Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
VI
За малкото и голямото и за смисъла от цялото
Аз забелязах пътечката на мравките до къщата и я посочих с лапа на Роза. Тя приклекна над тях без да говори, защото не искаше да ги разсейва, докато работят. А те си подсвиркваха някаква весела песен на уста и си предаваха една на друга няколко бледорозови шипкови листа.
— Толкова са малки тези мравки — прошепна Роза, докато мислено ги сравняваше с големия дебел охлюв, който бавно се плъзгаше покрай тях. — Дали осъзнават колко са малки?
— Не мисля — рекох аз уверено. — Според мен мравките са толкова много, че най-вероятно си мислят, че са прекалено големи. — Роза се разсмя и аз продължих важно: — Цялото и малкото на цялото са неразривно свързани, но ние не можем да видим красотата на малкото, докато не прозрем величието на цялото, което то съставлява. И обратното.
— Така е — кимна Роза и продължи да наблюдава с внимание мравките.
Бяхме им сторили сянка, та те си помислили, че се е заоблачило и ще вали, та надигнаха глави, за да проверят времето. Тогава ни видяха и ни помахаха весело. А ние на свой ред също им помахахме.
— Как сте днес? — попитах ги аз добродушно, по съседски.
— Добре сме — отвърнаха на поздрава ми мравките. — Днес е прекрасен ден за слънчеви песни и радостни игри, не мислите ли?
— Но вие само работите. Кога имате време за игри? — почуди се Роза.
— За нас работата е като игра, защото ни доставя голямо удоволствие.
— Но никога ли не спирате, за да си починете?
— Не можем, няма време! Зимата скоро ще настъпи и ние трябва да сме подготвени — и възобновиха своята работа. Роза повдигна рамене.
— Та зимата дори не е близо, има цяло лято до тогава — подшушна ми тя. — Това ми се струва малко безсмислено, само работа без никакви забавления.
— Всичко е безсмислено, докато ние не му придадем някакъв смисъл — рекоха мравките в един глас, които за сметка на малките си глави имаха прекрасен слух.
Роза се смути и се изправи.
— Вероятно са прави — и ние се отдалечихме по светлата алея напред, в дирене на други весели и работливи същества в градината, зад къщата.