Н. К. Перфилова
Задължителни клишета в историческия любовен роман (7)

Глава 7

Лидия отвори очи и… пак ги затвори. Уж не се беше напила вчера вечерта, а я гонеше такъв махмурлук, че чувстваше главата си прекалено голяма за тялото. На вратата се почука и Кристияна бързо се вмъкна при нея.

На Лидия й стана по-добре. Върджин Мери^[1] изглеждаше много по-зле. Косата разрошена и на възли, очите кървясали… сега никой не можеше да потъне в тях… а перфектната й бяла кожа бе с леко пепеляв цвят. Тези хора в романите и сериалите не трябваше ли винаги да изглеждат добре?

— Добро утро, братовчедке, може ли да поговорим? — О, каква смрад! Устата на Кристияна миришеше като гробище за домашни любимци.

— Да, но не дишай в лицето ми! — Лидия се сети, че спешно трябва да посети двете нули. Мария така и не разбра, защо Лидия ползва това име. Както и да е, по идея гърнето трябваше да седи под леглото, но Лидия категорично отказа да спи над собствената си урина и затова премести „великия съд“ в една празна стая.

— Почакай тук, сега се връщам.

Лидия стана и прекалено широката нощница се свлече по ръката й, което откри и гърба й. Кристияна се ококори.

— Господи Боже, Лидия, какво си сторила с гърба си?

— Японски дракон.

— Какво?

— Японски дракон, това сторих на гърба си. На теб на какво ти прилича? — Лидия не коментира повече, наметна един шал и тръгна към „тоалетната“. Когато се върна Кристияна още седеше на леглото и гледаше стената пред себе си. Като кукла, не мърдаше и мускул, дали пък Кристина не е наоколо? Тогава Крис погледна Лидия и втората разбра, че девицата просто е мислила, нали в книгите, за да мислят героите забравят всичко останало. Господи, дори в такава сутрин, с толкова алкалоиди в кръвта си, тези тук продължават да мислят и ако нямат проблеми да си ги сътворяват, защото все нещо трябваше да има в книгата, нали така?

— Снощи ме целуна мъж… — заговори Крис.

О! Лидия си помисли, че е време да се проведе разговора.

— Не само те е целунал, но сте си и бъркали по дупките. Лошото е, че Родерик те е видял. Трябва да го намериш и да му кажеш, че снощи толкова си се напила, че не си разбрала кой те е натискал в ъгъла…

— Защо? — Кристина се опули и отпусна брадичка надолу, което изобразяваше въпросително изражение. Дам, от героите на Кристина никой нямаше да получи Оскар.

— Кое защо?

— Защо да му казвам на годеника ти?

— Ами, той те харесва и си мислих, че и на теб ти е симпатичен.

— В началото не можех да си отворя устата около него. В корема ми постоянно пърхаха пеперуди, а главата ми се изпразваше щом ме погледне. Реших, че се влюбвам и се чувствах виновна пред теб, че ти крада мъжа…

— Нищо не крадеш, твой е!

— Не го искам… вече! Снощи с мистър Форк изпитах нещо много, много по-добро… — По дяволите, помисли си Лидия, само това остана, новооткрита сексуалност. — Отначало ми стана странно, когато обхвана… ъ-ъ…

— Циците?

— Не, ами… дупето ми и ме вдигна до стената. Тогава, знаеш ли какво ми каза, преди да ме целуне?

— Не, какво? — Изобщо не ме вълнува.

— Че ако не си била ти, никога нямало да ми каже такова нещо, но тъй като сме расли заедно съм щяла да го разбера… Та, каза ми, че само като ме погледнел и малкия Форк заставал, като войник на пост…

Лидия започна да се смее. Когато свърши, попита с престорено въпросително лице:

— Наистина? Така ли ти каза? Господи, кой ползва такива думи? Е, поне не ти е казал, че очите ти са две паднали звезди, а устните, да, това е любимото ми — разцъфнала роза.

— Колко красиво!

— Престани да мислиш така, ако се захласнеш по всеки мъж, който ръси такива простотии няма да може да си събереш краката.

— Аз, всъщност дойдох при теб, за да ми кажеш какво става между мъжа и жената и… — Крис почервеня. Как може да е на осемнадесет и да си няма и на идея за какво иде реч? Нормално, че в книгите, всички жени „падаха от леглото“ като ги пипнат. Как се пада от леглото, докато си легнал на него и юнака те е възседнал?

— Искаш да си говорим за секс?

— За правене на любов, да.

— Ако искаш да ти кажа всичко, което ти трябва да знаеш ще ползвам каквито си искам думи, ясно ли е? Така, първо, ти докосваш ли се сама?

— Не, разбира се! — Дано да лъжеш…

— Лъжеш ме, нали?

— Добре де, веднъж или два пъти, но се почувствах толкова зле, че почти веднага спрях… — Срамота, ако ти не знаеш какво искаш и къде да се натиснеш, как да го кажеш на друг? Да, затова всички по книгите оставаха с първия ебач, не знаеха, че може да се направи и по-добре.

— Така, това е грешка, не се срамувай ако искаш да мастурбираш, напротив, разбери какво ти харесва и когато си намериш любовник, му го кажи или покажи. Второ, задължително се докарай до първия си оргазъм сама, за да знаеш какво искаш да постигнеш, когато си легнеш с мъж. Ако не го направиш, всяка тръпка може да ти наподоби това чувство, но истината е, че ще останеш незадоволена. Трето, противно на това, което ти говорят хората, не всички мъже знаят точно какво правят. Това, че са спали с много жени не ги прави експерти, напротив, ако жените само са се правели на възбудени, то глупавите похвати на мъжа се закореняват в него. — Започна да си мисли за Родерик. Спри Лидия, важна е Крис и как да я научиш да научи мачо-мен да прави секс! Да, затова й говореше за него, точно така.

Кристина слуша, слуша и не каза и дума. Стана и си тръгна. Какво й стана пък сега, Лидия не разбра.

* * *

Когато Лидия влезе в салона седна на първия й попаднал стол. Започна да разглежда стаята, но всъщност не виждаше почти нищо. Салонът бе целият в сиво-сини тонове, студени. Диван, маса и разпръснати без ред столове. Родерик фемили трябва да си застрелят декоратора!

Какво да прави сега? Лидия не можеше да остане тук, изключено бе да се омъжи и за мачо-мен. Искаше да кара кола, да иде на бар, да гледа някой филм! Все нормални неща от двадесет и първи век. Искаше да поиграе на „Фифа“, о да, това сега й се стори много привлекателно. Но естествено нищо от това не можеше да се направи в тази грозна и голяма къща, защото тока още не е прекаран. Ако беше гений щеше да си сглоби една атомна или водна централа и готово. На теория знаеше как работят тези неща, но как да ги построи? А пък и като си прекара ток, какво да прави с него, като нямаше електроуреди. Боже господи, за какви глупости си мислеше Лидия? Седеше сама в сиво-син салон, гледаше стената и си мислеше какво да прави ако си построи АЕЦ? Това ли правеха по цял ден хората в романите. Мислеха простотии през времето, когато не са център на внимание на автора? Дам, явно затова се вглъбяваха толкова много, нямаха какво да правят.

— За какво, мислиш, любов моя? — Родерик! Каква изненада! Да, ама не! За какво си мисля ли? За ВЕЦ.

— Нищо, което да мога да ти обясня!

— Имам един-два въпроса… — О, явно и с него щеше да се проведе разговора.

— Слушам!

— Снощи като те целунах имаше ли нещо в устатата си, защото почувствах нещо странно на езика ти и?…

— Как можа да ми обърнеш внимание на езика, като твоя търсеше други възможни отвори в устата ми?

— Да, вече знам, че не ти хареса целувката, но мога и по-добре.

— Задължително можеш, само ти трябва малко насока.

Мачо-мен я погледна. Това не бе почтен разговор между дама и джентълмен. Какво ли биха казали хората за Лидия? Че е пропаднала жена. Но защо? Говореше високо, смееше се така, че котките падаха от дърветата, правеше секс, говореше за него и псуваше като матрос. Да, странно щяха да го гледат, като я вземе за жена. Но ако не им харесва на обществото неговата съпруга, да си гледат работата и свенливите дъщерички. Лидия щеше да е негова!

— Виж, Лидия, мисля си да ускорим сва…

— Не!

— Не?

— Да, не. Не искам се женя за теб. Дойдох, за да затворя устатата на нашите и се надявах да се влюбиш в Хубавата Елена^[2] и да ме оставиш намира.

— Това е бил плана ти? Да, досетих се за него, но не ме вълнува, сгодени сме и ще се оженим, а ти като жена нямаш право на мнение, това е положението! — Родерик се обиди и затова заговори така, но думите не докараха правилното впечатление от страна на Лидия. Вместо да се ядоса или разплаче, тя отиде до него, сложи ръце на раменете му… щеше да го целуне. Как не се бе сетил? Жената търсеше властност, а той имаше в изобилие. Да, брака щеше да е от хубав по-хубав…

Света загуби цвета си, буквално! Лидия така ритна с коляно Родерик в слабините, че топките му се качиха на врата. Погледна я, с червено като рак лице и изцъклени очи. Сега вече не преиграваше, наистина изглеждаше зле, помисли си Лидия.

— Какво?… — не можеше да продължи, защото страшно го болеше. Притисна с две ръце чатала си, приклекна и се наведе напред.

— Ако още веднъж се опиташ да ми държиш такъв тон ще ти отрежа достойнството докато спиш! Сега си помисли добре дали искаш мен, или Върджин Мери! — при което Лидия напусна стаята.

* * *

Отново вечеряха шестимата. От три дни Родерик избягваше Лидия, тя пък — всички останали. Чувстваше се като главния гадняр от филм за Джеймс Бонд. Постоянно кроеше планове как да свали гащите на Родерик и да вдигне полите на Кристияна, но нито един план не успя.

Заключи ги за почти цял ден в една стая, но освен че Кристияна видяла пишката на мъж й, докато той препикавал ъгъла, друго не станало. Накара ги да излязат на разходка в гората и им открадна конете, за да ги остави сами. Крис хвана грип, защото ги намокри дъжда. Напи отново девицата в бяло и я закара в стаята на мачо-мен, който пък я остави да спи на земята, за да не повръщала в леглото му. Лошото, в случая бе, че Родерик, знаеше точно какво цели Лидия, а Кристияна пък категорично отказа да флиртува с него.

И сега, три дни по-късно, три дни, в които Лидия не направи нито един опит да събере гълъбчетата, а само обмисляше глупави варианти, всички участници в драмата на Кристина седяха на масата.

— Добре де, ако не си отворя устата никой нищо ли няма да каже?

— Сватбата е насрочена за идния понеделник! — заяви властно Родерик. Нямаше да й даде шанс да се измъкне, не и пред толкова хора.

— Мечтай си, мачо-мен.

— Как ме нарече?

Лидия стана от стола и избухна.

— Виж, писна ми да се държа като раболепна дамичка от парижките салони. Искам едно-единствено нещо, за да съм щастлива в този живот, но ти естествено не можеш или не искаш да ми го дадеш.

— И какво искаш? — Диаманти, кожи, рокли? Да, вече е ясно защо се държи така.

— Искам да опънеш Върджин Мери и да ме оставиш намира! — при което Лидия стана и си тръгна, като се опита да затръшне вратата за повече драматизъм. Естествено масивната порта тежеше повече от нея и тъй като нямаше как да я накара да помръдне, събори една малка масичка по пътя си, колкото поне да вдигне шум.

— Странна жена е бъдещата ти булка, драги — каза Форк и погледна към Крис, като й намигна. — Ако „опънеш Върджин Мери“ ще те извикам на дуел! Аз и Кристияна ще се женим. Знаеш ли, че има повече пари от годеницата ти, а ако се оженим преди теб, твоята няма да има зестра?

— Но — прекъсна го Крис, — няма да го направим, защото аз много обичам Лидия, или поне така си мисля. Тук станахме по-близки и искам да й се отплатя за съветите, които ми даде! — Кристияна пусна една ослепителна усмивка.

* * *

Родерик не продума цяла вечер, Лидия така го бе унизила пред всички, а на всичкото отгоре и малката кокошка вече бе заета. Е, можеше да премахне Форк от пътя си лесно, но нямаше нито желанието нито силите затова. Да са живи и здрави, явно първият вече е бръкнал в кацата с меда. Не му се щеше да гледа чужди деца. За малко да го направи с Александра в крайна сметка! Не се бе сещал за нея отдавна, постоянно мислеше за Лидия, така че вещицата не влизаше в главата му както преди. Може би, в крайна сметка, наистина се влюби в странната птица?

Себастиян дълго гледа брат си, стана и тръгна към стаята на Лидия. Хронично не можеше да я понася. Прекалено рязка, прекалено груба и прекалено шумна. Дразнеше го дори като дишаше. Без да чука влезе в стаята и я видя седнала до прозореца да си припява някаква песен и да си играе с ресните на пердето.

— Унижи брат ми пред всички! Този път прекали! Не можеш ли поне за пет минути да се държиш като дама, а не като селската курва? Мислиш, че си интересна и забавна, но истината е, че си смешна. Постоянно се излагаш, което по принцип не е мой проблем, но излагаш и брат ми, което вече е моя работа!

— Казах на брат ти, че не искам да съм му жена. Да вземе единствената дама в къщата и да си народят деца, мен не ме вълнува…

— Но той иска теб, поради причини, които не разбирам…

— Не ми пука какво иска брат ти, на теб също трябва да спре да ти пука. Не е на пет, ще се оправи и сам. Стига си му държал ръката и давал съвети непрекъснато, не ти ли писна все да се жертваш в името на семейството? Остави го намира и си напиши собствена история! — Лидия му обърна гръб и продължи да си играе с пердето. Ето какво било, ето защо го дразнеше толкова… искаше я, при това доста силно.

Себастиян тръгна към нея, хвана я раменете и я накара да се облегне с ръце на прозореца, с гръб към него.

— Какво правиш? — Лидия можеше да се измъкне от ръцете му, но в момента не искаше да го прави, само сложи длани на стъклото и зачака г-н Утешителна Награда да продължи.

— Пиша си историята… — Себастиян сложи длан на врата й като я накара да се наведе напред. Лидия се подпря и обърна лице към брата, той от своя страна вдигна високо полата й, свали дантелените гащички, след което си разкопча панталона. О-о-о, г-н Утешителна награда никак не бил утешителен. Огромен! Лидия видя и че е космат, но това щеше да се подобри, ако повторят. Нямаше начин да се накара да прави орална любов и да си вади космите от устата.

Себастиян си пъхна ръката между краката й, само за да провери дали е готова и… тя беше.

— Гладка си там и краката ти също?

— Скъпи ще бъбрим или ще се…

Влезе бързо и мощно. Започна да се движи. Лидия се почувства страхотно, запълваше я изотзад идеално, тя не бе малка и харесваше дебели и големи! Себастиян започна се движи напред-назад по-бързо и по-грубо, като я хвана за кръста. Не, моля те не! — помисли си Лидия като разпозна признаците и тогава… всичко свърши, Себастиян се облегна на гърба й и задиша в ухото. Мамка му, прекалено си бърз.

— Ти не свърши, нали? — попита той. Е, поне си разбрал.

— Не, много беше хубаво, но…

— Съжалявам, но от много време не съм имал жена и се натрупа в мен. Другия път ще е по-добре, обещавам!

— И още нещо, в момента не съм в овулация, но… — Всъщност защо не? Себастиян е млад, здрав и красив. Можеше да си направи едно бебе с добри гени.

— Не искаш деца?

— Напротив, искам! — в този момент Лидия забрави Родерик, Кристияна и Кристина. Да, щеше да си направи бебе от книгата и да си го гледа след това. Но не тук! Нямаше да причини на детето си тази комедия. Сега важното остана само едно, след като взе това решение, да накара главните да се вземат, тя да надуе корема и после да си иде вкъщи!