Елъри Куин
Четворка купа (18)

Осемнадесета глава
Чираците на магьосника

В бързината да паркира пред къщата на Бони в Глендейл, Елъри одраска бронята на колата си. Още в същия миг съзря трима души, без съмнение детективи, да разговарят с една висока, позната нему личност, която току-що бе слязла от полицейската кола.

— Глюк! Нещо… станало ли е…

— Какво те води насам?

— Току-що научих новината. Още ли е жива? Няма покушение срещу нея, нали?

— Покушение? За кого говориш?

— За Бони Стюарт.

— Не, разбира се! — изсумтя инспекторът. — Ей, какво ти става? Аз също току-що научих.

— Хвала теб, господи! — Елъри попи потта по врата си. — Глюк, ще се наложи да поставиш кордон около къщата. Колкото повече хора, толкова по-добре.

— Кордон ли? Вече имаме тук трима души…

— Не стигат. Искам къщата да се обкръжи. Искам така добре да я охранявате, че пиле да не може да прехвръкне. Но да не бие на очи. Хората ти не трябва да се виждат. Махни ги тези копои от тротоара!

— Добре, но…

— Никакво „но“. — Елъри се втурна към портата. Инспектор Глюк изтича обратно до полицейската кола, даде някакви заповеди и затрополи обратно по паважа. Полицейската кола отпраши нанякъде и тримата детективи се отдалечиха. Задъханият Глюк настигна Елъри.

— За какво е тази суматоха?

— Сбъркали сме нещо. Но чак такава идиотщина да не очаква човек!

Отвори им пълната, невзрачна Клотилд, черните й очи искряха романтична възбуда.

— О, но, Messieurs, не бива да ги…

— О, но, Ma’m’selle, ще трябва — каза грубо Елъри. — Тай! Бони!

От най-близката стая се чу приглушен шум и двамата с инспектора се втурнаха нататък. Нахлуха във всекидневната и откриха господин Ройл в прегръдките на годеницата си, тя самата доста разчорлена. Устата на господин Ройл сякаш бе цялата в кръв. Но това бяха само следи от червилото на Бони.

— Ааа, тук сте значи — рече Елъри. — Какво сте решили да правите, по дяволите?

— О, ти ли си! — рече господин Ройл със зловещ глас и свали ръцете на своята дама от врата си.

— Хубава каша забъркахте — рече Елъри със застрашителен поглед. — Вие двамата не можете ли да изтраете два дни един без друг? Или поне да си бяхте държали езика зад зъбите: Трябваше ли да си гукате тъй гръмко, та целият свят да ви разбере?

— Господин Ройл стана решително от канапето.

— Тай, избърши си устата — рече Бони. — А, ето го и инспектора.

— Инспектор Глюк, настоявам…

— Мисля — рече Тай все тъй зловещо, — че знам как да постъпя в случая.

— А, така ли? — рече горчиво Елъри. — Какво можеш да очакваш от две празноглави хлапета, които…

Сякаш бомба експлодира в лицето му и малки цветни звездички, целите златни, сини и червени, изпълниха полезрението му, понесени в лудешки танц. Окръжаващият го свят бавно заплува пред погледа му. Следващото нещо, което усети, бе, че лежи на пода, премигвайки срещу полилея и се чуди кога ли е избухнала войната. Струваше му се, че е изминало много, много време. Таванът изглеждаше смътен и нереален, издуваше се и трептеше като опънато корабно платно. Някъде отдалеч до него долетя сърдитият глас на Тай:

— Ето човека, когото търсите, инспекторе!

— Стига глупости — рече инспекторът също тъй отдалеч. — Хайде, Куин, ставай. Ще си изцапаш хубавите панталони.

— Къде съм? — измърмори Куин.

— Той е, и още как! — викна Бони. — Цапни го пак, Тай. Подлец такъв!

Примижавайки, за да вижда по-добре, Куин различи два изящни глезена, нещо като развята пола и миниатюрен алигатор, който нервно потропваше. Не, това беше обувка от кожа на алигатор.

— Знаех си аз, че има нещо нередно! Когато ме заведе в гримьорната на Тай… о, толкова хитро го бе измислил! Онази пишеща машина, ловките му „дедукции“, а пък Тай никога не би пратил онова предупреждение срещу самия себе си, ако той изпращаше писмата! После със собствените си очи видях, че буквите „b“, „d“, и „t“ са изпилени, и веднага разбрах: Тай не би го направил, ако той наистина ги праща. — Бони спря да си поеме дъх, но не за дълго. — Разбирате ли? Лъгал е през цялото време! И така, отидох право при Тай, точно така направих и…

Бони говореше ли, говореше, а господин Куин си лежеше и изучаваше тавана. Защо ли се олюляваше той така? Ясно! Имаше земетресение, трус. Калифорния играеше чарлстон!

— Да — изръмжа Тай, — и ние сверихме фактите, отдавна трябваше да го сторим, и, инспекторе, ще бъдете изненадан от нещата, които този човек ни бе казал поотделно. Той всъщност се беше опитал убеди всеки от нас, че другият е убиецът.

— Да, точно така ми каза…

— Тоя долен убиец точно така ми каза…

Разговорът нямаше край. „Някой вдига пара“, реши господин Куин, но колкото и да се напрягаше, не можеше да разбере защо изстена и се помъчи да стане.

— Хайде, хайде — рече Глюк без капка съчувствие. — Само ти посмачка мустаците. Не че не си го заслужаваш, потаен единак такъв. — Ненавистното същество дори се подхилваше, докато помагаше на Куин да седне. — Как се чувствуваш? Ужасно, надявам се.

— Челюстта ми е счупена — измънка Куин и с усилие се изправи на крака. — Оох, главата ми!

— Ще казва на Бони, че аз съм изпращал писмата, а? — озъби се Тай, свивайки отново юмрук.

— Защо ще го прави, ако не ги с пратил самият той? Отговорете ми на този въпрос! — извика тържествуващо Бони и обви с ръце врата на своя герой.

— Ами имах си причина — рече кратко Елъри. — Къде е огледалото?

Заклатушка се към огледалото в коридора и огледа физиономията си. Докато изучаваше внимателно телесните си увреждания и бързо растящия светловиолетов оток на брадичката, на вратата се позвъни. Клотилд профуча край него и отвори на двама мъже. Замаяният Елъри успя да различи само, че единият е бавен и мрачен, другият бърз и възбуден. Той потърка очи и се облегна на стената.

— Пусни ги да влязат — промърмори. — Глюк, нали ти казах…

Очевидно инспекторът бе на същото мнение, защото бързо излезе да поговори с хората си. Бавният мина бавно покрай Елъри, без да покаже, че го познава, и влезе във всекидневната, а бързият мина бързо. Куин, доволен, че челюстта му е все още цяла, се затътри подир тях, спря до вратата и притвори очи. Бавният стоеше на прага на стаята и гледаше Бони. Само я гледаше. По бузите му плъзна червенина.

— Буч е дошъл — рече тихо Бони.

— О, виж какво, Буч — започна Тай предизвикателно. — Щяхме да ти кажем, да ти съобщим някак…

— По дяволите! — изкрещя бързият — Не ми пука как вие двамата мартенски котараци ще подреждате личния си живот, но проклет да съм, ако мога да разбера защо изиграхте такъв мръсен номер на собствената си студия!

— Я се разкарай! — рече Тай. — Буч, наистина ти дължим…

— Да се разкарам ли? — Сам Викс гледаше страховито с едничкото си око. — Той ще ми каже какво да правя! Слушай, фукльо, вие нямате личен живот, ясно ли е? Вие сте инвентар като тази къща. Собственост сте на „Магна“, ясно? Когато „Магна“ свирне…

— О, престани, Сам — рече Бони. Тя направи крачка към Детето Чудо. Буч още я съзерцаваше с ужасяващата печал на човек, който гледа как завинтват капака на ковчега и отнасят рожбата, майката или любимата му. — Буч, скъпи. — Бони попипа полата си. И двамата бяхме така възбудени… Знаеш, мисля, какво съм изпитвала винаги към теб. Всъщност никога не съм ти казвала, че те обичам, нали? Отнесох се с теб възмутително, а ти винаги си бил истински ангел. Но днес се случи нещо… Тай е единственият мъж, когото обичам, Буч, и ще се омъжа за него, колкото се може по-скоро.

Жак Бучър свали шапката си, огледа се, наложи я пак и чак тогава седна. Не кръстоса крака, а седна сковано като кукла и когато проговори, раздвижиха се само устните му.

— Съжалявам, че се наложи да ви безпокоя в такъв момент рече той и спря. После почна отначало: — Не бих дошъл изобщо. Само че Луис Селвин ме помоли. Луис… е малко обиден. Особено на теб, Тай.

— О, Буч — започна Бони, после спря безпомощно.

— На мен?

Буч се окашля.

— По дяволите, не бих… налага се да ви говоря не от свое име, а в качеството си на вицепрезидент на „Магна“. Тай, идвам от един дълъг разговор със Селвин. Като президент на „Магна“, той счита за свое задължение да те предупреди… да не се жениш.

Тай премига.

— Да не искаш да кажеш, че ще се хване на онази нелепа брачна клауза в договора ми!

— Брачна клауза ли? — удиви се Бони. — Тай! Каква брачна клауза?

— О, последния път Селвин включи в договора ми и противобрачна клауза — рече Тай с отвращение. — Забранява ми да се женя.

— Разбира се, защо не? — рече Викс. — Нали си големият любовник. Да не мислиш, че след като те представя на зрителите като сваляч от национален мащаб, студията ще ти позволи да разрушиш тоя образ, като захапеш въдицата!

— Не знаех това, Тай — промълви Бони печално. Ти не ми каза.

— Съвсем бях забравил. Както и да е, няма никакво значение. Луис Селвин няма да ми каже как да подреждам живота си!

— Селвин ме помоли да подчертая — каза Бучър с ледения си равен глас, — че бракът ти с Бони ще се смята за нарушение на договора.

— Селвин да върви по дяволите! В Холивуд има сума ти други студии.

— Всички холивудски студии взаимно уважават договорите си със звездите — каза сухо Бучър. Ако нарушиш договора със „Магна“, свършено е с теб, Тай.

— Край тогава! — махна с ръка Тай.

— Но, Тай… — изплака Бони. — Не можеш направиш това! Няма да ти позволя да провалиш кариерата си. Можем да почакаме. Може би когато подпишеш следващия си договор…

— Не искам да чакам. Достатъчно чаках. Утре се женя за теб, а ако на Селвин това не му харесва, да върви по дяволите.

— Не, Тай!

— Няма повече да спорим. — Тай извърна гръб и показа, че смята разговора за приключен.

— Добре тогава — каза Бучър все така мрачно. — Луис предполагаше, че ще се заинатиш. Той може да те унищожи, Тай, но те смята за твърде ценна собственост. Готов е на сделка.

— А, така ли?

— Но те предупреждава, че офертата му е окончателна. Или приемаш, или не.

— Каква оферта?

— Щом толкова държиш да се ожениш за Бони, той може да се откаже от противобрачната клауза. Но само при следните условия. Първо, ще позволиш на „Магна“ да уреди подробностите около сватбата. Второ, след сватбата ти и Бони ще участвувате в биографичен филм за Джак и Блайт в ролите на родителите си.

— Чакай малко — рече Тай. — Това със сватбата значи ли, че ще трябва да участвуваме в някаква рекламна шумотевица?

— Означава, че ще участвувате, в каквото „Магна“ пожелае.

— А филмът… това означава ли и убийствата? — попита Бони и от самата мисъл й призля.

— Сценарият — рече Бучър — ще зависи изцяло от мен. Вие няма да имате думата.

— О, ще имаме, и още как! — провикна се Тай. — Казваме „не“… отсега.

Бучър стана.

— Съжалявам. Ще предам на Селвин.

— Не… почакай, Буч! — извика Бони. Тя изтича до Тай и го разтърси. — Тай, моля те. Не можеш да провалиш всичко по такъв начин! Ако… ако се инатиш, няма да се омъжа за теб!

— Да им позволя да ни правят на маймуни? — изръмжа Тай. — Да ни карат да играем татко и Блайт в бог знае какво? Ще имат да вземат!

— Тай, трябва. И на мен не ми харесва, но много добре знаеш. До гуша ми е дошло… Но трябва да мислим за бъдещето, скъпи. Никой от нас не е осигурен. Не можеш да захвърлиш единственото нещо, което имаме. Хайде, няма да е толкова лошо. Сватбата няма да трае дълго, а после ще отидем някъде само двамата…

Тай впери кръвнишки поглед в килима. Вдигна глава и рече рязко на Бучър:

— Ако се съгласим, ще получим ли отпуска? Ваканция? Меден месец без духов оркестър?

— Не, по дяволите — побърза да каже Викс. — Меденият месец ще ни свърши хубава работа. Можем…

— Моля те, Сам — обади се Бучър. Викс млъкна. — Да, това мога да ти обещая, Тай. Сватбата е наша, меденият месец — ваш. Разбираме, че и двамата сте разстроени, не сте на себе си, няма да сте в най-добрата си форма. Така че меденият ви месец ще трае колкото смятате за необходимо.

— И няма да ни закачате за нищо?

— И няма да ви закачаме за нищо.

— Тай погледна Бони, а Бони погледна умоляващо Тай. Най-сетне Тай каза:

— Добре. Съгласни сме.

— Детето Чудо рече:

— Новите договори ще ги имате утре сутринта. Ето, със Сам ще обсъдите всички подробности по сватбата. — Той се завъртя на пети и бързо тръгна към вратата. На прага се поколеба, после се обърна: — Ще ви поднеса поздравленията си… утре. — И излезе.

— Бомба — рече Сам Викс делово. — Сега да видим. Искате да наденете брачния хомот утре, така ли?

— Да — въздъхна Тай и седна. — Каквото кажеш. Само се махай.

— Всичко съм премислил по пътя насам. Ето концепцията. Използуваме сватбата на Джак и Блайт като модел, ясно?

— Ооо — започна Бони, после рече: — Да.

— Само ще добавим няколко нови епизода, нали? Ще го изкарам докрай. Ясна ли ви е картинката? Няма да се жените на летището. Ще…

— Имаш предвид още един самолетен купон? — изръмжа Тай.

— Дааа, разбира се. Само че ще хванем стария Док Ърминиъс да ви бракосъчетае в самолета. Загря ли? Венчавка над летището. Във въздуха. Микрофони за всички в самолета. Ще го предаваме на тълпите долу чрез радиотелефон, свързан с радиостанцията на летището, докато самолетът кръжи. Изпълнете го както трябва и на фона на предишната сватба това ще е най-страхотният номер, който тоя град е виждал.

— Боже мой — изкрещя Тай и скочи. — Ако смяташ…

— Хайде, Сам, махай се — каза бързо Бони, бутайки го. — Всичко ще бъде наред. Обещавам. Махай се сега.

Викс се ухили и рече:

— Готово. И без това си имам работа. Ще се видим пак. — И се втурна навън.

— Слушай, Тай Ройл — каза Бони гневно. — Противно ми е, но сме в ръцете им и ще го направим. Не искам да чуя повече нито дума от теб. С този въпрос е приключено! Каквото искат, това ще бъде!

Елъри отлепи гръб от рамката на вратата:

— Сега, след като всички си казаха думата, може ли и аз да добавя нещо?

С него влезе и инспектор Глюк.

— Не знам, ама нещо не ми харесва тая работа — каза той намръщено. — Ти как мислиш, Куин?

— Пет пари не давам кой какво мисли — рече Тай и се запъти към барчето с напитките. — Защо не вземете да си оберете крушите и да ни оставите с Бони насаме?

— Мисля — обади се Елъри мрачно — да си намеря някоя хубавичка дълбока дупка, да пропълзя вътре и да я затрупам след себе си. Не искам да съм наблизко, когато бомбата гръмне.

— Каква бомба? За какво говориш? — рече Тай и гаврътна чашата си на един дъх. — Пак започва с неговите гатанки!

— О, този път ще е много забавно. Още ли не разбирате какво сте направили? — извика Елъри. — Не ни стигаше разгласяването на сватбата, а на всичко отгоре и това! Нагледах се вече на холивудски герои и героини.

— Не те разбирам — намръщи се Бони. — Какво толкова сме направили? Само решихме да се оженим. Това е наше право и не засяга никого! — Устните й потрепериха. — О, Тай, а всичко щеше да бъде толкова хубаво — проплака тя.

— Много скоро ще разберете кого засяга — озъби се Елъри.

— За какво говориш? — запита Глюк.

— Вие сте като чирака и магьосника, само дето сте двама. Магьосникът излиза и веднага започвате да си играете с неща, от които си нямате представа… с опасни неща. А последствията ще бъдат печални.

— Как тъй печални? — изръмжа Тай.

— Току-що заявихте, че ще извършите нещо, което е фатално и двама ви.

— Ще говориш ли по същество?

— Ще ви кажа и по същество. О, да, ще ви кажа и по същество. Не му ли мина на някой от вас през ума, че историята твърде натрапчиво се повтаря?

— Каква история? — рече Бони озадачена.

— Историята, в която участвувате ти и Тай, майка ти и бащата на Тай. Дявол да го вземе, всичко е толкова явно, че направо ще ви извади очите. — Елъри кръстосваше стаята развълнувано. После махна с ръка. — Няма да се впускам в дълъг анализ сега. Само ще ви изтъкна един фундаментален факт. Какво се случи с Блайт и Джак, когато се ожениха? Какво стана с тях, а? Само час, след като се ожениха?

В очите на инспектор Глюк блесна прозрение, а Тай и Бони зяпнаха.

— А, сега разбрахте. И двамата бяха убити! Тогава какво? Бони получава заплахи, като последната от тях гласи недвусмислено да няма нищо общо с Тай. Това какво означава? Означава „не се забърквай“… „не пипай“… „долу ръцете“. А вие, идиоти такива, какво направихте? Веднага решихте да се жените… и то с такъв шум, че само след няколко часа целият свят ще е разбрал не само какво се готви, но и как ще се проведе!

— Искаш да кажеш… — започна Бони и облиза пресъхналите си устни. После се хвърли в прегръдките на Тай и захлупи лице на рамото му. — О, Тай!

— Искам да кажа — рече безмилостно Елъри, — че историята се повтаря. Искам да кажа, че ако утре се ожените, с вас ще стане същото, което се случи с Джак и Блайт. Искам да кажа, че току-що подписахте смъртната си присъда — това искам да кажа!