Богдан Богданов
От Омир до Еврипид (9)

Библиографска справка

Тази справка е само насочваща. В нея не се предлагат недостъпни, липсващи в нашите големи библиотеки изследвания. Затова приведените книги и статии са на български и руски. Избегнато е и цитирането на съчинения по въпросите, засегнати в предговора. Научната и методическата литература в тази област е необозрима, пък и казаното е само избор без претенция за изчерпателност или задължителна позиция. По общите въпроси на литературата и на разбирането на литературните текстове по-съвременна постановка в моята книга Старогръцката литература. Исторически особености и жанрово многообразие. С., 1992 — с. 9 — 36. Подробно с библиография за различните подходи в литературния анализ Д. Добрев и Е. Добрева. Теор и я на знака. С., 1988, също в сб.: Семиотика. Между нещата и думите. С., 1991, с. 163 сл.

Първа глава

Общи проблеми на старогръцката литература

На български са достъпни двете преведени от руски изложения по история на старогръцката литература на С. И. Радциг. История на старогръцката литература. С., 1969 (и по-късни изд.) и на И. М. Тронски. История на античната литература. С., 1965 (и по-късни изд.). Добро помагало за справки за живота и творчеството на антични автори, както и за библиография на техни преводи на български е енциклопедичният справочник Антична литература. С., 1988.

За особеностите на старогръцката литература ценни наблюдения в сб. Традиция, литература, действителност (Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание). С., 1984. По-специално развита характеристика в моята книга Старогръцката литература, ц.с., с. 5–82 — там с. 162 допълнителна библиография.

За старогръцката митология по-подробно и библиография в моята книга История на старогръцката култура, С., 1989, гл. III. Ценни научни наблюдения над особеностите на старогръцката митология в Приложение към Хезиод. Теогония. Дела и дни: Омирови химни. С., 1988, с. 159 сл. По-популярно изложение на проблематиката у С. И. Радциг. Введение в классическую филологию. М., 1965 — гл. X. Популярни преразкази на митове у Н. А. Кун. Старогръцки легенди и митове. С., 1970 (2 изд.).

За значението на старогръцката култура Я. Буркхарт. Култура и изкуство на Ренесанса в Италия. С, 1986 (2 изд.) — гл. III и К. Кларк. Цивилизацията. С., 1977.

Втора глава

„Илиада“ на Омир — начало на старогръцката литература

Цитираните места от „Илиада“ са от превода на Ал. Милев и Бл. Димитрова — Омир. Илиада. С, 1969 (1971, 1976). Най-популярен по-ранен превод на А. Разцветников — Омир. Илиада. С., 1967 (12 изд.).

На български по-подробно за Омир в моята книга Омировият епос. С., 1976, също А. Ф. Лосев. Омир. С., 1962. На руски Н. Л. Сахарный. „Илиада“. Разыскания в области стиля и смысла гомеровской поэмы. Архангельск, 1957. Р. В. Гордезиани. Проблемы Гомеровского эпоса. Тбилиси, 1978; И. В. Шталь. Гомеровский эпос.

За Омировата епоха Фр. Шаму. Гръцката цивилизация. С., 1979 — гл. II.

За особеностите на епоса Е. М. Мелетинский. Происхождение героическото эпоса. М., 1963; П. А. Гринцер. Эпос древнего мира, в кн.: Типология и взаимосвязы литератур древнего мира. Л., 1971: Р. В. Гордезиани „Илиада“ и „Одиссея“ — памятники письменности, в кн.: Античность как тип культуры М., 1988.

За народните певци (аеди) И. И. Толстой. Аэды. Античные творци и носители древнего эпоса, в неговата кн.: Статьи о фольклоре. М.-Л., 1966.

За Омировия език и стил И. М. Тронский. К вопросу о „формульном стиле“ гомеровского эпоса, в кн.: Philologica. Исследования по языку и литературе. Л., 1973.

За Омировия човек В. Н. Ярхо. Проблема ответствености и внутренный мир человека: Вестник древней истории 1963, 2: Бр. Снел. Схващането за човека у Омир, в кн.: Традиция, литература, действителност, цит. съч.

Трета глава

1. Омировата „Одисея“ и героят Одисей

Цитираните места от „Одисея“ са от превода на Г. Батаклиев — Омир. Одисея. С., 1971 (1983).

Общо за „Одисея“ и за особената повествователна техника в поемата П. Ф. Преображенский. „Одиссея“ и Гомер, в неговата кн.: В мире античных идеи и образов. М., 1965; Е. Ауербах. Белегът на Одисей, в кн.: Традиция, литература, действителност, цит. съч.; Ц в. Тодоров. Примитивният разказ: „Одисея“, в неговата кн.: Поетика на прозата. С., 1985.

Четвърта глава

„Прикованият Прометей“ на Есхил и символът на бунтаря

Цитираните места от „Прикованият Прометей“ са от превода на Ал. Ничев — Есхил. Трагедии. С., 1967 (1982).

За старогръцкия театър Д. П. Каллистов. Античный театр. Л., 1970.

Обща характеристика на атическата трагедия Ж.-П. Вернан. Историческият момент на гръцката трагедия, в кн.: Традиция, литература, действителност, цит. съч.; Б. Богданов. Мит и литература. С., 1985 — гл. VI.: Жанрова система, сюжет и мит в атическата трагедия.

За трагедията на Есхил В. Н. Ярхо. Эсхил. М., 1958. А. Ничев._ Есхил и неговата драма_, в кн.: Есхил. Трагедии, цит. съч.

За Прометей И. М. Нусинов. История образа Прометея, в кн.: Вековные образы. М., 1937; А. Ф. Лосев. Проблема символа и реалистическое искусство. М., 1976 — гл. VII: Историческая конкретность символа. Мировой образ Прометея.

Пета глава

„Антигона“ на Софокъл — естествената мярка на една велика трагедия

Цитираните места от „Антигона“ са от превода на Ал. Ничев — Софокъл. Трагедии. С., 1958 (1982).

За атическата трагедия и драмата на Софокъл в естетически план Ю. Давидов. Цар Едип, Платон и Аристотел (Античната трагедия като естетически феномен), в кн.: Традиция, литература, действителност, цит. съч.

За трагедията на Софокъл Г. Михайлов. Софокъл, неговото време и неговата публика: ГСУ, ФФ (1955), 2; Ал. Ничев. Софокъл и ние, в кн.: Софокъл. Трагедии, цит. съч.

За „Антигона“ Р. Гандева. Трагическите образи в „Антигона“: ГСУ, ФФ (1955), 2; Ф. Зелинский. Трагедия власти. Б.м.г.: Голось минувшего, №3.

За по-късни разработки на сюжета Т. Сарафов. „Антигона“ след Софокъл: ГСУ, ФФ (1955), 2.

Шеста глава

Новият трагически конфликт в Еврипидовата „Медея“

Цитираните места от „Медея“ са от превода на Ал. Балабанов — Еврипид. Медея. С., 1945. По-нов превод от Ал. Ничев — Антични трагедии. С., 1977.

За творчеството на Еврипид Б. Богданов. Криза на класическото съзнание в трагедията на Еврипид: Трудове на ВПИ „Братя Кирил и Методий“ — В. Търново, том II, 1964/65; В. Н. Ярхо. Драматургия Еврипида и конец героической трагедии, в кн.: Еврипид. Трагедии. Т. I. М., 1969; А. Лески. Към проблематиката на психологичното у Еврипид, в кн.: Традиция, литература, действителност, цит. съч.

За „Медея“ Р. Гандева. За прогресивната идейност на Еврипидовата „Медея“: ГСУ, ФФ, II (1959), 1. С. И. Радциг. Опыт историко-литературного анализа „Медеи“ Еврипида: Вопросы классической филологии II, Моск. унив. 1969.