Кати Хопкинс
Двойна беля (8)

Осма глава
Първа нощ

Лилит открехна вратата на стаята ми и промуши глава.

— Лека нощ, Ева — каза.

— Лека — отвърнах.

— Вълнуващо е, нали?

— Да — кимнах.

Лилит затвори вратата, а аз легнах и се загледах в тавана на новата си стая. Тъкмо от този момент се бях ужасявала през изминалите седмици. Къщата беше тиха. Преносвачите, Нона и Пи Джей си бяха тръгнали и цялата суматоха по пренасянето на багажа бе престанала преди часове. За вечеря си поръчахме пица и мама и татко разопаковаха всичко, което успяха, за да ни настанят за през нощта. Беше странно да се намирам в тази непозната стая, миришеща на прясна боя и лак за мебели. Мама и татко вече бяха минали да ми пожелаят лека нощ, преди да се приберат в спалнята си в предната част на къщата. Дори Адам се бе отбил да провери къде съм решила да бъде леглото ми (до прозореца от дясната страна). Стаята все още изглеждаше малко гола, но поне мама бе окачила завеси и бе извадила завивки. И въпреки че повечето от нещата ми бяха още в кашони, всичко беше разпределено в правилните стаи, готово да бъде разопаковано през остатъка от междусрочната ваканция.

— Гаси лампите, Ева — чух мама да се провиква.

— След малко — извиках в отговор. — Само довършвам нещо.

Чух отдалечаването на стъпките й и шума от затварянето на врата. Поех си дълбоко въздух и изгасих лампата. Беше толкова тъмно. В предишната ни стая светлината от уличните лампи се процеждаше през завесите, но тъй като тази стая гледаше към градината, беше тъмно като в рог. Пресегнах се да напипам ключа за нощната лампа до леглото ми. Не можах да го намеря в продължение на няколко секунди и усетих, че се напрягам, тъй като въображението ми препусна с бясна скорост. Има някого в стаята и е преместил лампата. В капан съм. Всеки миг нечия ръка ще сграбчи моята в тъмното. Устата ми пресъхна, гърдите ми се стегнаха, а сърцето ми задумка. Да се изправя срещу страховете си? Разправяй ги на баба ми, Пи Джей — помислих си.

Точно тогава намерих ключа, натиснах го и стаята се изпълни със светлина.

Нямаше никого.

Глупачка. Разбира се, че няма никого — ядосах се на себе си. Но не ми стискаше да изгася пак. Най-добре да се увериш, че наистина няма никого — обади се един глас от дъното на съзнанието ми. — Провери в гардероба и зад завесите.

Трябваше да го направя. Сякаш нещо ме принуждаваше и нямаше начин да се успокоя, ако не го сторех.

Станах, отидох до завесите и погледнах зад тях. После отворих гардероба и надникнах вътре. След това коленичих и проверих под леглото.

Нищо.

Очевидно няма никого, идиотке — рекох си. Върнах се в леглото, изгасих лампата и преметнах пухената завивка над главата си. Ако имаше някого, а аз не го виждах, значи и мен не можеха да видят. Докато лежах, усещах блъскането на сърцето в гърдите си, както и учестеното си дишане. Като дишам толкова шумно, няма да чуя, ако се появи някой — помислих си и задържах дъха си няколко секунди. Дочух кучешки лай, може би от съседната улица. Премина някаква кола. Изскърца стълба. Трябваше да издишам. Стълба ли изскърца? Или дъска на пода? Предполага се, че всички спят. Кой е там? Кой е на стълбите? Стъпките станаха по-доловими, приближаваха в моята посока. Чух вратата на банята да се отваря и затваря. Уф! Вероятно Адам. След малко чух водата от казанчето на тоалетната. Поне има хора в къщата. Би било ужасно, ако бях съвсем сама. Обърнах се на другата страна.

Успокой се вече, Ева — казах си. — Успокой се, брой овце. Една, две… Представих си овце, прескачащи ограда. След известно време все още броях. Сто деветдесет и девет, двеста. О, няма смисъл. Не можех да заспя. Беше ужасно да лежа, чувствайки, че целият свят спи блажено, с изключение на мен в странната ми стая. Бях напълно будна, а стомахът ми бе свит на топка. Нямаше начин да заспя. Може да почета малко — реших. Включих нощната лампа и погледнах кашоните в другия ъгъл на стаята. Не помнех в кой от тях са книгите ми.

Станах и намерих раницата си. Вътре беше тайната ми кутия, както и зодиакалният ми телефон. Разгледах го за пореден път. Беше много стилен. Включих го и взех да си играя с копчетата. Изглеждаше лесен за използване. Може би щях да го занеса в училище и да го покажа на Мери. Всъщност можех още сега да въведа номера й. А утре щях да я поканя на гости с преспиване. Да, това щеше да е страхотно. Ако дойдеше, поне една вечер нямаше да съм сама и уплашена. Отидох на списъка с контакти и се канех да въведа номера й, когато забелязах, че там вече имаше десет номера. Странна работа — учудих се и прегледах списъка.

Там пишеше:

Джо: Юпитер;

Пи Джей: Плутон;

Херми: Меркурий;

Доктор Кронос: Сатурн;

Сони (господин О): Слънцето;

Селена Луна: Луната;

Капитан Джон Дори: Нептун;

Ури: Уран;

Неса: Венера;

Марио: Марс;

Другите планети, за които спомена Пи Джей — сетих се аз. — Но не е възможно наистина да са планети. Това е откачено. Сигурно е нещо, свързано със значенията на имената им, както Ева означава втората жена, а Лилит — първата. Това трябва да е. Херми сигурно означава Меркурий, и така нататък. В средата на екрана се мъдреше малък плик, който показваше, че имам съобщение. Натиснах бутона ПРОЧЕТИ и съобщението се показа:

През този месец скритите ти страхове ще излязат на повърхността. Време е да се изправиш пред тях. Ако имаш нужда от помощ, обади се на някой от посочените номера. Всички сме тук, за да помогнем. Всички сме твои приятели.

О, така ли? В такъв случай да видим дали някой от вас ще ми помогне да заспя. Прегледах списъка и реших да не се обаждам на Пи Джей. Хм… Доктор Кронос. Е, ако някой разбира от безсъние, би трябвало да е доктор. Натиснах бутона за избиране номера на доктор Кронос.

След секунда се обади мъжки глас:

— Кой е? — попита. Звучеше доста сърдито.

— Ъъъ… Ева Палумбо.

— А, ти ли? Така. Момичето на зодиака, ако не греша, вероятно поредната досадница — като всички останали момичета на зодиака.

— Пи Джей ми даде този телефон. Той каза, че всички вие ще ми помагате и номерът ти беше вътре…

— Знаеш ли кое време е, млада госпожице?

— Единайсет и половина.

— Точно. Бях заспал дълбоко и те съветвам да сториш същото.

— Не мога да заспя.

— Няма нищо невъзможно.

— Е, аз пък не мога.

— Не думай! Опита ли да броиш овце?

— Да, стигнала съм до двеста.

— Аха. Класически случай на безсъние. Добре, върни се в леглото и ще ти изнеса една лекция по въпроса.

— Лекция?

— Чу ме.

— Доктор Кронос, истински доктор ли си?

— Да.

— По медицина, болести и такива работи?

— Със сигурност не! Учител съм. Пъхна ли се в леглото?

Тонът му беше заповеднически, затова направих както ми каза.

— Да.

— Тогава ще започвам. Безсънието е оплакване, свързано с недостатъчен или некачествен сън заради: А) трудност да се заспи, Б) често събуждане през нощта със затруднено заспиване след това, В) събуждане твърде рано сутрин и/или непълноценен сън…

Колко досадно — прозях се аз. Той продължи да говори с равен глас и почувствах, че докато го слушам, се унасям.

— Милиони хора имат периоди, в които изпитват проблеми със съня, а около един на шестима страдат от хронично безсъние. Безсънието може да се характеризира от гледна точка на продължителност и утежненост. Временното безсъние…

Той продължаваше да бърбори монотонно, но не исках да го прекъсвам. Затворих очи и се отпуснах на възглавницата.

— … може да трае от една нощ до няколко седмици и обикновено се причинява от събития, които променят обичайните навици на сън, например при пътуване. Краткотрайното безсъние е с продължителност около две-три седмици и обикновено е свързано с емоционални фактори като безпокойство, тревога или стрес. Ева, Ева. Там ли си? Не те чувам.

Хърррррррррррррррррррррррр.