Джанет Еванович
Стефани Плъм или г-ца Сватовница (8)

Осма глава

Оставих Боб в дома на родителите ми и ги помолих да се грижат за него. Пих кафе с майка ми и баба ми, а докато се затъркалям до улицата на Бети Бийнър, бе станало малко след девет. Паркирах на алеята пред къщата й и я огледах. Средно статистическа къща от предградията, откъдето и да я погледнеш. Двуетажна в колониален стил. Добре подреден преден двор. Заден двор с ограда. Гараж за две коли. Прясно боядисан.

Натиснах звънеца и Бети ми отвори при второто позвъняване. Беше по-ниска от мен и много приятно закръглена. Имаше кръгло лице с красива уста, която изглеждаше така, като че ли се усмихва почти постоянно, кръгли, широко отворени очи, заоблени бедра и големи заоблени гърди. Беше Рубенсов тип жена. Приличаше ми на около петдесетгодишна.

Протегнах ръка:

— Стефани Плъм.

— Очаквах ви — каза тя. — Дийзъл ми се обади.

— Мислехме, че бихте могли да ни помогнете да намерим Бърни.

— Не мога да повярвам, че търчи напред-назад и причинява обриви подобно на някой стар, малоумен глупак. Кълна се, този човек е изключително объркан.

Последвах я през всекидневната и трапезарията до кухнята. Бе се настанила до малката кухненска маса, четеше вестник и пиеше кафе. Беше очарователна стая, боядисана в топли цветове. Основно жълто и ръждиво. Тапети с дребни десени и с пасващи пердета на прозорците.

Бети наля чаша кафе и за мен, след което се настанихме около масата. Погледнах вестника и осъзнах, че бе разглеждала обявите за работа.

— Работа ли си търсите? — попитах я аз.

До вестника на масата бе поставила червен химикал, но не бе оградила нито една обява.

— Мислех си по въпроса. Проблемът е, че не мога да правя нищо. През всичките тези години съм била единствено домакиня.

— Двеста години?

Тя се усмихна.

— Да, или поне така изглежда. В действителност, с Бърни сме женени от тридесет и пет години. Той работеше в един сервиз, аз закарах колата си там за ремонт и следващото нещо, което помня, е, че бяхме женени.

Отпих от кафето си и се вгледах в Бети Бийнър. Не изглеждаше ядосана, когато говореше за Бърни. Ако нямаше нищо друго, то поне се усещаше привързаност. И търпимост. Фактически, тя ми напомняше за майка ми. Родителите ми нямаха перфектния брак, но през годините бяха открили начин как да накарат нещата да се случват. Майка ми караше баща ми да се чувства като краля на замъка, а баща ми бе абдикирал и предал кралството в нейните ръце.

— Знам, че ще ви прозвучи малко нахално — продължих аз, — но не разполагам с много време и се опитвам да помогна на Дийзъл да оправи нещата. Какво се обърка?

— Хъркаше.

— Това ли е? Затова ли е всичко?

— Опитвала ли сте се някога да спите до мъж, който хърка.

— Не. Мъжете в живота ми не хъркат.

— Бърни не хъркаше и тогава един ден… той започна да хърка.

— Няма ли нещо, което да можете да направите за това хъркане?

— Той не иска да повярва, че хърка. Казва, че правя голям проблем от това, но ме държи будна през цялата нощ. Постоянно съм изморена. И ако отида да спя в гостната, Бърни се ядосва. Казва, че женените хора би трябвало да спят заедно. Да върви по дяволите, ще подам молба за развод.

— Той мисли, че става въпрос за това, че не си говорите и заради секса.

— Разбира се, че става въпрос за разговарянето. Разговор относно хъркането! Не че искам да си имам някакви сладникави дискусии с Бърни. Не е все едно съм го карала да се присъединява към някакви кръжоци по четене или нещо подобно. Само исках да ме изслуша. Когато кажа, че не мога да спя, това наистина означава, че не мога да спя!

— А по отношение на секса?

— Това беше като бонус тема. Реших, че след като ще се оплаквам бих могла да го направя както трябва, по дяволите.

Бети огради една обява във вестника с червената химикалка.

— Ето едно нещо, с което, мога да се обзаложа, че бих се справила. Търсят събирач на такси на магистралата Търнпайк.

— Мислила ли си да отидете на консултации?

— Шегуваш ли се? Мислиш ли, че човек, който не признава, че хърка, ще се съгласи да ходи на консултации? Дори се опитах да го запиша. Каза, че било измама. Каза, че със сигурност не бил той.

— Ако успея да убедя Бърни да си признае, че хърка, ще го приемеш ли обратно?

— Не знам. Започвам да свиквам да съм сама. Къщата е тиха и спокойна. А и аз мога да гледам каквото си искам по телевизията. Разбира се, беше истинско мъчение, когато трябваше да изчистя пътеката, когато заваля снегът.

— Това ми прилича на къща с три спални. Да предположим, че бих могла да ти уредя твоя собствена стая, със собствен телевизор за онези нощи, когато Бърни хърка? И бих могла да се споразумея и за по-добър секс? Не знам от първа ръка, но подозирам, че Дийзъл знае как се прави. Мога да го накарам да поговори с Бърни.

Това накара и двете ни да се усмихнем. Дийзъл и Бърни да обсъждат секс. Заслужаваше си да се види.

 

 

Реших да занеса чантата със сексиграчките на Джийни, докато бях във фаза секс-помощник, затова й се обадих и й казах, че пътувам към нея.

— Слава Богу! — възкликна тя. — Довечера имам среща. Страхувах се, че ще трябва да се престоря, че ми се е спукал апендикса.

Двадесет минути по-късно бях пред вратата й.

— Заповядай — казах аз, като протегнах чантата към нея. — Всичко, което трябва да знаеш за секса… или поне така мисля.

Джийни погледна вътре.

— Какво е всичко това?

— Има наръчник за начинаещите в секса. Както и видео, което всъщност аз никога не съм гледала, но Дийзъл мисли, че е страхотно. И после, има някакви масла. Заедно с инструкции за ползване. Различни видове презервативи. А продавачката добави като бонус и един вибриращ пенис.

Джийни извади пениса от чантата.

— Пфю-ю-ю.

Бях напълно съгласна с нея. Не беше от най-привлекателните, които бях виждала. И все пак, май не беше най-честното сравнение, защото напоследък бях виждала инструменти само от най-висока класа.

— Беше безплатен — казах аз като вид извинение.

Тя прелисти страниците на книгата.

— Това ми изглежда полезно. Винаги съм искала да си купя подобна, но никога не съм имала смелостта да го направя.

— Мислех си, че би могла да прочетеш книгата и след това, ако имаш въпроси, можеш да ми се обадиш, а аз ще се опитам да ти отговоря.

— Май ще трябва да започна с филма — каза домакинята ми. — Искаш ли да го гледаш с мен?

— Мисля, че ще пропусна. Опитът ми с подобни филми е, че са направени за мъже и в повечето време показват основно цици.

— Това ще е много разочароващо — отбеляза Джийни. — Това мога да го видя и в съблекалнята на спортната зала.

Отлепи част от лепенката на предната обложка и ахна:

— Мили Боже!

Погледнах над рамото й:

— Два пъти мили Боже!

— Това е мъж — каза тя, — и е гол! Не съм виждала много мъже, така че не съм специалист, но не мисля, че са им толкова големи.

Погледнах по-отблизо.

— Вероятно са използвали фотошоп. На този му е като на кон.

— На обложката пише, че всичко е естествено и нищо не е било ретуширано.

Свалих си якето.

— Предполагам, че бих могла да отделя няколко минути, за да се уверя, че всичко е истинско. Не бих искала да получиш погрешна представа. Хайде, давай и мушни това лошо момче в DVD плейъра.

— Часът е единадесет — отбеляза моята домакиня. — Почти обяд е. Може би ще ни е нужна по чаша вино, за да можем по-лесно да се справим с това.

Съгласих се. Налице бяха всички белези, че това е филм, който изисква по едно питие.

Двадесет минути по-късно двете се наливахме с вино и се накланяхме все по-напред, докато очите ни бяха залепнали за екрана.

— Това е пълен боклук — казах аз. — Един от най-лошите филми, които някога са правени. И въпреки това, не мога да се откъсна от него.

Входният звънец иззвъня и двете подскочихме.

Джийни затвори очи:

— Моля те, Господи, само да не е майка ми.

— Майка ти в Бърг ли живее?

Домакинята ми натисна паузата:

— Живее в Милуоки.

— Значи няма шанс да е тя.

— Това беше инстинктивна реакция.

Джийни отвори вратата и баба ми се наведе настрани, за да може да погледне през нея. Забеляза ме върху кушетката и размаха кутрето си за поздрав.

— Знаех си, че това отпред е твоята кола — каза тя. — Тръгнала съм към траурния дом, сега след като устните ми спаднаха достатъчно, за да мога да приказвам. Илейн Грейси е изложена за специално поклонение днес следобед. Баща ти отиде с колата до вилата, така че трябваше да тръгна пеш, а вече съм почти замръзнала.

Баба се зазяпа в екрана на телевизора, където Големия Шеф и Ванеса Дикбендър^[1] бяха замръзнали в целия си блясък.

— Обзалагам се, че гледате кабелната — отбеляза тя. — Тези реалити формати стават все по-добри и по-добри. Нямам нищо против да седна и да погледам някое. Само, докато се постопля. Вино ли пиете? Една чаша вино ще ми дойде добре.

Дочух отвън да се тряска вратата на кола и минута по-късно звънецът на външната врата отново иззвъня. Джийни отвори и Лула ни огледа.

— Минавах оттук на път от черквата и видях колата ти, а и ми се стори, че забелязах баба ти да влиза — обясни тя. — Да не би да си устройвате празненство, момичета? По дяволите, чий е този космат задник на екрана на телевизора ти?

— Големия Шеф — отговори Джийни.

— Той е най-добрият — каза Лула, свали си палтото и седна до баба на кушетката. — Вино ли ще пием?

Домакинята ни донесе още две чаши и бутилката, а аз натиснах старт-бутона.

— Виж сега — каза Лула, докато наблюдаваше как Дикбендър оправя Големия Шеф. — Правила съм това стотици пъти, а тя го прави напълно погрешно.

— Тя е била професионалистка — обясни баба. — Най-добрата на своя ъгъл.

— Дяволски си права — съгласи се Лула. — Знаех какво правя.

Джийни напълни чашата й с вино.

— Вероятно би могла да ми дадеш някои насоки.

— Разбира се. Вече се оттеглих, така че мога да ти издам тайните си как можеш да станеш успешна курва. Работата е там, че трябва да поддържаш добър ритъм. Моята запазена марка беше да го правя под ритъма на „Jingle Bells“^[2]. Всички я обичат. — Лула затананика, като потропваше ритмично върху малката масичка: — „Jingle bells. Jingle bells. Jingle all the way…!“.

— Господи, това е точно онова, което ми е нужно да знам — каза Джийни.

— Да — съгласи се приятелката ми, — просто продължаваш да си пееш „Jingle Bells“ и преди да се усетиш, ще можеш да си прибереш петнадесетте долара и да си тръгнеш.

— Аз бих могла да направя това — каза баба. — Мога да пея тази песен, а и ще ми дойдат добре още петнадесет долара.

Ванеса Дикбендър нададе вик и всички ние си поехме дълбоко дъх.

— Какво беше това? — попита Джийни. — Какво се случи?

— Това май трябва да е било оргазъм — обясни Лула.

— Ау-у! — възкликна домакинята ни. — Прозвуча така, като че ли я болеше.

Лула се облегна назад.

— Да, вероятно имитираше оргазъм, но предполагам, че трябваше да значи, че е бил невероятен.

Джийни си сипа още една чаша вино.

— Мисля, че и той стига до края — отбеляза колежката ми. — Казвам го, защото всичките вени по лицето на Големия Шеф са изскочили и изглежда така, като че ли ще получи инфаркт. От колко време го правят?

— От около четиридесет минути — отговорих й аз.

— Никой няма неговата издръжливост — обясни Лула. — Веднъж го прави деветдесет минути на задната седалка на една кола. Филмът е класика. И чух, че е трябвало да му включат една от онези интравенозни системи, след като приключил.

— Това е малко плашещо — каза Джийни. — Може би ще трябва да науча как се оказва първа помощ.

— Няма да е страшно — успокоих я аз. — Ще се справиш. Само не спирай да си тананикаш „Jingle Bells“.

 

 

Беше ранният следобед, когато оставих баба пред къщата на родителите ми.

— Съжалявам, че пропусна поклонението — казах й аз.

— Няма нищо — успокои ме тя. — Не всеки ден мога да гледам един добър образователен филм. А и ще имам възможност да отида да видя Илейн довечера.

Останах да изчакам баба да се прибере и след това потеглих. Бях минала две пресечки, когато телефонът ми иззвъня.

— Точно зад теб съм — каза Дийзъл. — Отбий и спри. Искам да говоря с теб.

Паркирах до бордюра и излязох от колата си. Той направи същото.

Шофираше лъскав черен корвет, който беше в пълен контраст с всички останали покрити със сол и мръсотия коли на пътя.

— Хубава кола — отбелязах аз. — И чиста.

— Как мина с Бети Бийнър?

— Оказа се, че Бърни хърка.

— И?

— Бети не може да спи. Иска да си има собствена стая, за да може да се наспи.

— Това ли е?

— Иска и телевизор в стаята си. И иска по-добър секс.

— Скъпа, всички искаме по-добър секс.

— Повдигнах вежди.

— Какво? — попита ме Дийзъл.

— Някой трябва да говори с Бърни.

— Не и аз.

— Мислех, че ти си големият професионалист в секса.

— Справям се добре, но няма да говоря с Бърни за птичките и пчеличките. Мъжете не правят така. Това е… странно.

— Да, но ти си човекът от Неназоваемите.

Той пъхна палци в джобовете на дънките си, а на лицето му се изписа изражението не си играй с мен.

— Добре — казах аз. — Направи го по твоя начин. Недей да говориш с бедния Бърни. Отиди и го изключи.

— Не мога да повярвам — отговори той. — Става все по-зле и по-зле. Достатъчно е зле, че трябва да се правя на Купидон за някакъв месар, човек, правещ копчета и ветеринар… а сега трябва да съм и секс терапевт на някой, който кара хората да се изриват.

— Може да е забавно. Мъжко приятелство и нещо от сорта. И докато сме на темата за секс инструкциите, занесох чантата на Джийни и заедно гледахме филма.

Това накара партньорът ми да се усмихне широко.

— Хареса ли ти?

— Беше ужасен, но го гледахме два пъти.

Той се разсмя с пълен глас.

— Направо си е сантиментално-романтичен филм. Когато Дикбендър изкрещя накрая, Джийни пребледня и изпи три чаши вино. Как върви ловът на Бърни?

— Изобщо не върви. Не мога да го намеря — отговори ми Дийзъл. — Не усещам никакви вибрации. Жена му знае ли как да се свърже с него?

— Не. Оставих й визитката си и й казах да ми се обади, ако той се свърже с нея. Какво става с Анни? Някакви новини?

— И нея не мога да открия. Все едно и двамата са отлетели на луната.

— Всъщност, те не могат да го направят, нали?

— Скъпа, ние сме малко откачени… не сме от НАСА.

Един повей на вятъра ме накара да се сгуша в якето си, а дъхът ми образуваше ледени облаци около мен. Дийзъл ме придърпа по-близо до себе си и ме гушна. Веднага ми стана по-топло. Горещината се разгоря в гърдите ми, премина през стомаха ми и отлетя някъде на юг.

Тонът на гласа ми се повиши с една октава.

— Какво правиш?

— Топля те — отговори той.

— Нямам нужда да ми е толкова топло.

— Хей, само споделям телесната си топлина. Не мога нищо да направя, ако това те притеснява толкова.

— Изобщо не съм притеснена.

Дийзъл погледна надолу и ми се усмихна.

— О, по дяволите — казах, като вдигнах поглед нагоре към него. — Ти имаш трапчинки.

— Това не е всичко, което имам.

Отскочих от него.

— Тръгвам. Ще отида да проверя как вървят нещата при Шарлийн Клингър.