Адам Робъртс
Макатрицата (1)

Прелюдия

Всичко тъне в мрак. Някъде звъни телефон: бърр-бърр-бърр. Смразяващ звук.

Слушалката се вдига.

— Ало?

— О, здравейте! Специалният ни екип от оценители случайно се намира във вашия квартал и води проучване с рекламна цел. Би ли ви заинтересувала безплатна оценка за алуминиева дограма и гаражни врати?

Уморен глас:

— Сега е… полунощ.

— И денем, и нощем нашата цел е да ви доставим стойностни услуги, ефикасност и безплатен плосък калкулатор. Нашият експерт ще осигури оценката напълно безплатно. Не поемате задължение да купувате и нито един служител от компанията няма да посети дома ви.

— Как ще ми оценят дограмата, ако не дойдат?

Мълчание.

— Ами… такова… ще я оценят от отсрещния тротоар.

— Лека нощ.

Телефонната слушалка се връща на вилката. Остава само мрак.

Телефонът отново звъни. Този път слушалката се вдига по-бързо.

— Да? Какво? Какво има?

— Мистър Едикойси?

— Да, да, кой се обажда?

— Обаждаме се от Х? [email protected]. БЕЗПЛАТНО! БЕЗПЛАТНО! ХХХ, ТРОЙНО Х, ХХХ, ГАРАНТИРАН СЕКС! ХИТРИ ХУБАВЕЛКИ ХЛЕНЧАТ ЗА Х…!

— Моля?

— Искате ли да увеличите дължината на пениса си до: а) трийсет и пет сантиметра, б) шейсет сантиметра, в) безгранично! Безгранично!

— Че на кого му трябва безграничен пенис?

— Нашият екип от холандски специалисти по пластична хирургия чака на телефона, готов да приеме вашето обаждане. ХИТРИ ХУБАВЕЛКИ!

— Откъде взехте този номер?

— Мистър Едикойси, предстои сериозно съобщение. Чака ви сериозно съобщение. Готов ли сте да чуете сериозното съобщение?

И Едикойси трепва. Защото макар и нищожен, все пак има шанс това да е съобщението, което очаква — съобщението, което тревожи сънищата му, да е хитроумно прикрито сред купища глупости. Той казва:

— Аз… може би. Какво е съобщението?

— Хитри Хубави Зелки!

— Хубави зелки?

— Не, чакайте, Хитри хомункулуси… ох, не.

— Какво…

— Хомозигота! — крясва гласът отсреща. — Хомеопатия!

Изведнъж тонът се променя напълно. Строг и заплашителен механичен глас известява:

— Този телефонен разговор извърши незаконно действие и ще бъде прекъснат, Нефатална грешка в 348–552. Желаете ли антивирусна проверка? Да, не, отмяна на командата?

Връзката се прекъсва.

Гордън безсилно се отпуска в леглото. Напоследък получава все по-странни телефонни обаждания. Понякога си мисли, че целият свят около него се е побъркал.

Телефонът звъни за трети път. Той рязко грабва слушалката.

— Какво? Какво… какво има?

— Ъ-ъ-ъ — запъва се гласът отсреща. — Там ли е Лари?

— Лари? Не. Мисля, че бъркате номера.

— Здрасти… Лари?

— Набрали сте грешен номер.

— Ъ-ъ-ъ… Лари ли се обажда?

— Не. Мисля, че сте набрали грешен номер.

— Защо вдигате, щом съм набрал грешен номер? — сопва се гласът.

Връзката прекъсва.

Гордън Едикойси става от леглото и шляпа бос из апартамента. Отива до прозореца.

Навън вали сняг. Меки снежни парцали се сипят неуморно надолу, падат през черното небе като в забавен кадър. Неоновата реклама на отсрещната аптека им придава отровнозелен оттенък. На тази реклама буквата „Т“ се е усукала и изкривила, след като върху нея скочи котка. Сега прилича по-скоро на Е, тъй че надписът гласи „денонощна апеека“. Но светлината на рекламата е мощна и невероятно зелена. Снежинките подхващат лъчите й под най-странни ъгли и заприличват на тайнствени йероглифи, докато падат през зрителното поле на Гордън.

Гордън Едикойси дълго стои до прозореца и гледа снега.

Телефонът отново звъни.

— Гордън Едикойси? — изрича гласът отсреща. — Можете да получите виагра по цени на едро. Наберете номера на кредитната си карта…

Той изтръгва шнура от стената.

На другия ден Гордън пита Тим, който работи в неговата канцелария:

— Знаеш ли как се получават рекламни известия по електронната поща?

— Естествено — казва Тим. — Всички ги получават.

— А получавал ли си ги по телефона?

— Електронна поща по телефона? — смайва се Тим. — Как така?

— Също като в компютъра, само че по телефона.

— Божичко, не. Ама че щуротия!

Щуротия, мисли си Гордън. Вярно, щуротия. Но колкото повече съзерцава вселената, толкова повече му се струва, че тя се крепи не върху гравитацията, не върху силните или слабите атомни взаимодействия, не върху двойствеността вълна-частица, а върху странното. По ирония на съдбата с тази си мисъл той не е твърде далече от истината. Съвсем не е далече. Или по-точно казано, не е далече по права линия, макар че реалното му пътуване към истината ще включва някои отклонения, обиколни пътища, дълги задръжки, листа по линията и резервна автобусна връзка между Фелтъм и Хаунслоу. Но в крайна сметка достига целта. Това е важното.