Фабиан Ленк
Смъртоносното багрило (13)

Благоприятният момент

Приятелите стигнаха до вратата на капелата почти едновременно с папата и Рафаело. Пред нея стоеше Лоренцо.

Зидарят кимна на приятелите, но веднага след това се обърна към Юлий II и му се поклони дълбоко. Изглеждаше изнервен.

— Ваше Преосвещенство, истински ужас — започна той. — Многоуважаваният майстор Микеланджело е…

— … в болницата — довърши вместо него папата. — Отдавна го знам. Дошъл съм да разбера какво се случи.

— Аз също бих искал да разбера — добави Рафаело с кадифения си напевен глас.

Лицемер, помисли си Юлиан и хвърли таен поглед към приятелите.

— Ами — започна Лоренцо, — какво се случи… Той внезапно падна. Лежеше тук, горе на скелето. Хм, а след това…

Юлий II нетърпеливо махна с ръка.

— Замълчи! Не понасям мънкането ти. Знаеш ли поне дали ще отсъства дълго?

Зидарят повдигна рамене.

— Това знае единствено Бог.

Папата вдигна очи нагоре.

— Да, да, естествено — и той неспокойно започна да крачи насам-натам. — Фреската трябва да бъде завършена на всяка цена.

Аха, помисли си Юлиан, на папата му е все едно как се чувства Микеланджело. Интересува го единствено работата да бъде завършена!

С театрален жест Юлий II вдигна ръце към небето.

— Какво ще правим, ако куполът на Сикстинската капела остане недовършен? Докога ще стои тук тази работна площадка, покрита с платнище?

В този момент Рафаело пристъпи напред.

— Ваше Преосвещенство, с цялото си уважение към Микеланджело и направеното от него заявявам, че съм готов да го заместя.

Юлиан затвори очи. Това просто не можеше да е истина! Микеланджело се озовава в болницата, а Рафаело бърза да се възползва от положението и да предложи услугите си!

Папата му хвърли изпитателен поглед.

— Наистина ли се наемате да го направите?

Рафаело покорно сведе поглед.

— Да, Ваше Светейшество — скромно рече той.

Юлий II отново започна да кръстосва насам-натам. При това си мърмореше нещо, което Юлиан не можеше да разбере.

Последва нова изненада. Лоренцо също пристъпи напред и предложи да довърши работата.

— В течение съм на замисъла на майстора и познавам всяка негова скица — обоснова се той. — Аз съм единственият, който е запознат с всички ескизи. Както и с цялостната идея…

— Но той има още двама помощници, нали?

— Да, но те не са особено способни и могат да се справят само с отделни малки задачи. Аз вече ги освободих.

Юлиан зяпна. Ставаше все по-интересно. Както изглежда, Лоренцо с нищо не е по-добър от Рафаело. И той искаше да се възползва от славата на Микеланджело. Не можеха ли просто да изчакат, докато Микеланджело се възстанови?

Внезапно момчето бе осенено от горчиво прозрение. Може би Рафаело изобщо не бе свързан с покушението, може би то е дело на Лоренцо? Мислите се гонеха с бясна скорост в главата му. Това бе твърде възможно.

Още повече че Лоренцо имаше достъп до работилницата… Би могъл да отмъкне незабелязано както бои, така и четки!

— Ако нямате нищо против, вие сте просто обикновен зидар. Помощник и нищо повече! — ядосано подхвърли Рафаело. — Как можете да си мислите, че сте в състояние да завършите подобна фреска?

Очите на Лоренцо засвяткаха гневно.

— Само един зидар ли? Заблуждавате се! Аз съм художник и имам по-голям опит дори и от вас! И от къде на къде си въобразявате…

— Достатъчно! — възпря го папата. — Не искам да слушам повече тези безобразни викове. Ако Микеланджело не е в състояние да завърши работата, ще го замести Рафаело.

Юлиан хвърли поглед към Лоренцо. Зидарят бе пребледнял от ярост и юмруците му бяха свити.

— Искате ли да кажете още нещо? — нетърпеливо попита Юлий II.

Лоренцо поклати глава, здраво стиснал устни.

— Добре! — отвърна папата, завъртя се и се отдалечи, следван от ескорта си.

— Няма да ви липсва работа. Винаги ще имам нужда от опитен занаятчия като вас — надменно обяви Рафаело, а след това се обърна към приятелите. — Ще имам нужда и от работливи помощници.

Приятелите измъчено се усмихнаха.

— Какво ще кажете, ако ви поканя да отидем в някоя хубава кръчма? — продължи Рафаело със сияещ поглед. — Да отскочим за два часа до „Златния лъв“? Намира се на моста „Сант Анджело“.

„Иска да ни привлече на своя страна, иска да създаде добро настроение, нали се нуждае от помощници!“, помисли си Юлиан.

— Знам къде се намира — навъсено отвърна Лоренцо.

— Е, ще ми правите ли компания? — осведоми се Рафаело.

За изненада на Юлиан зидарят прикри досадата си с усмивка.

— Добре — отвърна тихо той.

— Радвам се! — извика Рафаело. — В такъв случай ще се видим по-късно — добави той и бързо се отдалечи.

— Ще можем ли преди това да посетим Микеланджело? — попита Юлиан.

— Не сега, едва довечера — изморено отвърна Лоренцо. — Говорих с лекарите. В момента точно преглеждат майстора и не искат да им се пречи. Нещата са наистина сериозни! Дано да оживее! Можете да дойдете с мен вкъщи, ако искате. А по-късно ще отидем при този… Рафаело — каза той и тъжно погледна към приятелите. — Какво друго ни остава…

По пътя към работилницата зидарят не промълви и дума. Очевидно бе, че е разочарован, защото не получи поръчката.

Стигнаха до къщата и той отвори вратата, но не влезе, искаше да отиде да купи нещо.

— Рафаело е напълно безскрупулен! — възмути се Ким, когато останаха сами в работилницата. — Микеланджело отпада от играта, а той се опитва да извлече полза от това!

— Така е, но поведението на Лоренцо е не по-малко подозрително — отвърна Юлиан и изложи на останалите новата си теория.

— Хм — възкликна Ким. — Само че Рафаело бе този, по чиито ръце имаше кафява боя…

— Това не означава нищо, вече го обсъждахме — отвърна Леон. — Предлагам да държим под око и двамата.

Юлиан впери замислен поглед в голямата маса, сякаш там се намираше решението на заплетения казус.

— Ако извършителят е Лоренцо, той вероятно ще се опита да отстрани и Рафаело, за да постигне целта си — каза той. — И най-вероятно ще си послужи със същите средства, отново ще използва смалтиното. Това, което е свършило работа веднъж, ще свърши и втори път. Още повече, че не подозира, че сме по следите му…

Кия изсъска тихо и накара Юлиан да замълчи. Приятелите наостриха уши и чуха остро изскърцване, което им подсказа, че някой е отворил външната врата.

— Лоренцо се връща — прошепна Ким. — Да сменим темата!

Вратата на работилницата се отвори и се появи Лоренцо, с един бял хляб под мишницата.

— Какво само се мотаете наоколо? — кресна той навъсено. — Изчезвайте веднага в стаята си и не мърдайте оттам, докато не ви извикам.

Иска да остане сам в работилницата, сам с боите, помисли си Юлиан.

Приятелите излязоха, без да обелят дума. Юлиан, който бе последен, затвори вратата зад гърба си.

— Да излезем навън — прошепна той на Ким и Леон, когато излязоха в коридора. — Да вдигнем шум, така Лоренцо ще си помисли, че сме се качили горе.

— Какво си намислил? — попита тихо Леон.

Но Юлиан само сложи пръст на устните си и се запромъква към външната врата. После внимателно я открехна. Тя отново изскърца, но не толкова силно. Юлиан се провря през процепа и се озова на улицата. Промъкна се под прозореца на работилницата и надникна вътре.

Точно в този момент Лоренцо се отправи към полицата с боите. Сърцето на Юлиан започна да бие по-бързо. Сега зидарят протегна напред показалеца си и го прекара през редичката със стъкленици, сякаш искаше да ги преброи. Внезапно ръката му се спря, той посегна към тази със синята боя и в следващия момент тя изчезна под ризата му.

Юлиан се задъха от вълнение. Зидарят бе взел смалтиното!