Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Быть знаменитым некрасиво…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Да бъдеш знаменит не бива,

тъй няма да се възвисиш.

Недей да си редиш архива,

над стари папки да слухтиш.[1]

 

Творец да бъдеш е тревожност,

а не триумф, не суета.

Позор е хем да си нищожност,

хем да си в хорските уста.

 

Живей без шум, без самозванство,

за да почувстваш как любов

ти праща цялото пространство,

а бъдещето — благослов.

 

В съдбата трябва да оставяш,

а не в листата празнини,

и там без страх да подчертаваш

абзаците на свойте дни.

 

И да се гмуркаш в неизвестност,

следите си да скриваш сам,

както в мъгла се крие местност

и нищо не се вижда там.

 

И нека друг там всяка педя

от твоя път да проследи,

но за провал и за победа

недей се и замисля ти.[2]

 

Не трябва даже и на йота

да изоставяш доблестта,

а да си жив като живота,

и жив, и жив чак до смъртта.

 

1956

Бележки

[0] В един от запазените ръкописни автографи стихотворението първоначално е било озаглавено „Верую“. Както и много други творби на Пастернак, то притежава силни елементи на автобиографичност.

[1] Когато след смъртта на поета се заели да подредят книжата му: „Архивът се оказа неголям — Пастернак не е запазвал чернови и изобщо се е отнасял небрежно към ръкописите на вече публикуваните си творби“. (Дм. Быков, Цит. книга, с.876.)

[2] В автобиографичния си очерк „Хора и положения“ (1956) Пастернак пише: „Да се губи в живота е по-необходимо, отколкото да се придобива. Зърното няма да покълне, ако не умре. Трябва човек да живее без умора, да гледа напред и да се храни с живи запаси, които съвместно с паметта изработва забвението“. (Цит. по: Б. Пастернак. Воздушные пути. Москва, 1982, с.448.)

Цитираните по-горе стихове, както и авторските размишления, които могат да послужат като коментар към тях, звучат пророчески. Имам предвид бурята, предизвикана и в съветското общество, и в цял свят след появата на романа „Доктор Живаго“, а също и поведението през 1957–1959 г. на самия Пастернак, попаднал в една много сложна, почти безизходна за него ситуация, когато романът „Доктор Живаго“ е обявен от съветската власт за злостна клевета срещу Октомврийската революция и срещу СССР.

Победа или поражение е получаването на Нобеловата награда и последвалото отказване от нея? Победа или поражение са множеството оправдателни изявления на Пастернак пред партийните, държавни и литературни власти и същевременно неговият отказ да преработи своята книга? Победа или поражение е, че в последна сметка писателят оцелява, но с цената на смъртоносна болест, а най-вече оцелява като литературно-исторически факт една забележителна творба? Всички тези и други въпроси са си задавали приятелите и колегите на Пастернак, неговите биографи и литературоведите до ден-днешен.

Край