Керелин Спаркс
Вампирите и градът (14)

Глава 14

Дарси се спираше на всяка крачка. Защо да си причинява още болка? Но тя видя Адам на пейката. Тогава, когато мислеше, че е сам, той беше показал истинските си чувства. Той също страдаше.

Разпределението на стаите беше нейна задача, затова знаеше точно къде е той. Вдигна ръка да почука на вратата. Отново я прониза неувереност и тя се спря. Той е смъртен. Остави бедното момче на мира! Нямаше право да го намесва в света на вампирите. Все някога ще научи истината, ако вече не бе успял. И щеше да я презре. Точно, както тя презираше Конър. Дарси отстъпи. Ако го обичаше, трябваше да го остави.

Обичаше ли? Нима го обичаше?

Вратата се отвори. Дъхът й спря. Той стоеше в рамката на вратата и я гледаше. Косата му беше разрошена. Беше без сако. Вечерната му риза беше разкопчана и откриваше прелестните мускулести гърди и корем. А очите му, в тях имаше толкова болка и копнеж. И тя в миг разбра — да, обичам го.

Той се облегна на рамката от китката до лакътя.

— Стори ми се, че чух стъпки.

Тя кимна. Лице в лице с него, всичките думи, които смяташе да му каже, се изпариха от мозъка й.

Адам се намръщи. Явно и той се сблъскваше с подобни трудности.

— Как е пръстът? — попита тя и се потресе. Ама че тъп въпрос.

— Май ще оживея.

Което тя не можеше да каже за себе си. Господи. Как точно да го съобщи? „А между другото, забелязал ли си, че съм вампир?“

— Преди малко ти казах някои грубости — погледна я тъжно той. — Много съжалявам. Никога не съм искал да те нараня.

В очите й се надигнаха сълзи и тя премигна, за да ги махне.

— И аз съжалявам. Казах някои неща, които не биваше да казвам.

— Не помня да си направила нещо лошо.

— Нарекох те „трън в задника“.

Ъгълчето на устата му трепна.

— По-скоро го намекна, но си го заслужих.

Той заслужаваше повече, отколкото тя можеше да му даде. Дарси отстъпи.

— Какво му става на журито? — попита той.

Тя примигна.

— Моля?

— Много странно се обличат. Едната прилича на руса Скарлет О’Хара, а някои от другите са като извадени от ренесансов панаир.

— А-а. — Дарси стисна здраво ръце. — Е, да, имат малко особени вкусове, но за тях това е нормално вечерно облекло. Като стана дума, утре вечер ще съдят мъжете по това колко добре са облечени — заяви тя, като се надяваше, че той не забеляза колко рязко смени темата. За щастие с това не нарушаваше правилата — всички мъже щяха да бъдат предупредени да сложат най-хубавите си дрехи и да се подготвят за танци.

Адам сви рамене.

— Нямам смокинг.

— Нищо. Можеш да си облечеш костюма от тази вечер. Изглеждаше… чудесно. — Мили боже, държеше се като влюбена тийнейджърка. — Аз… трябва да тръгвам.

Той отново се беше намръщил.

— Значи за състезанието по танци…

— Да? Кора Лий ще е жури.

— Двойничката на Скарлет О’Хара ли?

— Да — направи опит да се усмихне Дарси. — Най-вероятно ще очаква да танцуваш валс или полка. Това са й любимите танци.

— Не си пада по хип-хоп, викаш?

Дарси се изсмя нервно.

— Не. Мисля, че повечето мъже преговарят валса тази вечер.

— Не и аз.

— Защото валсираш много добре ли?

Той изсумтя.

— Изобщо не валсирам.

— Аха — промълви тя и сърцето й се сви. Значи утре ще е последният му ден в предаването. Освен ако… — Бих могла…

Не, не би могла.

— Какво би могла? Да ме научиш да танцувам валс?

— Не, не мога. Извинявай.

— Знам — усмихна се тъжно той. — Няма да е честно спрямо останалите състезатели, нали?

Тя въздъхна.

— Не.

— Общо взето си доста откровена, а? — попита тихо той.

Тя преглътна с усилие. Имаше само едно нещо, за което искаше да бъде откровена с него сега, и не можеше да го направи.

— Понякога е много трудно да кажеш истината.

— Знам.

Той я гледаше с все по-проникващ поглед.

Внезапно я заля гореща вълна. Изпълни я, обвивайки студеното й, мъртво сърце в утешителна топлина. Горещината се издигна до лицето и обагри страните й, нахлу в главата й като треска. Тя затвори очи за миг, за да се наслади на великолепната топлина. Как го правеше той? Как я изпълваше с топлина само с поглед? Никой друг мъж не бе оказвал такова въздействие върху нея. Но тя и не бе обичала друг мъж, както обичаше Адам.

— О, боже.

Адам се отдръпна от вратата и прокара пръсти през косата си.

— Стана ли нещо?

— Не. Да. Тоест… не знам — отвърна той с гримаса. — Сигурно утре вечер ще ме отстранят.

— А искаш ли да те отстранят?

— Вече не знам какво искам. Всичко е объркано.

Изглеждаше толкова тревожен, че Дарси се изкуши да прочете мислите му, за да разбере какво има. Преди не беше чела мисли. Винаги бе избягвала гнусните вампирски номерца — контрол над съзнанието, телепортиране, левитация. Не искаше тези неща. Най-малко пък четенето на мисли. Просто ужасно нарушаване на личното пространство.

— Аз… ще съжалявам, ако си тръгнеш.

Той кимна.

— Трябва да го направя. Така е най-добре.

Тя си пое дълбоко дъх. Той беше прав. Най-добре бе така.

— Значи утре вечер заминаваш.

И може повече да не те видя. И последната капка топлина избяга от тялото й и тя отново стана студен и празна.

— Ще трябва да тръгна веднага след края на церемонията с орхидеите. Така че, сега… ще се сбогувам.

Тя преглътна.

— Довиждане. — И протегна ръка.

Той се свъси при този жест и тя отстъпи назад и остави ръката си да падне до тялото. Не можеше дори да я докосне. Как така сърцето я болеше толкова силно, след като бе мъртва?

— Дарси — повика я той. Протегна ръце, хвана я за раменете и допря устни до челото й. — Довиждане.

След това се обърна и затвори вратата.

* * *

На следващата вечер Остин облече тъмносивия си костюм и сложи вратовръзка на сребърни и сини райета. Тази вечер щяха със сигурност да го изхвърлят от шоуто. Вече си беше стегнал багажа. Щеше да замине с лимузината и никога повече нямаше да види Дарси.

Тръгна към библиотеката с Гарет и Джордж. В играта оставаха петима вампири — Ото от Дюселдорф, Ахмед от Кайро, Роберто от Буенос Айрес, Пиер от Брюксел и Реджиналд от Манчестър. Грегори им обясни какво беше запланувано за вечерта, докато ги водеше към стълбите. Един от членовете на вампирското жури пристигна с двама оператори, Дарси и Маги. Дарси беше красива, както обикновено, въпреки че беше по панталон и тениска. Очите й срещнаха неговите и спряха за миг, след което тя отвърна поглед.

Членката на журито беше принцеса Джоана. Наистина беше облечена като средновековна принцеса, макар че Остин предполагаше, че царството й е изчезнало преди стотици години.

Щеше да ги оценява според представянето им — как са облечени, стойките и движенията им. Викаше ги един по един с царствения си глас. Всеки от тях слизаше по стълбите и заставаше по средата на фоайето, както беше инструктиран. Там трябваше да заеме поза за малко под полилея. След което да се обърне и да влезе в библиотеката.

— Все едно съм на модно ревю — изръмжа Остин.

— Или конкурс за красота — измърмори Гарет.

— О, не — изкриви лице Остин, — не ми казвай, че ще има етап по бански костюми.

— Гарт от Денвър — обяви принцеса Джоана.

Гарет реагира на фалшивото си име, като изправи рамене и залепи лека усмивка на лицето си. Заслиза по стълбите. Остин обмисли дали да не се спусне по парапета. Но когато чу името си, се държа подобаващо. Не искаше да разстрои Дарси. Слезе отривисто по стълбите, после закрачи във фоайето към мястото по средата.

Дарси беше до входната врата и го гледаше. Очите й блестяха на светлината на полилея. Сълзи ли бяха това? Изглеждаше едновременно тъжна и щастлива. Но въпреки примирената тъга в очите й, усмивката й имаше нежна извивка на обич. О, той знаеше, че е любов. Беше го прочел в мислите й предната вечер. А сега изражението й сякаш му казваше, че тя ще го обича, колкото и да я натъжава това.

Той се усмихна леко и се обърна към библиотеката.

Когато всички мъже се събраха в библиотеката, Грегори им съобщи, че следващият етап, състезанието по танци, ще се състои на покрива. Качиха се по стълбището в западния край и завариха дамите да ги чакат там. До оранжерията инструментите си оправяха квартет музиканти. Нямаше електрически китари! Несъмнено щяха да са старомодни танци. Градинските мебели стояха отместени встрани, така че се образуваше широка тераса между басейна и външната стена. Грегори вървеше по нея и палеше факли. Когато приключи, се обърна към мъжете:

— Господа, можете да поканите всяка дама от журито на танц. Всички обаче трябва да танцувате поне веднъж с Кора Лий — посочи той двойницата на Скарлет О’Хара. — Тя ще оценява тази част от конкурса.

Кора Лий се усмихна на мъжете.

— Безспорно, господа, предстои ни една чудесна вечер.

Квартетът започна валс. Пиер покани Кора Лий на танц. Тя прие и двамата се завъртяха на терасата. Роберто покани лейди Памела. Мария Консуела и принцеса Джоана отказаха да танцуват с когото и да било.

— Никога не танцувам валс — обяви принцесата. — Твърде простолюден танц.

— Дяволски — съгласи се Мария Консуела, която стоеше до една от факлите и играеше с броеницата си.

Ванда се разсмя и започна танц с Ахмед. След края на първия валс Гарет се задейства. Покани Кора Лий и започна да я върти като професионалист по терасата. След това се върна при Остин.

Остин си прибра ченето от пода.

— Къде, по дяволите, си се научил на това?

Гарет се усмихна.

— Изкарах един курс по бални танци. Сметнах, че с нашата работа трябва да имаш подготовка за балове!

— Аха — смръщи чело Остин. Трябваше и той да се сети за това.

Кора Лий изписка, което привлече вниманието им.

С нея танцуваше Ото или по-скоро я вдигна и завъртя като парцалена кукла.

— Яа, лека ште като пердзе — заяви той с бумтящия си глас.

Кора Лий се изкиска. Краката й докоснаха земята и тя влезе в крак с дългите стъпки на Ото.

— О, Ото, толкова сте едър, почти не ви смогвам.

— Яа, Ото е голем и зилен.

Той отново повдигна Кора Лий и я завъртя. Лейди Памела и партньорът й отскочиха от пътя на кринолина на Кора Лий.

Тя избухна в смях. Ото отново я повдигна във въздуха, докато я водеше във вихъра на танца. Кракът й се удари в една от факлите. Остин видя всичко като на забавен кадър. С вик се спусна към факлата, която се преобърна. Мария Консуела изпищя. Факлата падна върху края на средновековната й одежда и пламъкът тръгна по нея. Всички жени запищяха. Музиката спря със скърцане. Остин ритна факлата настрани, но пламъците вече пълзяха нагоре по полата на Мария Консуела. Той я грабна изотзад и я метна в дълбокия край на басейна.

Тя падна със зрелищно плискане и съскане от умиращия огън. Потъна до дъното, а от водата се издигна пара.

Остин спря до басейна. Другите се събраха около него. Операторите си проправиха път да заемат добра позиция за снимане. Мария Консуела приличаше на черна буца на дъното на басейна. Дали един вампир може да се удави? Остин не знаеше. Погледна към другите вампири. Май не. Те не изглеждаха особено загрижени. Но може би просто бяха студени, безсърдечни копелета.

— Може ли да плува? — попита той.

Ванда се взря във водата.

— Явно не.

Остин и Гарет се спогледаха. Гарет сви рамене с изражение, което казваше: „Нека се удави. В крайна сметка тя е вампир“.

Остин погледна Дарси. Тя му хвърли умоляващ, паникьосан поглед. Испанската вампирка сигурно й бе приятелка.

— Егати. — Той изрита обувките си от краката и изгледа мъжете вампири свирепо. — Никой от вас ли не може да плува?

Те поклатиха глави.

Остин си свали сакото, подаде го на Гарет и се гмурна в студената вода. Издърпа Мария Консуела от дъното на басейна. Тя веднага зарита и замаха с ръце. По дяволите. Трябваше да убива вампирите, не да им спасява задниците. Сграбчи я за ръцете и ги скръсти пред тялото й, за да я укроти. След това я притисна до гърдите си и се оттласна от дъното на басейна. Излязоха на повърхността.

Мария Консуела хриптеше и плюеше. Започна да гълта жадно въздух, а след това закрещя на испански. Доколкото Остин успя да схване, тя кълнеше Ото с някаква чума. Стисна я здраво и заплува към стълбата. Роклята й беше цялата усукана около нея и тя не можеше да се качи, затова той я преметна през рамото си и я изнесе от басейна. Сложи я да седне на един шезлонг.

— Madre de Dios!^[1] — строполи се Мария Консуела драматично. — Спасихте ми живота.

— Така е. Вие сте герой! — възкликна лейди Памела.

— Бога ми — притисна ръка към гърдите си Кора Лий. — Никога не съм виждала мъж да проявява такава смелост.

— Извинете ме — отвърна Остин и взе сакото си от Гарет. — Трябва да си сложа сухи дрехи. Няма да мога да танцувам, така че ще разбера, ако се наложи да ме отхвърлите…

— Глупости на търкалета — прекъсна го Кора Лий. — Ще ви изчакам. Най-малкото, което мога да сторя.

Остин намери обувките си.

— Не ме разбрахте. Не мога да танцувам с вас, защото не умея.

Кора Лий ахна в шок и размени отчаян поглед с една от другите жени.

— Трябва да му се прости невежеството — заяви Мария Консуела, която прерови дрехите си за броеницата и я целуна. — Всички сме били грешни пред Бога.

Набожна вампирка? Остин поклати глава. Колкото повече научаваше за света на вампирите, толкова повече се объркваше от него.

— Той е герой — обяви лейди Памела. — За мен би било чест да го науча да танцува валс.

Ванда се ухили.

— И аз бих го понаучила на някои движения.

— Не бива да го наказваме — настоя Кора Лий. — Той е герой.

— Несъмнено — съгласи се принцеса Джоана, докато изучаваше Остин. — Той знае как да защитава своите.

Вътрешно Остин простена. Имаше ужасното усещане, че все пак нямаше да си ходи тази вечер.