея изплуваха очертанията на Марлоу Хаус. Прозорците бяха тъмни, лампите пред предната врата също бяха изгасени, не светеше дори електрическата крушка на входа за слугите.

— Ще трябва да поговоря с Кремптън — промърмори тя и се упъти към къщата. — Само защото лейди Огъста е мъртва, това не означава, че трябва да гаси лампите. Къщата изглежда необитаема, а това е доста опасно. — О, небеса! — Закова се на място, защото я осени внезапна мисъл. — Ами ако всички са излезли и са отишли да пазаруват? Или пък са отишли на кино? Нима ще трябва да вляза сама в тази голяма и стара къща? Може би трябва да използвам предния вход. Много по-лесно ще намеря ключа за лампите в големия салон, отколкото на долния етаж откъм входа за слугите. Но защо са изгасили всички лампи в къщата?

Внезапно светлините на коледното дърво също угаснаха. Сега мъглата бе студена и влажна. Карол усещаше студените капки по лицето си. Гърлото й се сви от ужас и сърцето й учестено заби.

— Сигурно тази мъгла ме задушава — опита се да се окуражи тя. — Няма да се плаша. Няма нищо необичайно в това, че всички лампи са загасени. Може би крушките са изгорели. Ще говоря с Кремптън и той ще ги смени. В края на краищата, нали уличните лампи все още светят?

В този миг уличните лампи изгаснаха.

Карол пое дълбоко въздух и си каза, че трябва да запази спокойствие.

— Вероятно има някаква централна повреда и токът временно е прекъснат — високо каза тя. Направи няколко предпазливи стъпки към Марлоу Хаус. — Ако си е вкъщи, Кремптън ще запали свещниците. Просто трябва много внимателно да сляза по стълбите към слугинския вход, някой ще ме чуе и ще ми отвори.

Мисълта за приятното лице на Нел я окуражи. Би се зарадвала дори и на киселата физиономия на мисис Маркс. Нощта бе невероятно тъмна и гъстата стелеща се мъгла я караше да си представя, че има нещо или някой, който се е спотаил в мрака и чака, за да се нахвърли върху нищо неподозиращите минувачи. Ала най-изнервяща от всичко бе абсолютната тишина. Карол не чуваше нищо, освен ударите на сърцето си.

— Сигурно ще срещна някой, който е излязъл да провери какво става — промърмори Карол. — Защо няма полицай наблизо? А защо не се вижда никакъв крадец, който би се възползвал от ситуацията? Струва ми се, че ще се зарадвам, ако видя някой крадец. Той навярно ще има фенерче.

Като стъпваше внимателно, тя продължи да върви напред. Мислеше, че се движи в посока към Марлоу Хаус, но не бе сигурна. Виждаше смътните очертания на голяма сграда пред себе си и предполагаше, че това е домът на покойната лейди Огъста, но можеше да бъде и някоя друга сграда.

— Няма значение дали ще стигна до друга къща. Познавам ги всички и лесно ще открия Марлоу Хаус.

Обаче въпреки всичките й усилия да запази спокойствие, тишината и тъмнината започнаха да надвиват смелостта й. Никога Карол не бе виждала подобна ужасяваща и плашеща тъмнина и толкова дълбока тишина. Не разбираше какво се е случило. Знаеше, че от другата страна на площада живеят хора и те би трябвало вече да са запалили свещи или фенерчета. Трябваше да се чуват гласове, които да обсъждат повредата. Карол потисна желанието да се втурне напред към някоя познато място, където ще се почувства в безопасност. Внимателно опита с върха на обувката си пътя пред себе си и едва тогава направи още една предпазлива крачка.

Бе станало необикновено студено, ръцете й бяха замръзнали и имаше чувството, че капките по лицето й са се превърнали в лед.

— Мислех, че миналата нощ ми е било студено — каза си тя, — ала не може да се сравнява със сега. Надявам се, че газовата инсталация работи и ще мога да си направя кана чай. — Говореше високо, за да не започне да пищи или да плаче. Ако признаеше пред себе си колко е изплашена, нямаше да може да се контролира повече и сигурно щеше да изпадне в паника.

Усети, че е дошла до края на чакълената пътека. Значи пред нея се намираше павираната улица. Продължи да пристъпва внимателно, знаеше, че не й остава още много. Очертанията на голямата сграда бяха съвсем наблизо пред нея и тя скоро щеше да бъде в безопасност в Марлоу Хаус.

Отпред нещо се раздвижи. Някаква сянка изплува от тъмнината и се насочи към нея. След секунда Карол ясно видя очертанията й.

— Кой е? — извика тя. Гласът й трепереше и тя се засрами от страха си. Опита отново. — Полицай ли сте? Или сте някой, който живее в една от тези къщи? Случайно да имате фенерче?

— Ако бях някой съсед с фенерче, нима щях да се разхождам в тъмнината?

— Лейди Огъста! — Карол едва не припадна от облекчение при звука на познатия глас, ала след миг се ядоса. — Какво целите, като ме плашите така? Вие ли сте виновна за този мрак? Ако е така, незабавно запалете светлините! Не помислихте ли какво може да се случи? Можеха да станат автомобилни катастрофи, хора да заседнат в асансьорите или просто да се наранят в тъмнината!

— Постигнали сме значителен напредък — прекъсна я лейди Огъста. — Само преди ден или два ти не се тревожеше за нищо друго, освен за собствената си персона. Уверявам те, че останалите жители на Лондон не са забелязали нищо нередно.

— Нима само аз съм заобиколена от непрогледен мрак? — гневно извика Карол.

— Освен това си станала и по-остроумна.

— Защо изведнъж решихте да ми се явите извън къщата, вместо да дойдете в спалнята ми?

— Но продължаваш да задаваш неправилни въпроси.

— Това е, може би, защото едва не ме подлудихте. Поне този път хапнах нещо. Какви са плановете ви за тази вечер?

— Възнамерявам да ти покажа бъдещето. Такова, каквото би било, ако ти не предприемеш някои стъпки, за да го промениш.

— Какво бъдеще? Следващия месец? Следващата Коледа?

— Започнах мисията си, като ти показах миналото преди сто седемдесет и пет години. Тази нощ ти ще видиш Марлоу Хаус след сто седемдесет и пет години.

— Нима очаквате от мен да променя това, което ще се случи след сто седемдесет и пет години? Това е невъзможно! — подигравателно рече Карол. — Не съм толкова важна личност, че да променя бъдещето. Особено пък, след като съм решила да се върна в Ню Йорк, за да си потърся работа.

— Решението ти дали да останеш в Лондон или да заминеш ще промени бъдещето — изтъкна лейди Огъста.

— Вие може и да не чувствате студа, но аз замръзвам. Не можем ли да отидем някъде, където е светло и топло? Бих искала да видя лицето ви.

— Няма да намериш тази топлина в Марлоу Хаус. Обаче мога да уредя малко повече светлина.

Карол усети някакво движение на тъмната сянка, която бе лейди Огъста. Внезапно около нея стана по-светло и тя видя лицето и ръцете на лейди Огъста. Бяха бледи и сивкави като пепел. Под очите й имаше големи тъмни кръгове, а ръцете и лицето й бяха много по-слаби от предишните й появявания, сякаш плътта се бе стопила от костите й. Под тъмния шал, с който бе увита главата й, се подаваха кичури от косата й. Те бяха мръсни и сиво-бели и висяха сплъстени около лицето й. Бе облечена в дълга права черна роба, а раменете й бяха наметнати с тежък сив шал.

— Май не ме намираш за особено привлекателна — въздъхна лейди Огъста. — Нито пък аз. Но както и да е, видът ми е много подходящ за това, което смятам да ти покажа тази нощ.

— Нима бъдещето е толкова мрачно? — попита Карол. Помисли си, но не го каза на глас, че лейди Огъста изглеждаше готова за погребение.

— Навярно ще го намериш доста мрачно — бе тъжният отговор.

— И този път ли само ще бъдем наблюдатели, или хората, които ще срещнем, ще могат да ни виждат и да разговарят с нас?

— За няколкото дни, които ще прекараме в бъдещето, ние ще принадлежим на него, сякаш сме родени тогава. Твоите възможности да промениш бъдещето съществуват само в настоящето, така че няма да причиниш никаква вреда. Надявам се, че това, което ще видиш, ще ти помогне окончателно да се превърнеш в друга личност.

— Мисля, че вече се промених достатъчно и ще ми стигне за два живота, ала ако твоето мнения или мнението на господаря ти е друго, и аз трябва да узная още нещо, то по-добре да започваме — рече Карол и пое дълбоко въздух, за да събере сили за това, което я очакваше. — Водете ме там, където искате да бъда.

Този път лейди Огъста не я прегърна, нито хвана ръката й — само постави бледия си тънък пръст върху рамото на Карол.

В този миг неясната светлина около нея изчезна и Карол потъна в непрогледна тъмнина и тишина. Сякаш я бяха загърнали с черно кадифе. Младата жена почувства някакво движение. Това не беше земята под краката й. Имаше чувството, че от дълбоките тъмни недра на земята у нея прониква някакво мрачно и тъжно усещане и се слива с душата й. Главата й се замая, но постепенно започна да се прояснява. Лейди Огъста махна пръста си от рамото й и се отдръпна.

Звуците се завърнаха — силни, дразнещи шумове, сякаш някой се опитва да задвижи ръждясала част от машина, а останалите части са клеясали и стържат и скърцат, Карол закри ушите си с ръце, но не можа да спре шума.

Бавно тъмнината се стопи и се показа небето — мрачно и сиво. Валеше студен дъжд, който падаше тежко и замръзваше върху земята.

Карол се втренчи в машината, която работеше в средата на площада. После бавно се огледа и потръпна от ужас.

— О, Господи! — Не можа да каже нищо повече. Облечената в черно фигура зад нея се помръдна и някой я хвана за ръката.

— Добре дошла в двадесет и втори век — каза лейди Огъста. — Добре дошла в бъдещето.