Керелин Спаркс
Вампирите и градът (19)

Глава 19

— Това просто не е редно — промърмори Грегори. — Не можеш да ми платиш достатъчно за такова унижение.

Дарси трепна.

— Всъщност, въобще няма да ти плащам. — Беше понеделник вечер и тя се намираше в горещото джакузи с Грегори и Ванда, подготвяйки се да запише четвъртия епизод на „Най-сексапилният мъж на планетата“. — Съгласи се да ми помогнеш на драго сърце, помниш ли?

Грегори се потопи по-дълбоко в горещата вода с мехурчета.

— Това ми е проблемът. Твърде съм мек. Добрите момчета никога не получават момичето.

Ванда се разсмя.

— Хайде, Грегори. Точно сега имаш две жени само за себе си.

Той изсумтя.

— Не съм забелязал нито една от вас да бъде благосклонна. Седя си тук съвсем сам в малкия си ъгъл…

— Нацупен — завърши изречението Дарси вместо него.

Той пръсна вода в лицето й.

— Ти каза, че ще бъда добре облечен за шоуто. Което означава смокинги, а не това… това бельо от ликра, което нося. То едва покрива прелестите.

— Спри да се тревожиш. — Дарси го пръсна на свой ред. — Изглеждаш чудесно в Спидо^[1].

— Да — намигна му Ванда. — Изглеждаш секси, като онези танцьори от снощи.

— Не ми напомняйте. — Грегори им се намръщи. — Дами, не трябваше изобщо да ви водя до онзи долнопробен клуб.

— Но ние се забавлявахме — протестира Ванда. — И трябваше да отпразнуваме успешните промени.

— Струвахте ми четиристотин долара!

— Така ли? — попита Дарси. — Но ние поръчахме само по едно питие за всяка и това беше само за визия.

— Забравяш, че Ванда пъхна малко пари в леопардовото кожено бельо на момчетата — измърмори Грегори. — Пари, които получи от мен.

Дарси сви рамене.

— Беше само един долар.

— Беше двайсетачка — изръмжа Грегори. — А след това всичките дами трябваше да го пробват. Отново и отново.

Дарси трепна. Нищо чудно, че танцьорите буквално се катереха по дамите от бившия харем.

— Съжалявам. Не осъзнах, че прахосват толкова много пари.

— Защо ти не натъпка малко пари? — попита Ванда.

Дарси сви рамене.

— Не бях в настроение. — И те не бяха Остин. Дори и с танцьори, въртящи се пред нея, тя искаше да мисли само за Остин. Трябваше да му е ядосана. Беше я излъгал. Беше шпионирал нея и приятелите й. Но също така й бе признал, че е влюбен в нея. Как би могла да му бъде ядосана, когато той я обичаше?

— Не си била в настроение? — погледна я Ванда изненадано. — Но момчето леопард беше толкова секси. Много ми хареса и онзи каубой със секси панталоните.

— Онова бяха чапси^[2] — поясни Дарси. И изглеждаха наистина секси, защото каубоят беше забравил да сложи панталоните си отдолу. В един момент, докато ресните на каубойските чапси я шляпаха, осъзна колко лесно беше простила на Остин. Единственото обяснение, което можеше да й хрумне бе, че тя все още много го обичаше. Твърде много, за да се откаже просто така.

— Е, аз определено бях в настроение — разпали се Ванда. — Каубоят носеше истински шесткалибров пистолет.

— Да — намръщи се Дарси. — Притеснявах се, да не би случайно да стреля.

Ванда се разсмя.

— И пожарникарят, леле! Никога не съм виждала толкова дълъг маркуч.

— Достатъчно! — изръмжа Грегори. — Наистина нямам нужда от тези смахнати образи. Достатъчно лошо е, че…

— Какво? — попита Дарси.

— Нищо. Радвам се, че дамите са се позабавлявали.

— Аз също — кимна Дарси. След разкрасяването им, дамите изглеждаха млади и хубави. Беше чудесно да ги наблюдава в клуба, осъзнавайки колко привлекателни са все още. И каква власт притежаваха над мъжете.

Грегори се намръщи и скръсти ръце.

— Ако някога отново пожелаете да посетите това място, ще ви оставя и ще се върна по-късно.

— Не ти ли беше забавно? — попита Ванда.

Той изсумтя.

— Каубоят ме попита за телефонния ми номер.

Дарси така се разсмя, че се задави.

— Бедният Грегори. Сексапилът ти ще те погуби.

Той я изгледа заплашително.

— И сега искаш да ме използваш като стръв? Това не е част от длъжностната ми характеристика.

— Но това е единственият начин да се провери следващото изпитание — настоя Дарси. — Характеристика номер седем гласи, че най-сексапилният мъж на планетата трябва да харесва жените.

— Това беше моя идея. — Ванда приглади назад мократа си лилава коса. — Ето защо трябва да водя съдийството тази вечер.

— А характеристика номер осем твърди, че кандидатът трябва да знае как да угоди на една жена — продължи Дарси. — Ванда ще провери и това.

— Да — въздъхна тя. — Трудна работа, но някой трябва да я свърши.

Грегори я погледна ужасен.

— Ще го направиш с всички шест момчета? Пред камерите?

— Не се притеснявай. — Ванда пооправи ръба на бикините си, така че лилавата татуировка на прилеп да се вижда. — Няма да правя нищо твърде шокиращо.

— Без голотии — предупреди я Дарси. Боже, Слай щеше да хареса този епизод. Тя се надяваше само, че Остин ще откаже да влезе в горещото джакузи с Ванда. Представата как Ванда се движи върху него беше твърде ужасна. Но със сигурност, Остин щеше да откаже да съдейства. В края на краищата, предполагаше се, че ще бъде елиминиран тази вечер.

Маги се доближи, прекосявайки осветената площ до басейна.

— Мъжете са готови и чакат в зимната градина.

— Всички ли носят бански костюми? — попита Дарси. — И гривните си?

— Да. И изтеглиха номерчета, за да видят кой ще бъде първи.

— Кой е? — попита Ванда.

— Ото — намръщи се Маги. — Той носи бикини „itsy-bitsy“. И е намазал кожата си с олио. Каза, че иска лунната светлина да осветява мускулите му.

Дарси простена, а Ванда се ухили.

— Готова съм.

— Аз не съм. — Грегори се потопи във водата до брадичката си.

— Да започваме. — Дарси даде знак на оператора.

Маги се върна в зимната градина, където щеше да извиква мъжете един по един. Басейнът беше разположен между зимната градина и горещото джакузи. Шезлонгите бяха разположени от всяка страна на басейна. Маги отвори вратите на френските прозорци към зимната градина. Ото се появи на прага, а масивното му тяло погълна останалото пространство.

— Ние сме, давай. — Дарси излезе от горещото джакузи.

Със стон, Грегори направи същото. Тя се отправи към шезлонгите от южната страна на басейна. Грегори се насочи към тези от северната страна. Камерите следваха движенията им.

Трябваше да признае, че се чувстваше малко неудобно. Ето тя беше по изрязан бански, докато вървеше цялата покрита с капки вода, само за да види дали може да привлече вниманието на един мъж. И всичко това ще бъде излъчено по международната телевизия за вампири.

Бедният Грегори. Сигурно беше много неудобно за него.

Ото закрачи през терасата. Веднага след като осъзна, че камерите са се обърнали към него, той спря, за да позира.

— Яа, напомпан съм за тази вечер. — Обърна се с гръб към камерите, за да покаже повече мускули. Наведе се настрани, за да демонстрира бицепса си.

Дарси се умори да гледа и седна в шезлонга. Помаха на Грегори от другата страна на басейна. Той седна и й се намръщи. Целта на това упражнение беше да се тества сексуалното предпочитание на всеки мъж. Когато състезателят напусне зимната градина, той ще гледа или в посока на Дарси, или на Грегори. За съжаление, Ото беше прекалено самовлюбен, за да забележи някого от тях.

Най-накрая Ото спря позирането и закрачи около басейна. Той се спря пред Дарси.

— Желаете Ото, нали?

— О, да. — Дарси посочи Ванда. — Но първо тя те поиска.

— Яа, дамите шрябва да изчакат свой ред. — Ото се засмя, докато се разхождаше около горещото джакузи. Скочи в него, разплисквайки вода наоколо. — Ото пристигна, за да ви изтощи.

Не след дълго, Ванда лично провери мускулестото тяло на Ото. Дарси обърна стола си настрани, за да не вижда повече, отколкото й се искаше. Грегори привлече вниманието й, когато се престори, че се задушава и задавя.

— Мой релеф нараства, а? — обяви Ото гръмогласно. — Времеш е да играем в зоната на Ото.

— Стоп! — Дарси скочи на крака. — Достатъчно, Ото.

— Чао, Ото. — Ванда се оттегли в далечния край на джакузито.

Ото се изкачи и мина покрай Дарси по пътя обратно към зимната градина. Тя се втренчи в небето, за да избегне погледът й всякакви новопоявили се издатини по тялото му. След това се отпусна в горещото джакузи, да се стопли.

— Мисля, че Ото издържа теста — ухили се Ванда.

Дарси кимна. Най-вероятно и останалите дами, които наблюдаваха от салона си, щяха да се съгласят.

Грегори седна на ръба на джакузито и потопи краката си в горещата вода.

— Как може да оставиш този човек? Толкова е надут.

— Виждала съм и по-лоши — сви рамене Ванда.

— Но аз си мислех, че вие се интересувате само от вампирски секс — каза Грегори.

— Вярно е. — Ванда приглади назад косата си. — Но аз работя върху теорията, че вампирът би трябвало да е добър в истинския секс, за да проектира също толкова добър в съзнанието си.

Дарси никога не беше приемала покана за секс с вампир, но се питаше дали е възможно с Остин. В крайна сметка, той притежаваше психически сили.

Грегори направи знак по посока на зимната градина. Следващият състезател стоеше на вратата.

— Отново е време за шоу. — Той се изправи и закрачи обратно към стола си от северната страна на басейна.

Дарси се разхождаше около стола си. Забави крачка, когато осъзна, че Пиер от Брюксел не гледаше към нея. Тя хвърли предупредителен поглед към Грегори, който се бе излегнал в собствения си шезлонг. Взираше се в звездите, напълно неподозиращ за факта, че си е спечелил нов обожател.

Пиер прекоси терасата, след това се насочи към северната част на басейна. Грегори седна като идиот и погледна смъртоносно Дарси.

Тя въздъхна и промърмори в отговор:

— Съжалявам.

Пиер спря в близост до Грегори и промърмори нещо. Дори и през басейна, Дарси можеше да види колко зачервено е лицето на Грегори. Пиер завърши разходката си до джакузито и влезе вътре. Ванда поговори за малко с него. След което си стиснаха ръцете. Той се отправи обратно към зимната градина, заобикаляйки басейна от дясно.

Грегори го видя да идва и се гмурна в басейна. Зъбите му потракваха, докато не се присъедини към Дарси и Ванда в джакузито.

— Този басейн е леден. — Той се потопи до шия в горещата вода и затвори очи.

— Изглежда, че ще трябва да елиминирам Пиер — каза Ванда. — Срамота. Беше толкова сладък.

Дарси изруга тихичко. Само двама мъже трябваше да бъдат елиминирани тази вечер и тя се беше надявала, че това ще бъдат двамата членове на спецотряда.

— Какво ти каза той, Грегори?

Грегори отвори едното си око, за да я погледне.

— Инцидентът няма да бъде коментиран отново.

— Бедният Грегори — ухили се Ванда. — Казах ти, че изглеждаш секси.

 

 

Остин изчакваше в зимната градина, ставайки все по-неспокоен. Изглежда, че въпреки всичко в риалити шоуто ще има състезание по бански костюми. Останалите мъже носеха оскъдни малки бански костюми, но той отказа да играе ролята на сексуален обект от мъжки пол. Хавайските му шорти бяха достатъчно дълги, за да стигнат до средата на бедрата.

Реджиналд от Манчестър беше третият участник, тръгнал към басейна. Когато се върна в зимната градина, мокър, Маги му подаде хавлия и го помоли да отиде долу, за да облече сухи дрехи за церемонията „Орхидея“. Остин отбеляза факта, че англичанинът беше изненадващо мършав. Момъкът трябва да е сложил доста подплънки под дрехите си.

— Номер четири? — попита Маги.

— Аз съм. — Остин застана до нея при френските прозорци.

— Ти ще заобиколиш басейна и ще влезеш в джакузито — инструктира го Маги. — След което ще говориш с Ванда за малко и ще се върнеш обратно. Разбра ли?

— Да. — И също така ще се елиминирам сам.

— Добре, готови са. — Маги отвори вратата.

Докато Остин прекосяваше терасата, изучи обстановката. Водещият се насочи към шезлонг от едната страна на басейна, а Дарси беше от другата. Ченето му увисна. Света майко. Малките й червени бикини бяха мокри и прилепнали към тялото й. Зърната й бяха набъбнали от хладния нощен въздух. Долната част на бикините й беше привързана към ханша, а връзките се развяваха и молеха да бъдат разплетени. Кожата й беше бледа под лунната светлина. Изглеждаше твърде крехка, за да бъде докосната, но толкова примамлива, а той знаеше, че никога не би могъл да държи ръцете си далеч от нея.

Очите й срещнаха неговите. Мъчителният копнеж, който прочете в тях, разкъса сърцето му. Погледът й обходи тялото му, след което се върна на лицето му. Желанието в очите й стана по-силно, по-отчаяно. Тя също го искаше. Ако той не се разкараше скоро от това шоу, щеше да загуби всякаква съпротива. Дори и сега, тялото му се поддаваше. Слабините му се бяха подули. Сърцето му го придърпваше към нея.

Трябваше да спре това. Сега. Гмурна се в басейна и остави ледената вода да потуши желанието му. Преплува басейна и излезе. Потръпна, а кожата му настръхна.

Ванда го наблюдаваше от джакузито.

— Ела. Изглеждаш премръзнал.

Той потърка ръце върху раменете си. Би трябвало да откаже. Няма ли това да го елиминира?

— Не, благодаря.

— Не искаш ли да се стоплиш? — Ванда преплува през джакузито и спря до краката му. Тя изтръгна малкия си микрофон от ръба на бикините си и го хвърли в басейна. — Опа. Колко несръчно от моя страна. Сега, никой няма да ме, чуе като говоря за нощта, в която ти и Дарси се бяхте разгорещили точно тук.

Остин се напрегна.

— Не знам за какво говориш.

Ванда се усмихна.

— Записано е от камера. Пуснаха го онази вечер по ДВК.

Остин отвори уста. Бяха излъчили интимностите помежду им по вампирската телевизия? Той погледна назад към Дарси, която стоеше до басейна и изглеждаше предпазлива.

— Не се притеснявай — продължи Ванда. — Никой не знае, че е била Дарси. Освен ти и аз, това е. Повечето хора мислят, че е била лейди Памела или Кора Лий, тъй като и двете имат дълга руса коса. Но аз разпознах роклята на Дарси, когато я захвърли в басейна.

— Каза ли на някого?

— Не. — Тя се отдръпна назад в джакузито. — Поне не още. Защо не седнеш за малко?

Дали заплашваше да разкрие Дарси? Остин не беше сигурен, но не искаше да поема никакви рискове. Така че влезе в горещата вода и приседна на мястото срещу Ванда.

Тя се усмихна.

— Така не е ли по-добре? — Тя погледна зад него и трепна. — О, боже. Дарси гледа към теб в момента. — Ванда се плъзна във водата, за да седне до него. — Ще я накараме ли да ревнува?

— По-добре не.

— Хубаво. Всъщност, няма нужда. Беше изгубена в мига, в който те видя на прослушването. Нарече те Аполон, бога на слънцето. — Ванда прокара пръст по челюстта му.

Остин се плъзна надолу по седалката.

— Не искам да я разстройвам.

Ванда погледна през рамо.

— Твърде късно. Изглежда наистина ядосана.

Остин скръсти ръце върху гърдите си.

— Какво искаш от мен?

Ванда се беше подпряла с лакът на ръба на джакузито и го изучаваше.

— Искам да знам дали наистина те е грижа за нея.

След кратка пауза, той реши, че няма нищо лошо да признаеш истината.

— Аз съм влюбен в нея.

— Ах… — Ванда подпря брадичка на ръката си. — На записа, изглеждаше повече като страст. Сигурен ли си, че си влюбен?

— Сигурен съм. — За съжаление. Беше се опитал да потисне чувствата си, но те продължиха да се задълбочават въпреки всичко.

— Дарси страда твърде много. Заслужава да бъде щастлива.

Остин се изненада.

— Да не твърдиш, че те е грижа за нея?

— Да. Това изненадва ли те?

Той си пое дълбоко дъх. Преди седмица не би повярвал, че вампирите могат да почувстват състрадание или лоялност един към друг, но те явно го правеха. Като че ли чувстваха всичко точно толкова дълбоко, колкото когато бяха живи. Аз съм човек. Думите на Дарси се появиха в ума му.

— Започнах да преосмислям мнението си.

— Тя заслужава най-доброто. Имаше душата на ангел. — Ванда повдигна ъгълчето на устните си. — За разлика от мен.

— Признаваш ли, че си зла?

Усмивката й се разшири.

— Някой би казал, че съм.

— Какво си направила? Извършила си убийство? — попита той равнодушно, но беше дяволски сериозен.

Усмивката й се стопи.

— Предпочитам да го наричам административно правосъдие.

Той присви очи.

— Някога би ли навредила на невинен?

— Не — отговори тя просто. — Ти би ли?

— Не.

— Тогава никога не наранявай Дарси — приближи се тя.

Остин долови скрита заплаха в гласа й.

— Не искам да я нараня, но не е толкова просто.

— Твърдиш, че я обичаш. Тя те обича. Според мен звучи просто.

— Не, сложно е… Моята работа е важна.

— По-важна от Дарси?

— Не. Но не мога да си позволя да попадна в ситуация, в която трябва да избирам.

Боже, но не трябваше да попада и в ситуация, в която да обсъжда състоянието на сърцето си с вампир.

— Ако я обичаш, изборът е само един.

— Не е толкова просто. Ще трябва да жертвам всичко. Животът ми, разбиранията ми биха се променили изцяло.

— И не си готов да го направиш?

Можеше ли да го направи? Да обърне гръб на спецотряда и ЦРУ? Да се присъедини към Дарси и да живее сред вампирите? Щеше да бъде считан за предател на страната си. Щеше да измине труден път, дори да си намери прилична работа.

— Имала съм труден живот. — Ванда се загледа в звездите. — Виждала съм ужасни неща. Концентрационни лагери, мъчения, смърт. Невероятна човешка жестокост. Имаше времена, когато молех Бог за смелост, за да се сложи край на всичко. Не можех да понеса да видя повече ужас.

— Съжалявам. — И той не просто го казваше. Всъщност чувстваше състрадание към тези вампири.

Ванда се изправи и го погледна.

— Бих издържала всичко отново хиляди пъти в повече, ако това ще върне малката ми сестра обратно към живота. — Проблеснаха сълзи в очите й. — Тя беше толкова умна и пълна с живот. Щеше да е като Дарси, ако беше оцеляла.

Остин кимна, собствените му очи се насълзиха.

Ванда преплува до него.

— Няма нищо по-свещено от любовта. Не й позволявай да ти се изплъзне.

Усети прозрението като сълза, отронила се от тъмнината, за да разкрие светлина и най-накрая прогледна за истината.

— Ти не си толкова зла, нали? — Никой от тези съвременни вампири не бе истински лош.

— Правим най-доброто по силите ни с това, което ни е отредено.

Остин се изправи.

— В такъв случай ти желая късмет. — Той заобиколи Дарси, която го погледна яростно и му обърна гръб.

— Трябва да поговорим — каза той тихо, съзнавайки, че камерите бяха насочени към тях и продължи към зимната градина.

Маги му подаде кърпа.

— Моля, преоблечете се за церемонията на „Орхидеята“ във фоайето.

Той се отправи уморено към стълбището. Нищо чудно, че Дарси беше ядосана. Имаше чувството, че няма да бъде елиминиран тази вечер.