Даниел Стийл
Предателство (21)

21.

Тали седна на задната седалка на дългата лимузина и се намръщи. Беше с червена сатенена рокля без презрамки, която й бе избрала Макс. Дъщеря й се засмя на нацупената й физиономия — приличаше на сърдито четиригодишно дете. Роклята беше много тясна, прилепнала по тялото й. Тали изглеждаше великолепно в нея, с вдигната нагоре руса коса и елегантни сандали от червен сатен с високи токчета.

— Не мога да проумея защо трябва да отида с тази абсурдна кола. И мразя тази глупава рокля. Можехме да отидем с буса. А гърдите ми направо ще изпаднат от деколтето. Ще стана за смях — мърмореше вкиснато Тали.

Джим и Макс се спогледаха многозначително. Макс се радваше, че той е с тях, както и Тали. Тя беше тъжна през цялата седмица заради мисълта, че баща й няма да е с тях. Но беше хубаво, че я придружава Джим. През последните три месеца Джим и Тали прекарваха доста време заедно. През уикендите тя беше с него и с Боби, а Джим я придружи в Ню Йорк, за да посетят Макс. Вече бе уредила инвеститорите за следващия си филм. Планираше се снимките да започнат през септември. И, по ирония на съдбата, присъдата на Бриджит щеше да бъде произнесена след седмица. Почти всичко беше приключило. Но Тали най-много се радваше, че Джим е с тях.

— Трябваше да се облека в черно — отново промърмори тя.

Макс се засмя.

— Изглеждаш фантастично, мамо. Освен това си звезда. Не можеш да цъфнеш с някакъв джип, когато всички останали ще се появят с лимузини.

— А защо не? — попита Тали.

Джим й се усмихна. Беше лудо влюбен в нея и изключително горд, че я придружава.

— Следващата година ще отидем с пикап — обеща й Джим с усмивка. — Или със служебна кола на ФБР. Това вече ще е сензация.

Тали се усмихна. Мразеше тези церемонии, с цялата тълпа от светски репортери, крещящи името й. Беше й противно да се показва накипрена и нагласена като някаква кукла, наплескана с твърде много грим. Струваше й се фалшиво и показно. Тя приличаше на знаменитост, но само външно; не и в душата и сърцето си. Би предпочела да си е у дома и да гледа церемонията по телевизията, но не и ако спечели. Така или иначе, беше сигурна, че няма да спечели, и затова се срамуваше още повече, че се е наконтила толкова. „Пясъчният човек“ вече беше получил четири награди „Златен глобус“, но да се извоюва „Оскар“ беше много по-трудно. Тя никога досега не беше получавала „Оскар“. Беше сигурна, че и тази вечер няма да е по-различно, макар че беше номинирана за най-добър режисьор, а филмът й бе получил номинации за наградите в още пет категории.

Дългата черна лимузина бавно напредваше в редицата. Накрая дойде и техният ред. Макс огледа майка си за последен път. Самата тя носеше бяла рокля без презрамки, с къс жакет от бяла лисица. Приличаше на изгряваща звезда. А Тали изглеждаше величествено, като кралица. Само дето не й харесваше да играе тази кралска роля.

— Ние сме следващите, мамо. Погледни ме. — Тя огледа майка си за последен път, преди да слязат от лимузината. — Ослепителна си. Не забравяй да се усмихваш.

Джим следеше трогнат диалога между майката и дъщерята. И двете бяха прекрасни. Той вече обичаше Макс почти колкото майка й. Синовете му бяха впечатлени, че баща им се среща с холивудска звезда, но тя не се държеше като такава — това бе най-хубавото. Точно заради нейната непретенциозност и скромност я бе харесал от самото начало. Наложи се буквално да я завлекат насила на церемонията по раздаването на Оскарите, а тя не спираше да мърмори и да се оплаква. За Джим цялата тази суета беше забавна. Но не и за Тали.

— Ако те ядосат, ще ги застрелям — обеща Джим, а тя се разсмя гърлено.

Седеше в лимузината в тази секси рокля, с перфектно подредена коса, вдигната нагоре привидно небрежно, с червени сатенени сандали и диамантени обици. Той знаеше, че всички жени, присъстващи тук, както и милионите, седнали пред телевизорите, ще й завиждат тази вечер. Самият той носеше съвсем нов смокинг, купен специално за случая. Никога досега не бе имал нужда от собствен смокинг, но си каза, че сега може да му трябва от време на време. Почувства се дълбоко поласкан, когато тя го помоли да придружи нея и дъщеря й. Знаеше, че сега двете му момчета гледат телевизия — беше ги предупредил да не пропуснат церемонията, както и сестрата му на покойната му съпруга, която беше луда по киното. Джак Спрейг също гледаше. Той беше впечатлен, че Джим Кингстън е поканен на церемонията за раздаване на Оскарите.

Тали слезе от лимузината много грациозно — в този миг приличаше повече на актриса, каквато беше някога, отколкото на режисьор, какъвто беше сега. Тя се усмихна, а репортерите закрещяха името й. Тримата запристъпваха по червения килим. Джим беше между Тали и Макс. Тали се усмихваше на фотографите като професионалистка, каквато си беше; отговори на няколко въпроса, засмя се на нечия забележка. Позира за снимка с Макс, още една с Джим, после тримата заедно. Някой го попита как се казва. Придвижваха се бавно напред. Той се чувстваше зашеметен. Бяха заобиколени от цял куп звезди. Чак сега започна да разбира защо Тали не харесва всичко това — наистина беше плашещо. Но тя умело прикриваше истинските си чувства и пристъпваше плавно и грациозно. Най-после влязоха в сградата и ги заведоха до местата им, а камерите преброждаха публиката за най-нашумелите звезди.

— О, боже, да се изправиш срещу заподозрян с автомат „Калашников“ в ръцете е по-малко страшно от това — измърмори Джим.

Помисли си, че тя е права — това бе най-плашещото му преживяване. Никога досега не му се беше случвало нещо подобно.

— Мразя това — процеди тя през зъби с усмивка.

Ала това беше нейният свят. Понякога се налагаше, поне за кратко, да е част от него, независимо дали го харесва, или не, особено в такава вечер. Тя обичаше работата си, но не и показната й част. Макс обаче, изглежда, се забавляваше искрено. Заеха местата си на втория ред.

— Изглеждаш прекрасно, мамо — увери я Макс за пореден път и отново я огледа критично, за да е сигурна, че няма червило по зъбите и косата й не се е разрошила.

Тали изглеждаше безупречно и Джим се гордееше с нея. Никога не бе очаквал да стане част от този свят. Все още не можеше да повярва, че се е озовал сред целия този блясък, и колко естествено му се струваше да е тук с нея.

Няколко души се приближиха, заговориха Тали и й пожелаха успех. Сред тях бяха продуценти и други режисьори, прочути звезди и агентът й. Тали го запозна с тях. Джим не можа да запомни всички, но беше очевидно колко много я уважават колегите й. Каза си, че усещането е прекрасно, дори и тя да не получи „Оскар“, но се надяваше, че ще спечели престижната награда. Светлините започнаха да гаснат. Той се наведе към нея и шепнешком й пожела късмет, а тя му се усмихна. Една камера ги улови в едър план и прожекторът ги заслепи. В този миг сестрата на покойната му съпруга ги видя на своя телевизор в Пасадина и извика от изненада. За семейството си той изведнъж се бе превърнал в звезда, както и Тали. Смаяният Джим не бе и сънувал, че ще доживее нещо подобно, дори и след милион години. И самата Тали не бе очаквала да се озове тук. Просто вършеше работата, която обичаше.

— Вече имам най-големия късмет — прошепна тя в отговор, а той стисна ръката й.

Както винаги, вечерта изглеждаше безкрайна. Те тръпнеха в надежда и едва изчакваха изреждането на многобройните категории — от най-добра анимация до най-добра поддържаща актриса и най-добра песен. Това държеше присъстващите в напрежение, вместо накрая да им поднесат накуп всички най-високи награди. Първата награда за „Пясъчният човек“ беше за най-добра музика. Екнаха възторжени викове. Композиторът излезе да вземе своя „Оскар“ и благодари на многочисления екип, на техниците и на всички, които познаваше. Джим разбра, че ги очаква дълга нощ. Тали изглеждаше ведра и спокойна. Държеше Джим за ръката; от време на време си шепнеха нещо с Макс. Джим си каза, че с напредването на вечерта Тали изглежда все по-овладяна. А той се изнервяше още повече вместо нея. Тя впечатляваше с красотата и спокойствието си.

Тази вечер бяха решили да връчат наградата за най-добра актриса преди наградата за най-добър режисьор. Всички останаха възхитени, когато една от любимките на Холивуд се изкачи на сцената с изключително тясна рокля, с която приличаше на морска сирена. Действително беше рядко красиво момиче. Джим се вцепени от страхопочитание, когато звездата мина покрай тях — толкова близо, че успя да вдъхне парфюма й, а Тали му се усмихна успокояващо. Тя знаеше колко зашеметяващо е всичко това. От години живееше сред тази атмосфера и не се впечатляваше от нея, но за Джим бе съвсем ново преживяване.

И ето че най-после мигът настъпи. „Оскар“ за най-добър режисьор. Прочетоха имената, показаха клипове от филмите им. Телевизионните камери снимаха в едър план всеки от номинираните, за да покажат лицата им върху гигантските екрани. Всички чакаха напрегнато. Тали остана напълно спокойна, усмихваше се на Макс и Джим и стискаше ръцете им. Вече бе решила, че няма да спечели, и не се притесняваше. Сега животът й беше пълноценен. Нямаше нужда от нищо повече. И щеше да се чувства още по-щастлива, когато се захване със следващия си филм. Не й трябваше награда.

Двама от най-добрите актьори в Холивуд представиха номинираните режисьори. Между тях стоеше една звезда, за да прочете името на победителя. Те изчакаха, докато тя въртеше непохватно плика в ръцете си, облечени в дълги бели ръкавици; дори се пошегуваха с това. Тали се засмя непринудено. Изглеждаше напълно спокойна.

— Тали Джоунс! — извика с възторг младата актриса.

В следващия миг прозвуча мотив от музиката към филма. Но Тали като че ли не го чу. Изражението й изобщо не се промени. Джим пръв чу името й. Миг след това Макс се обля в радостни сълзи и запляска с ръце. Джим вече вдигаше Тали от стола й. Тали проумя какво става едва когато погледна Макс. Тя бе спечелила!

Развълнувана и замаяна, се запъти към сцената. Не очакваше да спечели. Обърна се и погледна Джим, който едва сдържаше радостните си сълзи. Сетне продължи напред, изтича грациозно на сцената, задържа за миг статуетката в ръце и затвори очи, за да благодари на Бог, че я е дарил с благословията си. Усещаше присъствието на баща си край себе си. Когато заговори, гласът й прозвуча ниско и чувствено. Залата притихна и се заслуша. Всички погледи бяха вперени в нея.

— Искам да благодаря на двама души — на дъщеря ми Макс и на баща ми Сам, които направиха живота и работата ми прекрасни. — Лицето й доби сериозно изражение. — Искам да благодаря и на Хънтър Лойд, където и да е сега, защото ми предостави тази изключителна възможност и ми позволи да направя този прекрасен филм. Благодаря ти, Хънт… Благодаря на всички!

Вдигна високо статуетката и я размаха към публиката. Слезе от сцената също така грациозно, както се беше качила, и се върна на мястото си, при Джим и Макс. Цялата зала се изправи на крака и й благодари с овации за сърдечните думи. Хънтър Лойд липсваше на всички тази вечер. Той беше важна фигура в Холивуд. Беше ги бе напуснал завинаги, но филмите му щяха да останат, както и нейните. Речта й беше съвсем кратка, но затрогваща. Тали седна на мястото си и целуна Макс и Джим. Джим никога през живота си не бе изпитвал такава гордост. Беше развълнуван заради нея, от това, че е част от триумфа й. Това бе бляскав момент в живота и на двамата и за него означаваше безкрайно много, че може да го сподели с нея.

„Пясъчният човек“ спечели Оскари за кинематография, монтаж, най-добър режисьор, най-добър филм и най-добра поддържаща актриса. Академията почете целия екип, включително и Хънт. Показаха хубава снимка на Хънт върху двата гигантски екрана, а един прочут актьор произнесе кратка, но прочувствена реч в негова памет, като наблегна на това, че неговите творби никога няма да бъдат забравени и той ще си остане един от най-добрите продуценти, които Холивуд някога е имал. Когато „Пясъчният човек“ спечели наградата на Академията за най-добър филм, Тали за втори път се изкачи на сцената, за да приеме статуетката от негово име. И публиката отново стана на крака за още продължителни овации — този път в много очи имаше сълзи.

Тали изнесе кратка, трогателна реч за изключителния продуцент Хънтър Лойд и каква чест е било за нея да работи с него.

— Той завинаги ще остане с нас, както и неговите творби. Никога няма да изчезне, никога няма да го забравим, никога няма да го изтрием от сърцата си. Лека нощ, скъпи принце^[1]. Върви нежно в нощта. Толкова ще ни липсваш.

Говореше с удивително красноречие и държеше в ръка статуетката, която щеше да изпрати на Анджела Мориси за техния син. Когато слезе от сцената, в залата нямаше човек, който да не се е просълзил. Думите й бяха благородно сбогуване с Хънтър Лойд, въпреки това, което той й беше причинил. Докато я слушаше, Джим й се възхищаваше повече от всякога. Когато Тали се върна на мястото си, той я прегърна и я притисна до себе си. Беше забележителна жена. А Джим се чувстваше като най-щастливият мъж на света. Макс се усмихваше на майка си през сълзи.

Беше бляскава вечер. На излизане Тали беше обкръжена от репортери. Тя още стискаше в едната си ръка двете статуетки — своята и на Хънт, а с другата държеше Джим за ръката. Тали благодари сърдечно на всички наоколо.

По-късно тримата посетиха два от баловете след церемонията. След втория Тали предупреди Макс, че си тръгва с Джим и после ще изпрати лимузината и за нея. Макс много се забавляваше сред множеството млади хора, които познаваше. Един красив млад актьор упорито флиртуваше с нея. Тя беше красавицата на бала. Тали изглеждаше много щастлива, когато си тръгна подръка с Джим, с двете статуетки в другата ръка. Група фотографи запечатаха образите им на излизане. Тя се облегна на седалката в лимузината и въздъхна облекчено. Когато потеглиха, Джим й се усмихна.

— Страхотна вечер — изрече той с възхищение, — а ти беше удивителна. — И я целуна. — Толкова се гордея с теб, Тали.

За миг тя се замисли за баща си. Той също щеше да се гордее с нея. Но сега до нея бе Джим. Той беше благословия, която не бе очаквала след всичките си загуби. А сега притежаваше и „Оскар“, който щеше да издигне репутацията й като режисьор. Беше благодарна за това. Но когато го погледна, не мислеше за кариерата си.

— И аз бях горда с теб тази вечер — призна му тя, приковала очи в неговите. — Благодаря ти, че дойде с мен.

Той не знаеше какво да отвърне. А и какво би могъл да каже? Обичаше нейната скромност и простота, нейната почтеност. Тя беше изключителна жена. Отново я целуна, което беше по-красноречиво от всякакви думи. Каза само:

— Благодаря ти.

Тя отвърна на целувката му.

Прибраха се у дома и слязоха от лимузината, която се върна, за да докара по-късно и Макс. Тали погледна Джим и каза:

— Каретата се превърна в тиква, а кочияшът — в мишка. Мисля, че така повече ми харесва.

Той се засмя.

— Знам, че така ти харесва повече. Обичам те, Пепеляшке моя.

— И аз те обичам — промълви тя.

Тръгнаха към къщата. Докато се качваха заедно по стълбите, още разговаряха за вечерта. Беше невероятен момент в живота й и голяма чест, а най-хубавото беше, че всички лъжи и измами бяха свършили. Най-сетне я бе открил един добър мъж.