Джанет Еванович
Стефани Плъм или г-ца Сватовница (13)

Тринадесета глава

— Ама че изненада — каза майка ми, когато Дийзъл, Боб и аз влязохме през вратата. — Ще останете ли за вечеря? — Очите й се разшириха: — Какво е това на челото ти?

— Обрив, а и само се отбихме да ви видим.

— Ти не се обриваш — отбеляза майка ми. — Не си спомням някога да си имала пъпки.

Баба влетя откъм кухнята.

— Я виж ти! Това е онзи, големият! Не е ли това наслада за очите?

— Благодаря — отвърна Дийзъл.

Смушках го с лакът.

— Тя говори за Боб.

Зад нас се чу тряскането на вратата на кола и Мари Алис изприпка в къщата. Следваха я Анджи, Албърт и Валъри с бебето на ръце. Всички бяха официално облечени.

— Мили боже! — възкликна майка ми. — Какво става?

— Каза ли й вече? — попита ме сестра ми.

— Не. Току-що пристигнах.

— Е, кажи й! — настоя Валъри. — Това е толкова вълнуващо!

Звънецът иззвъня. Беше Анни с мировия съдия.

— О, господи! — каза, когато видя челото ми.

Самата тя беше в пъпки от главата до петите, но те завяхваха, и тя беше колкото намазана с мехлем, толкова и с грим.

Баща ми беше във всекидневната и гледаше телевизия. Той увеличи звука и се опита да остане незабележим в стола си.

Погледнах към Дийзъл, който се поклащаше на пети и се усмихваше.

— Давай, скъпа — подтикна ме той. — Кажи им щастливата новина.

— Точно щях да го направя — отвърнах му аз.

— Какво? — попита баба. — Какво?

— Дийзъл и аз решихме да се оженим… днес.

Майка ми пребледня и се прекръсти.

— Света Дево, майко божия…

— Ами Джоузеф? — попита баба.

Можех да почувствам как паниката се надига към гърлото ми. Погледнах към Дийзъл за помощ.

— Той е извън града — каза само годеникът ми.

Аз неволно издадох звук, все едно някой ме души.

— Гррр…

— Това беше всичко, което можах да измисля — прошепна спътникът ми. — Не ме бива за подобни глупости.

Майка ми дълбоко си пое въздух.

— Бременна си! — заяви тя.

— Не!

— Това не е ли страхотно? — гърлено каза Валъри. — Две нови бебета!

Сега вече и баща ми стана на крака.

— Бебета? Кой ще има бебета?

— Стефани — поясни сестра ми. — Тя ще има бебе и ще се омъжва.

Баща ми беше объркан. Огледа стаята. Джо го нямаше. Рейнджъра го нямаше. Очите му се спряха върху Дийзъл.

— Не и психото! — каза той.

Дийзъл въздъхна дълбоко.

Баща ми се обърна към майка ми.

— Донеси ми ножа за месо. И се увери, че е остър.

Звънецът отново иззвъня. Лула и Кони се втурнаха вътре с тортата. Беше огромна сватбена торта. На три етажа, с младоженка и младоженец на върха.

— Намерихме я! — обяви Лула. — Мери Бет Крийнски се е изплашила и е отменила сватбата си през уикенда и ние получихме торта на невероятно изгодна цена. „Тейсти Пейстри“ тъкмо щяха да я изхвърлят на боклука. Пристигнахме там точно навреме.

— Това е жълта торта декорирана с лимон между блатовете — поясни Кони.

— Сложете я върху масата в трапезарията — нареди баба. — Добре ли изглеждам за снимките? Косата ми наред ли е?

Снимки! Вал би искала да има сватбени снимки.

— Не се сетих да донеса фотоапарат — признах си аз.

— Не се притеснявай — каза сестра ми. — Аз донесох своя.

— Да, и двете с Кони се отбихме до магазина и взехме едно от онези еднократни неща — продължи Лула.

— Трябва да направиш снимки на булката — заяви баба.

Очите на всички се обърнаха към мен. Тази сутрин бях излязла набързо от нас. Все още бях облечена с дрехите, които грабнах от пода, а на главата си бях сложила бейзболна шапка. И на лицето си имах две огромни пъпки.

— Няма проблем, тиквичке — успокои ме Дийзъл. — Мисля, че изглеждаш… готина.

Представих Анни и мировия съдия, а Албърт Клафън се обля в пот.

— Мисля, че те познавам — каза той на Анни. — Срещали сме се само веднъж и то преди известно време.

Анни му се усмихна:

— Толкова се радвам да те видя отново, Албърт.

Клафън носеше костюм и вратовръзка и подръпна яката на ризата си:

— Не мога да дишам.

— Бързам да се омъжа — провикнах се аз.

— Трябва да се подпишат някои документи първо — каза Анни. — Албърт, подпиши тук като свидетел. И Валъри. И Стефани тук.

Наблюдавах Дийзъл, докато подписваше.

— Само „Дийзъл“? — попитах го. — Нямаш ли фамилно име?

— Това е всичко, с което разполагам — отвърна ми той. — Името ми е Дийзъл.

— Трябва да отида до тоалетната — оповести Албърт.

— Не! — рязко казах аз. — Ще трябва да стискаш! Всички да си застанат по местата. Валъри, ти застани до мен. Албърт, ти застани до Дийзъл.

Мировият съдия се зае със задълженията си и извади малката си книга с церемонията.

Лула ни направи снимка, а майка ми започна да плаче.

Албърт стоеше като закован на мястото си, лицето му беше бяло, а бузите му бяха обагрени в червено. Дийзъл го сграбчи за гърба на сакото и го придърпа към себе си, така че четиримата да сме в една редица.

— Готови ли сте да започваме? — попита съдията.

— Да — потвърдих аз, — но трябва да си сменим местата. Всъщност, това ще бъде венчавката на Валъри и Албърт.

Клафън падна на колене, а Дийзъл го изправи обратно на крака, докато все още го държеше здраво за сакото.

Чиновникът започна да чете текста:

— Скъпи, влюбени…

— Прескочете направо на частта с „Да“-то — наредих на съдията.

Той прелисти няколко страници от книгата си.

— Ще повърна — оповести Албърт.

— Пич — каза му Дийзъл, — задръж го.

Албърт отново падна на колене.

— Сватбите ми действат така.

— Чувстваше се добре, докато си мислеше, че ще се женя аз — напомни му партньорът ми. — Просто се престори, че става въпрос за моята.

— Не мога да се преструвам. Не съм добър в това.

— Можем да направим двойна сватба — предложи Валъри. — Едновременно. Тогава Албърт ще се концентрира върху това, че е кум.

Усетих как още една пъпка се появява върху брадичката ми.

— Имам нужда от мехлема си — извиках аз. — Някой да ми донесе малко мехлем.

— Идеята е много добра — вметна Анни. — Вселената ще се почувства много по-спокойна, ако Дийзъл се ожени.

— Аз няма да се омъжвам за Дийзъл! — срязах сватовницата.

— Ей — включи се и партньорът ми, — много жени биха дали всичко, за да ме грабнат.

— Аз не съм от многото жени!

— Без майтап? — каза той, като прехвърли Албърт от едната си ръка в другата. — Можем ли да продължим? Този тук започва да ми тежи.

— Би ли се оженил за мен наистина? — попитах Дийзъл.

— Не завинаги, но за една нощ би било чудесно.

Мили боже!

— Объркан съм! — включи се и баща ми. — Кой се жени?

— Албърт и Валъри — обясних му аз, след което се обърнах към бъдещия си зет: — Ето ги вариантите. Можеш да минеш през цялата церемония с отворени очи или мога да отида да си взема електрошока и да прекараш цялата церемония със затворени очи и превиващ се от болка на пода. Сестра ми отново е бременна и ще направя всичко, за да съм сигурна, че ще се омъжи.

Устата на Албърт беше широко отворена, а очите му бяха изцъклени.

— Ще приема това, като съгласие, че искаш да си с отворени очи. — След което се обърнах към мировия съдия: — Започвайте да четете. И побързайте.

— Вие… — обърна се той към Албърт.

— Да, съгласен е — отговорихме всички в един глас.

— Аз също — каза Валъри.

И Валъри и Албърт бяха женени.

— Хайде да нарежем тортата — предложи Лула.

Баба доприпка с ножа, а ние се скупчихме около тортата. Беше страхотна торта, само дето Боб беше изял цялата глазура от едната страна.

— Така изглежда по-добре — каза баба Мазур. — Имате избор както при месата — бяло или тъмно, само че в случая изборът е с глазура или без.

Изтичах до банята на горния етаж, за да потърся още мехлем.

Дийзъл се появи минутка по-късно с парче торта за мен.

— Това, което направи за сестра ти, беше много мило — каза той.

— Как е Албърт?

— Извън себе си от щастие.

— Мисля, че те са открили истинската любов.

Дийзъл кимна и ми даде малко торта.

— Трябва да тръгвам. Имам ново назначение.

— Толкова скоро?

— Да, но ще се върна. Дължиш ми една нощ.

— Не ти дължа никаква нощ.

— Бях готов да участвам в церемонията — опита се да ме придума. — Би трябвало да съм заслужил нещо.

— Какво ще кажеш за бира и пица?

— Все пак е някакво начало — съгласи се той. — И не се притеснявай за Делвина. Превърнах го в крастава жаба.

Звънецът на вратата иззвъня и чух как баба бърза да отвори.

— Стефани — извика тя от подножието на стълбището. — Тук има един куриер за доставка, който носи цял наръч цветя за теб. Момчето каза, че две от доставките трябвало да бъдат доставени в апартамента ти, но аз му обясних, че ще си ги получиш тук.

Слязох долу, а Дийзъл вървеше след мен. Взех трите кутии от баба.

В първата имаше една-единствена червена роза със стъбло с перфектна дължина. Нямаше картичка.

Втората съдържаше дузина жълти рози, а съобщението върху картичката гласеше: С ОБИЧ. ДЖО.

В третата имаше букет от маргаритки. Ръчно надписаната картичка гласеше: СВЕТИ ВАЛЕНТИН НЕ СТРУВА, ОБИКНОВЕНО.

Денят на Свети Валентин тази година наистина си струваше, ми мина през ума.

Почувствах как някой постави лека целувка върху тила ми и се извърнах към Дийзъл, но единственото нещо, което видях зад себе си, беше чинията с парчето торта, поставена върху последното стъпало на стълбището.