Керелин Спаркс
Вампирите и градът (10)

Глава 10

Пентхаусът в Ралий Плейс се разполагаше на два етажа и имаше пищен декор от италиански мраморни подове и колони и изящни полилеи от кристал „Бакара“. Дарси реши, че в господарската вана може да се побере малък камерен оркестър. Или пък, че може да изхрани населението на Лихтенщайн с изобилието от храна в кухнята.

Но тя предпочиташе покрива. Може би причината се коренеше в принудителния затворен начин на живот, който водеше, но тя обичаше да бъде под открито небе. Обичаше да усеща вечерния бриз върху лицето си и уханието на розите, което идваше от стъклената зимна градина в ъгъла. Харесваше й как басейнът блестеше под лунната светлина и хвърляше танцуващи отражения върху боядисаните в бяло стени, заобикалящи покрива. Над джакузито се носеше пара, приканваща я да се потопи в божествената топлина. На всеки два метра по високата до гърдите стена, бяха поставени глинени съдове със зелени растения, които пълзяха високо над главата й. Някои от растенията бяха оформени в големи конуси, докато други бяха с формата на фантастични животни. Всяко от тях бе покрито с мигащи бели лампички, които блестяха като звезди над нея.

В противоположния ъгъл на зимната градина се намираше миниатюрната къща до басейна. Двете стаи бяха слабо обзаведени в пълен контраст на великолепието на пентхауса. Но Дарси бе толкова запленена от покрива, че реши да направи тази къщичка свой офис и кътче за отдих.

Тя обикаляше около басейна, напрегната от въодушевление. Бе облякла блестящата си червеникавокафява рокля, която бе купила за сватбата на Шана, защото тази вечер щеше да прекара известно време пред камерата. Тази нощ започваха снимките на „Най-сексапилният мъж на планетата“. И след дългата раздяла от две седмици, отново щеше да види Адам.

— Ето ги, пристигат — обяви Грегори от северния край на покрива. До него стоеше Бърни, който незабавно насочи камерата си към улицата на дванадесет етажа под тях.

Дарси забърза към стената и надникна през нея. По улицата бавно се зададе черна лимузина. Маги и журито от бившия харем пристигаха. Вторият оператор Барт бе в лимузината, за да могат да запишат реакциите им щом видят новия си дом. Дарси щеше да комбинира записите на двамата оператори докато редактира видеото. Лимузината спря пред червения килим на входа на Ралий Плейс.

Грегори докосна слушалката, която носеше.

— Аудиото работи. Чувам ги да говорят.

Дарси сложи своите слушалки. Изведнъж тя можете да чуе развълнуваните гласове на дамите в лимузината.

— Боже! — възкликна Кора Лий. — Това място е величествено!

— Вижте — каза лейди Памела, — един лакей идва да ни отвори вратата.

— Това е портиер — измърмори Ванда.

— Все пак е прислужник — намуси се лейди Памела. — Въпреки че е обезпокояващо как в днешно време прислугата нехае за носенето на напудрени перуки.

— Или подобаващи ливреи — допълни принцеса Джоана. — Невъзможно е да разбереш, кой на кой лорд служи.

Дарси въздъхна, докато наблюдаваше от покрива. Бившият харем бе затънал в миналото си. Тя бе настояла да обновят гардероба си за шоуто, но сега, имаше ужасното предчувствие, че напълно са я игнорирали. Барт излезе пръв с камерата си, за да може да заснеме как дамите слизат от колата. Ванда излезе и тръгна по червения килим. Тя бе зашеметяваща с пурпурната си коса и рокля. Дотук добре.

След това излезе лейди Памела. Тя нагласи бюстието на роклята си от синя коприна в стил Реджънси. Подходящата й чантичка бе окачена с панделка на китката й. Дарси изстена.

Мария Консуела и принцеса Джоана тръгнаха по червения килим и двете облечени в средновековни рокли с воали, покриващи косите им.

— Мислех, че си им взела нови дрехи — прошепна Грегори.

Дарси въздъхна.

— Знаеш какво казват за старите кучета.

Кора Лий се бореше да излезе от колата, но кринолинът на полата й се бе закачил на вратата. Маги я бутна отзад и тя изскочи на тротоара. След това Маги също излезе и затвори вратата на колата зад себе си.

Дамите се отправиха към сградата, шепнейки одобрително за мраморния под и позлатения таван.

— Трябва да отбележа — възкликна Кора Лий, — че този асансьор е много лъскав!

— Така е — съгласи се Маги. — Това е асансьорът за пентхауса. Вратите са от солиден месинг.

— Колко прекрасно — високомерният глас на лейди Памела можеше да се чуе над останалите. — Бъди така добра и натисни копчето вместо нас.

— О, всъщност, вие трябва да ме последвате — каза Маги. — Оттук моля.

— Къде ни водиш? — настоя принцеса Джоана.

— Към другия асансьор — обясни Маги.

— Но този коридор е толкова обикновен и скучен — изхленчи Кора Лий.

— Защо не отиваме в пентхауса? — остро попита принцесата. — Накъде води другият асансьор?

— О, той отива в пентхауса — увери ги Маги. — Само, че до… етажа с кухнята и помещенията за персонала. Там е много приятно и удобно.

— Етажът на прислугата! — извика принцесата.

Дарси и Грегори примигнаха при острия й глас, преминал през слушалките им.

— Да — отвърна Маги. — Има много хубави спални само за нас… на етажа за персонала.

— Етажът за персонала? — Гласът на лейди Памела потрепери. — Аз съм дъщеря на барон, вдовица съм на виконт. Няма да живея след прислугата!

— Там ще бъдем само ние шестте — увери я Маги. — И всяка ще си има собствена спалня. Ето ни тук. Това е асансьорът за етажа на персонала.

— Това е ужасно, просто ужасно — пронизително извика лейди Памела. — Аз… о, прилошава ми!

— Глупаво дете — измърмори принцеса Джоана. — Къде са ароматните ти соли?

Дарси завъртя очи. Така наречените ароматни соли на лейди Памела представляваха шишенце пълно с Шококръв.

— По-добре да помогна на Маги. — Дарси се запъти към стълбището, което бе близо до зимната градина. Тя се обърна към Грегори и Бърни: — Ще се видим във фоайето в десет часа.

Грегори кимна.

— Ще бъдем там.

Дарси спря пред вратата на стълбището.

— Бърни, ще организираш ли нещата за хеликоптера? Искам да имаме кадри на покрива от въздуха. Толкова е прекрасен.

— Няма проблем. — Бърни свали камерата и извади телефона си.

Дарси отвори вратата към стълбището. Слушалките й бяха изключени, но тя все още можеше да чуе виковете им. Горката Маги. Дарси забърза надолу по трите реда стълби и излезе на етажа за персонала. Можеше да чуе гласовете на бившия харем в асансьора.

— Моля ви, успокойте се — обади се Маги. — На етажа за персонала има шест спални. Малки са, но са много хубави. Всяка ще има своя собствена стая. С прекрасна гледка към Сентрал парк.

— Гледката не е от значение — сопна се принцеса Джоана. — Това е етажът за селяните. Аз няма да спя в коптор.

— Това не е коптор — настоя Маги.

— Това е извън границите на приличното — обяви лейди Памела. — Ние трябва да живеем в пентхауса.

— В него има само пет спални — обясни Маги. — Те са ни необходими за участниците. Дори те ще трябва да споделят стаите си.

— Могат да ги споделят и на етажа за прислугата — предложи Кора Лий.

— Тези стаи са прекалено малки, за да се споделят — противопостави се Маги.

— Това е абсурдно — изсъска принцесата. — Мъжете трябва да се откажат от спалните си. Не са ли чували за галантност?

Вратите на асансьора се отвориха. Операторът Барт се обърна към Дарси.

Тя ги посрещна с усмивка.

— Добър вечер. Добре дошли във вашия нов дом.

— Това е оскърбително! — Принцеса Джоана я погледна свирепо. — Ти каза, че ще живеем в пентхауса.

— Помещенията за персонала са част от пентхауса и всяка от вас ще има собствена стая. — Дарси ги поведе към всекидневната за персонала. — Мисля, че ще намерите помещенията за доста удобни. — Тя отвори вратата.

Дамите пристъпиха бавно вътре, недоволни. Те спряха във всекидневната и се огледаха наоколо. Кушетките и диваните бяха големи и меки; телевизорът бе огромен като в къщата на Роман. Ванда се запъти към кухнята и провери хладилника. Бутилки със синтетична кръв, Шококръв и Газирана кръв.

— Не е лошо. — Ванда взе бутилка Шококръв и я сложи в микровълновата. — Тук наистина е доста хубаво.

Принцеса Джоана подсмръкна.

— Селяните не трябва да живеят толкова добре. Това е безбожно.

Дарси се усмихна.

— Моля, настанете се удобно. Изберете си, която стая желаете.

Портиерът пристигна с багажа им. Той занесе куфарите им в стаите, към които го насочиха жените. Ако трябваше да съди по въодушевлението в гласовете им, Дарси реши, че те се приспособяваха доста добре.

Щом портиерът си тръгна с голям бакшиш, Дарси извика отново всички жени във всекидневната.

— Преди да започнем шоуто искам да интервюирам всяка от вас. Това ще бъде вашият шанс да разкажете на вампирския свят за себе си. Всяко интервю ще бъде добавено по-късно към шоуто.

Една след друга, жените сядаха пред камерата и правеха кратко описание на житейските си истории. След това Дарси ги заведе с асансьора един етаж по-навътре в кухнята. Докато ги водеше към фоайето в пентхауса, можеше да чуе въздишките и одобрителните им ахвания. Барт избърза напред, за да улови реакциите им.

— Прекрасно е — прошепна лейди Памела.

— Просто обожавам големи стълбища — възкликна Кора Лий. — А това е достатъчно широко за три жени в официални бални рокли като моята.

Широки коридори водеха от фоайето към източното и западното крило на пентхауса. Голямото стълбище преминаваше към ниска площадка, която се разделяше на две. Лявата и дясната част завиваха към втория етаж. Вътрешен балкон се простираше по дължината на втория етаж с изглед към фоайето. Полираният мрамор отразяваше светлината от огромния полилей над тях.

— Оттук. — Дарси ги поведе нагоре по стълбите към площадката. Там ги подреди в редица.

— Здравейте, дами — обади се Грегори, щом той и Бърни влязоха във фоайето. — Изглеждате готови да започваме.

— Да, готови сме. — Дарси затича по стълбите, за да се присъедини към Маги зад операторите, и даде знак на Грегори да започва.

— Добре дошли в предаването „Най-сексапилният мъж на планетата“, дами — произнесе с ясен глас Грегори. — Общо петнадесет мъже ще се състезават за титлата. Като бивш харем на господаря Роман Драганести, вие петте имате честта да бъдете най-уважаваните вампирки в Северна Америка. Ето защо сте най-подходящото жури за това състезание.

Дарси наблюдаваше как жените реагират на комплимента. Те вдигнаха брадички и се изправиха. Беше хубаво да види това, след като самочувствието им бе пострадало при разпускането на харема от Роман.

— Принцеса Джоана Фортескю. — Грегори се поклони. — Приветствам ви с добре дошла.

— Благодаря ви, добри ми господине. — Принцесата слезе по стълбите с високо вдигната глава.

— Задръж камерата на нея — прошепна Дейзи на Барт. Тук щеше да вмъкне биографията на принцеса Джоана — с няколко внимателни редакции. Дарси се бе свила, когато средновековната жена бе обявила всички шотландци за варвари. Очевидно принцесата бе израснала във време, в което Шотландия бе представлявала заплаха за Англия. Но, боже, това бе преди осемстотин години! Колко дълго някой може да поддържа недоволството си? Очевидно много дълго време. Сега изглеждаше ясно, че жените от бившия харем се придържаха към нещо повече от старите си дрехи. Старите им предразсъдъци бяха оцелели непокътнати през вековете.

Принцеса Джоана стоеше гордо до Грегори. В своята средновековна рокля тя изглеждаше като кралица, инспектираща владенията си.

Грегори се поклони още веднъж.

— Сеньора Мария Консуела Монтемайор, приветствам ви с добре дошла. — Като втора по възраст дама сред съвременните вампири, Мария Консуела бе следващата, която слезе по стълбите.

— Лейди Памела Смайт-Уортинг, приветствам ви с добре дошла.

Грегори се поклони на вампирката от периода на регентството. Тя повдигна полите си, за да слезе по стълбите.

— Мис Кора Лий Примроуз, приветствам ви с добре дошла.

Кора Лий заподскача надолу по стълбите, а роклята й с кринолин пружинираше.

Грегори се поклони на последния най-млад член на журито.

— Ванда Барковски, приветствам ви с добре дошла.

— Мерси, пич. — Ванда отправи закачлива усмивка към камерата, докато слизаше по стълбите.

— Насам, дами. — Грегори ги поведе към западното крило и една двойна врата. Те го последваха и се настаниха в кожените кресла срещу него. — Това е стаята с портретите. — Грегори посочи стената зад него.

Дарси включи осветлението и всички петнадесет портрета бяха осветени с лъчове светлина от тавана. Тя сама бе закачила портретите — седем на горния ред, осем на долния. Очите й автоматично се насочиха към любимия й портрет.

Художникът бе свършил добра работа, макар тя да мислеше, че очите на Адам са по-сини. Поради някаква причина, той не се усмихваше, тъй че трапчинките му не се виждаха. Но дори със сериозно изражение, портретът му караше дъха й да спира, а сърцето й да се разтупти. През последните две седмици тя заспиваше, припомняйки си усещането за устата му, вкуса на устните му и топлината на тялото му. Трябваше да е силна и да се държи настрана от него. В противен случай, би бил прекалено голямо изкушение, за да може да му устои.

— Най-сексапилният мъж на планетата ще бъде избран според вашия списък с критерии — обясни Грегори. — Най-важното изискване е той да бъде богат. В края на шоуто победителят ще бъде такъв. Вторият ви критерий е красота. Така че тази вечер, използвайки портретите, вие ще оцените външността на тези мъже. Маги ще даде на всяка от вас по пет черни орхидеи. Под всеки портрет има тясна полица. Ще поставите по една орхидея до портрета на всеки мъж, който искате да елиминирате. Петима трябва да бъдат елиминирани тази вечер.

Кора Лий се намръщи на черните орхидеи, които Маги пусна в скута й.

— Трябва да вземем решение тази вечер? Пет решения?

— Да — отвърна Грегори. — Коя от вас желае да бъде първа?

Дамите се спогледаха.

Принцеса Джоана се изправи бавно, събирайки своите пет орхидеи в ръце.

— Като най-възрастна, аз ще бъда първа.

Дарси никога не бе виждала принцесата да изглежда толкова развълнувана. Средновековната вампирка разгледа двата реда портрети. Тя стисна ръце, мачкайки цветята. Обърна се към другите дами за напътствие.

— Ами… — осмели се да се обади Кора Лий. — Изглежда ми напълно очевидно, че трябва да елиминираме африканеца. Не мога да имам черен господар. Скъпият ми папа ще се обърне в гроба си.

— Трябва да се отървем и от маврите — добави Мария Консуела.

— Стоп! — Дарси се запъти към жените. — Дами, няма да позволя расистки пропаганди в това шоу. Моля ви, сложете настрана предразсъдъците си. За бога, това е двадесет и първи век!

— Така ли? — Кора Лий наклони глава. — Сякаш вчера навърших сто години. Кога отлетя времето?

— Вашите числа са безсмислени за нас. — Принцеса Джоана погледна от високо Дарси. — Само смъртен би смятал времето, защото има толкова малко от него.

— Не мога да направя това, което искаш — каза Мария Консуела на Дарси. — Ти не разбираш колко страдахме ние испанците, преди да изчистим страната си от тези ужасни маври.

— Съчувствам ти за трудностите, които си преживяла в миналото, но това е било много отдавна — настоя Дарси. — И честно казано, е време да го преодолееш. Няма да ви позволя да изберете тези мъже заради тяхната раса или религия. Тази вечер трябва да вземете решението си на базата на външния им вид. Първата реплика, която не харесам ще сложи край на шоуто. Разбрахте ли ме?

Кора Лий изсумтя.

— А аз си мислех, че имаме право да говорим свободно.

Дарси въздъхна.

— Просто внимавайте какво говорите.

Мария Консуела й хвърли един поглед.

— Това ни казваха и по време на Испанската инквизиция.

Дарси поклати глава в отчаяние, докато се връщаше обратно зад камерата.

— Записваме.

Барт включи камерата. Принцеса Джоана отново погледна предизвикателно към Дарси и постави своите пет орхидеи пред пет портрета. Дарси изстена.

Маги се наведе към нея.

— Не можеш да очакваш да изтръгнеш за една нощ омраза, трупана векове наред.

— Предполагам, че не мога.

Дарси наблюдаваше обезсърчена как всяка от журито използва своите пет орхидеи, за да елиминира петима мъже. Ванда бе единствената, която не взе под внимание расата, но тя бе превъзхождана числено четири към едно.

Дарси наблюдаваше петте жени, докато те се връщаха по местата си. Усмихваха се и очевидно бяха много доволни от себе си. Колкото повече го обмисляше, толкова повече се убеждаваше, че това е нещо хубаво. Тези жени съществуваха от векове, без да им се налага да вземат нито едно самостоятелно решение. Тази вечер те успяха да го направят. Наистина напук на инструкциите й, но все пак бе голяма стъпка към независимостта. Имаха право да са горди.

Но техният момент на слава щеше да бъде кратък. Беше време за голямата изненада на вечерта. Дарси посочи на Грегори да се приближи.

— Готов ли си за отприщването на ада? — Тя му подаде фенерче, което имаше лампа с черна светлина.

— Мда. Само кажи кой да бъде последен.

Дарси му каза, след това той се върна пред камерата.

— Време е да хвърлим по-близък поглед на петимата отхвърлени тази вечер. — Грегори насочи фенерчето към портрета и го включи. — С общ сбор от пет орхидеи, Тадайоши от Токио е елиминиран от надпреварата.

Дарси изключи светлината, която бе насочена към портрета. Черната светлина на Грегори освети невидимата до сега боя от портрета на Тадайоши. Изведнъж той се сдоби с дълги бели вампирски зъби.

— О, тези са хубави — прошепна Кора Лий. — Но се страхувах, че той може да е един от онези страшни нинджа господари.

Дарси потрепери. Тази реплика трябваше добре да се редактира.

— С четири орхидеи под портрета си Дерек от Филаделфия, също бе елиминиран от надпреварата. Грегори насочи черната светлина към портрета на Дерек.

Дългите му зъби светнаха в тъмнината. Ванда въздъхна.

— Колко жалко, че трябваше да изгубим Блакула^[1]. Той е толкова красив.

Дарси бе съгласна, макар че другите дами не изглеждаха убедени.

— Също с четири орхидеи, Харша от Ню Делхи отпада от надпреварата. — Белите зъби на Харша се появиха, като по магия щом черната светлина освети лицето му.

— Интересен трик — съгласи се принцеса Джоана, — но не виждам какъв е смисълът му.

— С три черни орхидеи казваме сбогом на Фердинанд от Залцбург. — Грегори насочи светлината към лицето на Фердинанд и зъбите на австриеца заблестяха.

Лейди Памела въздъхна.

— Доста е глупаво, нали? Ние вече знаем, че тези мъже са вампири.

Мария Консуела завъртя в ръце броеницата си.

— А щом си видяла едни зъби, все едно си видяла всичките.

— Не съм напълно сигурна в това — каза Ванда с усмивка.

— Като се замисля, виждала съм някои с ужасен жълтеникав оттенък. — Лейди Памела потрепери. — Просто няма нищо по-лошо от вампир с лоша зъбна хигиена.

Принцеса Джоана се намръщи.

— А някои от тях дори са криви.

— Но някои са по-дълги от други — каза Ванда. — Нали знаете, размерът има значение.

Кора Лий въздъхна тежко.

— Моят беден Боурегард, Господ да поживи душата му, имаше най-дългите зъби, които съм виждала някога.

Грегори се намръщи срещу тях, явно се чувстваше неудобно.

— Дами, ако не възразявате, остана ни още един участник за елиминиране. Сет от Ню Джърси получи три черни орхидеи. — Грегори насочи фенерчето към Сет.

Дамите зачакаха.

Ванда погледна към Дарси.

— Къде са зъбите му? — попита лейди Памела.

— Не го харесвам — каза Кора Лий. — Липсата му на коса е отблъскваща.

— Липсата на вампирските му зъби е отблъскваща.

— Трябва да има нещо нередно с тази картина. — Мария Консуела се вгледа в нея с присвити очи.

— Не — тихо каза Грегори. — Няма никакъв проблем с картината.

В стаята настъпи пълна тишина. Дамите се спогледаха объркано.

Ванда завъртя очи, очевидно обхваната от нетърпение, заради това, че жените загряваха толкова бавно.

— Божичко, чудя се защо ли той няма никакви вампирски зъби.

Четирите жени ахнаха. Дори Барт трепна и почти изпусна камерата.

Принцеса Джоана скочи на крака.

— Да не би да казваш, че в състезанието има смъртни?

Грегори сви рамене.

— Така изглежда, нали?

Мария Консуела се изправи, притиснала броеницата до гърдите си.

— Настоявам за точен отговор. Този мъж смъртен ли е?

— Да — призна Грегори. — Той е един от няколкото смъртни мъже в надпреварата.

Жените ахнаха отново.

— О, боже! Това е ужасно, просто ужасно! — Лейд Памела бръкна в чантичката си за ароматните си соли.

— Това е възмутително! — Принцеса Джоана се обърна към Дарси, а очите й горяха от гняв. — Как смееш да омърсяваш надпреварата ни със смъртни?

Ванда сви рамене.

— Може да са готини.

Лейди Памела й се присмя.

— Един смъртен никога не може да бъде най-сексапилният мъж на планетата. Самата мисъл е нелепа. — Тя отвори капачката на шишенцето с Шококръв. — Аз съм доста над тези работи.

Принцеса Джоана закрачи към Дарси.

— Как можа! Ние ти вярвахме, а ти ни предаде. Наистина. — Лейди Памела подуши шишенцето си. — Първо ни настани в онези ужасни слугински стаи.

— А сега — продължи принцеса Джоана — ни обиждаш, като настояваш да понасяме компанията на смъртни.

Кора Лий подскочи на крака.

— Не може да имаме смъртен господар!

— Тогава не избирайте смъртен — каза им Дарси. — Вижте, вие още контролирате нещата тук. Вие решавате кой мъж да бъде елиминиран.

Жените се спогледаха.

— Тогава ни кажи кои са смъртните — настоя принцесата.

Дарси поклати глава.

— Не мога да ви кажа това. Сами ще трябва да се досетите.

— Ние можем да го направим. — Мария Консуела въртеше броеницата си. — Можем да ги подушим.

— Всъщност, няма да можете. — Дарси ги погледна извинително. — Те ще носят гривни на глезените си, които ще направят улавянето на миризмата им невъзможно.

Принцеса Джоана се намуси.

— Тогава ще прочетем умовете им.

— Не, вие подписахте договор, удостоверяващ, че няма да го направите.

— Това е ужасно, просто ужасно. — Лейди Памела изпи цялото шишенце с Шококръв.

— Какво ще правим? — подсмръкна Кора Лий. — Не може да имаме смъртен господар.

— Няма да имаме. — Принцеса Джоана вирна брадичка. — Дарси иска да играе на тази зла игра с нас, но тя ще види. Смъртните мъже няма да могат да се мерят с вампирите. Ще ги открием по-лесно, отколкото териерът открива вредителите.

Мария Консуела кимна.

— Si, вярно е. Естествено, че вампирите ще ги превъзхождат.

— Разбира се. — Лейди Памела притисна ръка към гърдите си. — Смъртните мъже ще се провалят безславно на всички изпитания.

— Да. — Принцеса Джоана се обърна към другите от журито с пламенно изражение. — Вслушайте се в мен, дами. Трябва да открием и елиминираме тази смъртна заплаха.

Дамите се събраха, правейки планове.

— Свети Мария и Йосиф. — Маги погледна към Дарси. — Знаех си, че има причина да си тук. Осъзнаваш ли какво направи?

— Да, накарах ги да ме мразят повече от всякога.

— Не. Погледни ги. Никога не съм ги виждала толкова развълнувани, така разгорещени. Ти даде цел на съществуването им.

По гръбнака на Дарси премина тръпка. Маги сигурно преувеличаваше. Тя се славеше с това, че може да е прекалено драматична.

В слушалките на Дарси прозвуча бръмчащ звук и тя ги сложи, за да чуе какво става.

— Може ли да ми обърнете малко внимание, моля? — Дарси помаха на Барт, за да фокусира камерата върху нея. — Джентълмените пристигат.