Елъри Куин
Четворка купа (8)

Осма глава
Две клети души

— Накъде? — Попита пилотът.

— Градското летище. Лос Анджелис.

Настъпи неловка тишина. Самолетът не беше голям. Пилотът го насочи право на северозапад. Машината набра височина и скоро полетяха над черна долина между планините Сан Бернардино и Сан Яхинто.

— Какво стана с моя самолет? — попита Тай, долепил лице о замъгления прозорец.

— Сигурно е вече в Лос Анджелис — отговори инспекторът. После спря. — Разбира се, не можехме да ги оставим… да го оставим там.

Бони се раздвижи неспокойно:

— Веднъж бях в моргата. Снимах филм. Но макар и не наистина… Беше студено. Майка ми не обичаше… Тя притвори очи. Дай ми цигара, Буч.

Той запали една и я пъхна между устните й.

— Благодаря. — Тя отвори очи. — Сигурно всички мислите, че се държа като дете. Но това наистина беше… шок. Като се сетя, че мама я няма… Не е възможно!

— Всички знаем как се чувствуваш — каза дрезгаво Тай, без да се обръща.

— Така ли? Извинявай.

Елъри се взираше в бурната тъма. Отпред, далеко долу, се появи грозд светлини. Те никнеха като гъби и напомняха пръснати диаманти по черна кадифена възглавница.

— Ривърсайд — поясни инспекторът. — Скоро ще прелетим над него, а след това вече не е далеко.

Наблюдаваха как гроздът присветва, расте, смалява се, отслабва и изчезва.

Тай рязко скочи на крака и излезе слепешката на пътеката. После се върна.

— Защо? — попита той.

— Кое защо? — попита изненадано инспекторът.

— Защо убиха тате? Защо убиха и двамата?

— Синко, ако знаехме, изобщо нямаше да има следствие. Седни.

— Каква е била целта на престъпника? Грабеж? Татко имаше хиляда долара в себе си. Тази сутрин му ги дадох като… сватбен подарък. Или… Бони! Майка ти носеше ли много пари?

— Не ща да те слушам — каза Бони.

— Няма такова нещо — рече Глюк. — Личните им вещи са непокътнати.

— Тогава защо? — викна Тай. — Защо? Смахнат ли е бил?

— Сядай, Тай — каза изморено Детето Чудо.

— Чакай! — Кръвясалите му очи се присвиха. — Може ли да е било нещастен случай? Искам да кажа, възможно ли е да са искали да убият само единия, а другият да е станал жертва на някаква…

— След като отвори дума за това — подхвърли Елъри, — дай поне да обсъдим въпроса последователно.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че основното в случая е да открием мотива.

— Така ли? — рече инспекторът. — Защо?

— Просто защото май няма такъв.

Глюк го погледна с досада. Тай седна и запали цигара, вторачен в Елъри.

— Продължавай.

— Смахнат е — изръмжа Глюк, — но признавам, че има мозък в главата си.

— Вижте. — Елъри положи ръце на коленете си. — Да започнем откъдето трябва. През последните няколко седмици, Тай, забелязах между другото, че баща ти пие само коктейл „Сайдкар“ и нищо друго. Така ли е?

— И коняк. Обичаше коняк.

— Да, разбира се, „Сайдкар“ е коняк с „Коантро“ и малко лимонов сок. А що се отнася до майка ти, Бони, слабост й беше сухото мартини.

— Да.

— Доколкото си спомням, неотдавна тя се изказа твърде пренебрежително за „Сайдкар“, което значи, че не го харесва, нали така?

— Ненавиждаше го.

— А тате пък не понасяше мартини — изръмжа Тай. — И какво от това?

— Така. Някой праща на Блайт и Джак пътна кошница и о, богове — вътре има два термоса, единият със „Сайдкар“, а другият — с мартини. „Някой“, ще рече убиецът, защото едва ли е просто съвпадение — изборът на средството за убийство никога не е случаен.

— Ако искаш да кажеш — намеси се Буч, — че убиецът е твърде добре запознат с алкохолните предпочитания на Джак и Блайт, страхувам се, Елъри, че доникъде няма да стигнеш. Цял Холивуд знаеше, че Блайт обича мартини, а Джак — „Сайдкар“.

Инспектор Глюк изсумтя доволен.

Но Елъри се усмихна:

— Нямам предвид това. Атакувам теорията на Тай, че убийството е плод на случайност. Искам да свършим с нея, за да не ни се пречка, колкото и невероятна да е тя. Тя може да бъде оборена по чисто логически път. Несъмнено приносителят на тази кошница е знаел, че Блайт обича мартини, а Джак — „Сайдкар“, и смъртоносната доза морфин в двете божествени напитки означава, че е трябвало да бъдат отровени и двамата. Ако само Блайт трябваше да срещне смъртта, — отрова щеше да има само в мартинито! И обратното, ако Джак трябваше да бъде единствената жертва… — Той въздъхна. — Боя се, че няма друга алтернатива. Нито баща ти, Тай, нито майка ти, Бони, е трябвало да слязат живи от този самолет. Явен случай на предумишлено двойно убийство.

— И докъде ще те докара тая теория? — намръщи се Глюк.

— Не мога точно да ти кажа. И едва ли някой може да бъде сигурен в началото.

— Ако не се лъжа — вметна Детето Чудо, — ти спомена нещо за мотив.

— О, това ли? — вдигна рамене Елъри. — Ако мотивът е един и същ при двамата, нещата стават още по-заплетени.

— Но за какъв мотив става дума? — извика Бани. — Майка ми и на мравката път правеше.

Елъри не отговори. Погледна през прозореца към мрачното небе.

— Госпожице Стюарт, баща ви жив ли е? — попита внезапно инспекторът.

— Умрял е, когато съм била бебе.

— Майка ви никога ли не се е омъжвала повторно?

— Не.

— Някакви… — Инспекторът се поколеба. После попита деликатно: — Имаше ли някаква сърдечна връзка?

— Майка ми? — Бони се изсмя. — Не говорете глупости. — И извърна лице.

— А баща ти, Ройл? Майка ти също е починала, нали?

— Да.

— Ами от това, което чувам — каза инспекторът и се окашля, — падал си е по нежния пол. Възможно ли е някоя да се е навъртала покрай него и да се е почувствувала… хм, измамена, когато Джак обяви, че ще се жени за Блайт?

— Откъде да знам? Да не съм му бавачка.

— Тогава значи може да има такава жена?

— Може — сопна се Тай, — но не мисля, че има. Тате не беше светец, но познаваше жените, познаваше живота и дълбоко в себе си беше почтен човек. Малките му авантюри обикновено приключваха без разправии. Той никога не е лъгал жените, с които е бил, и те винаги са знаели за какво точно става дума. Дълбоко грешите, Глюк. Освен това тази работа я е свършил мъж.

— Хм — рече инспекторът и се отпусна назад. Не изглеждате много убеден.

— Предлагам да приложим метода на изключването — каза Елъри. — Когато търсим мотива, обикновено се питаме кой би спечелил от убийството. Вярвам, че по-добри резултати ще имаме, ако се запитаме кой губи. Да започнем с главните действуващи лица — ти, Тай, и ти, Бони. Безспорно, за вас двамата загубата е най-тежка. Изгубихте единствените си близки хора, към които бяхте дълбоко привързани.

Бони прехапа устна и се загледа през прозореца, Тай смачка цигарата си.

— Студията? — вдигна рамене Елъри. — Не се стряскай, Буч, логиката не познава чувства. Студията понесе голяма парична загуба, тя завинаги се лиши от две прочути звезди с голям касов успех. И за да бъдем по-точни — твоят екип понесе пряка и непоправима загуба. Суперпродукцията, върху която работехме заедно, ще трябва да отпадне.

— Чакай малко — каза Глюк. — Ами враждата между студиите? Да сте имали неприятности с някоя друга студия? Кой би се радвал да види двете големи звезди на „Магна“ свалени от екрана?

— О, не говорете глупости, инспекторе — сопна се Буч. — Това е Холивуд, а не средновековна Италия.

— Кой знае — изсумтя Глюк.

— Да продължим — каза Елъри, като гледаше развеселен инспектора. — Агентът, който изготвя договорите на Джак и Блайт, струва ми се, това е Алън Кларк — също губи.

— Та, с една дума, всеки, свързан лично и служебно с Джак и Блайт, ще загуби доста.

— Откри Америка.

— Господи, Елъри — запротестира Буч, — все някой трябва да печели от това престъпление.

— От материална гледна точка ли? Добре, да видим. Оставиха ли Джак и Блайт някакво наследство?

— Майка ми практически нищо не остави — каза ни жива, ни умряла Бони. — Даже бижутата й бяха имитация. Изхарчваше всичко, което изкара.

— А Джак, Тай?

Тай сви устни:

— Как мислиш? Нали видя ония разписки.

— Ами застраховката? — попита инспекторът. — Вие, актьорите, винаги имате по нещо скътано в застрахователните компании.

— Майка ми не обичаше застраховките, нито годишните ренти — каза тъжно Бони. — Тя изобщо не знаеше цената на парите. Винаги попълвах дефицитите в банковата й сметка.

— Тате веднъж се застрахова за сто хиляди долара — рече Тай. — Докато дойде време за втората вноска. Тогава я прати по дяволите — парите му трябвали, щял да ходи на конни състезания следобед.

— Ама, за бога — възкликна инспекторът, — трябва да има нещо, за което да се закачим. Ако не е за облага, тогава е отмъщение. Хрумна ми нещо! Тоя тип Парк трябва да го приберем.

— Добре — каза хладно Тай, — ами Алесандро и разписките?

— Но те се оказаха у баща ти — каза Елъри. — Ако не беше платил, мислиш ли, че Алесандро щеше да му ги върне?

— Не казвам нищо — измърмори Тай. — Само питам: откъде тате ще вземе сто и десет хиляди?

— Ти си абсолютно сигурен — каза бавно Глюк, — че не можеше да събере толкова, а?

— Разбира се, че не можеше!

Инспекторът потри челюстта си.

— Истинското име на Алесандро е Джо ди Сангри — същият е замесен в разни далавери в Ню Йорк. Преди това е бил и горила на Ал^[1]. — После поклати глава: — Ама не ми намирисва на гангстерско убийство. Отрова в напитките! Ако Джо ди Сангри иска да очисти длъжника си, ще играе оловото. То си му е в кръвта.

— Времената се промениха — изръмжа Тай. — Имаме хиляди основания да окошарим мерзавеца! Аз ли да го намеря?

— О, ние ще го проверим.

— Във всеки случай — каза Елъри — ще убие ли Джо ди Сангри, сиреч Алесандро, и майката на Бони само защото баща ти не си е платил комарджийския борч?

— Знаех, че тази история ще ни донесе само неприятности — рече развълнувано Бони. — Знаех си. Защо й трябваше!

Тай почервеня и се извърна. Глюк загриза нокът, без да сваля очи от Бони и Тай.

Пилотът отвори вратата и каза:

— Пристигнахме.

Погледнаха надолу. Полето бе почерняло от хора.

Бони пребледня и сграбчи ръката на Буч.

— То… то… прилича на… на нещо голямо и мъртво, налазено от хиляди малки черни мравчици.

— Бони, досега се държа мъжки. Няма да трае дълго. Горе главата.

— Не мога! Тези милиони втренчени очи… — Тя го хвана здраво за ръка.

— Хайде, госпожице Стюарт, успокойте се — каза инспекторът и се изправи. — Ще трябва да го изтърпите. Сега ще свърши…

— Тъй ли? — рече горчиво Тай. — Аз пък мислех, че едва сега започва. Или вече стигнахме до задънена улица?

— Затова ви казвах — измърмори Елъри, — че ще разкрием този случай чак когато изясним мотива, когато разберем защо Джак и Блайт са били отровени.