Лорън Сейнт Джон
Отвличане в Карибите (22)

22.

Искате ли да спечелите круиз в Карибско море до остров с триста шейсет и пет плажа — по един за всеки ден от годината? Как изглежда за вас раят? Представете си, че лежите в хамак и пиете кокосово мляко, а делфините…

Лора се напрегна да отвори очи. Клепачите й тежаха, но дори замъгленият й мозък съзнаваше, че оцеляването й зависи от това, да се събуди. Намираше се в гола стая, в която нямаше друго, освен два дюшека, две пластмасови чаши вода и стол, на който седеше жената от „Фантастични пътувания“.

Тарик седеше с кръстосани крака на другия дюшек и гледаше жената. Изражението му сякаш казваше: „Ръцете ми може да са вързани, вие може да сте два пъти по-възрастна от мен и да държите цялата власт в ръцете си, но би било много глупаво от ваша страна да ме подценявате“.

От Скай нямаше и следа.

— Излъгахте ме! — каза Лора.

Жената отметна глава като кон и се разсмя. Имаше късо подстригана руса коса и слабо, мускулесто тяло. Този път вместо униформата на туристическата агенция носеше зелени спортни панталони, военни обувки и черна тениска.

— Вие сте лъжкиня! — повтори Лора.

— Ни най-малко. Всяка дума беше истина. Ти получи, както ти обещахме, луксозен круиз до Карибите. Посети райски остров с триста шейсет и пет плажа и тюркоазни води. Според записаното в хотела си пила и кокосово мляко. Сама си си виновна, че реши да не си лежиш в хамака. Що се отнася до делфините, тук имаме няколко. Убедена съм, че можем да се погрижим да видиш как плуват, преди… да кажем, преди да се осъществят плановете ни за теб. Единствената малка лъжа беше за сибирското хъски. Никога не съм обичала кучетата. Примамката обаче свърши работа. Вярвам, че точно това те убеди да си купиш билет. Между другото, твоето хъски не е тук. Събуди се неочаквано и стана лош. Един от хората ни мислеше да го елиминира, но то избяга. — Жената се протегна като котка. — Забравих да се представя. Аз съм Джанет Рейн. Естествено, това не е истинското ми име, но то ви стига.

Лора се опита да се изправи. Размърда схванатите си ръце, за да разхлаби тиксото около китките си. Усети иглички.

— Много добре знаете, че благодарение на вас и на останалите от бандата на „Асовете“ преживяхме кошмарно пътуване. Това, което искам да знам, е защо. Защо си причинихте толкова главоболия, когато можехте просто да ни отвлечете в Сейнт Айвс? И какво сте направили с вуйчо ми? Искам да го видя! Ако сте го наранили, да знаете, че ще посветя целия си живот на това, да ви заловя до един и да ви изпратя в най-ужасния затвор на земята!

Джанет Рейн се разсмя доволно.

— Бива си ви и двамата с мълчаливия ти приятел. Направо ще бъде жалко да се отървем от вас. Ти си същинско копие на Мат Уокър.

— Не отговорихте на въпроса на Лора — обади се Тарик за пръв път. — Защо го направихте? Защо положихте толкова усилия да ни доведете на Карибите, след като можехте да ни хванете в Корнуол?

Погледът й се спря върху него.

— Заради играта, естествено. Това е половината от забавлението. Разбирате ли, „Асовете“ вярват, че наказанието трябва да съответства на престъплението. Бившият главен инспектор Редфърн извърши два смъртни гряха…

— Какви грехове? — извика Лора. — Вие сте престъпниците, не той!

— Въпрос на гледна точка, драга. Освен че изпрати някои от най-талантливите ни хора в затвора, при това не без ваша помощ, Калвин Редфърн беше на път да осуети операцията ни „Атлантически тон“, което щеше да ни струва десетки милиони долари. Не можехме да го допуснем.

Лора беше поразена.

— За това ли е всичко — заради рибата?

Джанет махна с почернялата си ръка.

— Не само. Тонът е на път да изчезне. Но хората обичат да го ядат. Помислете си само кога за последно сте влезли в заведение, в което няма сандвичи с риба тон? Но това е добре за нас, защото покачва цената му.

— По-малко риба значи повече пари — вметна Тарик.

Джанет го погледна.

— Умно момче. Един добър екземпляр може да ни докара 185 000 долара. Черният пазар се оценява на седем милиона долара годишно. Можете да си представите колко се разстроихме, когато главен инспектор Редфърн започна да ни се меси. Въпреки че по ирония така стана по-лесно да ви доведем тук. Когато той не се обади да потвърди резервацията ви, разбрахме, че може би се съмнява дали безплатната почивка не е измама. Затова изпратихме един от най-добрите си хора да се срещне с него посред нощ, за да му каже, че разполага с информация за контрабанда в особено големи размери на остров Монсерат. Вуйчо ти налапа стръвта заедно с кордата и плувката.

— Защото е вярно, нали? — отвърна Лора. — Точно това правите тук. Търгувате с редки морски видове, преструвайки се на екологична организация, която се опитва да ги спаси. Отвратително!

Джанет скочи ухилена.

— Не, това е бизнес, гений. От застрашените морски видове могат да се направят милиарди долари. Хората обичат сладките, гушкави същества — снежни леопарди, панди, горили. Но напълно забравят за морските твари. Никой не се влюбва в морска звезда или риба тон. На кого му пука дали акулите ще намалеят с още една?

Настъпи дълго мълчание. Лора се сети за съучениците си в Сейнт Айвс. Повечето от тях смятаха акулите за човекоядци, които трябва да бъдат убити, преди да те разкъсат на парчета. Джанет беше права, че никой не обича морските звезди или рибите тон. Преди вуйчо й да й каже, че рибата тон е на път да изчезне, тя беше изяла десетки сандвичи с тон без капка угризение.

— Все още не сте ни казала защо ни доведохте тук — напомни Тарик. — Какво имахте предвид, като казахте, че наказанието трябва да съответства на престъплението?

Джанет натисна един звънец и веднага се появиха бодигардовете.

— Мисля, че е време за разходка — каза тя.

* * *

Сградата във формата на буквата „Г“ представляваше плаващ аквариум, скрит под бял покрив. Шумът и мирисът на морето нахлуваше през отворените вентилационни отвори. Придружени от Големия и Малкия, децата бяха принудени да следват Джанет Рейн, която вървеше напред и им разказваше за съдбата на всички същества, покрай които минаваха.

В най-далечния аквариум имаше морски кончета. Това бяха най-ангелските и красиви същества, които Лора беше виждала някога. Те си плуваха във водата без никаква представа какво ги очаква.

— По това време утре те ще бъдат замразени, изсушени, пакетирани и на път за Пекин — каза Джанет. — Бая парички ни докарват с продажби от двайсет и пет милиона бройки годишно. Без никакви проблеми.

Лора и Тарик се спогледаха. Никой не каза и дума.

Следваха няколко аквариума с морски костенурки, чиито черупки приличаха на произведения на изкуството, а след това пулсиращи корали и цветни панделки във формата на митични животни. Едва когато ги видя да се движат в бавни дуети, Лора осъзна, че са живи.

— Обикновени и листовидни морски дракони от Австралия — осведоми ги Джанет. — Роднини на морските кончета и морските игли. Чудо на природата. Много ценени от колекционерите.

Бяха стигнали до края на първата секция. Малкият каза нещо по радиото и се отвори стоманена врата. Джанет се усмихна злобно.

— А сега — чудовищата.

— Мислех си, че вече са тук — отбеляза саркастично Лора, но думите й отскочиха от Джанет Рейн като гумени куршуми от стоманен танк.

Преминаха през вратата и Лора едва се сдържа да не ахне. Озоваха се в тесен коридор, от двете страни на който имаше огромни аквариуми с размера на олимпийски басейни и в тях плуваха десетки акули от различни видове. Една голяма бяла акула подаде глава от водата и подуши въздуха.

— Гледайте си в краката — предупреди ги Големият, — ако паднете вътре, ще им устроите добро пиршество. — Той издаде противен хрускащ звук и облиза устни.

— Бива си те, мистър Пайк! — изкиска се Джанет Рейн, а после се обърна към Лора и Тарик: — Всички тия летни филми за туристи, изядени от големи бели акули, са страхотна реклама за бизнеса на „Асовете“. Познайте колко души загиват от акула всяка година! Около четирима. По-голяма вероятност има да бъдете убити от падащ кокосов орех. Акулите не обичат да ядат хора. Хората обаче обожават да ядат акули. Годишно се убиват над сто милиона акули, най-вече за супа от перки — китайски деликатес. Част от тях се продават като „скална сьомга“ в заведенията за риба във Великобритания. Разбира се, нашите акули са предимно редки видове като черноморска бодлива акула и дългокрила акула, което ги прави много по-ценни. — Тя замълча за кратко. — Естествено, тези едри екземпляри са само за демонстрация. Клиентите ги виждат, дават поръчката си, а след това лодките ни тръгват на лов. Смятаме, че имаме най-усъвършенствания сонар за проследяване на риба в света. Ако човек знае какво търси, морските животни са просто плуващи пари. Да вземем делфините. Хората са готови да платят колкото им поискат, за да плуват с делфини. Ние ги залавяме, обучаваме ги и ги пращаме във водните паркове.

В син басейн с различни играчки до него плуваха два апатични делфина. Дресьорът се опитваше да ги заинтригува с кофа мъртва риба.

— Деймиън, накарай ги да направят някой номер — провикна се Джанет.

Дресьорът се изпъна. Лора веднага разпозна в него високия пират от кораба, който се беше опитал да я натика в коша за пране. Вече не носеше пиратски дрехи, но подигравателната му усмивка беше същата. Той свирна и един от делфините послушно направи тройно салто. От басейна се разнесе силна миризма на хлор.

Лора едва сдържаше сълзите си.

— Това е нечовешко! — извика тя на Джанет. — Вие и всички останали в бандата на „Асовете“ просто не сте хора. Вие сте варвари!

Тарик я прегърна през раменете, заради което Малкият го смушка.

— Не им се давай. Ще се измъкнем оттук и правдата ще възтържествува.

— Съвсем определено ще възтържествува — дочу го Джанет. — Затова ви доведохме чак тук: да ви дадем урок, който никога няма да забравите. Доведохме ви, за да гледате как умира Калвин Редфърн.