Сара Зетел
Възвръщане (11)

10.
Кетрански лагер на Стотното ядро, 09:46:12 локално време

„Само най-бдителните от нашите потомци ще открият света, който сме изгубили. Останалите са обречени като нас.“

 

Откъс от „Началото на Бягството“, таен исторически архив на Рудолантскипе витаи.

Дясната половина от света на Уинема сияеше. Свидетелската й камера бе настроена да улавя лъченията както на, така и под спектъра, доловим за очите й. Така с дясното с око виждаше бледи и разноцветни сияния над главите на обитателите на ядрото, с които се разминаваше и които кимаха почтително. С лявото виждаше лицата им, картините по стените и коридора, по който крачеше.

Съществуват два свята, бяха я учили, докато я подготвяха за този пост — светът на конструкцията и светът на хаоса. Само очите на Свидетеля можеха да съберат двата в едно.

Инфохранилището беше в центъра на ядрото, малко встрани от оста. Вратата регистрира приближаването на камерата на Уинема така, както скенерите разпознаваха ретина и пръстови отпечатъци. Както другите части на тялото й, и тя се захранваше от сърцето и мозъка. Ако не беше на нейното око, камерата не функционираше.

Съществуваха технологии, които биха позволили тази камера да бъде имплантирана в окото й. Мозъкът й можеше да бъде преобразуван в записващо устройство. Но тогава Уинема нямаше да е витай. Щеше да се превърне в Ауноранте Сангх.

Масивната лъскава врата се отмести нагоре. Уинема пристъпи напред и премина през едва забележимата завеса от блещукащи кристали, които полепнаха по кожата й. Никой освен Свидетелите не можеше да влиза в Хранилището.

В помещението имаше двайсет и четирима Свидетели в специално изработени ниши. Телата им бяха обгърнати в метални скелети, които поддържаха правилна стойка и се грижеха за периодичното раздвижване на мускулите. Полимерни тръби захранваха вените и вътрешностите им с поддържащи разтвори и отстраняваха отходните продукти. Единственият процес, който не можеше да бъде избегнат, бе стареенето. На 120-годишна възраст Свидетелите умираха и трябваше да бъдат заменени от по-младите и подвижни членове.

Следена от двайсет и четири камери и двайсет и четири очи, Уинема приближи до центъра на овалната крипта и се изправи гордо пред погледа на Инфохранилището. Не се налагаше да произнася името си. Те знаеха всичко за нея — повече, отколкото тя щеше да узнае някога.

— Научих имената на Империалистите, които попаднаха в моята сфера на наблюдение — обяви Уинема.

Свидетел 14 отвори уста. Чу се едва доловимо свистене, докато тялото му се нагласяваше в нова поза.

— Съобщи ни ги. — Очите премигнаха, не и камерите.

— Съпруга Карил Ханр Сон от „Великата задача“, Парал Иденам също от „Великата задача“, Биотехник Уару Нерч, Възложител Келат Хруска от Стотното ядро.

— А Пратеник Баск Ханр Сон от „Великата задача“? — попита Свидетел 20.

— Нямам връзка — призна Уинема. — Използват го като прикритие за своята дейност. Той е виновен, задето се е поставил извън полезрението ми.

— Изгнаник Джахидх Ханр Сон?

— Все още действа в групата на Родната земя. Предполага се, че издирва артефакти и се опитва да забави действията на Обединителите.

Очите премигнаха отново. Изглежда обсъждаха чутото помежду си.

— Кой от изброените е важен за осъществяване на Възвръщането? — попита Свидетел 24.

— Уару Нерч, Келат Хруска, Джахидх Ханр Сон.

— Обяснете за Джахидх Ханр Сон — нареди Свидетел 1.

— Благодарение на неговите усилия бе открит артефактът Камък в Стената и започнахме да разбираме връзката между механичните и човешките артефакти на планетата. Джахидх е твърдо решен да разкрие тази връзка докрай и вероятно е най-напреднал от всички в този процес.

Настъпи тишина. Инфохранилището усвояваше информацията. Уинема усещаше тежестта на камерата. Изглежда въпросът, който бе повдигнала, бе много важен.

— Препоръчваме отстраняването на Карил Ханр Сон и Парал Иденам Ор — произнесе Свидетел 10. — Смятам, че е необходимо да бъдат задържани на обществено място. Това ще забави действията на Империалистите във витайските лагери. Освен това съветвам да бъдат предадени на шеселите, за да създадем впечатлението, че витаите са готови да си сътрудничат с останалите цивилизации от Обитаемата галактика сега, когато най-сетне си възвърнахме Родната земя. Ще са ни необходими ресурси и дипломатически връзки, докато бъде приключен процесът на емиграция и заселване. Ето какво заключи Инфохранилището във връзка с този въпрос: Официален Свидетел Уинема Авин-Дай Уаратай, възлага ви се да откриете и задържите Карил Ханр Сон и Парал Иденам Ор. Инфохранилището ще запознае Съглашението с техния нов статут.

Уинема затвори очи, за да покаже, че е разбрала и приела разпореждането.

Уару се огледа. Паркът и коридорите на кораба бяха озарени с млечнокехлибарена светлина, която съответстваше на корабната зора. Нямаше никакви сенки, освен неговата върху стената, а единственият шум беше развълнуваното му дишане. Той притисна зеления лист върху стената и почака няколко секунди, докато текстът се отпечата.

Формално погледнато, нямаше никакви наказания за писане върху стените на обществения парк. Много неща не бяха забранени формално. Формално досега вече трябваше да са го откарали нелегално на Кетран, в някоя лаборатория на Империалистите, където да се занимава с артефакта, открит на Родната земя. Дори би трябвало да е разкрил връзката между живия артефакт и неговия механичен компонент.

„Къде сбъркахме? Та ние сме Рудолантски витаи! Ние сме Първовъзникналите! Ние сме архитектите на Обитаемата галактика…“

Той отлепи листа от стената, нави го и го прибра в малък цилиндър.

„Може би точно там се крие проблемът. Толкова сме привикнали да манипулираме правителства и корпорации, че забравихме отделните личности, които се крият зад тях. Забравихме, че можем да грешим. Веднъж вече бяхме предадени, но изглежда не си даваме сметка, че това може да се повтори.“

А събитията се развиваха с нарастваща скорост. Родната земя вече не беше някаква невидимо за окото и съществуващо във въображението място, а гол къс скала, който трябваше да бъде колонизиран и заселен. Там се криеха технически постижения от безкрайно далечни времена. Витаите щяха да се научат да ги използват. Нищо не можеше да спре този процес, освен слепците, които все още бяха преобладаваща част от Възвръщателния комитет. Те изглежда не си даваха сметка, че ако не обърнат натрупаната енергия навън, тя ще се обърне навътре. И тогава кръвта, която можеше да се пролее, ще е витайска кръв. А останалата част от Обитаемата галактика щеше да гледа в почуда и любопитство.

Уару се извъртя и забързано пое към асансьора. Докато пресичаше парка, той почти не забелязваше холографските танцьори, нито статуите от зелен мрамор или абстрактните мозайки.

Карил, която никога не забравяше своята позиция на вярна съпруга на изтъкнат Пратеник, се появи в другия край на парка, разхождайки се с привидното безгрижие на човек без каквито и да било задни мисли. Уару я заобиколи и тръгна след нея, докато двамата се изравниха. Паркът не беше безопасно място за срещи, но на борда на „Великата задача“ изборът им бе твърде ограничен.

— Добро утро! — поздрави я той любезно и се наведе над рамото й.

Карил спря при един щанд за пресни плодове и зеленчуци и той застана до нея.

— Днес изборът не е голям, опасявам се.

— Човек трябва да се радва и на малкото, което има — отвърна тя философски, както подобаваше на жена с нейното положение. — Войната започна — продължи малко по-тихо — и макар противникът ни да е технически изостанал, готов да се бие. Обединителите все още не са решили да ги снабдяват с оръжие, но не пестят съветите си. Засега Джахидх се справя чудесно. Съществува възможност да открием генетични роднини на издирвания от нас артефакт, но засега нямаме сведения с потвърждение.

— Е, поне разполагаме с мъжкия екземпляр — посочи Уару. — Назначиха ме да го изследвам.

— Да — кимна Карил. — Това е една възможност.

— Какво искаш да кажеш? — попита Уару.

— Аз също чух за него. Само че и малкото, което успееш да откриеш, докато го изследваш, със сигурност ще попадне в ръцете на слепците. Не бива да позволяваме да се случи. Нека дадем поне малък шанс на онези, които са на Родната земя.

— Не мога да разруша единствения артефакт, който притежаваме — завъртя глава Уару.

— Налага се — натърти Карил, без да го поглежда.

Уару втренчи поглед право пред себе си. Налагало се! Да, той също го знаеше, повтаряше си го от момента, когато се присъедини към Империалистите. Трябва да си независим от чуждите правителства, когато въпросът опира до органични ресурси и суровини, инак могат да ти откажат точно онова, от което най-много се нуждаеш. Трябва да насочиш силите и енергията си навън, инак те ще се обърнат навътре. Трябва да имаш пътеводна звезда, идея, около която да обединиш хората.

„Но не и да разруша онова, което са направили Предците.“

Уару отвори уста, мярна с крайчеца на окото си блещукаща зелена точка и думите замряха преди да успее да ги произнесе. Уинема, официалният Свидетел, определен от него на Баск, стоеше на входа на парка. От Баск нямаше и следа.

Карил проследи погледа му до Свидетеля и замръзна. Не беше единствената. Всички останали минувачи се бяха втрещили при вида на непридружаващ никого Свидетел.

Уинема прекоси бавно разстоянието, което ги делеше, и настана пред Карил. После протегна силикатната си ръка и я сграбчи за китката.

— Карил Ханр Сон, арестувам ви за деяния, противоречащи на директивите на Съглашението и витайските закони и за застрашаване процеса на Възвръщането.

Уару знаеше, че още дълго тази сцена ще се появява пред очите му. Карил стоеше неподвижно, изправена и горда. Свидетелят я поведе към изхода на парка и Карил я последва покорно, вперила поглед право пред себе си, игнорирайки всичко, включително и жената, която я водеше.

Стана толкова бързо, че Уару не успя да реагира. Продължаваше да стои пред щанда, стиснал в ръката си ябълка. После изведнъж си припомни нещо. Докато Уинема произнасяше думите, органичното й око бе фиксирано върху Карил, но лещите на камерата бяха обърнати към него.

Знаеха ли за тяхната връзка? И защо да не знаят? Но щом знаеха, защо отведоха само нея, а него оставиха на свобода? След като бе получил последната й почти еретична инструкция?

Да унищожи едно творение на Предците? Уару имаше чувството, че ще рухне под тежестта на тази мисъл. Спомни си мига, когато се бе запознал с резултатите от предварителните изследвания на женския артефакт. Конструкцията й бе безпогрешна, съвършена! Сферите, които носеше, бяха по-живи от нея дори. Те бяха перфектни, безсмъртни биологични творения, незаменими части от система, чието предназначение и функции все още бяха в сферата на предполагаемото. Беше изпаднал в неистов гняв, когато узна за бягството й на Кетран. Нямаше никакво значение какъв престиж ще спечели Баск, ако успее да я открие, най-важното бе, че Уару щеше да получи възможност отново да работи над нея. Имаше толкова много неща, които искаше да проумее.

Изследванията на мъжкия артефакт също можеха да донесат полезни резултати, но женският… С него може би дори щяха да узнаят по какъв начин Ауноранте Сангх е победил Предците и тогава…

Нещо влажно се стичаше по пръстите му. Уару погледна надолу. Беше смачкал ябълката й, сокът й изтичаше. Остави я на щанда, извърна се и пое назад към лабораторията. Движеше се като в мъгла. Да разруши артефакта, който получиха с такива затруднения! Как е възможно? Да разчита, че Джахидх ще открие нов, при други, по-благоприятни обстоятелства. Моментът бил важен. Възвръщането било в ход.

Свидетелят вече бе отвел Карил. Ако унищожи артефакта, ще отведат и него.

В лабораторията цареше обичайното оживление. Помещението имаше овална форма, в центъра бяха подредени няколко прозрачни цилиндъра, където се поставяха изследваните екземпляри. Покрай стените бяха подредени монитори и всякаква апаратура за анализи, както и резервоари с гел. Лайрдин, ампутант с липсващо ухо, когото Уару бе назначил за старши лаборант, тъкмо помагаше на двама студенти да източат от единия цилиндър стерилизиращ разтвор.

— Можете ли да повярвате, Биотехник? — посрещна го той с щастлива усмивка.

— Какво да повярвам, старши лаборант?

Лайрдин замръзна, надвесен над резервоара.

— Не получихте ли съобщението ми? Системата потвърди, че сте го приели.

Уару поклати глава.

— Получихме сведение от Таса Ад, контрабандист на тела, че е открил женския артефакт Камък в Стената. Корабът вече е скачен и готов за прехвърляне на товара.

Женският артефакт! Уару имаше чувството, че е прикован към пода. Само преди десет минути бе получил нареждане да унищожи мъжкия.

— До няколко минути ще е тук — продължи Лайрдин. — Искате ли да подготвим терминала?

— Да — едва успя да промълви Уару.

Той се отпусна до една от машините и се зае да прелиства електронния си бележник. Трябваше да подреди наблюденията си върху женския артефакт и камъните, да прегледа записките на Баск, да събере суровата информация от изследванията на мъжкия обект. Лайрдин и студентите продължаваха да работят трескаво из лабораторията. После го споходи друга мисъл и той застина неподвижно.

Какво трябва да направи сега? Да унищожи и жената? Да разбие камъните? Да прехвърли всичките им надежди върху Джахидх, да се уповава на мисълта, че Джахидх би могъл да намери друг напълно окомплектован артефакт като Арла? Нима Империалистите наистина вярваха, че това дете ще се справи по-добре от него?

Какво всъщност си мислят те? Не виждат ли, че са станали досущ като слепците от Съглашението? Вече не ставаше въпрос за хипотетична възможност. Онова, което толкова дълго чакаха, се случваше! Знанията на Предците, изгубени при Бягството, се изсипваха обратно в ръцете им, а те раздаваха заповеди за унищожаване!

Но през цялото това време някаква частица от него продължаваше да настоява, че са прави. Най-важното сега бе Империалистите да спечелят надпреварата със Съглашението.

„Съсредоточи се!“ — нареди си той.

Трябваше да внимава какво прави. Две дузини Биотехници очакваха от него да прегледа и преосмисли натрупаната досега информация и да е готов със заключения веднага щом започнат изследванията на артефактите. Всеки от тях щеше да се заеме със своята част от общия анализ, но взаимовръзката между събраната информация и откритията трябваше да направи Уару. Очакваше ги продължителна работа на смени, но предварителните анализи щяха да са изцяло под негово ръководство. Поне през първите часове артефактите щяха да му принадлежат изцяло.

Неприятно му беше да си припомня неоспоримия факт, че би трябвало да бъде благодарен на политическите ходове на Баск за тази възможност. Сигурен бе, че Баск също не беше доволен от подобно сътрудничество. Но Уару бе главният Биотехник в комитета на Баск. И щом на Баск бе възложено добиването и изучаването на артефакта, същата задача стоеше и пред Уару.

Откъм външната врата долетя шум, който го накара да вдигне глава. Странна процесия прекрачи прага на лабораторията. Двама младши Пратеници вървяха от двете страни на транспортната капсула, сякаш бяха почетна гвардия. Зад тях, пристъпваше Баск, изправил рамене и втренчил поглед далече напред. Уару се зачуди какво ли крие зад наложената маска? Триумф? Или отчаяние, задето бе изгубил жена си заради каузата на Империалистите? Също както преди време бе изгубил сина си.

Зад Баск вървеше Свидетелят, като се стараеше да се придържа към неговото темпо. Камерата й обходи стаята и накрая се спря на Уару. Той отмести поглед.

Биотехникът и помощниците му се надигнаха и наобиколиха капсулата. Уару се стараеше да не поглежда към Баск и се надвеси над прозрачния похлупак. Артефактът лежеше неподвижно, парализиран от успокоителните. Уару погледна мониторите от външната страна на капсулата. За някой непредубеден те щяха да показват биоданните на член на Човешкото семейство, обитаващ планета с горногранични стойности на гравитационната търпимост и доста плътна атмосфера. Така би си помислил всеки, който не бе надничал под покритата с белези и потъмняла от слънцето кожа. Всеки, който нямаше представа, че под похлупака лежи наследство, оставено от предците на витаите.

— Ще остана тук да видя какво може да се източи от него — обяви Баск. — Надявам се, че не сме си изгубили времето.

— Той се настани в един от столовете. — И без това времето ни е ограничено. Тъй че захващайте се веднага за работа.

Уару се извърна към него и осъзна, че Баск и Свидетелят са прочели изписания на лицето му гняв. Нямаше значение. Тук бе негова територия, а не на Баск.

— Първо ще изработя карта на физичната му структура във функционално състояние, като обърна специално внимание на аномалиите — заяви с твърд глас той, прибягвайки до надменния тон, който използваше пред подчинените си. — Ще вземем проби от тъканта, костите и органите, за да извършим експериментални клонирания. С помощта на събраната информация ще въведем в тялото серия от ретровируси, които могат да бъдат използвани за маркиране на протеини при сравнителния генетичен анализ. След това — чак след това! — ще бъдем готови да започнем неврохимично стимулиране, за да анализираме с най-малки подробности функциониращата система. Ако искате, останете тук и гледайте, но е добре да пратите някого да ви донесе храна и завивки. Работата може да отнеме няколко дни.

— Нямате няколко дни — възрази Баск. — Трябва да разберем как функционира артефактът колкото се може по-скоро. Необходимо ли е да се свързвам с ръководството, за да ускоря процеса?

Известно време Уару бе съсредоточен изцяло върху дишането си.

— Правете каквото щете — тросна се накрая. — А аз ще върша каквото изследването изисква от мен. — Уару му обърна гръб. — Старши лаборант Лайрдин, заемете се с калибровката на резервоара, за да изработим предварителна физична карта на артефакта.

Почти усещаше с гърба си кипящия гняв на Баск. Пратеникът се надигна рязко и се приближи към интеркома. Уару не поглеждаше към него. Помощниците му вече заемаха местата си и настройваха апаратурата за работа с Ерик Борн. От страничните резервоари се изпомпваха допълнителни количества анализиращ гел. Уару провери още веднъж показанията на мониторите, за да се увери, че артефактът е в стабилно състояние. Лайрдин застана пред долния край на капсулата, а Сиерк — до главата.

Уару изключи енергозахранването на капсулата и освободи ключалката. Капакът се повдигна и отскочи настрани. Лайрдин и Сиерк уловиха едновременно дръжките на носилката и я повдигнаха заедно с тръбите на поддържащите системи. След това я преместиха внимателно встрани и я пуснаха в пълния с гел резервоар.

Уару си сложи стерилни ръкавици и се надвеси над резервоара. Трябваше да постави игли и датчици по кожата на артефакта, да нагласи електроди върху темето и слепоочието му, на шията и гърдите. Когато най-сетне приключи, той отстъпи уморено назад, а от ръкавиците му се стичаше розов гел.

— Състояние? — попита лаконично.

— Стабилно — отвърна Лайрдин. — Всички поддържащи системи работят. Готови за приемане на информация.

— Биотехник Уару — извика Баск, — Пратеник Ивали иска да разговаря лично с вас.

Уару смъкна ръкавиците и ги запокити към кошчето в ъгъла.

— Започнете базовите замервания — нареди той и застана пред екрана на комуникационния монитор. — Пратеник Ивали? — Той си пое дъх и не остави на другия да поеме инициативата. — Искам да ви предупредя, че в никакъв случай не бива да прибързваме. Ако се опитаме да вникнем в системата преди да познаваме структурата, рискуваме да увредим артефакта, без да получим необходимата информация.

— При обикновени условия бих се съгласил с вас, Биотехник — отвърна Ивали, — но събитията изискват от нас да действаме бързо. От вас се очаква да съберете цялата налична информация за артефакта, свързана с неговите екстрамеханични способности. Ще използвате същите методи и върху женския артефакт, когато бъде докаран. Разполагаме с по-малко от двайсет и четири часа, преди Вторият отряд да се спусне в някой от заселените райони.

— Разбрах ви, Пратеник — склони глава Уару. — Ще започнем веднага.

Пратеник Ивали прекъсна линията, а Уару насочи отново вниманието си към своите помощници и изследвания обект. Всъщност Ивали не знаеше, че току-що бе изиграл козовете на Империалистите. Уару бе получил официално регистрирано разрешение да заобиколи установените правила и да изложи артефакта на риск.

Сега вече имаше законно право да разруши творенията на Предците. Съществуваха толкова много начини да се увредят живите клетки! Неуловими промени, странични фактори, които предварително не могат да бъдат взети предвид, независимо колко е голям капацитетът на компютъра, който надзираваше изследванията. Имаше догадки, че Предците са работили с живите клетки и организми така, както Инженерите работят с керамика и стомана, и резултатите им били също толкова сигурни и предсказуеми. Витаите бяха най-добрите генни инженери в цялата Обитаема галактика, но в сравнение с Предците бяха стажанти. Никой не можеше да обясни как са вършели всички тези чудеса. Безценни познания, изгубени заради Ауноранте Сангх.

Уару втренчи поглед в неподвижното лице на артефакта под кислородната маска.

„А си мислех, че ще бъда неговият спасител! Надявах се, че ще успея да накарам този артефакт, този Ауноранте Сангх, да ни издаде всичко сам.“

Уару облиза устни.

„Може би все още има надежда да успея.“

— Обикновено когато започваме изследвания върху биологични системи — обясни Уару, — връщаме екземпляра в активно състояние.

— Не и този път — поклати глава Баск. — Видели сте докладите. Не можем да рискуваме да му позволим да прибегне до своите… екстрамеханични способности.

Терминът бе остарял, но Уару знаеше, че Баск никога не би допуснал да говори за толкова примитивни и суеверни неща като телекинеза, дори и да е чудо, създадено от Предците.

— Добре — кимна той. — Но по такъв начин няма как да наблюдаваме проявата на тези „екстрамеханични“ способности. Ще опитаме, но ако не успеем, ще се наложи да го събудим. Лайрдин, следи показателите.

Баск се приближи и застана до дясното му рамо. Свидетелят зае позиция зад лявото. Уару почувства, че кожата на гърба му настръхва, но се овладя. Чакаше го важна работа, която изискваше максимална концентрация. Той се пресегна и натисна копчето за задействане на програмата.

Миниатюрни помпи започнаха да изсмукват кръв от вкараните във вените на артефакта системи. Електродите следяха за нивото на електрохимична активност на тялото. Анализиращият гел, последна дума на биотехнологиите, се прилепи към кожата и започна да се просмуква през порите. Неврохимичните реакции, които се извършваха в непосредствена близост до гела, щяха да доведат до промяна на неговия белтъчен строеж. Промените щяха да бъдат повторени от неговите молекулни вериги. По-късно, когато гелът бъде изсмукан и подложен на анализ, компютърът щеше да възпроизведе копие на неврохимичната активност, започвайки от епидермиса и завършвайки в костите.

ДНК и РНК-анализи на артефакта бяха извършвани още докато той работеше на привиден договор за витаите. Тогава бяха отделени пет невротрансмитера, за които се смяташе, че са свързани с процеса на телекинеза. Нямаше да е особено трудно да се открият местата, където те се произвеждаха. Далеч по-сложно бе да се изработи модел на синапсите, които реагират на тези трансмитери. Вероятно тъкмо там бяха извършвани първоначалните корекции. Всички изследвания, разбира се, трябваше да бъдат направени, докато артефактът е в безсъзнание и с потисната активност. Не биваше да се изключва възможността телекинезата да се прояви дори по време на сън — резултатите можеха да са катастрофални, ако изследваният обект имаше кошмари. Единственият начин да изучават дейността на синапсите бе като приложат върху тях изкуствено дразнене — с всички последващи рискове за здравето и живота на артефакта.

Което напълно съвпадаше с тайната му задача. Само дето не се налагаше да убива артефакта толкова бързо.

На екрана непрестанно течеше сурова информация. Отляво в стройна колонка вървяха данните от невротрансмитерите.

Уару се намръщи. Резултатите далеч надвишаваха онези, които бяха получили при стимулиране на взета от обекта кръв.

Освен това непрестанно нарастваха.

— Биотехник! — повика го Лайрдин.

Уару изхвърча от креслото си и се надвеси над резервоара. Вътре гелът кипеше около артефакта. Микроводовъртежи и пенливи вълни се блъскаха в стените и капака. Уару хвърли поглед към мониторите. Цифрите продължаваха да растат.

— Пуснете неутрализираща течност — извика той. — Изключете системата! Изключете всичко!

Лаборантите се размърдаха. Дори Баск имаше достатъчно ум да види, че нещо не е наред, и да се отдръпне от пътя на Лайрдин, който изтича при резервоара и започна да спира помпите. Вградените в дъното на резервоара сифони се заеха да изсмукват кипящия вътре гел. Задействаха се нови помпи, които размесваха гела с анестезираща течност. Новообразуваната субстанция бързо покри тялото на артефакта и тревожните сигнали на алармата утихнаха.

Уару и Лайрдин се спогледаха уплашено.

— Какво се случи? — настоя да узнае Баск. Гласът му беше дрезгав.

— Попитайте Предците — тросна се Уару. — Лайрдин, какво е състоянието на гела?

Той се надвеси над терминала. На екрана имаше няколко диаграми, но нищо, с което да ги сравни. Нямаше никакъв начин да определи на този етап кое е нормално и кое излиза извън границите, каква е била причината да бъде задействан процес на телекинеза.

— Биотехник — повика го Лайрдин, — гелът е… повреден.

Той прехвърли резултатите от анализите на гела на екрана на Уару. Когато ги прегледа, Уару почувства, че коленете му омекват.

Гелът не беше „повреден“, той бе раздробен, смазан. Молекулните вериги се бяха разпаднали. Клетките бяха изгубили своята цялост. Артефактът бе унищожил в миг четири кубични метра гел и нямаше никакъв начин да определят как го е сторил.

— Ще трябва да го събудим — решително заяви Уару.

— Не! — отряза Баск.

— В такъв случай не можем да продължим. — Уару скръсти ръце. — Нямам с какво да работя. Не разполагам с модела на мозъчната дейност. Нямам представа за базовата неврохимична активност в будно състояние. След като не познаваме нормалното състояние на артефакта, как да определим какво предизвиква телекинезата, или както вие го нарекохте, Пратеник, „екстрамеханичните способности“.

— Добре — кимна Баск, — но накарайте лаборантите да откачат всички комуникационни кабели. Преди да започнем, ще осигурим пълна компютърна и биологична карантина на лабораторията. Не бива да съществува никаква физическа връзка между лабораторията и останалата част на кораба. Ако ще рискуваме, нека рискуваме само себе си.

Уару го погледна с нараснало уважение. Баск несъмнено бе достоен човек, готов да постави нуждите на обществото над своите. Уару бе гледал записа от предишното бягство на Борн и си даваше сметка, че ако това се повтори, животът на всеки от тях е изложен на риск.

— Лайрдин, постави всички системи на артефакта на поддържащ режим. Постарай се животът му да зависи от нас. Ако се опита да повреди апаратурата, ще заплаши и собствения си живот.

„Преди аз да го направя“ — помисли си той. Неочаквано се намеси Свидетелят.

— Трябва да прехвърля цялата информация за това, което се случва тук, преди да бъде прекъсната връзката.

— Сиерк, помогни на Свидетеля — нареди Уару и отново се надвеси над мониторите.

Всички системи трябваше да бъдат програмирани на автономен режим. Това означаваше да се прекратят излишните функции и да се осигури достатъчно място за съхраняване на информацията. Мъчителна работа дори с помощта на компютъра.

Най-сетне приключиха. Въведоха предварително зададените ограничения, нагласиха нивата на алармите, затвориха и заключиха вратите, увериха се, че приборите са откъснати от системите на кораба. Уару отново погледна мониторите. Артефактът лежеше неподвижно в анестезиращия гел.

— Възстановете активно състояние — нареди той.

На монитора се виждаше нарастващата концентрация на стимулиращите вещества. Постепенно, без прекалено бързане. Отговорът бе положителен. Нормална ориентация след пет… четири… три…

Мониторът угасна.

— Проверка на системата! — извика Уару. Лаборантите подскочиха, а Баск издиша рязко.

След това угаснаха и светлините. Аварийните не се запалиха.

— Ауноранте Сангх! — прошепна Баск.

Уару не си даде труда да отговаря. Затършува под бюрото, напипа скрития там прожектор и го измъкна от калъфа. Когато го запали, установи, че всички бяха имали благоразумието да останат по местата си. Мониторите все още работеха. Екраните им сияеха зловещо в мрака, също както и стените на резервоара. Артефактът лежеше съвършено неподвижно вътре и гелът около него не помръдваше.

Уару натисна няколко копчета напосоки, но терминалът не реагира. С периферното си зрение забеляза, че Лайрдин е свалил един от капаците на стената и работи в образувалата се ниша. Блесна искра, той отскочи назад и в същия миг от кабелите в стената се посипа дъжд от искри. Въпреки всички предпазни средства някои от веригите бяха дали накъсо.

Мониторът пред Уару внезапно премигна. Върху екрана бяха изписани само две думи:

 

ОСТАВЕТЕ МЕ.

 

Баск стоеше до рамото на Уару с изкривено от страх лице.

— Можем ли да му отговорим? — попита той.

— Съмнявам се — отвърна Уару. Той изписа името на артефакта върху клавиатурата. Нищо не се случи. — Ще трябва да изключим животоподдържащите системи. Да го унищожим.

— Не! — трескаво завъртя глава Баск. — По-добре да го укротим.

Уару се извърна към него.

— И как ще го направим?

— Повече сме от него. Ако успеем да си възвърнем контрола върху приборите, ще трябва да се бори с всички едновременно. Така постепенно ще го изтощим.

— Стига да е възможно — въздъхна Уару.

„Не очаквах от теб разумни предложения — помисли си той, — но се радвам, че се отзоваваш.“

Въпреки всичко Уару се колебаеше. Беше страшно рисковано да задържат артефакта жив, дори само още няколко минути, но докато се намираше в резервоара, мониторите щяха да записват всички негови реакции. Ако можеха да открият начин да потиснат телекинетичния процес, щяха да разполагат с действащо средство срещу неговите сънародници на Родната земя.

— Пратеник — Уару отстъпи встрани, — поемете терминала. Аз и лаборантите ще работим с резервоара. Свидетел… Уару се поколеба — никой не можеше да нарежда на Свидетел.

— Аз ще се погрижа за комуникационния пулт — обяви Свидетелят, докато си настройваше камерата. — Може да претоварим вътрешните линии на лабораторията с информация.

Уару едва сега започна да осъзнава, че му предстои да влезе в двубой със самия Ауноранте Сангх — същия, от когото могъщите Предци вече бяха загубили веднъж. Той и хората му провериха всички системи, нанесоха необходимите корекции, рестартираха и въведоха нови адреси за разпределяне и обработка на информацията. Артефактът отново изгори няколко вериги, изключи част от приборите, а останалите блокира до неизползваемо състояние. Лабораторията бе добре снабдена с резервни части и всяка система имаше по няколко аварийни кръга. Но не можеха да се похвалят с особен успех. Те бяха половин дузина, артефактът бе сам и не познаваше системите. Би трябвало силите му да се изчерпят.

Ала не се изчерпваха. Навсякъде, където отиваха, той вече ги бе изпреварил. Силата му владееше цялата лаборатория и те бяха като неканени гости в нея. Безпомощни сред собствените си машини.

Сърдечната му честота оставаше непроменена. Изглежда битката не му костваше никакви усилия. Би могъл да я продължи, докато овладее целия кораб и въпреки това си остане все така съвършено спокоен като идеално регулиран механизъм.

Уару изведнъж проумя причината и едва не се разсмя. Разбира се, че ще е пълен със сили и енергия — нали точно това получава от резервоара. Сега той контролираше и него. Държеше в ръцете си собствената си животоподдържаща система. Резервоарът щеше да го захранва дотогава, докато Борн го искаше. Докато беше вътре, можеше да прави каквото си пожелае и да не изпитва никакво натоварване.

— Добрал се е до комуникационната система — докладва Свидетелят. — В момента предава и терминалът му се подчинява.

— Но как? — извика Баск.

„Как наистина?“ — мислено повтори Уару. Нали прекъснаха всички физически връзки с…

Линията до Карил. Никой не знаеше за нея и тя бе останала отворена. Но кой ще отговори от другата страна?

— Женският артефакт — произнесе Свидетелят, сякаш прочел мислите му. — Доставката е била измама. Трябва да отворим вратите. Трябва да предупредим капитана.

— Не! — Уару положи ръце върху таблото за управление на животоподдържащата система. — Достатъчно е да го извадим от резервоара. Лайрдин…

— Спрете! — прогърмя гласът на Свидетеля. Уару и помощниците му замръзнаха.

— Вече контролира и въздухоподаващата инсталация. Баск застана до Свидетеля. Всички гледаха към монитора.

 

ПОВРЕДИХ ЕВАКУАЦИОННИЯ КРЪГ. СЕГА САМО АЗ ГО ДЪРЖА ЗАТВОРЕН. АКО СЕ ОПИТАТЕ ДА МЕ ИЗВАДИТЕ ОТ РЕЗЕРВОАРА В СТАЯТА ЩЕ СЕ ВЪЗЦАРИ ВАКУУМ ЗА ПО-МАЛКО ОТ ПЕТНАЙСЕТ СЕКУНДИ.

 

Уару изруга.

— Дори има представа за времето.

— Част от карантинните мерки? — попита Свидетелят. Уару кимна.

— Беше последна предпазна мярка.

Сиерк смъкна друг капак от стената, под който се показаха прогорени кабели и тръби.

— Не блъфира!

— Скафандри! — нареди Баск.

Сиерк, който стоеше най-близо до аварийния отсек, дръпна вратата на гардероба. Уару се приближи със спокойна крачка, сякаш цял живот бе тренирал екстремни ситуации. Умът му вече повтаряше процедурата — да нахлузи скафандъра, да го закопчае, да провери за херметичност…

Скафандрите лежаха смачкани на пода на гардеробното. Вътре миришеше на изгоряло. Уплътнителите на шлемовете бяха почернели.

Сиерк едва не се задави.

— Но как се е добрал до…

„И всичко това защото послушах Баск! И защото исках да го подържа поне още няколко минути в ръцете си. Защото скрих от тях за линията до Карил…“

— Значи ще умрем — заяви Баск.

— КАКВО? — подскочи Сиерк.

— Обречени сме. — Баск стоеше неподвижно като статуя. — Спираме енергозахранването на резервоара. Не можем да позволим на сподвижниците му да го спасят. Щом успя така лесно да ни победи, знае твърде много за нас. Ако оцелее, ще, изгубим Родната земя.

Уару съзнаваше, че Баск е напълно прав. Щом артефактите знаеха и можеха толкова много неща, витаите щяха отново да изгубят битката с тях.

— Аз ще го направя — обяви той. Почувства се по-добре, въпреки че нямаше как Свидетелят да го запише и излъчи.

Той чу Баск да шепне името на Карил и изведнъж осъзна, че сега може да си отмъсти. Преди да умрат, би могъл да каже на Баск, че синът му е жив и работи за империалистите и че Карил поддържа връзка с него, откакто „изчезна“.

Той погледна към Баск и се отказа. Какъв смисъл имаше?

Стаята се разтресе. Чу се пронизително стържене на метал и задуха вятър.

Вятър? Уару се огледа объркано. Не можеше да разбере как се е озовал на пода.

Вятърът утихна също така внезапно, както бе изникнал. Лайрдин също лежеше на пода, целият опръскан с гел. Половината от лицето му го нямаше.

Бяла пяна изпълни отвора във външната стена. Нещо се промуши през него. Врата! Шлюзов люк! Уару не можеше да чува. Свидетелят не помръдваше. Имаше кръв навсякъде. Люкът се отвори и в лабораторията прекрачи фигура в скафандър. Зад нея се показа андроид, който размърда устни, но Уару не долавяше нито звук. Фигурата в скафандъра отговори, след това се надвеси над Свидетеля и го дръпна за ръката. Тя увисна безжизнено и фигурата я пусна. Обърна се към него и Уару видя, че е жена. Беше женският артефакт. Устата й се движеше. Той опря машинално ръка на ухото си, но когато я отдръпна, забеляза, че е изцапана с кръв.

Андроидът продължаваше да говори и Сиерк се надигна тежко от пода.

— Не! — извика Уару, но Сиерк доближи таблото и изключи подхранващите системи. Една по една иглите и електродите се прибраха. Андроидът вдигна артефакта от резервоара и го отнесе през люка.

Жената в скафандъра го последва, после спря и се върна при вътрешната врата. Уару направи безуспешен опит да се изправи и отново падна. Най-сетне болката надделя над шока. Артефактът огледа вратата. Завъртя дръжката за ръчно отваряне и я бутна навън. След това се надвеси над Уару така, че да вижда устата й.

„Бягай! — казваха устните й. — Бягай!“ Уару все още не можеше да стане и задраска по пода. Един от лаборантите го сграбчи за ръката и го изтика навън. Тук вече го очакваха спасителни екипи със скафандри. Той се обърна. Артефактът и андроидът се бяха промушили през люка и тъкмо спускаха капака. Миг по-късно люкът се изтръгна от стената и отворът в нея автоматично започна да се запълва с пяна.

Уару се отпусна в ръцете на някакъв непознат. Вдигнаха го и му помогнаха да седне. Някой изви главата му настрана. Техник, който беше ампутант, съдейки по четирите пръста на дясната ръка, оглеждаше ухото му и му поставяше анестезираща лепенка на китката.

„В ръцете ни са! — помисли си Уару в унес, докато болката бавно се топеше. — Спипахме ги. Сега вече разбрах. Наистина разбрах защо Предците са изгубили битката.“

Надяваше се да го удържат достатъчно дълго жив, за да успее да сподели с тях откритието си.