Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Barnen på Bråkmakargatan, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Астрид Линдгрен

Заглавие: Децата от улица „Тряскаджийска“

Преводач: Теодора Джабарова; Ели Буздрева

Език, от който е преведено: Шведски

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: повест

Националност: Шведска

Редактор: Костадин Костадинов

Художник на илюстрациите: Илун Викланд

ISBN: 978-954-660-061-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4515

История

  1. — Добавяне

Лота казва почти неприлични думи

При баба и дядо има толкова много забавни неща.

Представете си, на едно голямо дърво в градината има нещо подобно на веранда. Високо горе в дървото! Дотам води една стълба и когато човек се покатери по стълбата, стига до тази веранда и там има маса с пейки наоколо и всичко е оградено с парапет, та никой да не падне долу. Баба нарича тази веранда Зелената беседка. От всички места, където човек може да седне и да яде, най обичам такива, дето са по дърветата.

Като се събудихме първия ден у баба и дядо, Юнас веднага попита:

— Бабо, нали можем да решим непрестанно да ядем в Зелената беседка?

— Ай, ай, ай — каза баба, — какво мислите, че ще каже Майкен, ако е принудена да мъкне яденето три пъти на ден по тази разклатена стълба?

— Тогава ще кажа, че няма да го бъде — рече Майкен.

Майкен е бабината домашна помощничка. Тя е много добричка, ама никак не обича да яде по дърветата.

— Ама, бабо, ние поне можем да си занесем нашето ядене в Зелената беседка — казах.

— Защото иначе много ще се разсърдим — рече Лота. Малко е глупавичка нашата Лота.

Тогава баба каза, че не искала Лота да се сърди и затова щяла да ни даде палачинки да си ги занесем в Зелената беседка.

Баба изпържи сума палачинки и сложи в една кошница палачинките, кесийка захар, бурканче конфитюр, чинии и вилици, сложи вътре и едно шише мляко и три тенекиени канчета.

koshnica.png

След това се покатерихме в Зелената беседка. Юнас се изкатери пръв с кошницата, после аз и накрая Лота.

— Ако изтървеш кошницата, Юнас, много ще се смея — каза Лота.

besedka.png

Обаче Юнас не изтърва кошницата и ние наредихме всичко на масата горе на дървото и седнахме на пейките, и си ядохме палачинките с много конфитюр и захар, и пихме мляко, а дървото през цялото време шумолеше. Палачинките бяха страшно много и Лота не можа да изяде своите. И, представете си, тя взе че ги накачи по клоните на дървото!

— Играя си, че те уж са листа — рече Лота.

А палачинките се люшкаха напред-назад, когато духнеше вятърът, и почти приличаха на листа.

— Внимавай да не разбере мама — казах й аз.

Ама Лота пет пари не даваше какво й говоря. Седеше си там, гледаше палачинките и пееше една песен, която татко често пее, а тя почва така: „Хей, как шумят листата!“.

Скоро тя огладня пак и тогава отхапа от всички палачинки, та по дървото висяха само половинки палачинки.

— Играя си, че съм агънце, дето пасе листа в гората — рече тя.

Изведнъж долетя една птичка и тогава Лота каза на птичката:

Ти можеш да ядеш от моите палачинки, ама Юнас и Мия не бива.

Обаче птичката не искаше палачинки. Пък Юнас и аз усетихме, че още сме гладни и аз протегнах ръка и казах:

— Аз съм беден човек, дай ми нещичко в ръката!

palachinki.png

Тогава Лота ми даде една палачинка, която беше нахапала, и аз си я намазах с конфитюр, поръсих я със захар и я изядох, а тя много ми се услади, въпреки че беше само половин палачинка. Юнас също получи палачинки от Лота, когато каза: „Аз съм беден човек, дай ми нещичко в ръката“, защото Лота обича такива малко глупави игри. Най-после изядохме всичките палачинки на Лота и тогава тя рече:

— Палачинковите листа се свършиха. Ще почнете да ядете от зелените!

И откъсна цяла шепа зелени листа и искаше да ги ядем. Но Юнас и аз казахме, че сме сити.

— Със захар и конфитюр може — заяви Лота и взе че намаза конфитюр върху едно зелено листо, поръси го със захар и го изяде.

— Внимавай на листото да няма някоя гъсеница — каза Юнас.

— Да внимава гъсеницата — рече Лота.

„Много хрумвания има това хлапе“, вика дядо.

Представете си, на другия ден, който беше неделя, за обяд имаше херинга, а херингата е най-омразното ядене на Лота след рибените кюфтета. Времето беше много хубаво и когато е тъй хубаво, баба и дядо винаги ядат навън в градината на една маса, дето стои под най-голямото дърво.

Всички насядахме около масата: баба и дядо, и мама, и Юнас, и аз, ама Лота си играеше с котката и не идваше, въпреки че мама я повика много пъти. Най-сетне дойде и като видя, че има херинга, каза:

— Херинга в неделя… пфу по фараона[1]!

Тогава мама много й се разсърди, защото хиляди пъти е повтаряла на Лота да не казва „пфу по фараона“, което е почти проклятие. И мама рече, че ако Лота каже само още веднъж „пфу по фараона“, няма да остане при баба и дядо, а ще трябва да се върне в града. И не позволиха на Лота да седне да яде с нас заради това, дето го каза, и тогава тя взе да обикаля из градината и крещеше, докато ние ядяхме.

После трябваше да седне сама на масата и да яде, обаче тя само крещеше. Мама изпъди Юнас и мен и ни каза да отидем да играем, та Лота да седи сама, докато стане послушна. Обаче ние застанахме зад ъгъла на къщата и гледахме Лота, която крещеше ли, крещеше. Най-после млъкна, но то било само защото пак й дошло наум едно от нейните чудновати хрумвания. Взе херингата, която лежеше в чинията й, отиде до бъчвата с вода, която стоеше под улука, и потопи херингата в нея. Тогава мама пристигна тъкмо навреме и я видя, пък Лота рече:

— Защо пък, по фараона, да не си поплува малко!

— Лота, помниш ли какво ти казах? — попита мама.

bachva.png

Лота кимна и влезе в къщата, а подир малко излезе, като носеше своето малко куфарче, пък от него висеше един колан и се влачеше по земята след нея. И мама, баба, дядо, Юнас и аз гледахме как Лота ще си замине. Тя отиде при баба и дядо, направи малък реверанс и каза:

— Ще си замина у дома при татко, защото той е много по-добър от мама.

Не си взе сбогом с мама, нито с Юнас или с мен. И ние я гледахме как върви и влачи колана след себе си. Но когато стигна до портата, спря. Стоя доста време съвсем неподвижно.

zaminavane.png

Тогава мама я настигна и попита:

— Е, Лота, няма ли да си заминеш?

А Лота рече:

— По фараона, мамо, не мога да пътувам сама във влака!

Пък мама вдигна Лота на ръце и каза, че ще е по-добре да остане където е, защото на всички би ни било много мъчно, ако тя си замине. А Лота прегърна мама през врата и се разплака и не искаше да говори с Юнас и с мен, въпреки че ние искахме да я утешим и да я цункаме.

Но вечерта, след като си бяхме легнали, баба седна при нас и взе да ни разказва нещо от Библията и ни показа картините в една хубава Библия, която тя си има. А на едната картина беше нарисуван някой си Йосиф и баба каза, че Йосиф получил много хубав пръстен от фараона на Египет.

Тогава Лота извика:

— Ай, ай, бабо, какво каза ти сега?

Но Лота почти никога не казва вече „по фараона“.

Бележки

[1] В Швеция изрази като „по дяволите“, „дявол да го вземе“ и други подобни се считат за ругатни и за неприлични. Затова думата „дявол“ се замества с друга. Лота явно е чула някого да казва това. — Б.пр.