Алън Кен Томас
Мъдростта на Стив Джобс за бизнеса (1)

(250 цитата на новатора, който промени света)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Business Wisdom of Steve Jobs, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2014)

Издание:

Алън Кен Томас. Мъдростта на Стив Джобс за бизнеса. 250 цитата на новатора, който промени света

Американска. Първо издание

ИК „ВАКОН“, 2011

Съставител: Алън Кен Томас

Редактори: Елеонора Гаджева, Мариана Пиронкова

ISBN 978–954–9535–45–7


Въведение

Дори след смъртта му хората остават раздвоени относно Стив Джобс, съосновател на компанията Apple Inc. и познат на света като човека зад iMac, iPod, iPhone и iPad. За някои Джобс е човек, който промени света към по-добро, изобретател и предприемач, чието въздействие върху всекидневния живот е неизмеримо. За други Джобс е фалшив идол, символ на всичко погрешно в бизнеса, който държи картите твърде близо до себе си. Всички имат мнение за него.

Но той невинаги е бил център на вниманието. Стивън Пол Джобс, роден в Сан Франциско през 1955 година, осиновен и отгледан от Пол и Клара Джобс, отказал се от следването си, открива, че липсата на висше образование пречи на пътя му в технологичния бизнес. В крайна сметка си намира работа в процъфтяващата фирма за видеоигри „Атари“ и някъде по това време се запознава със Стив Возняк.

Началото е скромно. Джобс, Возняк и трети партньор на име Роналд Уейн основават компанията Apple през 1976 г. Година по-късно компютърът Apple II излиза на пазара с известен успех, но чак през 1984 г. рекламата, пусната по време на „Супербоул“ по повод излизането на пазара на Macintosh, слага началото на първия от творческите и финансовите възходи на Apple. Според всички Джобс е гениален, но с него трудно се работи в творческо отношение, защото той е мотивиран от идеята, че колкото е по-прост дизайнът и колкото по-лесно се работи с продукта, толкова по-добре. Неговите неортодоксални идеи и амбиции в крайна сметка го принуждават да подаде оставката си в Apple сред разразилата се борба за власт между борда на директорите на компанията.

Той напуска през 1985 година и като се има предвид цялата история на компанията, е показателно, че в негово отсъствие в Apple започва застой по отношение на иновациите и продуктите, докато двете нови бизнес начинания на Джобс полагат основата за по-късния му успех.

В случая с „Пиксар“, която първоначално е малко подразделение за графичен дизайн под шапката на „Лукасфилм“, Джобс купува фирмата за 10 милиона долара, като я продава двайсет години по-късно за 7.4 милиарда долара на „Дисни“. С течение на времето компанията прави революция в анимацията, като началото е сложено с филма „Играта на играчките“, а всяка година „Пиксар“ излиза на пазара с нови успешни пълнометражни анимационни филми.

В компютърната компания NEXT, която Стив Джобс основава след напускането на Apple, визията на Джобс за компютъра като образователно средство се оказва в крайна сметка твърде скъпоструваща, за да постигне масов успех, но техническите предимства на хардуера и софтуера на компютъра изпреварват с години времето си, нещо, което дори Apple признава, като купува компанията през 1997 г. и така връща Джобс обратно.

Така започва историята, която се знае от всички: първо е ред на iMac с неговия уникален компактен дизайн и „Техниколор“ цветове. След това идва iPod-ът, който преобръща музикалната индустрия с главата надолу и слага началото на нова епоха и формат на дигиталните продажби на музика. iPhone и iPad доразвиват идеята за преносимост и достъпност, започната с iPod-a, като надминават всички очаквания, консолидират наследството на Джобс и повторното завръщане на Apple, нещо, което малцина са очаквали.

Проучванията за тази книга и написването й бяха извършени на iMac, докато получавах текстови съобщения на айфона, който вибрираше на масата до мен. Приятелката ми пишеше на iPad в съседната стая, а свързан с компютъра ми iPod сваляше последните песни от iTunes. Написването и препрочитането на това изречение ме озадачи — отстрани изглеждах като някакъв обсебен от „култа към Mac“ фен. Но след това си дадох сметка за две неща: че по-голямата част от деня прекарвам заобиколен от изделия, към чието създаване Стив Джобс има пряко отношение, и че не съм единственият в това привилигировано положение.

Няма съмнение, че животът на хората се промени (дали за добро, или за лошо) с въвеждането на персоналния компютър в техния живот. Вземете една седмица и изчислете колко часа прекарвате в работа с компютъра, в слушане на музика от дигитален апарат или в използване на смартфон. Пряко или косвено Стив Джобс накара света да тръгне по пътя, който той искаше да поеме. Той може и да не беше изобретил лично много от устройствата и програмите, които еднозначно се свързваха с името Стив Джобс. Но геният му се изразяваше в това, че той разбираше и предусещаше какво искат хората, преди дори да са узнали, че съществува (в книгата има няколко цитата, които потвърждават точно това мнение).

Хенри Дейвид Торо е казал: „Искам да навляза в дълбините на живота и да изсмуча соковете му… да изкореня всичко, което не представлява живот… та когато дойде време да умра, да не се окаже, че не съм живял.“ Ясно е, че когато Стив Джобс на 56-годишна възраст най-накрая губи битката си с рака на панкреаса, всички могат да си отговорят на въпроса дали е успял да изсмуче соковете на живота. Той продължи да ръководи Apple и човечеството към бъдещето почти до деня на смъртта си. Беше неповторим, но също така и потаен човек както като личност, така и като публична фигура на Apple Inc. Няма да се изненадате, че броят на интервютата, които е давал от 1976 г. насам, е ограничен. Това, което ме трогна обаче, както се надявам да трогне и вас, е колко много успя да изрази през краткия си живот. Неговата реч за началото на учебната година в университета „Станфорд“ през 2005 г. може да се ползва и като литературен образец.

Както много хора вече посочиха, много рядко се случва един човек да представлява публичното лице на една компания, така както Стив Джобс представляваше Apple. Може би затова толкова много хора приеха така лично новината за неговата смърт. Не само затова, че той беше особено щедър човек (както ще се убедите от книгата). Не е заради това, че продуктите на Apple са съвършени (не са, ще научите и това от книгата). Може би защото през последните десет години ние разчитахме на Стив да ни покаже какво ни предстои, да ни покаже накъде вървим и какво ще ни е нужно, за да стигнем там. Може би заради това всички подсъзнателно му бяхме фенове, без значение дали искаме да си го признаем, или не.

Акциите на Apple временно паднаха след новината за смъртта му и на мен ми се иска да мисля, може би малко романтично, че за пръв път през това десетилетие настъпи един кратък момент, в който светът, внезапно изпаднал в несигурност за бъдещето, се препъна, правейки първите си крачки без него.