Мартин Лутер
Кучето и овцата

Кучето дало овцата под съд за някакъв си хляб, който тя уж му дължала. Ала тъй като овцата отричала, кучето поискало да се призоват свидетели. Разрешили му. Първият свидетел бил вълкът, който рекъл: „Знам аз, че кучето даде на овцата хляб назаем.“

Соколът отсякъл: „И аз с очите си видях.“

Обърнал се тогава орелът към овцата: „Как смееш тъй безсрамно да се отричаш от дълга си!“

Тогава овцата била призната за длъжница и осъдена да върне хляба на кучето. Тя се принудила да остриже вълната си по никое време, за да заплати нещо, което тъй и не била получавала.

Поука: Светът тъй е устроен, че науми ли си злосторник някому да пакости, задължително ще се намерят и други злосторници-помагачи. Затова, искаш ли да живееш сред хората, привиквай към търпение. Пази се и от зли съседи и или се въоръжи с търпение срещу тях. Мислят ли ти съседи зло, има да патиш… Опазил те бог от зли съседи.