Н. К. Перфилова
Задължителни клишета в историческия любовен роман (6)

Глава 6

Всички мълчаха. Всеки вглъбен в собствените си мисли… освен Лидия, тя бе в много добро настроение в интерес на истината. През деня засече другия си съсед, лорд Форк, сигурно задирял Крис в градината, и му предложи да играят карти. Мария намери толкова желаещи, та се установи, че ще има още много покер вечери. Е, поне докато Крис и Родерик не се вземат. Лидия си сви и една книга от библиотеката, кутия с пури и много алкохол. Покер вечер без пиячка, бе като стриптийз бар без проститутки.

Пееше си песен на Металика, о да, тя слушаше само класически рок. Клатеше крак под масата и се абстрахира от цялата намусена фамилия.

— Ще четете ли тази вечер, лейди Омбре? — попита брата-съпорт.

— Да! — и продължи да си пее за уискито в буркан^[1].

— Коя книга взехте? — Видял ме е, много важно.

— Не знам. Взех я, без да гледам, за да има тръпка.

— Тръпка? — Себастиян я следи цял ден и Лидия знаеше, но не й пукаше! Видя я да краде книгата, да краде никотин, защото вече щеше да полудее без цигара, и да краде алкохол. Можеше да ги вземе просто, но нямаше да има усещане за опасност. Пък и като знаеш, че те дебнат…

— Точно тръпка! — Лидия искаше да му се изплези, но нямаше как да го направи. Само остава да й видят езика!

— Искам и аз да играя! — този път Лидия се стресна и се обърна към мъж си. Ако бе класическа героиня на любовен роман щеше… как беше… да подскочи на стола!

— Какво? — Ко речи?

— Искам и аз да играя! — повтори Родерик.

— Няма как, защото Мария учи другите цял ден на правилата, които й обясних. Няма начин да почна да преподавам и аз, защото нямам нервите затова!

— Знам, подслушвах целия ден!

— Ако дойде и Крис! — Лидия скръсти ръце и погледна невинната девойка.

— За какво говорите? — попита Себастиян.

— Покер.

— Покер?

— Покер.

— Лидия, ще играете комар? — Не се пули, глупак!

— Да.

— Искам и аз! — каза малкия брат като дете, на което му е отказана наслада.

— Ами-и-и, няма места и…

— Искам и аз! — Ако тропнеш с крак и застанеш на „Ф“ ще си помисля…

— Ох, добре, но се покрадвайте всички, няма да е интересно ако не е тайно.

— Но от кого ще се крием? — попита Родерик.

— Какво значение има? — ухили се Лидия.

* * *

Всичко започна добре, сигурно нямаше да свърши добре. Какво пък, началото е важно. На кръглата маса, почти като в Камелот, седяха Родерик, зад него Крис, която вече бе пияна на дъска. Тъй като не играеше, а и не говореше, от скука се напи. Себастиян, Форк, Ванеса, Мария, иконома със странно име, което Лидия не можеше да произнесе, коняря Джон, една прислужница, доста красива при това. Лидия цяла вечер й гледа в пазвата. Ох, само да се протегне… В университета установи, че харесва жени с големи гърди… Не помнеше заглавието на прислужницата, но все тая… И още един мъж, на около петдесет, който тя си нямаше и на идея кой е. Като разбраха другите, че Доновете на Коза ностра^[2] ще играят, повечето от персонала го достраша да присъства. Но комарът е за смелите и досега се сипеха шеги и играта вървеше гладко. Чип лидер^[3] бе Лидия, но тя си бе сложила „покер фейса“, и много се гордееше с това.

Изведнъж някой изхълца. А, да, пияната божа кравичка! Идеално. Кристияна пияна. Кристина щеше да кастрира Лидия, но за щастие нямаше какво… ха!

— Мисля, че е по-добре да я изпратиш до стаята й — погледна Родерик, но се намеси д-р Злобюл.

— Да, ще го направя…

— Не, аз…

— Какво имате против мен? Няма да я изнасиля в коридора! — Ами, точно това ще направиш! Всъщност, в нейното състояние, изнасилване е силна дума.

— Остави човека! — каза Родерик.

Ти къде се месиш, мама ти стара? Вземи пияната гъска, едно бързо катурване, после разкаяние и сватба. Много ли искам, Господи!

— Ох, правете, каквото искате, но те предупреждавам — Лидия също бе малко пияна, но тъй като имаше тренинг, алкохолните пари стигаха само за настроение, но не и за да си загуби ума. — Ако си загуби химената по пътя, ще те убия! И сега ме погледни уплашено, това ми е лошия поглед!

— Ти не си никаква дама… — Ако Форк не се беше ухилил, това би било обида.

— Като взема нож и ти разтворя краката ще видиш, че не съм! — Форк стана, подхвана Кристияна и излезе. Пет минути, шест… — Стаята й е до моята, иди и виж какво става! — обърна се Лидия към мъж си.

— Да, сър! — Родерик стана и козирува. Мамка му, защо всички бяха пияни, дори и мачо-мен? Само че, когато Родерик стана, преди да излезе, отиде до Лидия, хвана лицето й с две ръце и се наведе за целувка и… я целуна. Но вместо срамежлива целувка за пред хората, двамата си отвориха устите и си навряха езиците в чуждите пасти. Лидия се овлажни, прекалено от една проста целувка. Не беше добър в това, напъха си целия език в устата й, а и дори тя да искаше да помръдне своя нямаше място. Олигави я. Господи, кой го е учил да се целува? И въпреки всичко се възбуди. Нормално, две години само с Хитлер, така се казваше вибратора й, защото Хитлер никога не прощава и… сега да те пипа мъж! Ами ако лижеше по същия начин? В оралната любов Лидия искаше точно в целта, не около, точно в целта, но с този език сигурно до шия щеше да е потънала в лиги, но най-важното място нямаше да е осквернено. Лоша целувка, бърз отклик! Трябва да изчука нещо, не задължително мъж.

— Май остана без дъх, бъдеща съпруго? — присмя й се той. Нагъл тип!

— Ами за малко да ме удавиш, как да имам такъв… — спря, щеше да го посрами пред приятелите, роднините и подчинените му. Не-е, чак толкова нетактична не бе. — Искам да кажа да, така е! — опит за невинна усмивка, но не се получи.

Родерик я погледна първо злобно, а после размисли и каза:

— Ще ми кажеш нещо после, насаме, нали?

— Искаш ли? — мъжете не обичаха да им казват колко са зле.

— Да!

— Добре! — и Лидия се усмихна, за пръв път, истински.

След двадесет минути двамата мъже се върнаха. За жалост Лидия, която бе на тръни (превръщаше се в мама гъска на главната гъска) ги посрещна с не точно правилните думи:

— Ако сте правили оргии не може и двамата да я вземете за жена!

— Ти си като глътка свеж въздух, Лидия — каза д-р Злобюл, — но в Лондон ще те заклеймят, ако продължаваш с този език!

— Първо там не ща! Второ, знам къде и кога как да се държа, Злостър!

— Злостър? — колко хора можеха да повторят думите й в един глас?

— Да, ти си зъл!

— Защо? — попита просто той.

Защо? Защо? Ами защото автора така е решил. Ти си злобен и отмъстителен и гаден и… ти си като Родерик без Кристияна.

— Защото съм пияна на мотика, драги!

Всички застинаха. А, да, ето я и нейно величество авторката.

— Ти, ти, ти… — запъна се!

— Аз какво?

— Целуна главния ми герой.

— А-а-а, не! Той целуна мен. И не се целува добре.

— Наистина ли? Но той е идеален?

— Но не може да се целува. Искаш ли да ти покажа какво направи? — Преди Кристина да отговори Лидия хвана тила й и си навря езика до сливиците й. Нямаше проблем да целуне жена. В една връзка бе напълно моногамна, ала една връзка с мачо-мен не я слагаше в понятието „връзка“. Нито годежа, нито… Почувства се зле и пусна Кристина веднага.

— Това беше отвратително!

— Защо? Защото съм жена, или защото ти изнасилих устатата?

— Второто!…

— Ами това е твоят герой от приказките. Какво очакваш, цял живот ебал само прислужници и една невярна жена, която според мен не е виновна…

— Какво? — Кристина премигна. — Защо?

— Мама и тати, поне така предполагам, са я дали на твоичкия. Тя никога не е била с мъж и той не се е представил добре. Нито веднъж. Тя не е могла да му го каже, защото в това време просто не се прави така, но се е озлобила към него и не е искала да му пуска, нормално, но няма избор и тъй като я сърби, си намира друг да я почеше. Този, който няма да се опита да й олиже всичките зъби за две минути.

— Ти си пияна и… май си права, нали? Не съм била с мъж и…

— Това ни е ясно от самото начало. Не си лягай първо с Родерик! Четох любовната сцена. Мила, копи-пейст ли направи? — Лидия се ухили. — Опипва ли се?

— Ами-и-и, да.

— Защо се срамуваш? Точно това е основата на една нездрава връзка. Не може да очакваш, че първият ще ти е перфектният. Аз лично сама се оправих за пръв път с Хитлер!

— Хитлер?

— Вибраторът ми! Подарък от баща ми за шестнадесет годишнината ми!

— Баща ти ти е подарил вибратор?

— Не е сигурно.

— Че ти го е подарил?

— Че ми е баща.

— О, горката…

— Слънце, нямам лична драма, живота ми досега е точно такъв, какъвто исках и то, защото си го направих такъв. Не съм герой от книгата ти и съм напълно доволна от съдбата си. Не го казвам, защото така трябва. Да, една връзка би ме разнообразила, но в интерес на истината, всичко си подредих така, както ми е угодно и съм щастлива. Не съм написала коментара си от злоба, няма защо да ме наказваш. Откакто съм дошла, не виждам в какво съм сгрешила спрямо теб. Приеми го, аз съм права, ти грешиш…

— Знам, още откато написа рецензията, си го знам. Защо мислиш книгите са такива? Защото такива като мен искат такива истории. Ти си права, но и аз съм…

— Не-е-е, не си.

Кристина помисли малко и после каза:

— Форк се натискаше с Крис — и тя бе започнала да я нарича така. — И той й бъркаше под полата и… така мръсно на стената никога нямаше да го напиша.

— Оправи ли я? — уплаши се Лидия.

— Не, той спря, не тя! Той! Защото ти я напи.

— Може пък наистина да я обича?

— Ами май така стана. Както и да е, за да си идеш, Родерик и Кристияна трябва да са заедно, другите са без значение…

— Ето това, скъпа Кристина, е най-голямата ти грешка. Другите, освен главните, са без значение.

— Ти си пияна!

— Това вече го каза, сега чиба, моля те! Искам да си доиграя и да си допия.

Кристина си тръгна, но Лидия тотално изтрезня. Запали една пура и чеква до края, дори фул…

* * *

Останаха сами. Другите един по един се изнизаха. Лидия и мачо-мен. Само че тя нямаше настроение. А той явно — да.

— Исках да поговорим… — започна Родерик.

— Да, това ми стана ясно. Знаеш ли, че… Форк е, хъм-м-м… как да ти кажа? Не знам, какво си заварил в коридора, докато бях в стаята?

— Да, заварих двамата да се натискат в коридора.

— А-а-а, да! И аз така си помислих. Стаята на Крис е на минута и половина от моята, при това ако си пиян.

— Да, но не затова исках да говорим.

— Думай…

— Моля?

— Кажи си болката и да си лягаме. Изтрезнях, уморих се и е около три сутринта. Какво искаш?

— Ами… ние ще се женим и аз, ами аз, такова исках…

— Искаш да правим секс?

— Девствена ли си? — за пръв, а сигурно и за последен, Родерик си помисли: „Моля те кажи НЕ!“. Всичко в него говореше, че иска да е първият, но за пръв път, и то след невярната съпруга, искаше отрицателен отговор.

— Не!

— Не? Кой, някой слуга?

— Работническа класа, и внимавай да не създам първите синдикати! Не, но няма да разбереш.

— Опитай, аз…

— Не мога сега да ти кажа. Виж не съм за теб, вземи Крис!

— Знаех си, че ми я пробутваш, защо? Искам теб! — Това комплимент ли е мачо-мен?

— Това…

— Искам те, какъв е проблемът? Искам ти да си ми жена!

— Не може да го искаш! Аз не съм непорочното същество от хиляда и една нощ. Цинична съм, груба съм и си признавам, че съм злобна. Вярно моногамна съм и искам деца, нямам болести… — Какви, за Бога, ги говоря? Лидия млъкна.

— Какво искаш?

— Не знам още, в това е проблемът. И да правим секс… аз не съм главният герой. Виж, главната героиня трябва да е чиста, с добро сърце и душа. Ако някой я нагруби, тя просто обръща другата буза и… аз не съм главната героиня.

— Аз не искам главна героиня, за какво всъщност говорим? — Родерик се обърка във всичко, освен в едно, искаше точно Лидия и никой друг. Любов? Е, това едва ли. Сега осъзна, че и Александра не бе обичал, но искаше Лидия. Вярваше й и странно, но я харесваше повече от всички, които познаваше, дори повече от брат си.

— Искаш да правим секс, така ли?

— Да, искам да правим любов…

— Аз не съм в настроение за любов!

— Мога да ти простя забе… — Грешка, червена лампа. Родерик, мили, ти си типичен любовно романен герой. Можел да прости, какво за Бога?

— Махай се!

— Аз… — осъзна, че е оплескал нещата, но твърде късно.

— Лека нощ! Пренасочи желанията си към Крис, тя е добро момиче, заслужава щастие. — Той не каза нищо. Имаше собствено мнение по въпроса, Лидия може и да не знаеше, но щеше да е негова. — Само едно последно нещо, драги! Като целуваш Крис, не превземай цялото пространство. Трябва да се диша, пък и ако тя ти отвърне, трябва да има място затова. Подразни я, нека го почувства, да раздвижи и тя, не само да има един непознат орган в устата си… при други ситуации е възбуждащо, но за целувката трябват двама, не бъди натрапник! — Лидия се спря. — Лека нощ!

Изтика го от стаята си, врътна ключа и се простря по лице в голямото, твърдо легло, след което заспа. Без мисли за Родерик, без драма… Не, тя не бе от типа жени от любовните романи. Жалко, леко й се искаше да е, но явно просто няма шанс!