Лорън Донър
Даркнес (6)

Глава 5

Кат бе развълнувана, че в бара има повече от петдесет Нови видове. Активността беше много по-голяма, отколкото се бе надявала. Масите около дансинга и на подиума, в близост до барплота, бяха пълни. Някои дори стояха по края. Тя се усмихна и заговори високо, за да е сигурна, че всички, дори и в дъното на злата, я чуват.

Те бяха впечатлени от нейното „местопрестъпление“ с „тяло“, направено от възглавници, одеяло и няколко колана. Искаше да донесе един от манекените, с естествени размери, който ползваха при обучението по спасяване, но не успя да се справи във времето. Беше инсценирала грабеж, завършил със смъртен случай. Забавно бе да им покаже как да третират местопрестъплението и да съберат доказателства.

— Някакви въпроси?

Една жена от съседна маса попита:

— Защо хората крадат един от друг?

Въпросът обърка Кат.

— Защо?

— Те не знаят какво означава алчност.

Кат се завъртя, стресната от гласа на Даркнес. Той излезе от тъмнината зад подиума и се втренчи в нея. Беше облечен със син тесен потник, дънки и чифт черни ботуши. Мургавите му ръце бяха на показ. Мъжът изглеждаше много добре. Очите им се срещнаха и той се намръщи.

Даркнес закрачи към дансинга, където тя стоеше и се обърна към събралите се.

— Ние високо ценим нещата, които имаме, тъй като никога преди не сме притежавали нещо. Някои хора са дълбоко повредени и жадуват за онова, което имат другите. Те ограбват и понякога убиват себеподобните си, за да го вземат. За някои това е липса на морал или гордост, за други е спорт, а за трети е пристрастяване. Във външния свят съществува парична система, ето защо някои придобиват тези пари, ограбвайки другите.

— О! — Жената Нов вид кимна. — Разбирам. Това е ужасно.

— Да, така е. — Даркнес се обърна и се вгледа в Кат.

Тя бе занемяла, тогава друга жена се обади:

— Вярно ли е, че някои мъже нараняват жените си и дори понякога ги убиват?

Кат се извърна и откри с поглед жената, която бе попитала.

— Да. За съжаление домашното насилие е често срещано престъпление.

— Защо? — Един мъж се изправи. — Мъжкарите имат предимството на силата си и няма никакво достойнство в това, да нараниш една женска. Жените трябва да бъдат защитавани.

— Те трябва да убият мъжа, в случай, че той ги нападне — просъска една от жените Вид, седнала в края. — Защо вашите жени не отвръщат на удара и не унищожат мъжа. Ако някой ме удари, аз бих го направила.

Въпросите не бяха такива, каквито бе очаквала Кат.

— Те не са като нас — напомни Даркнес. — Човеците считат, че мъжете и жените са съвсем еднакви. — Той се разсмя. — Затова не оценяват различията и не признават физическите ограничения.

Някой изсумтя.

— Еднакви? Мъжете са физически по-силни, докато жените са по-склонни да проявяват превъзходство в тактическите стратегии. Всички ние имаме своите силни страни, но те не са едни и същи.

Една от жените се засмя.

— Искаш да кажеш, че вие мъжете сте импулсивни, докато ние жените използваме времето, за да обмислим всичко.

Той се засмя.

— Точно така. Това е ваше предимство.

— Да не забравяме секса — добави друга жена и се засмя. — Там превъзходството е наше. — Тя се изправи и прекара ръка по тялото си. — Ние имаме това, което вие искате.

Зад гърба й избухна рев и Кат се стресна от животинските звуци.

Даркнес се ухили на нейната реакция.

— Това беше съгласие. — Той се обърна към присъстващите. — Фокусирайте се върху методите за обработване на данните, които тя преподава и не очаквайте да ви обяснява човешката природа. Ще се наложи да я преместим да живее в Хоумленд за неопределено време, ако трябва да обхване цялата тази тема. Човеците са несъвършени и престъпността при тях е голяма. Просто приемете, че те нямат смисъл за нас.

Кат възнегодува от думите му.

— Не всички хора извършват престъпления.

— Не всички, но много от тях го правят. — Даркнес сви рамене. — Хайде да обядваме. Урокът приключи.

Младата жена остана смаяна, че той толкова бързо прекрати урока й. Това я ядоса. Курсистите й започнаха да говорят помежду си, тя се пресегна и стисна ръката на Даркнес. Той сведе очи към пръстите й върху ръката си, след това срещна погледа й.

— Може ли да поговорим? — Щеше да му поиска обяснение защо бе прекъснал урока й.

— Разбира се. — Кимна й към дъното на подиума. — Там, освен ако не искаш да ни подслушват.

Младата жена го пусна и се запъти към посоченото място. Той я последва. Кат се обърна към него, когато бяха достатъчно далеч от останалите.

— Какво беше това?

— Спасих ти задника. Наистина ли не помисли, че ще те разпитват защо човек би нападнал друг, заради нещо толкова дребно като портфейл, когато избра този сценарий?

Тя се втренчи в него, не бе сигурна как да му отговори.

— Ти не си в твоя свят вече. Видовете не ограбват други Видове. Научи ги на нещо, което действително могат да използват. На тях не им трябва да разрешават убийство, като това тук.

Кат опита да охлади гнева си.

— Чудесно. С какви престъпления се сблъсквате?

— Повечето от тях се случват при портите. Предаваме разследването им на нашата човешка работна група.

— Тогава защо съм тук?

— Виновни са вашите криминални предавания. Те карат моя народ да проявява любопитство по отношение на човеците и най-вече към реакциите им, които имат към престъпленията. Те ще искат да им обясниш защо хората са толкова повредени. Късмет с това.

— Вие също сте човеци — в по-голямата си част.

Даркнес направи крачка напред и младата жена отстъпи назад, докато се притисна в стената. Той вдигна ръце и подпря отворените си длани от двете страни на главата й и я прикова на място.

— Ние не сме като вас. Никога не забравяй това. Знаеш ли как сме били създадени?

— Мерикъл Индъстрис.

— Те щателно проучили човешки донори с цел да намерят точно определени физически и психически качества, използвали ги за създаването на ембриони и след това смесили гените им с ДНК-то на конкретни животни, за да създадат качества, които желаели. Умъртвявали негодните ембриони или убивали бебетата, родени с дефекти и недостатъци, според тяхното виждане. Ние сме родени от сурогатни майки. Жените просто износвали зародишите до термина, и не ги интересувало нищо друго, освен парите, които им плащали за това. Прекарахме детството си приковани към стените, докато ни тъпчеха с медикаменти във вените или през устата, за да бъдем в полза на вашия свят. Ние не сме имали родители или хора, които да се грижат за нас, освен някои от лекарите, заинтересовани от крайните резултати. При тези ситуации те ни защитаваха от смърт или от жестоко малтретиране, но само докато приключеше изследването. По дяволите, ценяхме високо да имаме истинско легло и възможността да видим дневна светлина. Ние не сме като вас.

Сърцето я болеше за него и останалите.

— Нямах това предвид. Исках да кажа, че физически вие сте като нас, в по-голямата си част.

Той се наведе, заставайки очи в очи с нея, и отвори уста.

— Наистина ли?

Показването на зъбите му, в случая, не успя да я изплаши. Според нея, той бе ядосан и тя искаше да разведри напрегнатата ситуация.

— Осъзнавам, че сме твърде различни.

— Аз мога да вдигна от лежанка 220 кг, без да се напрягам — изръмжа Даркнес. — Мога да издържа болка, която би накарала твоя вид да крещи и вероятно да припадне. Погледни наляво. Виждаш ли перваза, който се намира на три и половина метра височина? Мога да стигна до него, без да използвам стълба. Нямаш никаква представа какво можем да правим, тъй като не го разгласяваме. Твоят вид вече се страхува от нас. — Той я подуши. — Сетивата ми не са толкова добри колкото на някой от кучешкия вид, но са далеч по-добри, отколкото на обикновения човек. Мога да кажа какъв шампоан за коса и за тяло, и какъв балсам си използвала тази сутрин. Дори мога да определя марката тоалетен сапун, която си купуваш. Пастата за зъби, също. — Наклони глава и побутна нейната настрани. — Престани да си слагаш парфюм. Това не ни е приятно. Втрила си малко отзад на врата. — Вдигна глава. — Мога да помириша някои от твоите емоции, ако са силни. Страх. Желание. По дяволите, дори гняв. Можете ли вие да направите нещо такова?

Кат се взря в очите му.

— Не.

— Тогава спри да повтаряш, че си приличаме.

— Все пак, вие сте отчасти човеци. Генетично подобрена версия, но…

Даркнес се раздвижи толкова бързо, че тя възкликна, когато я стисна за бедрата и рязко я вдигна. Кат откри, че виси няколко сантиметра над пода, докато очите й застанаха на нивото на неговите. Ръцете й автоматично се вкопчиха в раменете му.

— Ние не сме еднакви. Ето ти един урок, преподавателко.

Той повторно изръмжа и гърдите му завибрираха срещу нейните. Ниският опасен звук изпрати тръпки по гръбнака й, цветът на очите му сякаш потъмня. Това вероятно беше игра на мъждивата светлина, тъй като се намираха далеч от прозорците, но той изглеждаше страховито. Сърцето й ускори ритъма си и младата жена се запита дали Новия вид има намерение да я нарани.

— Опитай да се бориш с мен — изсъска през зъби мъжът.

— Не искам. — Кат знаеше, че иска да я провокира, но тя не бе толкова глупава. Тялото му беше твърдо и масивно като стената зад гърба й. Това нямаше да бъде борба, която можеше да спечели.

— Правилно. — Ръмженето спря и вибрациите престанаха. Гласът му се понижи до дрезгав шепот. — Никога не вярвай, че сме хрисими същества, които биха могли да се приспособят към вашия начин на живот. Имаме голям участък в Резервата, пълен с неуспешни примери за това, какво се случва, когато тъпаци се опитват да правят домашни любимци от животни, които не подлежат на опитомяване. Те живеят с нас по някаква причина. Махни капаците от очите си. Ние имаме много повече общо със спасените бивши циркови животни, отколкото с човеците.

Той намести хълбоците си по-близо и притисна слабините си, потърквайки ги срещу вътрешната част на бедрата й. Твърдата дължина на неговата ерекция не можеше да се сбърка с нищо друго. Повечето жени биха се молили да ги остави или биха го умолявали да охлади гнева си. Кат смяташе, че е много секси, когато е враждебно настроен.

— И все пак, не сме много различни. — Тя пусна раменете му и прокара пръсти надолу по гърдите му. — Ти ме желаеш. Едно бивше цирково животно няма да получи такава ерекция от близостта си с мен.

Очите му се разшириха и той изсъска:

— Майната ти!

Звукът, който мъжът издаде, й напомни за разярена голяма котка.

— Съжалявам, че планът ти да ме изплашиш и ужасиш не сработи. — Но тя не изпитваше ни най-малко съжаление. — Очакваш да избухна в сълзи ли?

Ниското ръмжене, излязло от полуотворената му уста, беше много сладострастно. Хареса й начина, по който той погледна към гърдите й, преди отново да срещне нейните очи. Тя прокара длани нагоре и сви пръсти върху раменете му.

— Ти изпитваш същото, което би изпитал един мъж към мен. Това ни прави съвместими като човеци.

— Недей!

— Недей, какво?

— Да ме провокираш!

Изкушаваше се да го направи.

— Само посочвам очевидното. Можеш да продължаваш да отричаш, че не сме съвместими, но тялото ти не вярва на това, което казва устата ти.

Даркнес отпусна хватката си и Кат се плъзна надолу по тялото му. В секундата, в която краката й докоснаха пода, той я освободи напълно.

— Научи ги на номерата, които вашите хора използват, за да лъжат и мамят нашите служители. Ето така можеш да бъдеш полезна. Ръсти ми каза какво си направила с чантата си. Покажи им всичко, което знаеш. Утре им разкажи за оръжията, с които не са наясно.

Младата жена оцени предложението му.

— Добре.

— И не описвай човеците като приятни, привлекателни същества. В повечето от случаите ние не се занимаваме с добрите от тях. Разкажи им за най-лошата страна на твоя вид.

— Възмутена съм. Не всеки човек е престъпник.

— Ти влезе през портите. Нали видя протестиращите?

— Видях също и привържениците.

— Смяташ ли, че всички те са там с добри намерения? — Той наклони глава и се взря дълбоко в очите й. — Какво казва твоето обучение за тези, които се опитват да изглеждат безобидни, когато в действителност са заплаха за НСО?

Кат преглътна, имаше чувството, че въпросът бе насочен към нея. Мъжът беше умен и тя не би го третирала по друг начин.

— Напълно е възможно някои от тях да се преструват на поддръжници, за да шпионират онези, които наистина са такива или да спечелят доверието на офицерите ви, с надеждата, че ще могат да започнат ефективна атака.

— Точно така. Научи ги на това.

— Аз просто не искам да ги оставя с впечатлението, че всички хора са лоши. Но изглежда ти вече го вярваш.

— Предполага се, че твоята работа тук е да ни помогнеш да се научим как да се защитим по-ефективно.

— Предполага се? — Дали все още я подозираше? Вгледа се в тъмните му очи, но не откри никаква емоция в тях.

— Не се доверявай на никого. Аз направих тази грешка веднъж и се научих. Така оцелявам.

Кат се запита кой го бе предал. Нещо, което бе казал в онази стая за разпити, проблесна в паметта й.

— Жена?

— Да съм го казал?

Трябваше просто да го пусне, но не можа. Имаше нещо в Даркнес, което я караше да иска да знае повече за него.

— Ти каза нещо от сорта, че се преструвам също като някой друг, за да си свърша ефективно работата. Останах с впечатлението, че имаш предвид жена. Спомена за една жена от твоето минало.

— Анализираш прекалено много нещата.

— Нима? — Тя не бе убедена. Мъжът беше много добър, тонът, с който говореше остана непроменен.

Той се наведе леко и сведе глава, за да я погледне в очите.

— Позволи ми да ти дам малък съвет, скъпа. Ти си много любопитна, а умението ти да наблюдаваш, е малко прекалено рафинирано за твоята подготовка. Ще те следя изкъсо.

Даркнес се обърна и закрачи бързо към главната част на бара. Кат се прегърна през кръста и се облегна на стената, като няколко пъти дълбоко си пое въздух. Това беше предупреждение — просто и ясно. Той подозираше, че тя не е тази, за която се представя. Все пак имаше право. Беше обучена за работа в криминологична лаборатория, но не беше сътрудник. Сътрудниците бяха квалифицирани да се занимават с данните от едно местопрестъпление, а не да задълбават в поведенческото или вербалното наблюдение и уликите.

— Е, да върви всичко по дяволите! — промърмори младата жена.

Отблъсна се от стената и отпусна ръце встрани до тялото си. Излезе иззад подиума, насили се да се усмихне и огледа помещението. Даркнес не се виждаше никъде, но много от Новите видове изглежда желаеха вниманието й, тъй като ясно й показваха, че искат да говорят с нея. Време беше да се покаже дружелюбна.

— Привет! — Тя придаде бодрост на гласа си.

— Имам въпрос.

— Питай!

* * *

Даркнес необуздано заби юмрук в боксовата круша. Веригата, на която бе окачена, простена. Торбата полетя напред и се върна. Той изстреля левия си юмрук в нея. В горната част, където тя бе закачена към куката, се откъсна и боксовата круша тупна на пода от метър и половина височина.

— Това беше впечатляващо, но не бива да рушиш нашето оборудване.

Даркнес стисна зъби и се обърна; погледът му се прикова в Блубърд. Тя беше последният човек, с когото искаше да говори, освен Кат.

— Здрасти!

Жената погледна към торбата, след това към него.

— Това означава безсилие. Има ли нещо, което мога да направя, за да помогна?

— Добре съм.

— Присъствах на курса по-рано. Видях те да водиш нашата преподавателка зад подиума. Бях много любопитна, затова се промъкнах достатъчно близо, за да разбера какво става. Ти я желаеш.

Не му хареса, че го е шпионирала.

— И как стигна до този извод? Трябваше да я инструктирам за това, на какво да учи Видовете, а тя бе раздразнена, че се намесих по време на урока й.

— Ти никога не си ме притискал до стената, когато говорим.

— Достатъчно си умна, за да не ме обиждаш.

— И така, какво трябва да направя, за да сложиш ръцете си върху мен? — Тя повдигна въпросително вежди.

— Не искам да споделям секс. Казах ти, не го приемай лично.

— Аз съм грижовна. Изглежда това е в природата ми. Привличат ме повредени мъже, които имат проблеми с гнева.

— Това не е проблем.

Блубърд погледна повторно към падналата торба и се усмихна.

— Тази боксова круша щеше да каже съвсем друго, ако можеше да говори. Предполагам, че сега щеше да плаче, или най-малкото да мърмори против твоето докосване.

Нейното остроумие винаги го забавляваше. Той се усмихна и се отпусна малко.

— Сигурно е така.

— Ти ме привличаш. Наречи го недостатък на характера ми, но всеки път, когато видя толкова агресивен мъж, това ме възбужда.

— Всички сме агресивни.

— Вярно е. Но ти си повече, отколкото другите. Може би ми липсва усещането за опасност, когато се съблека за мъж, който не може да контролира емоциите си.

— Аз съм под контрол.

— Засега. — Усмивката й избледня. — Ти си на ръба. Наблюдавам те много по-отблизо, отколкото всеки друг мъжкар, защото те желая. Просто е въпрос на време преди да се пречупиш.

— Никога няма да позволя това да се случи.

— Аз те обидих, но ти не ме притисна до стената.

— Изпитваш ли ме?

— Само доказах думите си. Ти чувстваш нещо към преподавателката.

Тази жена го дразнеше.

— Добре де, добре. Привлечен съм от нея, но няма да предприема нищо по въпроса.

— Защо не? Не я видях да се бори или да крещи за помощ, макар че можеше да го направи. Това означава, че няма нищо против да я докосваш.

— Гледай си работата!

— Чудесно. — Тя отстъпи крачка назад. — Знаеш, че не е нужно да говориш с нея, докато споделяте секс. Тя ще е тук само за кратко, освен ако не се почувстваш длъжен да я помолиш да остане. Но не виждам това да се случи, тъй като бях на смяна в деня, когато тя пристигна. И двамата знаем, че не е тази, за която се представя. Никога преди не си проявявал интерес към жена. Трябва да се възползваш от тази възможност.

— Да използвам жената? — Идеята съвсем не му хареса.

Блубърд сви рамене.

— Човеците ни използват. Почти няма разлика, Даркнес. Не ме интересува колко си издръжлив. Всеки си има точка на пречупване. Макар че не би трябвало да ти го казвам. — Тя замълча за един дълъг момент. — Но може би ще го направя. Ти си повреден, според собствените ти думи. Избягваш нашите жени, но тя не е една от нас. Тя няма да има някакви очаквания, ако това те притеснява.

Той се намръщи.

— Нямам предвид притеснения от гледна точка на секса. Уверена съм, че си много опитен. Ние очакваме да бъдем третирани по определен начин, но тя не е наясно с това. — Блубърд го изгледа така, сякаш оценяваше тялото му. — Ти си изпълнен със сексуална неудовлетвореност. Мога да го забележа от километри разстояние. — Погледна го в очите. — Дай воля на част от него, бъди с нея, и изпусни парата. Жената е идеална за тази работа. Знаеш, не е нужно да й се доверяваш, изиграй си с нея играта. Мисля, че си майстор в това.

Без да каже повече и дума, Блубърд се обърна и се отдалечи. Даркнес стисна зъби и се завъртя, искаше му се отново да забие юмруци в боксовата круша. Но тя лежеше на пода, повредена.

— Майната му!

Блубърд имаше право. За няколко неща, всъщност. Той наистина беше сексуално неудовлетворен. Кат не беше нито жена Нов вид, нито невинен човек. Беше дошла в Хоумленд с някаква тайна цел. Една добре обучена личност никога не приемаше секса лично, когато беше на работа. Затова той не можеше да нарани чувствата й и тя не би очаквала някакъв ангажимент.

Мога да я имам. Членът му надигна глава и това го вбеси. Беше въпрос на гордост. Никога повече нямаше да попадне в този капан. Той му бе струвал твърде скъпо.

Напусна тренировъчния комплекс и се върна в къщичката за гости. След един бърз душ, седна на леглото с лаптопа, за да наблюдава Кат в съседната къща. Тя си направи сандвич за вечеря и го изяде на бара.

Влечението му към нея не бе здравословно. Тя беше точно от типа жени, които трябваше да избягва най-много. Беше разочарован, че тя е и тази, която възбуждаше интереса му. Защо не можеше да изпитва подобно натрапчиво желание към някоя безобидна жена-човек?

Отговорът дойде много лесно. Щеше да унищожи някоя милостива жена с леденото си отношение. Тези жени искаха да бъдат с мъж, който може да чувства, който проявява емоции. А той държеше всичко вътре в себе си, където беше безопасно. Изведнъж в съзнанието му проблеснаха спомени, но той бързо ги избута назад. Защото спомените за една жена, която бе допуснал много близо до сърцето си, му причиняваха болка. Тя го бе измамила, и цената бе твърде висока. Урокът научен.

Мобилният му телефон иззвъня и той слепешком го вдигна.

— Даркнес.

— Как си?

— Супер — изръмжа ниско.

Фюри направи пауза, преди да попита отново:

— Чух, че днес си унищожил една нещастна боксова круша. Какво ти стори?

— Нямаш ли нещо по-добро, с което да запълваш времето си? Обзалагам се, че Ели и потомството ти ще бъдат очаровани да разговаряш с тях.

— Притеснявам се за теб.

— Недей!

В отговор, Фюри изръмжа.

— Нищо не мога да направя. Иска ми се да не е така, но това са фактите.

— Добре съм. Ударих проклетото нещо прекалено силно. Край на историята.

— Тази женска те е подлудила. Искаш ли да я възложа на някой друг?

Това беше съблазнително.

— Мислиш си, че си единственият, който някога е преживял подобно нещо. Има неща, които не знаеш за мен.

Даркнес наблюдаваше как Кат стана от стола и започна да мие чинията си. Продължи да гледа в монитора, но му стана любопитно от репликата на Фюри.

— Като например?

— В началото мразех Ели. Вярвах, че тя ме е предала.

Това се стори доста смешно на Даркнес.

— Тази женска е толкова влюбена в теб, че изобщо не го вярвам. Тя е много лесна за разгадаване. Толкова е опасна, колкото малко коте.

— Ели работеше в Мерикъл.

— Знам. Тя беше тази, която предостави доказателствата, които унищожиха Мерикъл и станаха причина да ни освободят.

— Един от техниците влезе в килията ми и умишлено се опита да ме нарани. Той… — Фюри се прокашля — той извърши лоши неща и се канеше да направи още по-лоши.

— Те бяха гадняри.

— Той ме нападна сексуално — изръмжа Фюри.

Даркнес затвори очи и се облегна назад. Силна болка прониза гърдите му. Това беше унижение, на което той никога не бе подлаган. В него се надигна силно чувство на състрадание заради онова, което бе претърпял Фюри.

— Съжалявам.

— Точно тогава влезе Ели и го преби до смърт с комплекта за тестване.

Това изуми Даркнес и той отвори очи.

— Ели?

— Да, Ели — потвърди Фюри. — Тя го уби и след това нагласи нещата така, все едно аз съм го направил, преди паралитичните лекарства да започнат да ми действат. До този момент винаги беше мила с мен, но докато лежах там безпомощен, осъзнавайки какво прави, се почувствах предаден.

— Не мога да повярвам, че го е направила. Искам да кажа, че си се объркал, нали така? Няма по-обичлива жена от нея.

— В същия този ден, тя носеше в себе си доказателствата, които трябваше да изнесе навън, за да ни спаси. Била е уверена, че няма да ме убият за извършеното престъпление, затова обвини мен. Иначе щяха да убият нея, ако узнаеха, че тя е отнела живота на мъжа. Разбрах това много по-късно. Нападнах я, без предупреждение, след като откриха Хоумленд. Това беше първият път, в който я видях след инцидента. Не можех да я пусна, дори след като научих истината. Тя бе видяла какво ми причини техника. Това беше въпрос на гордост и гняв. Изобщо не получих шанса да накарам онзи мъж да си плати. Тя беше мишена за мен.

— Разбирам. — И наистина разбираше.

— Бях толкова обсебен, че стигнах до там да я преследвам непрекъснато и накрая я отвлякох. Заведох я в дома си, за да се разплатя с нея.

Даркнес трепна.

— Нарани ли я? Не мога да си представя, че можеш да го направиш. Ти толкова много обичаш тази жена.

— Бях полудял — призна Фюри. — Завързах я за леглото си, но не можах да изпълня всички отвратителни неща, които исках да й сторя. За щастие. Все още се будя по някой път нощем, облян целия в пот, представяйки си ужасните последици, ако бях позволил на яростта да поеме контрол над мен. Ели е моят живот. Иначе щях да я загубя завинаги.

— Радвам се, че си успял да овладееш емоциите си.

— Аз също. — Фюри вдиша няколко пъти дълбоко. — Катрин Декър сигурно ти напомня на женската, дето те предаде.

— Те не си приличат. — Той вдигна лаптопа от бедрата си и бързо се изправи. — Премина границата с този коментар.

— Тя е тук под фалшив претекст поради неизвестна причина. Ти си привлечен от нея, но знаеш, че ще ни предаде по някакъв начин. Всички го очакваме. Това ще те накара отново да преживееш миналото. Кажи ми, че греша. Без да ме лъжеш.

— Чудесно! Имах проблеми в миналото, но осъзнавам, че тя не е Галина. Получих възможността да й отмъстя.

— Никога не си ми разказал тази част.

На Даркнес му се прииска да запрати телефона в стената и да го разбие на стотици парченца.

— Тя е мъртва. — Не каза нищо повече.

— Убил си я?

Той стисна зъби и закрачи из стаята.

— Не искам да го обсъждаме.

— Не те съдя. Ние сме братя — изръмжа Фюри. — Направил си това, което е трябвало да направиш.

— Ние споделяме една и съща човешка ДНК. Това не ни прави братя.

— Нещата стават ли по-лесни за теб, когато твърдиш това? — просъска през зъби Фюри. — Ние сме братя. Не всички от твоята кръв са мъртви. Аз съм още тук.

— Добре съм. Лека нощ. Имам работа за вършене. — Прекъсна линията и устоя на порива си да разбие телефона.

Няколко секунди по-късно мобилният звънна отново. Той погледна дисплея и видя името. Натисна с палеца си бутона и изключи звука. Не искаше пак да говори с Фюри. Не и докато бе в лошо настроение. Беше така от няколко дни. Трябваше да се успокои. Фюри го дразнеше, много. След минута погледна телефона си и видя, че му е оставил съобщение. Набра Сигурността.

— Ще ви прехвърля картината от къщата за гости, където е човешката жена. Отивам да тичам. Ще се върна след около четиридесет минути.

— Давай — отвърна мъжът насреща. — Готови сме.

Даркнес се наведе и започна да набира командите. Кат седеше на дивана и гледаше новините. Тя изобщо не забелязваше ада, в който той бе попаднал. Превключи каналите и затръшна капака на лаптопа. Имаше нужда да тича и да изразходи натрупаната енергия.