Пол Стенинг
Двете страни на славата (14) (AC/DC — пълната биография)

Къде е истината?

„Не съм твърде стар да умра, но трудно ще ме победиш.“

„Ride On“

В сряда, 23 февруари 2005 г., в колонката с опровержения, вестник „Гардиан“ публикува изявление, коригиращо неточност в редакционна статия отпреди няколко дни. Изявлението гласи: „В статията се изказва предположение, че името Алистър Киниър е псевдоним на един от близките приятели на Скот. Това не е вярно. Алистър (а не Аласдър) Киниър е истинското име на бивш съсед и приятел на Бон Скот. В редакцията постъпи молба за изясняване на фактите и сме длъжни да отбележим, че господин Киниър е съобщил за състоянието на Скот веднага след като го е открил. Впоследствие Скот е бил откаран в болница «Кингс Колидж», където е обявен за мъртъв.“

Журналистът, написал коригираната статия се казва Ричард Джинман. След опровержението му се обадих, за да изясня кой е източникът на последвалата информация. Господин Джинман любезно ме осведоми: „Цялата история беше много интересна. След като пуснах статията, ме потърси синът на Алистър, който явно живее в Лондон. Той ми каза, че баща му е жив, но отдавна се е преместил в Испания. Нямах причини да смятам, че ме лъже. Синът ме осведоми, че разполага с много подробности около смъртта на Бон Скот, но ми каза също, че баща му не е в добро здраве и не би желал да се раздухва случаят. Беше шокираща новина, защото хора като Клинтън Уокър бяха убедени, че Алистър Киниър е измислен, а се оказа, че си е съвсем истински!“

С помощта на господин Джинман успях лично да се свържа с Даниел Киниър — синът на Алистър. Оказа се, че той наистина живее в Лондон. Обясних му за намеренията си да публикувам тази книга и за желанието си да изясня истинските факти за онази съдбовна нощ веднъж завинаги.

Попитах Даниел дали баща му би говорил с мен за събитията, с които се спекулираше толкова през последните години. Той ме увери, че ще говори с баща си, но отново припомни, че Алистър не е в добро здраве и надали би желал да се връща към неприятните спомени. Неговият имейл изясни следните неща:

1. Алистър Киниър е реална личност.

2. Той е бил близък приятел на Бон Скот.

3. Алистър е бил със Скот в нощта на смъртта му и наистина го е откарал в дома му. Когато не е успял да го измъкне от колата, той го е откарал пред собствения си апартамент на „Оувърхил Роуд“, Южен Лондон.

4. За съжаление Алистър наистина оставил Бон да изтрезнее в колата и когато се върнал на следващата сутрин, го заварил мъртъв.

5. Киниър незабавно се обадил на „Бърза помощ“ и Бон бил откаран в болница „Кингс Колидж“.

6. Алистър бил смазан от загубата и от чувството за вина. Той се измъчвал от въпроса какво би станало, ако не бе оставил Скот в колата и много трудно възстановил психическото си равновесие.

Явно Даниел Киниър е знаел от много време за връзката на баща си с Бон Скот и събитията около смъртта му. Той призна: „Въпреки че баща ми живее в Испания, аз попитах майка си какво си спомня от онази вечер (аз съм на 32 години и няма как да си спомням каквото и да било). Тя ми каза, че моментът наистина е бил травмиращ и призна, че Бон Скот е имал сериозни проблеми с алкохола. По време на следствието станало ясно, че алкохолизмът е увредил непоправимо физическото състояние на Скот. Според лекарите имало голяма вероятност той да умре съвсем скоро и бездруго. Тъй като знам, че много хора от музикалната индустрия са били наясно с вредата от алкохола по онова време и са експериментирали с други «медикаменти», попитах майка си дали е възможно някакъв вид наркотик да е бил фактор за смъртта на Бон. Тя ми отговори, че доколкото си спомня, певецът опитвал някои видове дрога, но не бил пристрастен. Неговият наркотик било уискито.“

Намеренията на Даниел Киниър са почтени в опита му да изясни истината, но въпреки че фактите, които разкри — леко изменено копие на официалната версия — изглеждат достоверни, все още има неясноти около събитията от фаталната нощ. Много фенове и журналисти са на мнението, че в цялата история има нещо, което не е изяснено докрай. Включвам и себе си в тази група.

Най-широко разпространената спекулация е, че Алистър Киниър никога не е съществувал, че името му е прикритие за един от хората, които са били най-близки с групата, който е бил с Бон в нощта на смъртта му. Интересно е да се отбележи, че според първоначалната „официална“ версия, Йън Джефри е човекът, който отишъл заедно с Бон в „Мюзик Машин“ във въпросната вечер. Както бе споменато по-рано обаче, при новината за кончината на Скот, Джефри възкликнал: „Не е възможно да е мъртъв. Той си легна рано снощи.“

Биографът на Бон Скот Клинтън Уокър твърди в своята книга „Магистрала към ада — животът на Бон Скот“, че лично е говорил с човека, който се е представил за Алистър Киниър. Неговата теория обаче винаги е изглеждала малко недостоверна. Кой би поел риска да използва фалшиво име, за да съобщи за нещастен случай, да се яви на следствието и да даде показания в полицията, без да събуди подозрения? Пък и, да бъдем реалисти — полицията щеше да прозре истината за по-малко от пет минути. Ако тази теория беше вярна, каквито и да са били мотивите на този човек да се представи за друг, те биха били нищожни, в сравнение с последиците, които са го грозили. Историята е добра, но винаги е звучала донякъде като „теория на конспирацията“ и поне аз никога не съм вярвал в нея.

Сигурно някои ще кажат, че е възможно името Даниел Киниър също да е псевдоним. Една бърза проверка в уебсайта на „Срещи с приятели“ показва, че човек на име Даниел Киниър е учил в училище в непосредствена близост до адреса, на който е живял Алистър Киниър по времето, когато Бон Скот е починал. Информацията, публикувана на сайта пасва с всички сведения, които Даниел ми даде за себе си — възраст, образование, професия. Имейлите на Даниел бяха изпращани от фирмен адрес, който е напълно истински и името на Киниър фигурира в списъка със служителите.

Но остават още много въпроси без отговори. Откъде се познават Алистър и Бон? Доколко са били близки и дали Алистър познава и останалите членове на AC/DC? В какъв смисъл е споменато, че двамата са били съседи — преди смъртта си Бон живее в центъра на Лондон, във Виктория, а Алистър — в Югоизточен Дълуич (дори в 3 часа сутринта се налага да шофираш половин час, за да изминеш разстоянието между двата квартала)? С надеждата, че Даниел ще зададе тези въпроси на баща си от мое име, аз му ги изпратих. Обясних му, че ако знае отговорите на някои от тях, ще се радвам да ги науча. Въпросите ми бяха формулирани любезно, без намек за каквито и да било подозрения, но за моя изненада, отговор не пристигна. Изчаках няколко седмици и отново написах имейл, но все така нямаше отговор. Крайният ми срок за предаване на ръкописа наближаваше, затова написах още едно съобщение на Даниел, като изтъкнах, че съм притиснат от времето и подчертах, че ако той или баща му не желаят да коментират повече въпроса, то аз ще уважа решението им, но бих искал поне да потвърдят избора си. Отново никакъв отговор.

Никога не съм вярвал на слуховете, че Алистър Киниър не съществува, но все още чувствам, че макар да знам фактите, все още не знам цялата истина. Остават много въпроси.

Тук искам да подчертая, че не намеквам по никакъв начин, че Даниел Киниър се е опитал да заблуди мен или Ричард Джинман. Дали обаче Даниел поддържа връзка с баща си, остава неясно. Той нито веднъж не потвърди, че е в контакт с Алистър и заяви, че майка му е източник на цялата му информация за събитията от онази трагична нощ, тъй като самият той е бил твърде млад, за да си спомня нещо (бил е на около 7 години, когато е загинал Бон Скот). Даниел казал на Ричард Джинман, че има много информация за нощта, в която починал Бон и намекнал, че държи истината да излезе наяве. Въпреки това обаче, той отказа да отговаря на съвсем невинни въпроси и прекъсна кореспонденцията ни, след като изброи най-общо вече познатите събития.

Според доклада на патолога, причина за смъртта на Бон Скот е „прекомерна консумация на алкохол“, което звучи малко странно, тъй като певецът е бил „трениран“ пияч, както потвърждават всички, които са го познавали. В този смисъл, дори причината за смъртта действително да е алкохолно натравяне, остава въпросът дали и други фактори не са допринесли за трагичния край на Скот. Все пак на 19 февруари 1980 г. Бон не е направил нищо необичайно. Онази нощ не се е различавала от която и да било друга нощ в живота му. Някои рок звезди, загинали при подобни обстоятелства — като Кийт Муун и Джими Хендрикс — умират от вещества, към които не са пристрастени. Смята се, че Муун е отровен от лекарствата, които (по ирония на съдбата) трябвало да му помогнат да се откаже от алкохола. Хендрикс се задушава при повръщане, предизвикано от прекомерно количество алкохол и дрога.

Изказват се предположения, че Скот също е бил задушен от повръщане, но ако случаят беше такъв, това със сигурност щеше да присъства в доклада от аутопсията.

Много хора, които са познавали Бон, както и странични наблюдатели, изразяват съмнения, че той е опитвал много по-силни субстанции от уискито. Има доказателства, че певецът се е дрогирал с хероин, но не се знае до каква степен е бил пристрастен.

Някои ранни публикации сочат, че веднъж Бон е бил на крачка от смъртта, заради свръхдоза хероин. В началото на 1975 г. той се движи в кръгове, където експериментите с всякакви видове дрога са ежедневие. Също като Джим Морисън от The Doors, Бон държи да опита от всеки опиат поне веднъж. Винс Лавгроув разказва, че при запознанството си със звездата двамата често са смъркали спийд. Те се срещали в обедната си почивка в кръчмата и набързо поемали доза амфетамини, преди да се върнат към рутината на ежедневието.

В своята автобиография „Белязана плът“, вокалистът на Red Hot Chili Peppers Антъни Кийдис разказва за собствената си борба с дрогата: „Започнах да смъркам все повече кокаин, изпивах огромни количества алкохол и взимах хапчета. Стана съвсем неусетно. Изведнъж разбрах, че дрогата ме владее изцяло. Най-ужасната ирония, най-непредвидимият капан на пристрастяването е фактът, че в началото наркотиците ти се струват като невинно забавление, но когато започнеш да осъзнаваш последиците, вече не можеш да кажеш: «Боже, трябва да спра!» Изгубил си тази възможност, когато си изградил навика да се стимулираш и поддържаш чрез опиати. Когато са намесени наркотици, накрая винаги плащаш висока цена.“

Клинтън Уокър описва случка от 1975 г., в която участва и тогавашната приятелка на Бон Джуди Кинг. Джуди е пристрастена към хероина и харчи доходите от работата си в „салон за масажи“, за да си набавя дрога. Сестрата на Кинг Кристина също е наркоманка. Една вечер, когато се прибира от работа, Бон заварва двете сестри в обичайното им наркотично опиянение. Те му предлагат да опита хероина и го уверяват, че ще му хареса. Певецът не е ентусиазиран от тази оферта — той никога не е гледал на себе си като на пристрастен и винаги се е дистанцирал от наркомани като Джуди. Увещанията на двете жени обаче в крайна сметка го убеждават да опита.

Бон си навива ръкава и позволява на Джуди да инжектира хероин във вената му. За кратко той е във възторг от ефекта, но след това посинява и се свлича в стола си. Джуди е парализирана от страх и се налага Кристина да вземе нещата в свои ръце. Тя с мъка открива вена на ръката на Скот и успява да го инжектира с амфетамини, за да неутрализира ефекта от хероина. След това му прави дишане уста в уста и сърдечен масаж, докато не усеща признаци на съживяване. В това време Джуди вика линейка и в крайна сметка Бон е реанимиран.

Ако информацията на Уокър е точна, това доказва без съмнение, че Скот е опитвал хероин. Дали инцидентът е накарал певеца да се откаже от дрогата завинаги, е отделен въпрос. Първото съприкосновение на Бон с хероина не е довело до обичайния екстаз, но кой би могъл да знае, дали той не е поискал да опита отново в някой момент?

Всеки намек за употребата на наркотици като евентуален катализатор на процесите, довели до смъртта на Скот обаче се отхвърля. Основна причина за това е липсата на данни за каквито и да било субстанции в кръвта на певеца в доклада на патолога и полицейския рапорт. Трябва обаче да отбележим, че през осемдесетте години не е било обичайна практика да се прави токсикологично изследване при аутопсия. Този анализ изисква различна технология от пробата за наличие на алкохол и ако в кръвта на жертвата бъде открито солидно количество алкохол, обичайно се е предполагало, че това е причината за смъртта, без да се търсят други „улики“.

„Бон ми каза: «Вини, наистина съм изтощен. Обичам музиката, знаеш. Живея за рокендрола, но искам да имам пристанище. Постоянното напрежение от турнетата ме скапва. Живея по пътищата от 13 години. Самолети, хотели, почитателки, пиячка, хора, градове… Навсякъде оставяш частица от себе си. Ние сме добри, на крачка сме от големия успех, но ми се ще да не се налагаше да търпим всички трудности ден след ден. Иска ми се да намалим темпото. Рокендролът е велик, но вече не мога да се справям с гадостите, които вървят с него.»“

Винс Лавгроув

Тези откровения Бон произнася пред един от най-близките си приятели малко преди смъртта си. Има някои строфи от публикувани текстове на певеца, които не са използвани в песните на AC/DC, в които се усеща, че Бон е ако не депресиран, то поне е разочарован от начина си на живот. Някои журналисти предполагат, че по онова време Скот вероятно е бил склонен към самоубийство, но няма улики, които да сочат, че той е отнел сам живота си. Ако имаше дори намек за подобен сценарий, той щеше да проличи при аутопсията.

Следвайки обичайната процедура в случаи, когато причината за смъртта не е изяснена, полицията претърсва основно лондонския апартамент на Бон Скот. Там обаче не е открито нищо, което да хвърли светлина върху трагедията. Няма наркотици, няма и предсмъртно писмо. Клинтън Уокър е на мнение, че някой е претърсил жилището му преди полицията. Ако случаят наистина е такъв, това би събудило основателни подозрения, но информацията на Уокър така и не беше потвърдена.

В края на седемдесетте години членовете на AC/DC са близки приятели с британската рок банда UFO. Не е тайна, че четиримата музиканти от хевиметъл формацията UFO имат неспасяемо влечение към алкохола и дрогата. В един момент мениджърът на AC/DC Питър Менш дори коментира, че британците влияят много зле на неговите момчета. Приятелството на Бон с китариста Пол Чапмън и басиста Питър Уей е изключително крепко и някои хора дори обвиняват тези двама музиканти, че са поощрявали безразсъдното поведение на Скот.

Смъртта на Бон е тежък удар, особено за Уей. „Бях като поразен — признава той. — Странно е, че неговата смърт накара света да забележи AC/DC. Трагедиите придават особен блясък на рок групите. Пънк рокът почти успя да се сдобие с легендарен статут заради това. Краят на Бон направи AC/DC истински мит. Те станаха звезди. Няма втори Бон Скот. Когато бяхме на турне в Щатите с тях, гледах Бон и Ангъс на сцената и си мислех: «Божичко, тези са като природна стихия!» Бяха толкова по-добри от UFO, а ние трябваше да излезем след тях и да се опитаме да задържим вниманието на публиката.“

В една статия в списание „Класик Рок“, посветена на 25-ата годишнина от смъртта на Бон Скот, Питър Уей заявява, че навремето си е купувал хероин от един австралиец, който посещавал бандата заедно със Скот. Той твърди още, че много пъти се е друсал в присъствието на Бон, но когато го питат дали Бон е взимал наркотици в негово присъствие, Уей отговаря уклончиво и неясно.

В същата статия той обяснява, че за първи път е чул за смъртта на Скот от своя колега Пол Чапмън, който му се обадил по телефона в 10,30 часа на 20 февруари. Като се има предвид, че според следствието, Алистър Киниър първи е открил тялото в 19,45 часа на същия ден, това изявление навежда на мисълта за известно несъответствие. Трябва обаче да припомним, че Чапмън и Уей са били пристрастени към хероина — един наркотик, който далеч не стимулира паметта.

Спомените на Пол Чапмън за нощта, в която е починал Бон обаче, наистина са смущаващи, ако ги сравним с „официалната версия“, която се приемаше за чиста монета в продължение на много години. Възможно е, разбира се, някои подробности да са неточни, но ми се струва нелогично той да си измисля подобна история.

Според Чапмън, в нощта на 19 февруари, той се е срещнал с Бон Скот и австралиеца Джо Кинг и ги е поканил в апартамента си във Фулъм, близо до моста „Уандсуърт“. Кинг явно е променил името си официално, тъй като по-рано е бил известен като Джо Блоу. Чапмън твърди, че Кинг е музикален техник, работил с UFO в продължение на шест месеца. Според Пол, двамата се запознават в апартамента на Кинг в Хамърсмит, където той живее с приятелката си Силвър Смит — старо гадже на Бон. Явно в същото жилище пребивава и пласьор на хероин.

Чапмън разказва, че във фаталната нощ, когато тримата пристигат в неговия апартамент, Джо признава, че не му е останал много хероин (това е намек, че Кинг също е бил пристрастен към дрогата) и се налага да изпратят Бон да донесе нови дози. Двамата чакат с часове завръщането му, но той не се появява и Джо признава, че „ще се прибере в собствения си апартамент“. От разказа на Чапмън излиза, че по това време Джо живее заедно със Скот в жилището му във Виктория. Кинг напуска апартамента във Фулъм в 7 часа сутринта, отклонявайки предложението на Пол да му повика такси.

Ако Кинг е извървял пеша разстоянието между двата квартала, това би му отнело между 45 минути и един час, в случай че се е придвижвал безпроблемно по лондонския булевард „Кингс Роуд“.

Пол Чапмън твърди, че в 10,30 часа сутринта е събуден от звъна на телефона. Джо Кинг му съобщава за смъртта на Бон.

Кинг явно се завръща без проблем в жилището във Виктория, но не става ясно как в толкова ранен час научава за трагичната кончина на приятеля си. Според разказа на Чапмън, Кинг му признал, че се е свързал и с останалите членове на AC/DC, за да им съобщи лошата новина. Най-интересното в спомените на Пол е твърдението, че Бон трябвало да отиде до Дълуич, за да купи хероин. Дали дрогата е била предназначена само за Кинг и Чапмън, отново не става ясно. Пол заявява, че никога не е виждал Бон Скот да употребява каквито и да било наркотици, но добавя, че австралиецът е „пиел като за последно“.

Двете противоречиви версии за случилото се, разказани от Алистър Киниър и Пол Чапмън имат много допирни точки и това ме навежда на мисълта, че и в двете истории има частица истина. Според разказа на Киниър, Алистър и Бон трябвало да се срещнат с двама от музикантите от UFO в „Мюзик Машин“ същата вечер, но имената, които той споменава са Фил Мог и Питър Уей — нито дума за Пол Чапмън. Киниър твърди, че двамата не са се появили. Възможно е Пол Чапмън да е бил в клуба по същото време и да е поканил Бон в жилището си във Фулъм. Още един паралел между двете версии е твърдението на Чапмън, че Скот е отишъл именно в Дълуич да търси хероин. Единствената връзка между Бон и този лондонски квартал е Алистър Киниър.

Но ако Бон Скот пристига в 18,30 часа в „Мюзик Машин“, среща Пол Чапмън и се отправя към жилището му във Фулъм, какво прави през това време Алистър Киниър?

Има само две възможни обяснения на случилото се, които съвпадат с отделни детайли в двата сценария. Първото (което е и по-правдоподобно) е, че Бон е напуснал „Мюзик Машин“ с Пол Чапмън, върнал се е по-късно, срещнал е Алистър, напил се е до смърт и е напуснал заведението с Киниър. Другата възможност е Киниър да е бил с Чапмън, Скот и Кинг и да е напуснал апартамента заедно с Бон, за да се отправи към Дълуич със собствената си кола. Чапмън не споменава Киниър да е бил на купона, но изминалото време може да е заличило част от спомените му.

И двете версии намекват, че някъде в Дълуич се е продавал хероин в онази нощ. Тук трябва да отбележим, че Алистър Киниър явно е бил в състояние да шофира след пиянска вечер с Бон Скот. През 1980 г. наказанията за шофиране в нетрезво състояние в Обединеното кралство не са толкова строги колкото днес, нито пък полицейските проверки са толкова засилени, но човек, който е гулял в продължение на 8 часа с Бон Скот със сигурност не е бил в състояние да седне зад волана.

Възможно е, разбира се, Алистър да е бил трезвеник, от хората, които се опияняват от самия живот…

След смъртта на Бон, членовете на AC/DC се изолират от света, закриляни от цяла армия професионалисти като Питър Менш. Мениджърите на бандата вършат отлична работа — не позволяват на пресата да свързва имената на момчетата от групата с вече изброените спекулации. От февруари 1980 г. до днес, AC/DC пази почтително мълчание относно събитията, съпътстващи смъртта на Скот. Ангъс, Малкълм и останалите често говорят за времената, когато Бон е бил сред тях. Като повечето хора, които по един или друг начин се докосват до Скот, момчетата от бандата твърдят, че е истинско щастие, че са го познавали. Той е част от AC/DC за пет кратки години, но дава на групата крилете, с които те ще продължат да летят много години след кончината му.

„От 15 години живея по пътищата и нямам никакво намерение да спирам. Срещам много хора, с които пия много алкохол и се забавлявам до полуда.“

Бон Скот

Без Бон, AC/DC вероятно никога нямаше да бъде нещо повече от малка клубна банда. Той олицетворява за тях силната фигура на фронтмена, без която не може нито една велика група. Джоф Бартън от „Класик Рок“ казва за Скот: „Той можеше да накара стадиона да изглежда като кръчма, а кръчмата — като стадион.“ Благодарение на звучните фрази в текстовете на Скот, на специфичния му глас и на присъствието му на сцената, AC/DC загърбва скромните си провинциални корени. Блестящото, но ненатрапчиво сътрудничество между Бон и Ангъс на сцената, придава на бандата онова неповторимо излъчване, което сякаш става по-осезаемо с всеки следващ албум.

Бон е част от AC/DC за кратко, но неговият глас се свързва с най-запомнящите се песни на групата. Парчета като „Highway To Hell“ и „High Voltage“ са се превърнали в рок класики за седемдесетте години и Бон Скот е неделима част от техния успех. Неговите текстове дават живот на песните, а неговият глас им придава безсмъртие. Не са много вокалистите, които могат да се сравняват с него.

Фронтменът на Rose Tattoo Ангри Андерсън (също австралиец) описва Скот по следния начин: „Той беше циганин, разбойник, пират. Беше лошо момче, един от бунтарите в рокендрола. Беше уличен поет, запечатваше в текстовете и изпълненията си своите мисли, чувства и всичко, което ценеше в живота. Животът от неговата гледна точка.“ От признанията на стотици приятели, колеги и случайни познати личи, че Бон Скот е бил свестен човек.

„Бон беше един от най-добрите хора, които някога съм срещал. Говоря съвсем искрено. Ако беше кретен, нямаше да го премълча. Не казвам това, защото горкият човек е мъртъв. Той наистина беше прекрасно момче… Това е огромна загуба…“

Ози Озбърн

Ангъс Йънг казва за Бон: „Често си тръгваше с почитателите, които идваха зад сцената да ни поздравят. Купонясваше с тях по цели нощи. Приемаше хората такива, каквито са и ако някой го поканеше някъде и той беше в настроение, Бон се отзоваваше. За него нямаше значение дали си голямо име или звезда. Не правеше разлика между хората. Викахме му «Обичливия». Понякога влизаш в заведение, където не очакваш, че може да го познават, и винаги се намираше по някой, който да извика: «Ей, това е Бон Скот» и да започнат да го черпят с бира. Излъчваше притегателна сила, която наистина ми се струваше свръхестествена.“

Бон е саможив и буен човек, никога не е бил предан глава на семейство, въпреки че на моменти от думите му личи, че е мечтаел да бъде. Струва ми се, че ако беше живял по-дълго, той може би щеше да осъществи тази мечта. Бон споменава на Брус Хауи, че е започнал да се тревожи от факта, че не е открил жената, с която иска да прекара живота си. Може би истинската любов и семейният живот са това, за което Скот истински копнее. Успехът на музикалната му кариера отклонява мислите му от провала в личния му живот, но не дотолкова, че той да бъде напълно доволен от съдбата си.

Ангъс Йънг има добро предчувствие за албума, който бандата записва с Бон: „Двамата с Малкълм нямахме търпение да доведем Бон в студиото и да започнем да записваме албума. Бяхме по-въодушевени от обичайното, защото след успеха на предишната ни плоча, щеше да бъде истинско предизвикателство да надскочим себе си. Става ми тъжно, като си помисля, че може би това щеше да бъде най-успешният албум, който той някога е записвал. Щеше да бъде най-големият успех в живота му.“

Музикалните медии, естествено, следват обичайния си подход и превръщат Скот в поредния мъченик на рокендрола. Ангъс коментира: „Когато беше жив, хората говореха за него, че е утайката на обществото. Никой не го приемаше сериозно. Когато почина, изведнъж го изкараха велик поет. Ако беше жив, щеше да се спука от смях на това определение…“

Може би никога няма да узнаем истинската поредица от събития, довели до смъртта на един от най-великите и харизматични рок вокалисти на всички времена. Но имаме песните и спомените за Бон Скот. В действителност, само това е важно.

Среща на велики умове

Пол ди Ано — първият постоянен вокалист на Iron Maiden си спомня за обстоятелствата, при които се е запознал със своя идол Бон Скот: „Избягах от училище с един приятел — както би постъпил всеки, — за да гледам AC/DC. Те свиреха в един клуб в Лондон и ние изгаряхме от желание да ги видим. Направиха страхотно шоу, а ние успяхме да се запознаем с тях в бара след концерта, докато се наливахме с бира, купена «нелегално», защото нямахме навършени 18 години. Не знам дали ще ми повярвате, но първият човек, който ми купи бира в живота ми беше певецът на AC/DC, покойният, великият Бон Скот — легендарен глас, митологичен сваляч и купонджия.

Това беше огромна чест. Направо останах без дъх при вида на този човек. Той имаше страховита репутация. Години по-късно неговото влияние изигра огромна роля в живота ми не само в музикално отношение. Следвах неговата нагласа към света — да приемам всичко такова, каквото е и да живея за мига. Освен по желанието да препускаме през битието с бясна скорост, ние си приличаме и по страстта към жените, пиячката, дрогата и земното си чувство за хумор, което ни помага да се съхраним, въпреки цялата лудост, която ни заобикаля.

По ирония на съдбата, в деня на смъртта му, аз бях на върха на щастието. Ужасно съвпадение. В онази нощ с момчетата от Iron Maiden трябваше да свирим на живо в шоуто «Top Of The Pops». Бях първият вокалист от близо десетилетие, чийто глас не звучеше на плейбек в предаването. Отказахме да се преструваме, че свирим и организаторите промениха правилата заради нас. Аз стоях на сцената, кариерата ми беше във възход и се чувствах на седмото небе, а в същото време Бон Скот е лежал мъртъв в някаква кола на няколко пресечки оттам.“