Ингър Аш Улф
Лечителят (17)

17.

Неделя, 21 ноември, 20:00 ч.

Три часа по-късно се бяха скупчили около отец Глендининг, който, без да свали палтото си, разказваше на компютъра на Джил Юн за чудото с хляба и рибите на латински. Точно в осем вечерта мобилният на Хейзъл иззвъня отново. Тя чу как гласът на детектив Севиние се излива в ухото й от другия бряг. Беше много развълнуван.

— Чакайте — каза тя след малко. — Спрете. — Обърна се към останалите. — Джеймс, телефонът ти има ли високоговорител?

— Защо ми е такъв телефон? Нямам дори часовник с радио.

— Аз имам интернет телефон — каза Юн и всички я погледнаха. — Дайте му този номер; мога да приема обаждането на компютъра. — Подаде на Хейзъл лист и тя прочете номера на Севиние. След минутка мелодията от „Диско Инферно“ гръмна от високоговорителите на компютъра на Юн и тя свърза Севиние с останалите в стаята.

— Започнете отначало — каза Хейзъл. — Карайте бавно.

Севиние се беше задъхал. Гласът му се показа върху хладилника на Уингейт като черна лента с бясно подскачаща линия по средата.

— Той е свещеник. Саймън Малик. Ръководел е някаква църква тук, наречена — настъпи пауза, докато погледне бележките си — „Западна църква на Месията“.

— Какво, като каубоите на Христос ли? — попита Грийн.

— Пълни вегетарианци — продължи Севиние. — Особняци. По някаква причина убива собствения си брат и после започва да издирва хора, които искат да умрат. Хората е трябвало здраво да го търсят — продължаваше Севиние, — има страница, но само тези, които са наистина отчаяни и търсят усилено, са можели да го открият. Свързан е със сайтове, на които някой би потърсил алтернативно лечение за свои близки. Линковете му са завоалирани, но казват неща от сорта на „край на страданията“, „напълно облекчаване на болката“ и тем подобни. Щом щракнеш с мишката, отиваш на сайт, наречен „Анастасис“ и можеш да му пишеш чрез готова форма. На сайта има само тази форма, която не ти казва нищо. Така че пишеш.

Отец Глендининг, който гледаше да не се престарава, се заслуша внимателно и това не убягна на Хейзъл.

— Щом попълниш формата, натискаш „Изпрати“ и тя автоматично те свързва с друг сайт; той се казва „Гетсимания“. Там има само огромна картинка на скала. Открих такава скала върху гърдите на мъжа. Но ако ви избере…

— За какво? — попита Хейзъл.

— Ако ви избере, ви дава останалата част от адреса на гетсиманската страница. И камъкът се маха.

Юн вече беше намерила страницата. Те стояха зад нея и гледаха черната скала.

— Виждаме я, Адютор. Каква е останалата част от адреса?

Той им я продиктува и Юн го написа. Камъкът изчезна и се показаха букви. Всички се наведоха.

— Машах е на иврит — тихо промълви Глендининг. — Означава да те миропомажат. Коренът на думата месия.

Хейзъл се смръзна. На екрана пишеше:

КАМЪКЪТ ПУСКА МИРОТО СИ

ТОЙ Е МИРОСАН

В ГЕТСИМАНИЯ ТИ СИ ПЛОДЪТ НА ДЪРВОТО

В ГЕТСИМАНИЯ ТВОЕТО СЕМЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ

ТУК ТИ СИ ЗЕМЯ

НЕГОВИЯТ ВЕСТИТЕЛ ИДВА

ТИ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАШ КЪМ НЕГО

НЕГОВИЯТ ВЕСТИТЕЛ ИДВА ПРИ ТЕБ

ТИ СИ КАМЪКЪТ

НЕГОВИЯТ ВЕСТИТЕЛ Е ВЪРЗАН ЗА ТЕБ

КАМЪКЪТ ПУСКА МИРОТО СИ

ТИ СИ МИРОСАН

ТИ СИ КОРЕНЪТ И СТЪБЛОТО. И КЛОНЪТ, И ЦВЕТЪТ

Юн щракаше с мишката по съобщението. Нищо не стана. Прочетоха го отново. За пръв път от седмица настъпи пълно мълчание.

— Анастасис. — Хейзъл Микалеф се обърна към отец Глендининг. — Това ви говори нещо.

Устните на свещеника бяха влажни и трепереха.

— На гръцки означава „възкресение“ — рече той.

— Там ли сте още, Адютор?

— Тук съм.

— Какво пише в имейлите?

— Мисля, че са договори — отвърна той. — Упоменати са час и място. Уговарял се е с хората.

— Джил, можеш ли да му дадеш адрес, на който да ги препрати. Адютор, пишете.

Джил Юн издиктува имейл адреса си.

— Препращам ви ги всичките сега — рече Севиние.

Видяха как имейлите започнаха да изскачат един след друг на екрана на Юн; имената на убитите бяха изписани с ясен син шрифт.

— Страхувам се, че сме пропуснали един.

— Кой?

— Казва се Тамара Лоурънс. От Пикту, Нова Скотия. Уговорката им е била за вчера, двайсет и първи. Но има и една предстояща. Нюфаундленд. Мъж на име Карл Смоутс. Беладона пристига там утре, в два следобед. Знам го Тринити Бей. Ходил съм с бившата си жена преди години. Много е красиво. — Гласът му заглъхна.

— Севиние?

— Тук съм.

— Изпратете ни всичко. Изпратете ни всичко, което имате.

— Да.

— Добре ли сте, Севиние?

— Зле ми е. Un vrai malheur de tristesse.

— Какво? — попита Грийн.

— Паднал е духом — прошепна Уингейт и Грийн го изгледа.

Хейзъл се наведе към компютъра на Юн.

— Добра работа свършихте, детектив.

— Да. Но те всичките са мъртви. До един.

— Приключете задачата. Кавалеристите разбраха ли какво става?

— Изобщо не съм ходил при тях — отвърна той.

Юн прекъсна връзката. Линията върху хладилника, където беше подскачал гласът на Адютор Севиние, стана права. Оказа се, че всички са вперили поглед в нея.

— Обзалагам се, че федералните в Порт Харди ще бъдат много благодарни на подхвърления кокал от полицията в Порт Дъндас — обади се Грийн.

— Ще си получат местопрестъплението — отвърна Хейзъл. Насочи вниманието си към Глендининг. — Какво мислиш за всичко това?

— Обещава да им отвори гробовете — каза той, лицето му беше безизразно.

Хейзъл преглеждаше имейлите, Юн ги отваряше един по един. Тя се извърна да погледне към Грийн, който кимна в отговор на мълчаливия й въпрос.

— Обикновено държи на думата си — рече той.

— Трябва да изпратим някого до къщата в Пикту да потвърди за трупа. Вече си е заминал, но може да го задържим в Тринити Бей — каза Хейзъл. — Имаме… — Погледна си часовника. Минаваше осем. — Имаме по-малко от шестнайсет часа да заловим Беладона и ако го изпуснем в Нюфаундленд, ще изчезне завинаги. Искам всички федерални агенти в радиус триста километра от Тринити Бей да тръгнат натам със сто и осемдесет. Джеймс, ти лично отговаряш Карл Смоутс да бъде прибран на сигурно място. След това искам да си организираш рандеву със Севиние и да сглобите всичко, което имате за тази Западна църква на Месията. Рей, с теб се връщаме в участъка да координираме действията си с конната полиция в Нова Скотия. А вие… — Тя се обърна към Глендининг. Той беше тръгнал да си ходи.

— Да?

— Вие сядате с госпожица Юн и няма да ходите никъде, докато не чуете мъртвешката уста да каже нещо, което според вас има смисъл.

— О, не… не искам да имам нищо общо с това! Дойдох, щом ме повикахте, но си свърших работата. Пък и онзи френски полицай ви каза къде да намерите вашия човек.

Тя седна и сложи ръка върху неговата. Никога не беше харесвала този свещеник, смяташе, че Порт Дъндас заслужава духовник с повече търпение и повече топлота. Но той беше тяхната участ и те — неговата.

— Видях как ме погледнахте, отче. Това ви плаши.

— Дяволски сте права, плаши ме.

— Може и да знаем къде да търсим този човек, но още не знаем какво иска. Ако тези хора имат послание към нас, вие сте единственият, който може да ни каже какво е то.

Той се поколеба.

— Не искам да знам, Хейзъл — отвърна тихо, засрамен от страха си. — Седях тук близо час и половина и четох катехизиса на една машина. Но не желая да узная резултата от действията си. Не искам да чуя какво иска.

— Не мога да ви пусна, отче. Съжалявам. — Тя стана и погледна Джил Юн, която й кимна. Налагаше се тя да се оправя с неотстъпчивия свещеник. Останалите трябваше да звънят по телефоните.

 

 

— Лемма — каза лицето върху хладилника на Уингейт.

— Не — отвърна Глендининг, забил очи в скута си. — Започни с либера.

 

 

В участъка в Пикту никой не отговаряше. Беше неделя, време за вечеря. Наложи се Хейзъл да се обади в Ню Глазгоу, на двайсет километра оттам, за да се намери кой да вдигне телефона. Диспечерът там имаше един патрул навън, полицай Невин.

— Можете ли да ме свържете с него? — попита тя и след секунда чу гласа му. — Аз съм детектив-инспектор Хейзъл Микалеф — представи се тя. — Обаждам се от полицейско управление в централен Онтарио.

— Добър вечер, детектив-инспекторе.

— Полицай Невин, разполагаме с информация, която ни кара да вярваме, че снощи в Пикту може би е извършено убийство.

— Тук всичко е спокойно, госпожо — отвърна Невин. — Две хлапета караха един краден голф по полигона в Игълс Нест снощи, нищо друго нямаше. Дори пияни шофьори, за да не скучаем.

— Убийството може още да не е открито. Жертвата живее сама.

— Откъде знаете това, детектив-инспекторе?

— Обадиха ни се. Можете ли да отидете до Пикту? Адресът е Маки Роуд 61.

— Ще ми трябват петнайсетина минути — отвърна той. — Встрани от Трентън Уей съм.

— Не знам къде се намира, полицай Невин, но вярвам на думата ви. Давам ви директния си телефон. Обадете ми се, щом пристигнете.

— Тъй вярно — отвърна полицаят.

През две бюра Грийн се караше с федералните. Задържа разговора, когато тя се приближи.

— Участъкът в Сейнт Джон с готовност ще изпрати кола.

— Трябва ни полк.

— Не знам дали имат полк.

— Не ставай глупав — каза тя. — Къде е Джеймс?

— Каза му да прибере Карл Смоутс.

Тя стана и се огледа. Уингейт не беше на бюрото си. Видя го да стои до бюрото на сержанта и да говори с непознато ченге.

— Ало? — каза Грийн на телефона. — Слушайте, трябват ни поне две коли там. Една в къщата на жертвата и поне една — да, знам, че още няма убити. За бога…

Хейзъл взе телефона.

— Добър вечер, детектив-инспектор Хейзъл Микалеф. Мога ли да попитам с кого разговарям? — Гласът от другия край се представи като дежурен сержант Пауър. — По това време утре сутринта, сър, ще имате труп в Тринити Бей и по всяка вероятност по това време утре вечерта местният вестник ще пусне материал, в който ще пише, че сте били предупредени. Сериозно е, сержант; оставете всичко останало. — Джеймс й махаше да иде при него, тя вдигна пръст. — Да, разбирам, че не ви достигат хора, на всички не ни стигат. Но не може да се отнесете несериозно към сигнала само заради това. Моля ви — продължи тя, — изпратете хора. Имате нужда от някой при къщата, някой да обикаля и някой да чака на изходите на магистралата. Изпращаме ви по факса портрет на заподозрения. — Тя слуша известно време. — Не ви казвам как да си гледате работата. Казвам ви, че ако хванете този човек, всички ще получите медали, обещавам ви. — Даде отново телефона на Грийн и се запъти към регистратурата, където непознатото ченге търпеливо чакаше с ръце в джобовете на палтото.

— Съжалявам, че ви прекъснах — каза Уингейт. — Но реших, че е важно. Това е сержант Гари Уорнсби от Съдбъри.

Мъжът протегна ръка и Хейзъл я стисна.

— Детектив Севиние тук ли е?

— Пътува насам от Британска Колумбия — отвърна тя.

— Мога ли да попитам какво, по дяволите, прави в Британска Колумбия?

— За какво става дума, сержант?

Уорнсби гледаше ту единия, ту другия.

— Трябваше да се яви в съда вчера сутринта. Така и не дойде.

— Не знам нищо за това. Беше командирован при нас в средата на седмицата. — Изчака мъжът да отговори, но изражението му остана непреклонно. Наистина изглеждаше много ядосан. — Явно някой е отървал глоба за превишена скорост.

— Не трябваше да се яви в качеството си на свидетел, детектив-инспекторе, а на обвиняем.

— Какво?

— Преби един колега до безсъзнание преди две седмици. Временно е отстранен от длъжност.

— Боже господи! — измърмори Хейзъл. Идваше й да строши нещо. — Проклетият Мейсън…

— Моля?

Тя възвърна самообладанието си.

— Севиние трябва да кацне в Торонто утре сутринта. Секретарката ми има номера на полета. Съжалявам, сержант, изобщо нямах представа за това.

— Не е нещо, което ще тръгне да споделя с вас.

— Не — отвърна тя. Мерна Мелани с ъгълчето на окото си. — Ето това е човекът, с когото трябва да разговаряте — каза тя. — Мелани, това е сержант Уорнсби. Дай му информацията, от която има нужда.

— Полицай Невин ви търси на пряката линия — рече тя.

— Добре. — Извърна се към Уорнсби и отново му стисна ръката. — Действаме в момента.

— Виждам.

— Съжалявам за недоразумението със Севиние.

Мъжът се обърна да си ходи.

— Една секунда — спря го Уингейт.

— Какво има?

— Любопитен съм — рече той. — За побоя, който Севиние е извършил. За който е обвинен, че е извършил.

— Извърши го. Бях там.

— А полицаят, когото е пребил?

— Какво за него?

— Заслужил ли си го беше?

Хейзъл не можа да сдържи усмивката си.

— Остави човека да стигне до Торонто, Джеймс.

 

 

Тримата стояха до включения на високоговорител телефон на бюрото в заседателната зала. Хейзъл натисна копчето за прехвърляне на разговора и каза на микрофона.

— Детектив-инспектор Хейзъл Микалеф е на телефона.

— Пристигнах — каза полицай Хари Невин. Завиваше по алеята към къщата на Тамара Лоурънс от страничния път, който слизаше от магистралата. — Отпред изглежда спокойно.

— Предполагам, че не познавате тази жена, полицай? — попита Рей Грийн.

— Не, сър, Кевин от участъка ми каза, че е лекарка.

Хейзъл отново се наведе.

— На ваше място бих извадила пистолета от кобура и бих държала очите си на четири.

— Тъй вярно. — Чуха тихото хрускане, докато Невин прекоси разстоянието до къщата. — Лампите са загасени…

— Колко е часът при вас? — попита Уингейт.

— Девет и половина. Един час напред сме от вас. — Чуха го как тропа на вратата на Тамара Лоурънс. После се обади отново: — Никой не отваря.

— Трябва да влезете, полицай — каза Хейзъл.

— Съжалявам, инспекторе, но не мога да вляза в частно жилище без причина. Разбирам, че разполагате с информация, но може би сега е моментът да ми разкажете повече.

— Нямам време да ви осведомявам за цялото ни разследване. Това са извънредни обстоятелства — ако вътре има някой и има шанс да спасим живота му, трябва да го направим, и то веднага.

Чуха как ноемврийският вятър вие в телефона му. Грийн се напрегна, за да го разбере.

— Нали казахте, че вече била убита.

Хейзъл се поколеба.

— Ще ви кажа какво знам за Тамара Лоурънс. Тя е смъртно болна. Може да се е свързала с някой, който е предложил да й помогне. Да сложи край на живота й. Ако по една случайност тя е вътре и все още е жива, значи нашият човек още не е стигнал до дома й. Затова трябва да влезете в къщата.

Звездообразната конферентна конзола върху бюрото мълчеше.

— Ръцете ми трябва да са свободни — каза най-сетне Невин. — Ще ви набера пак.

Затвори.

— Да се обадим за подкрепление — рече Грийн. — Трябва да има още един участък на петнайсет минути от мястото. Имам лошо предчувствие. Хлапето ще нахлуе в къщата на убита жена само с пистолет и мобилен телефон в ръка.

— Дай му малко време — отвърна Хейзъл. — Ако я открие, ще се обади по радиото за подкрепление, преди да звънне на нас.

Две минути изминаха на забавен каданс. После телефонът иззвъня и всички подскочиха. Хейзъл грабна слушалката.

— Хейзъл Микалеф се обажда…

Едва го чуваше; беше се задъхал.

— Бяла жена! Четирийсет и пет, четирийсет и шест годишна, имам, имам жертва тук…

— Невин! Невин, чуй ме…

— Какво става? — обади се Грийн, наведе се над масата и се опита да улови погледа на Хейзъл. — Пусни го на високоговорител! Тя там ли е?

Хейзъл удари копчето на високоговорителя и върна слушалката на мястото й.

— Невин? Чуваш ли ме?

— Има кръв навсякъде…

— Успокой се…

— Обади ли се за подкрепление? — попита Уингейт.

— Отивам до колата си — отговори Невин и чуха как вратата на патрулката се тресна.

— Трябва да се обадиш на командира си, Невин… Невин, чуваш ли ме?

— Трябва да се махна оттук — рече той и форсирането на двигателя заглуши гласът му за малко. — Кола единайсет, кола единайсет вика централа?

Отзад се чу пукане и друг глас се обади.

— Хари?

— Кевин, имам проблем на Маки в Пикту. Трябват ми екип криминалисти и подкрепление…

— Какво има?

— Има убийство — хей, какво, по дяволите…

Изненадата в гласа му накара Хейзъл да изтръпне.

— Боже! — възкликна тя. — Невин!

— Една кола е блокирала пътя ми. — Той наду клаксона. — Разкарай се от пътя! — Наду го още веднъж и го чуха как отваря вратата.

— Не слизай от патрулката! — извика Грийн.

— Няма никой вътре — обади се полицаят. — Колата е празна.

— Невин — каза Грийн, стиснал здраво ръба на масата. — Махай се оттам. Върни се в колата си и се разкарай!

— Мисля… — каза той, но не успя да довърши.

— Полицай Невин? — обади се Хейзъл.

Линията прекъсна. Хейзъл бясно го набра отново, но никой не вдигаше.

— О, боже! — възкликна тя. — Малик е там. В момента е там.

 

 

Отец Глендининг блъсна стола назад и той се удари в печката. Гледаше как механичната мъртвешка уста повтаря думите отново и отново, ръцете му бяха побелели.

— Набери шефката си — каза той, гласът заседна в гърдите му. — Обади й се веднага!