Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ασκητική. Salvatores dei, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Есе
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Дарин (2016)

Издание:

Никос Казандзакис. Аскетика

Гръцка. Първо издание

Редактор: Нели Костадинова

Коректор: Нели Костадинова

Художник: Борис Драголов

Издателство „АРХЕТИП — издания“, София, 1993

История

  1. — Добавяне

Пътят

Но изведнъж — един сърцераздирателен вик в мен: „Помощ!“ Кой извика?

Събери силите си и се вслушай; цялото човешко сърце е един зов. Допри ръка до гръдта си, за да го чуеш; някой в теб се бори и зове.

Твой дълг е всеки миг, ден и нощ, в радост и в мъка, да различаваш този Зов във всекидневната нужда, да го различаваш, както подобава на природата ти — бурен или сдържан, смеейки се или плачейки, действайки или мислейки; и да се стремиш да усетиш кой е този, който е в опасност и зове; и как можем всички заедно да се въоръжим и да го освободим.

В най-голямата ни радост някой в нас вика: „Страдам! Искам да избягам от радостта ти! Задушавам се!“

В най-голямата ни безнадеждност някой в нас вика: „Не се обезверявам! Боря се! Забивам нокти в главата ти, като сабя се изхлузвам от ножницата на твоето тяло, като сабя се изхлузвам от ножницата на земята, не се побирам в умове, в имена, в действия!“

От най-голямата ни добродетел някой се надига безнадежден и вика: „Тясна е добродетелта, не мога да дишам; малък, тесен е Раят, не ме побира; на човек ми прилича вашият Бог, не го искам!“

Чувам дивия вик и подскачам. Напрежението, което се надига в мен, за пръв път се сгъстява, превръща се в съвършен човешки глас, обръща се с лице към мен и ме вика — ясно, по име, с името на моя родител и на моята раса!

Това е великият кризисен момент, това е паролата на Пътя. Ако не чуеш този Зов да разкъсва вътрешностите ти, не тръгвай!

Следвай с търпение и покорство свещената служба в първата, втората и трета степен на приготовлението.

И се вслушвай. В съня, в любовта, в творчеството, в някоя твоя щедра и горда постъпка или сред дълбоко, безнадеждно мълчание, изведнъж може да чуеш Зова и да поемеш.

Досега течеше сърцето ми, изкачваше се и се спускаше заедно с Космоса. Но когато чух Зова, вътрешностите ми и Космоса се разделиха на два лагера.

Някой в мен е в опасност, протяга ръце и ми вика: „Спаси ме!“ Някой в мен се изкачва, препъва се и вика: „Помощ!“

Кой от двата вечни пътя да избера? В миг усещам, че от това мое решение зависи целият ми живот; зависи целият живот на Космоса.

От двата пътя избирам нагорнището. Защо? Без аргументи, без каквато и да е увереност; разбирам колко безсилни са в този кризисен момент умът ми и всичките малки опори на човека.

Избирам нагорнището, защото натам ме тласка сърцето ми. „Нагоре! Нагоре! Нагоре!“ — вика сърцето и аз доверчиво го следвам.

Чувствам, че страшният прастар Зов изисква това от мен. Нареждам се до рамото му! Сливам съдбата си с него.

Някой в мен се мъчи да повдигне тежестта, да отстрани плътта и разума, да победи навика, леността и нуждата.

Не знам от къде идва и къде отива. Чувам пъхтенето му в ефимерната си гръд; настръхвам, докосвайки го.

Кой е? Ослушвам се, поставям знаци, душа във въздуха. Устремен нагоре, задъхан се изкачвам. Започва страшният, тайнствен Път.