Даниел Стийл
Предателство (17)

17.

Погребението на Самюъл Луис Джоунс беше изискано и тържествено. Тали си помисли, че на него би му харесало. Цветята бяха бели и изглеждаха трогателно, ковчегът беше от черен махагон, църквата беше препълнена, а тя беше предоставила на свещеника достатъчно сведения за живота на баща си, благодарение на които словото му, възхваляващо живота на покойника, прозвуча много изразително и затрогващо.

Накрая Тали каза няколко думи за това какъв изключителен човек беше баща й. Всичките му колеги и близки приятели бяха починали преди него, така че освен нея нямаше кой да говори за неговата забележителна кариера, за постиженията му, за победите му в съдебните зали, за това какъв добър приятел и какъв любящ баща е бил. Но тя се справи чудесно. Повечето от дошлите бяха негови отдавнашни клиенти, доста по-млади от самия него, но също вече поостарели, тъй като той се беше пенсионирал преди десет години. Присъстваха и част от хората, с които Тали имаше делови отношения. Видя самотния Виктор Карсън, седнал на една от задните скамейки; тук беше и икономката Амелия, която много обичаше баща й, както и неколцина от познатите и приятелите на Тали. Беше впечатляващо изпращане на един забележително добър човек, който винаги е бил много обичан и дълбоко уважаван. След края на церемонията Тали и Макс излязоха навън, хванати за ръце, с облени в сълзи лица. Тали се огледа и зърна сред опечалените и Джим, с черен костюм. Той й кимна съчувствено.

Постояха навън пред църквата няколко минути. Тя канеше хората да я посетят днес следобед в дома й. Покани и Джим, който отвърна, че не би желал да се натрапва в такъв деликатен момент.

— Не се натрапваш. И поне веднъж ще мога да те посрещна с прилична храна — додаде тя тихо, а той се засмя и обеща да дойде.

Размени няколко думи и с Макс. После Тали и Макс потеглиха към гробището, за да се сбогуват окончателно със Сам. Изключително мъчително бе да го оставят там. На връщане към дома му Тали беше безкрайно опечалена. Там вече се бяха събрали няколко души. Макс и Тали им благодариха, че са дошли да изкажат съчувствието си. Имаше немалко непознати за Тали, които бяха познавали само баща й, но тя беше щастлива, като видя, че са дошли толкова много хора, за да почетат паметта на Сам. Каза си, че той би останал доволен.

Тали и Макс изглеждаха много достолепни в черните си рокли, които Тали бе намерила в гардероба си. В това траурно облекло тя се чувстваше като бостанско плашило, но искаше да отдаде заслужена почит на баща си. Все пак изглеждаше красива, дори и в такава семпла черна рокля, а Макс — трогателно млада и хубава. Хората се радваха на присъствието й, питаха за обучението й и каква специалност ще си избере. Тя с гордост им отвръщаше, че ще бъде юрист като дядо си. Тали също се гордееше с нея.

Джим се появи около час след връщането им от гробището. Донесе голям букет от бели рози и помоли един от сервитьорите да го сложи във ваза. Тали се трогна от жеста му. Двете с Макс поговориха с него няколко минути, преди да обърнат внимание и на другите новодошли и да ги поздравят. Джим се оттегли сред множеството, а малко по-късно напусна дискретно къщата.

Вечерта, докато търсеха храна в хладилника, Макс каза на майка си:

— Джим наистина изглежда чудесен, мамо.

— Така е. Той ми помогна много за всичко, което трябваше да свърша в събота. Помощта му беше неоценима. Никога нямаше да се справя сама с нещо подобно сега, когато вече не мога да разчитам на Бриджит. — Но всичко бе минало съвсем гладко и спокойно, а фирмата за кетъринг се беше справила много добре. Тали и преди беше прибягвала към услугите им.

— Кога Бридж ще бъде изправена пред съда, мамо? — попита Макс, след като майка й спомена бившата си асистентка. Тя не беше запозната с последните подробности от разследването.

Двете седяха в кухнята, събули обувките си, и хапваха от останалата храна.

— Хм… — На Тали никак не й бе приятно да мисли за това. — Всичко е много объркано. През април трябва да започне съдебният процес за незаконно присвояване на парични средства. Мисля, че след това идва ред на процеса на щата срещу нея за убийство. Предполагам, че чак накрая ще започне делото по моя граждански иск за обезщетение, но дотогава ще изтече цяла година, или може би по-малко — обясни унило Тали. Макс кимна. Беше почти невъзможно да повярват, че ще дочакат края на тези тромави процедури. — Не мога да следя всичко отблизо.

Агентите от ФБР, заедно с техните експерт-счетоводители, както и Виктор, продължаваха да издирват още доказателства за кражбите от парите на Тали, за да подсигурят обвинението; засега почти не се нуждаеха от помощта й. Вече разполагаха с цялата информация за нея. Съдебният процес за убийството не я засягаше, с изключение на това, че щеше да свидетелства за телефонния разговор с Бриджит, преди тя да убие Хънт, както и за това, което й бе наговорила. Грег Томас подготвяше делото за гражданския иск на Тали срещу Бриджит, за да си върне тя колкото може повече пари, но такива дела обикновено се протакаха много дълго. Тали редовно разговаряше с Грег Томас, но имаше още много време до започването на гражданския процес. Както федералният, така и щатският съд се надяваха Бриджит да се признае за виновна, но тя все не се съгласяваше. Беше подала молба да я признаят за невинна по двете обвинения и продължаваше да настоява за това, но решението винаги можеше да се промени с наближаването на датите за двата съдебни процеса. Засега всичко все още висеше някъде сред дебрите на правните процедури. Колкото до Тали, финалът на цялата тази съдебна епопея все още й се струваше много далечен. Копнееше за деня, в който всички формалности ще бъдат приключени и те ще забравят за съдебните процеси, вместо да усещат тъмната им тревожна сянка, надвиснала в далечината. Тали се ужасяваше от всичко това.

— Тя се оказа такава глупачка — отбеляза Макс, когато се качиха на горния етаж след вечеря. Макс щеше да отсъства една седмица от лятната школа заради погребението на Сам. След това Тали щеше отново да остане сама. Беше изключително благодарна, че в този тежък момент Макс си е у дома с нея. — Напълно си съсипа живота — продължи Макс. — Провали работата си, отношенията си с теб, кариерата си, доверието на всички в нея. Изгуби дома си, дълги години ще гние в затвора… и за какво е било всичко това? За купчина дрешки от Родео Драйв, за някакви бижута, за една хубава къща? А накрая уби и човек. Разби живота на всички около себе си, дори и твоя.

— Не ми е разбила живота — изрече Тали замислено, — но със сигурност му повлия.

— И още как. Ти остана сама, изгуби един милион долара, а приятелят ти е мъртъв.

— Да. Но той и без това нямаше да бъде с мен. Вече си беше намерил друга.

— Но вие работехте заедно и бихте могли да си останете приятели, или поне колеги. Пък и той имаше право да живее. — Макс бе възмутена съвсем справедливо.

— Да — съгласи се Тали. Всичко беше много тъжно.

— А какво стана с твоя филм? — попита Макс. — Кога ще го пуснат по екраните?

— Преди Коледа, на петнайсети декември.

Наскоро тя се обади в офиса на Хънт и в студиото. Казаха й, че ще има силна рекламна кампания за последния филм, продуциран от Хънтър Лойд. Но независимо от рекламата Тали вярваше, че филмът ще се хареса. Определено беше най-добрата й творба. Надяваше се да бъде приет добре, което щеше да бъде признание и за труда на Хънт. И нямаше да е зле да успее да си върне поне част от парите, които й беше откраднала Бриджит.

— Ще дойда на премиерата с теб — реши Макс. Майка й много се зарадва. — Точно тогава ще бъда във ваканция. Кой знае, може пък отново да те номинират за „Оскар“ — допълни Макс с надежда.

— Съмнявам се, но се радвам, че вече имам официален придружител за премиерата — заяви Тали.

Съблякоха се и си легнаха. Сгушиха се една до друга и гледаха един филм по телевизията. Днешният ден беше дълъг, но тъй като бяха заедно, не бе чак толкова непоносим. Ала и двете знаеха колко силно ще им липсва Сам. На негово място в живота им завинаги щеше да остане огромна празнота.