Поемата за моя Сид (4)

Показалец на собствените лични и местни имена

Alamos Аламос 2694^[1]; основател на Гриса; лице, непознато в историята.

Álbar Álbaroz (и Alvarez) Алвар Алварос (и Алварес), васал на Сид 1719; придружава Миная в нападението срещу Алкала 442 и срещу Юсуф 1719; воюва срещу Фарис и Галве 739 и отива със Сид в двора в Толедо 3067. В брачния контракт на Сид и Химена фигурира като племенник на Сид.

Álbar Díaz Алвар Диас, противник на Сид в кралския двор 2042. Историческо лице: фигурира в двора на Санчо II, Алфонсо VI и Доня Урака от 1068 до 1111 г., когато умира. Управител на гр. Ока; зет на Диего Ордонес.

Álbar Fáñez Алвар Анес^[2], племенник на Сид 2858, 3438. Придружава Сид в заточението му 14 и укрепва духа му при неговата раздяла с Химена 378, 382; взема главно участие във военните набези срещу различните мавърски градове 1251, 1256; 438, 1127, 1693; 1144, 1719–1720. Той е дясната ръка на Сид; споменава се в грамотата за брачния дар на Сид в 1074 г.; пратеник е на Алфонсо VI във Валенсия с особено поръчение. Неговото име е едно от най-често споменаваните в поемата.

Álbar Salvadórez Алвар Салвадорес 1994, 1999, васал на Сид, участвува в нападението срещу Алкала 442, сражава се срещу арабския емир Фарис 739, присъствува на кортесите в Толедо 3067. Фигурира заедно с по-големия си брат Гонсалво Салвадорес в брачния договор на Сид; бил е на служба при двора на Фернандо I, Санчо II и Алфонсо VI; последвал Сид в неговото изгнаничество.

Alcalá Алкала, град (при започване действието в поемата се намира в ръцете на маврите 446, 477, после бива освободен).

Alcáñiz Алканис 936; град от мавърското кралство Сарагоса.

Alearías Алкариас 543; територия обхващаща по-голямата част от сегашната провинция Гуадалахара.

Alcobiella Алкобиеля 399; селище, сега Alcubilla del Marqués в провинцията Сория.

Alcocer Алкосер 569; мавърски укрепен замък на брега на р. Халон, сега неотъждествен.

Alcoceva Алкосева 2875; сега ненаселено място, близо до замъка Гормас. Alfonsso Alfonso, Alfons, Алфонсо VI, крал на Леон (от декември 1065 г.) и на Кастилия (1072–1109 г.). Заточава Сид 22, 308. Сид не иска да се сражава срещу своя крал 528, 532, 538 и му изпраща подаръци 815, 872. След дълги отлагания Алфонсо VI прощава на Сид при тържествена среща с него 2034. Омъжва дъщерите на Сид за инфантите на Карион 2075 и му дава удовлетворение за обидата, която инфантите нанасят на Кампеадора 2960, 3133, 3478. Омъжва повторно дъщерите на Сид 3418, 3718.

Almenar Алменар 1092, 1109, 1328; сега Almenara, град близо до морето в провинцията Кастельон; на 10 км северно от Мурвиедро и на 39 км от Валенсия. Сид го е превзел доста време след овладяването на Валенсия, а не преди, както е казано в поемата, навярно в началото на 1098 г.

Alucat Алукат; puerto de Alucat 951, 1087; Alucad 1108; непознато място.

Alvarrazín Алваразин 2645, вж. Santa María de Alvarrazín

Andria остров Андрия 1971 (един от Цикладските острови, прочут със своите платове и брокати).

(Cuevas d’) Anquita Анкита 544; сега Anguita, в провинцията Гуадалахара.

Anrric Анрик, един от съдиите в двора на Толедо; той е comde don Anrric 3002; 3109, 3135; Arrie 3037; Anric 3496 (< нем. HEINRICH); един от синовете на Henri de Bourgogne; племенник на кастилската кралица Констанс дъщеря на херцога Роберт, жена на Алфонсо VI от 1080 до 1092 г. Умира в 1114 г.

(el) Anssarera Ансарера 2657, 2689; селище близо до Мединасели.

Antolinez вж. Martín Antolínez.

Arabia Аравия 336; страната, от която според легендата са тръгнали тримата мъдреци да се поклонят пред новородения младенец във Витлеем; в поемата са наречени tres reyes ‛тримата крале’, de Arabia, понеже към тях са отнасяли псалом LXXII: reges Arabum et Saba dona adducent (царете на Арабите и Сава ще поднесат дарове); в евангелието от Матея II, 1 се казва: „И ето мъдреци от Изток пристигнаха в Ерусалим…“.

Aragón Арагон 1186, 3399, 3405, 3717; християнско кралство по времето на Сид. Било е част от някогашната римска провинция Таракона, завладяна от вестготите в VI в., от маврите в 714 г., освободена в северната си част от Карл Велики в 778 г., след което влиза в състава на Франкската империя (до средата на IX в.) а след това става част от Навара. След поделянето на земите на Санчо III между синовете му Рамиро получил Арагон с титлата крал и столица Хака (1035–1063 г.); след него по времето на Сид са управлявали още Санчо Рамирес (1063–1094 г.), противник на Сид, разбит от него в 1084 г., и Педро I, съюзник на Сид в борбата му с алморавидите (1097 г.). По време на съставянето на Поема за моя Сид, в 1137 г. Арагон се обединил с Барселона под скиптъра на Реймунд Беренгарий IV, доведен син на дъщерята на Сид Мария, и оттук неправилното твърдение на поемата, че уж дъщерята на Сид се омъжила за инфанта на Арагон.

Arbuxuelo Арбухуело 1543; долина близо до Мединасели.

Arlancón Арлансол 55, 209, 290; река, която минава през Бургос.

Ans(s)uor Goncálvez Ансуор Гонсалвес (Асур Гонсалес, в новия език) 2172, 3373, 3672; навярно по-голям брат на инфантите от Карион.

Atienca Атиенса 398, 2691; крепост, днес руини в провинцията Гуадалахара.

Avengalbón Абенгалбон 1464, 1545; мавър, управител на гр. Молина, наречен за това alcayaz 1502, 2669. Васал и приятел на Сид 1464, 1528, 2636. Според последните изследвания на Менендес Пидал (отбелязани в Adiciones към Т.3 на Cantar de Mió Cid, c. 1210–1213) това е историческо лице; по времето на Сид е имало един прочут управител Абенгалбон, за когото ни дава сведение един пасаж от хрониката на Aben Alathir, отнасящ се до неуспешната обсада на Кордова в 1150 г. от Алфонсо VII. Защитник на обсадения град е бил Абдулгамар ал Саиб, един от синовете на управителя Aben Galbún.

 

Bado de Rey Бадо де Рей (Кралски брод) 2876; сега Vadorrey. Днес безлюдно място в ляво от р. Дуеро между Агилера и Моралес, по времето на Сид там е имало крепост.

Baltasar Балтасар 337; име на един от царете влъхви.

Barçiona Барсилона, Барселона 957, 3195; столица на графството, носещо същото име. След завладяването й от франките в 801 г. Барселона става административен център на испанската гранична област. Образувалото се в 864 г. самостоятелно Барселонско графство е било васално на франкския император, а после на френския крал. В 1469 г. Барселона е била присъединена към Испания. В поемата барселонците се наричат франки, като се подчертават по този начин връзките им с французите.

Bavieca Бабиека 1573, 1585, 1589, 1591; 1714, 1732, 1745 и т.н.; конят, който язди Сид. Самото име означава ‛глупак’, ‛дебелак’, ‛дръвник’. Конят преследва и застига този на крал Букар 2419. Частната хроника за Сид, гл. 2, разправя един анекдот, според който, като момче Сид е бил наречен babieca ‛глупак’, понеже избрал за себе си един слаб, мършав и крастав жребец, на който дал това име.

Belleem Белен (Витлеем) 334; градът, в който се е родил Христос.

Berlanga Берланга 2877; селище с укрепен замък.

Birbón Бирбон 3004; граф, който участвува в кралското съвещание в Толедо. Това име е било поставено от Менендес Пидал вместо Beltrán, понеже противоречи на асонансата (която е на —ó). Съответното място в Хрониката на двадесетте крале дава името Birbón. Ясно е, че тази хроника е използувала един по-стар (и по-изправен) ръкопис от този на Пер Абат. Както предполага Пидал, името Белтран е попаднало в текста на Пер Абат поради известността на това лице. Белтран, граф Карионски, от 1176 г., старинен велможа от времето на доня Урака и Алфонсо VII, е заменил малко известния Бирбон.

Bivar Бивар 11, 1376, 1268; родното място на Сид (един от епитетите му е el de Bivar ‛този от Бивар’. Сега Бивар е малко селище на 10 км северно от Бургос, в долината на р. Убиерна, където и досега работят няколко мелници.

Borriana, (сега Burriana) Буриана 1093, 1110, на брега на Кастельон наоколо 60 км северно от Валенсия.

Bovierca Бобиерка 552; селище на р. Халон.

Búcar Букар, емир на Мароко, който идва да нападне Сид във Валенсия 2314, но е сразен и убит от Сид, който завладява меча му Тисона 2402, 2418–2425, 2446, 2458. Епископът на Туй нарича със същото име този емир: „Rodericus Didaci… vicit barbarorum regem Buchar“. Според хроникьора от Толедо Родриго „Buchar, rex Arabum“ дошъл да помогне на обсадената от Сид Валенсия. Пидал мисли, че това трябва да е прочутият алморавидски военачалник Абу-Бекер, но той е надживял Сид и за него не се казва, че е нападал Валенсия. Този, който е нападнал Валенсия по времето на Сид, е алморавидският каид ‛управител’ Мохамед бек Айша, но и той е надживял Сид.

Burgos Бургос 12, 15, 23, 51, 90, 98, 151, 232 и т.н.; град в Стара Кастилия, който не подслонява заточения Сид. Катедралата Santa María de Burgos е била построена от Алфонсо VI в 1075 г.

 

Calvarie Калварие, Голгота 347. Лобното място, където е бил разпънат Христос.

Campeador Кампеадор 69, 236, 241, 285, 559, 565, 594, 706, 889; 34, 41, 79, 109, 117, 206 и т.н., прозвище на Сид; името отначало е значело ‛борец’, ‛храбър воин’, но от XIV в. става епитет и второ име на Сид.

Canal de Çelfa вж. Celfa.

Carrión Карион, град в кралство Леон 2979, където крал Алфонсо VI казва, че е свикал двора 3130. Родно място на инфантите, зетьове на Сид 2322, 2334, 2480, 2540, 2680, 2889, 3570, 3715; земите на Карион 2526, 2590, 2597 и т.н.

Castejón Кастежон (сега Кастехон) 435 до 531 (10 пъти); днес Castejón de Henares, първата крепост в кралство Толедо, която е завладял Сид при излизането си от Кастилия. В ст. 1329 Миная изброява пред краля победите на Сид и завзет от него, градове в царство Валенсия, Пидал мисли, че с Кастехон се означава Castellón de la Plana или Castellón del Duc, който Сид е завладял заедно с гр. Мурвиедро.

Castiella Кастиела, Кастилия 176, 219, 287, 2923 и т.н. (споменава се 24 пъти). Името означава страна на укрепени замъци (CASTELLA), понеже по време на борбата с маврите там са се строели крепости. Отначало е била управлявана от графове от името на астурийско-леонските крале, но в 923 г. граф Фернан Гонсалес е утвърдил нейната независимост. В 1026 г. след смъртта на граф Гарсия Кастилия преминава към неговия зет крал на Навара, Санчо, който я оставил в наследство на своя син Фернандо I, като отделно кралство. От този момент Кастилия ту се обединявала под един скиптър с Леон, ту се отделяла от него, но оставала все пак кралство. При възкачването на престола на Алфонсо VI тя се простирала само от Астурия до р. Ебро, граничеща на запад с Леон, а на изток с Навара и Арагон. Алфонсо силно разширил нейните граници и на юг, като положил със своите завоевания началото на днешна Нова Кастилия, Придружаващите Сид в неговото изгнаничество наричат Кастилия la gentil ‛милата’ 672, 829.

Cebolla Себоля 1150, 1329; селище разположено по крайбрежието на 18 км северно от Валенсия. Получило е името си, дошло от PÓDÍUM, от това, че се намира близо до един хълм, където има развалини от замък, господствуващ над Валенсианската huerta. Маврите превели на арабски името Podium и го нарекли Jubaila ‛джубайла’. Християните възприели на свой ред това име, променяйки го по народна етимология в Cebolla. Според „Historia Roderici“ Сид превзел тази крепост и построил там град в 1093 г. Себоля става опорна точка на Сид за действията му срещу Валенсия.

Çelfa Селфа 646 или Çéifa la de Canal, Селфа ла де Канал, и заради асонансата Canal de (Jelfa, Канал де Селфа 1194; селище, разположено на по един ден път от Segorbe и от Calatayud 644–651. Сега се казва Celia или Celda, на 3 левги от Teruel.

Cetina Сетина 547; селище на брега на р. Халон в провинция Сарагоса.

Çid Сид 47, 50 и т.н. (20 пъти); Mió Cid Мио Сид ‛Моят Сид’ 6, 7, 30, 35, 37, 61, 78 (73 пъти); Mió Çid Ruy Díaz 15, 25, 58 и т.н. (16 пъти); Mió Çid Ruy Díaz de Bivar 628; Mió Çid Ruy Díaz el Castellano 748. Сид на арабски значи ‛господар’, на испански се употребява с притежателното mió ‛мой’. Тази титла се е давала на испански сеньори, които са имали мавърски васали или данъкоплатци.

Colada Колада 3657; меч, принадлежащ на Барселонския граф, и по-късно спечелен от Сид в бой 1010; с него Сид убива емира Букар 2421, като завладява меча му Тисон 2426. Colada означава ‛леяна’. Двата меча чрез дъщерята на Сид, Мария Родригес, преминали във владение на кралете на Арагон. Колада в 1286 г. попада в ръцете на Санчо IV Кастилски. В XV в. двата меча се намират в Мадрид. В 1503 г. те са описани в инвентара на Алкасар на Сеговия. След тази дата Колада не се появява вече никъде. В XVII и XVIII в. са били показвани различни мечове за Колада, но истинската Колада е изчезнала.

Corita Сорита 735; селище управлявано от Алвар Анес.

Corpes Корпес; robredo de Corpes ‛робредо де Корпес’ 2697, 2748, 2754, 2809, 2945, 3156, 3266; селце с гора на 10 км южно от Atienza. Дъбова гора съществувала на югозапад от San Esteban de Gormaz.

Crespo de Grañón Креспо де Граньон 3112, вж. Garcí Ordóñez.

Cristus Христос 2074, 2477, 2830.

 

Daniel Даниел (Данаил) 340; пророк Данаил. Тук се загатва за чудото в рова на лъвовете, много познато в средновековната литература.

Daroca Дарока 866; едно от селата в мюсюлманския емират Сарагоса.

Denia Дения, 1161; град в кралство Валенсия. По времето на Сид е било във властта на Моктадир емир на Сарагоса, а после на сина му Алкаджиб, който сключил мир със Сид, когато този бил в Онда.

Díaz Диас 15, 25, 58, 628, 748, 1674, 2753; бащино име на Сид.

Didago Дидаго 1901 и Díago, Диаго 2168; един от инфантите на Карион.

Díag Téllez Диаг Телес 2814; васал на Алвар Анес в Сан Естебан де Гормас.

 

Elpha Елфа 2695; женско име, често срещано в Средните векове. В поемата фигурира като принадлежащо към някоя местна традиция, днес непозната.

Elvira Елвира; име на една от дъщерите на Сид, споменавана винаги в поемата наред със сестра си Sol (Сол) 2075, 2088, 2197, 2592, 2714, 2865, 3419 и т.н. (24 пъти) Документите я наричат María (Мария); била омъжена за дон Рамира инфант на Навара.

Esidro Есидро 1342, 1867, 3028, 3140, 3509; свети Исидор, епископ на Севиля (599–636). Алфонсо VI се кълне в името на този светия 1342, 3028, 3140, който му бил патрон.

España Еспаня, Испания 453, 1021, 1591, 3271, 3724.

 

Fáriz и Galve Фарис и Галве 654, 769; двама мавърски емири, подвластни на Тамин, които отиват да обсадят Сид в Алкосер. Фарис ранен от Сид се спасява и се скрива в Терер 760, 773, 841; Галве, ранен от Мартин Антолинес, също така се спасява и избягва в Калатаюд 765, 774. Измислени лица, както и емирът Тамин Менендес Пидал е намерил в Първата обща хроника някой си Харис, победен в двубой и убит от Сид, но това става в 1066 г.

Fariza Фариса 547; селище на брега на р. Халон.

Félez Muñoz Фелес Муньос 741, 2618, 2634, 3069; племенник на Сид; спасява своите братовчедки доня Елвира и доня Сол в дъбовата гора Корпес 2623, 2764-2813; участвува в свикването на двора в Толедо 3069. Освен Хрониката на двадесетте крале всички останали анонимни автори в сцената на Корпес заместват Фелес Муньос с лицето Ордоньо, непознато на поемата.

Fenares Фенарес 435, 479, 542; днес реката Henares (Енарес).

Fernando Фернандо 3634, 2440 и Ferrando Ферандо 2340; Ferrant Goncálvez Ферант Гонсалвес 2286; don Fernando 2168; един от инфантите на Карион.

Figueruela Фигеруела 402; непознато селище близо до Навапалос.

Fita Фита 446, 518, сега Hita ‛Ита’, селище северно от Гуадалахара, около р. Бадиел.

Fróila Фроила 3004; граф, който присъствува на свикването на двора в Толедо. Граф Фроила Диас, споменаван често в дипломите между 1077 и 1140, брат на доня Химена, жената на Сид и син на Диего Родригес, граф на Астурия, и на Химена, дъщеря на крал Алфонсо V.

Fronchales Фрончалес 1475; сега Bronchales, селище в провинцията Теруел.

 

Gabriel Габриел 406; архангел, който предрича победи на Сид.

Galín Garçiz Галин Гарсиас 443, 740; Galind Garciez 3071; Galind Garcjaz 1996, 1999 и т.н.; арагонец, непознато лице.

Gallizia Галисия 2579; съставна част от римската провинция Таракона; в V-VI в била завладяна от Суевите, а после от готите. Маврите не са я владеели. Присъединена била към Леон от Фроила I в VIII в. В 1065 г. Фернандо I я завещава на сина си Гарсия като отделно кралство, но Санчо II я присъединява към Кастилия.

Galve Галве 654, 769; мавърски емир, победен от Сид в Алкосер.

Garçía или Garci Ordóñez Гарсия или Гарси Ордонес, наречен el conde don García 1836, 1859, 2997, 3007, 3160, 3270; Garçi Ordóñez 1345, 2042 и веднаж el conde Gargi Ordóñez 3553. В загубената част на поемата се е разправяло как, когато Сид бил изпратен от краля да прибере данъците от маврите, превзел крепостта Кабра, граничеща с кралство Гранада, и там хванал по много обиден начин за брадата графа Гарси Ордонес (срв. ст. 3288). Оттогава графът е върл противник на Сид 1836, 2988 (срв. ст. 9), който злостно мърмори за победите на изгнаника Сид 1346, 1861. В двора на Толедо и в съдебния двубой именно граф дон Гарсия Ордонес съветва и ръководи инфантите на Карион. По време на царуването на Санчо, II, в 1067 г., той е сеньор на Панкорво, а в 1074 г. и алферес знаменосец и пръв военачалник на Алфонсо VI. Още тогава е бил приятел на Сид. В 1076 г. кралят го назначава за управител на Нахера, отнета от краля на Навара и го оженва за Урака, дъщеря на Наварския крал и братовчедка на самия Алфонсо. Наричали са го Señor de Cabra y de Grañón или с прозвището el Crespo de Grañón ‛Къдравият от Граньон’ 3112. Умира в 1108 в битката при Уклес, прикривайки с щита си инфанта Санчо.

Garciaz или Garcjez Гарсиас или Гарсиес 443, 740, 3071; бащино име на Галинд.

Gaspar Гаспар 337; един от тримата мъдреци.

Golgotá Голгота 348; лобното място на Христа.

Gómez Pelayet Гомес Пелайет 3457; лице от лагера на инфантите от Карион, което отговаря на предизвикателството на Алвар Анес. Среща се в дипломи от края на XI и началото на XII в.

Gonçálvez Гонсалвес 3008; бащино име на инфантите от Карион (Асур, Диего или Диаго, Дидаго и Ферандо или Фернандо.

Gonçalvo или Goncalvo Assúrez Гонсалво или Гонсалво Асурес 2268, 2441, 3008, 3690.

Gormaz Гормас 2843, 2875; укрепен замък на брега на р. Дуеро. Grañón Граньон 3112; селище, разположено на 3 левги от Нахера и на 3 левги от Панкорво.

Griza Гриса 2694; селище на юг от р. Дуеро и на запад от Сан Естеван де Гормас, днес неидентифицирано.

Guadalfajara Гуадалфажара 446, 479, 518, сега Guadalajara, Гуадалахара, град на р. Енарес.

Gujera Гужера 1160, 1165, 1727. Това е градът Cultera, Кулера (според тогавашното кастилско произношение).

 

Huesa Уеса 952, 1089; селище в провинцията Теруел, на 25 км от Монталбан.

Huesca Уеска 940; град, принадлежащ до 1096 г. на маврите, и намиращ се почти на границата на тогавашния Арагон.

 

Jerome Жероме (фр. Jérome, Жером) 1288, 1501, 1546, 1702, 2238 и т.н.; дон Йероним от гр. Перигор, Франция, монах от Клюни, около 1096 г.; епископ на Валенсия, а после на Саламанка и Самора. В поемата той е представен не само като учен, но и като много войнствен; неговият портрет е бил силно повлиян от този на Тюрпин в Песента за Роланда.

Jesu Cristo Исус Христос 1624.

Jonas Жонас, Йона 339, пророк често споменаван в средновековните молитви.

 

Lázaro Лазаро, Лазар 346; става дума за Лазар от Новия Завет (Йоанна, XI, 43), брат на Мария и Марта от Витания, когото Исус възкресява.

León Леон 2579, 2923, 2977; отначало част от кралство Астурия, обособила се в кралство през 910 г., което в 925 г. наново се е съединило с Астурия и Галисия под общото име Леон. В 1037 г. Фернандо I, син на краля на Навара Санчо Велики, отнема Леон от своя шурей Бермудо III и оттогава Леон ту се отделял от Кастилия, ту се обединявал с нея, докато в 1230 г. при Фернандо Свети става окончателното им сливане. По времето на Сид кралство Леон се е смятало за най-старото в Испания и неговите крале си присвоявали дори титлата императори на Испания.

Longinos Лонгин 352; апокрифно име на римския войник, който е пробил Исусовото ребро на кръста (според Йоанна, XIV, 34).

Luzón Лусон 2653; селце, принадлежащо към Сигуенската епархия, наследило името на древните Lusones, келтиберски народ, заселил се около изворите на р. Тахо, споменат от Страбон.

 

Mal Anda Мал Анда (букв. ‛лоша работа’) 3070; един от тези ‛учени’ (по правото), които Сид взема със себе си в Толедо. Пидал предполага, че той е историческо лице: намерил е името му в една грамота от 1440 г. като притежател на мелница в земите на Педро Бермудос.

María Мария 273, 282, 822, 1668; майката на Исуса.

Marruecos Маруекос (бълг. Мароко) 1798; страна в Африка, където царуват най-напред Юсуф 1621, а после Букар 2312; първият е наречен el rey de Maruecos 1181, 1622, 1625 и т.н., a вторият — el rey de alien mar (емирът отвъд морето) 2425.

Martín Мартин 904; река, приток на Ебро, в провинцията Теруел, на чийто бряг се намира Монталван.

Martín Antolínez Мартин Антолинес или don Martín, дон Мартин 65, 79, 736, 1459, 1500, 1992 и т.н.; неизвестна личност. Придружава Сид в изгнаничеството му 228, 293; успява да вземе пари от евреите Рахил и Видас 100–202, присъствува на свикването на двора в Толедо 3066, където Сид му връчва меча Колада 3191 и където предизвиква на двубой Диего Гонсалес 3361, 3524, 3527, когото побеждава в Карион.

Martín Múños Мартин Муньос, сражава се заедно със Сид в първата битка; която Кампеадорът печели след изгнаничеството си срещу Фарис и Галве 738, за него се казва, че управлявал Монт Майор (град в Португалия), където е бил алгуасил ‛губернатор’ при един мосарабски вожд Сиснанди ибн Дауде, когото Фернандо I направил граф на цяла Португалия. Бил женен за дъщерята на Сиснанди и след неговата смърт станал граф (губернатор) на Коимбра; бил заместен в този си пост от граф Реймонд, зет на краля. В 1094 г. Мартин Муньос взел мястото на губернатора. Менендес Пидал мисли, че в тази година той отишъл при Сид, понеже бил обиден от Реймонд и от краля. Името му после се загубва и само в 1110 г. то се появява наново като противник на вдовицата на граф Реймонд, доня Урака и съмишленик на Алфонсо Войнствения. В същата година го вземат в плен.

Medina Медина 1466, 1484, 1494, 1451, 1534, 1542, 2640 и т.н.; съкратено име на града Medinaceli, Мединасели, по времето на Сид граница на кралството на Алфонсо откъм изток.

Melchior Мелкиор 337; един от царете влъхви, отишли да се поклонят на детето Исус.

Miedes Миедес 415; планина между провинциите Гуадалахара и Сория.

Minaya Миная 444, 1418, 1565, 1483, 2864; прозвище на Алвар Анес. Поемата употребява цялото име Minaya Álbar Fáñez 39 пъти и само един път Albar Fáñez Minaya 871. Според Менендес Пидал самото име е от баскски произход и означава ‛възпитател’.

Molina Молина 867: град близо до Мединасели, управляван от мавъра Абенгалбон, голям приятел на Сид 1463, 1545, 1550, 2635, 2688, 2880.

Moncón Монсон 940; селище и замък, северно от Уеска.

Mont Alván Монталван 952, 1089; селище на р. Мартин в провинцията Теруел.

Mont Mayor Монт Майор 732, селище в Португалия.

Mont Real Монт Реал 863, 1186, сега Monreal del Campo, Монреал дел Кампо на р. Хилока.

Montes Claros Монтес Кларос 2603; планинска верига на югозапад от Сан Естеван, откъдето извира р. Харама; област в Африка на юг от Атлас 1182.

Muño Gustioz Муньо Густиос 737, 2901, 1458, 1481, 1499; васал и родственик на Сид. Историческият Муньо Густиос е придружил доня Химена в нейното вдовство.

Murviedro Мурвиедро 1095, 1101, 1153, 1185 и т.н.; селище с укрепен замък на 29 км северно от Валенсия. В поемата Мурвиедро е превзето от Сид преди Валенсия, докато в същност Сид го е завладял в 1098 г., 4 години след превземането на Валенсия.

 

Navarra Навара 1187, 3399; страна с баскско население, разположена по двата склона на западните Пиренеи. Карл Велики я освобождава от арабското владичество в 778 г. и образува Наварската гранична област със столица Памплона. В 831 г. Навара става самостоятелно графство, а в 857 г. граф Гарсия Хименес, приема титлата крал. Санчо III Велики (1000–1035 г.), крал на Навара завладява Арагон и Кастилия. След завоюването на Леон от дон Фернандо наварската династия се възцарила над цялата християнска Испания. По време на Реконкистата се разширяват Кастилия и Арагон. Постепенно (от XIII в. нататък) Навара почва да клони към Франция и в нея царуват една след друга френски династии.

Navas de Palos Навас де Палос; cera Navapalos, Навапалос 401; селце на брега на р. Дуеро в провинцията Сория.

 

Ojarra Охара 3394, 3427; неизвестна в историята личност, пратеник на Наварския инфант. Според Менендес Пидал името му е от баскски произход.

Onda Онда 1092, 1109, 1327; селище, западно от Буриана в провинцията Кастельон.

Ordóñez Ордонес 1345, 2042, 3553; бащино име на Garçia.

Ovirna Овирна (cera Ubierna, Увиерна) 3379; р. Увиерна, която минава през Бивар и се влива в р. Арлансон.

 

Peydro Педро 363; апостол Петър.

Peláyet (вм. Peláyez) Пелайет 3457; бащино име на Gómez.

Peña Cadiella Пеня Кадиеля (сега Benicadell, Беникадел) 1163, 1164; планина на юг от Валенсия, близо до Дения. Според „Historia Roderici“ Сид, като изпаднал повторно в немилост, възстановил разрушената от маврите крепост и оттам правел набези към околните селища.

Per Abbat Пер Абат 3732; в първия Explicit, преписван на единствения ръкопис на Поемата за Моя Сид.

Per Ansuórez Пер Ансуорес 3008; чичо на инфантите от Карион.

Per Vermudoz Пер Бермудос 2351 или don Pedro, дон Педро 2177, 2340; племенник на Сид 2351, негов знаменосец 611, 689, 705; участвува в разни сражения 704, 710, 722, 2340, 3316. Това родство не е напълно засвидетелствувано исторически.

Pero Перо 1394; апостол Петър, покровител на манастира Карденя.

Poyo de mió Çid Пойо де мио Сид ‛хълм на моя Сид’ 864, 902; макар и хугларът да твърди, че това име ще се помни за дълго между маври и християни, то се е забравило дотолкова, че сега не се знае къде се намира. Менендес Пидал го е намерил споменато във Fuero de Molina. Днес то се нарича просто El Poyo и се намира на левия бряг на р. Силока.

 

Quarto Куарто 1711, 2312; поле, което започва приблизително на 5 км западно от Валенсия при излизането от портата Беб-ал-Ханеш ‛Змийски порти’, които народът може би е наричал Куарто. Според „Historia Roderici“ и „Crónica de Veinte Reyes“ тук е станала битката между Сид и алморавидите (1094 г.).

Quinea Кинея 400; римски път от Ухама до Термансия.

 

Raquel Рахил 98, 100, 106, 122, 136 и т.н.; женско еврейско име, взето за мъжко, споменавано винаги заедно с Vidas.

Remond Реймонд 3036, 3109, 3155, 3496; един от главните съдии при процеса на инфантите от Карион. Граф Реймонд е четвърти син на граф Гийом Бургундски (1057–1087 г.), брат на папа Каликст II (1119–1124 г.), съпруг на доня Урака, дъщеря на Алфонсо VI, баща на Алфонсо VII (императора). Неговият тъст го провъзгласява за граф на Галисия и Португалия, пост, от който е бил изместен от другия зет на Алфонсо VI, Анрик (Анри). Кралят имал намерение да остави короната си на Реймонд, който обаче умрял по-рано (в 1107 г.). Жена му Урака се омъжила за краля на Арагон Алфонсо Войнствения. Тя воювала отначало с мъжа си, после със сина си от първия брак (Алфонсо VII, императора) и умряла в 1126 г.

Remont Verenguel Реймонд Беренгел (Реймонд Беренгарий) 998, 3195; el conde don Remont 975, 987, 1009, 1018 и т.н.; el conde de Barcelona 957, победен и взет в плен в Тевар от Сид, който му връща свободата, но задържа меча Колада и плячката, взета в битката. Барселонският граф, победен и пленен от Сид, е Беренгер Рамон II, братоубиеп (който отначало управлявал с брата си Реймонд, а после го убил). Той е бил два пъти пленяван от Сид: в 1081 и 1090 г. Племенникът му Реймонд Беренгер III се оженил за една от дъщерите на Сид.

Río d’amor Рио д’амор 2871; река на изток от Sánt Estévan de Gorroaz, днес непозната.

Río d’Ovirna Рио д’Овирна 3379; р. Увиерна, която минава през Бивар.

Río Martín Рио Мартин 904; приток на р. Ебро (в провинцията Теруел), на която се намира Монталван.

Rodrigo Родриго 467, 556, 911, 973, 1706; име на Сид.

Roma Рим 341.

Ruy Díaz Руи Диас (<RODÉRÍCUS DIDÁCUS) 15, 25, 58 и т.н., лично и бащино име на Сид.

 

Sabastián Сабастиян, свети Севастиян (мъченик) 341.

Salvadórez Салвадорес 1994, 1999; бащино име на Алвар.

San Salvador Сан Салвадор 2924; това е катедралата в Овиедо, посветена на Спасителя.

San Fagunt Сан Фагунт (сега гр. Sahagún, Саагун) 1312; селище в Леон. Манастирът св. Фагунт е бил първото убежище на Алфонсо VI, когато Санчо II е отнел короната. Върнал се на власт, Алфонсо взел манастира от светската юрисдикция, обсипал го с дарове и завещал да бъде погребано там тялото му.

San Pero de Cárdeña Сан Перо де Карденя 209, 233 и т.н. или само San Pero, Сан Перо 236, 286, 294, 318 и т.н.; убежище на доня Химена. Стар кастилски манастир близо до Бургос още от времето на вестготите. Историята не казва нищо за престоя на Химена и нейните дъщери в Карденя, но известно е, че самата тя е погребана в този манастир.

San Servan Сан Серван, Сан Сервандо 3047, 3054, 3102; църквата, в която Сид извършва бдение през нощта преди свикването на двора в Толедо. Това е базилика посветена на испанските мъченици Сервандо и Германо. Алфонсо VI я намира разрушена от маврите при превземането на Толедо в 1085 г. и по-късно я възстановява.

Sancho Санчо 237, 243, 256, 383, 387, 1286; абат на Сан Перо де Карденя. Измислено име. По времето на Сид абат е бил Сисибуто.

Sant Estevan de Gormaz Сант Естеван де Гормас 397, 2696, 2845, 2847 и т.н.; град на р. Дуеро, в който Алвар Анес е имал свои васали.

Santa María d’Alvarrazín Санта Мария д’Алварасин 2645; село, което плаща данък на Сид, сега само Albarracín. Още много отдавна в това селище е живял мюсюлманският род на Абен Расин’овци, който в XI в. е плащал данък на Сид.

Santa María de Burgos Санта Мария де Бургос 822 или само Santa María 52; Катедрала в Бургос; Santa María 1668 катедралата на Валенсия.

Santi Yague Санти Яге (Свети Яков) 731, 1138, 1690) военен вик на християните, воини на Сид, които призовават на помощ свети Яков Компостелски, покровител на Испания. Засвидетелствуван е в средата на XIII в. в хрониката на Родриго Толедски (De Rebus Hispaniae IV, 13), който пише, че по време на битката при Клавихо се бил явил свети Яков и оттогава бил възприет военният вик: Deus adiuva et sánete Jacobe (‛Помогни, Боже, и ти, свети Якове’). Тук става дума за апостол Яков (старши), според преданието убит от Ирод Агрипа в 44 г. Едно съвсем апокрифно испанско предание, съществувало до VII в., говори, че уж неговият прах по чудодеен начин бил пренесен в Галисия, където се бил пазел и до този ден.

Santi Yaguo Сантияго 2925, 2977; град в Галисия.

Saragoça Сарагоса 905, 914, 1088 (сега Zaragoza), столица по времето на Сид на едно Сарагоско мюсюлманско царство, където управлявала династията на Бени-Худ’овци.

Sevilla Севиля 1222, 1230; град в Южна Испания, превзет от Сир Абу-Бекер в 1091 г.; в 1094 г. той е управител на този град.

Siloca Силока 635; сега р. Хилока, приток на р. Хилон.

Simenones Семенонес 3394; бащино име на Yéñegp

Sogorve Согорве (сега Segorbe) 644. Согорве и Теруел са били на римския път, който съединявал Сагунто с Калатаюд (Bilbilis) и от ст. 644–651 на поемата се вижда, че той е бил използуван по времето на Сид.

Sol Сол; име на една от дъщерите на Сид 2724, 2796; полустихът don Elvira e doña Sol се повтаря 21 пъти (2075, 2088, 2097, 2163, 2520 и т.н.). Името Sol е било много употребявано; Sol, сестра на Алвар Диас, и doña Sol, жена на Доминго Гутиерес, фигурират в Кастилия в 1065 и 1082 г.; в Леонското кралство са живели Sol Velásquez в 1105 г. и Sol Sarraciniz между 1111 и 1130 г. и т.н. В историческите документи никоя от дъщерите на Сид не носи това име, а María (Мария) и Cristina (Кристина); но жените са носели две имена, едното кръщелното име, а другото различно. И понеже името Sol не е било позволено от календара на светиите, то е било като прозвище и твърде е възможно да е било употребено и за дъщерята на Сид, Мария, понеже в 1044 г. една María cognomento Sol прави дарение на манастира в Оня. Тази Мария (по прякор Sol) се е омъжила за Барселонския граф Реймонд Беренгер III.

Spinaz de Can Спинас де Кан 393; място на юг от Силос, непознато днес.

Susanna Сузана 342, загатва се за пасажа в книгата Данаил, гл. XIII (в католическата библия).

 

Tajo Тажо 1954, 1973, 3044; р. Тахо.

Tamín Тамин 636; измислен емир на Валенсия.

Taranz Таранс 1492, 1564; днес campo Taranz, поле, простиращо се в горната част на Арбухуелската долина, между провинциите Сория и Гуадалахара.

Теса Тека 552, 571, 625 и, т.н.; днес Ateca, на брега на р. Халон, на 14 км от Калатаюд.

Téllez Телес 2814; бащино име на Диего.

Terrer Терер 571, 585, 625, 632, 773, 840, 860; селище на р. Халон, между Атека и Калатаюд.

Teruel Теруел 868, 911; селище на 13 ч. път от Монреал.

Tévar Тевар 971; селище с борова гора, име познато още в XIII в., но сега загубено; намирало се е между Тортоса и Мореля, които по времето на Сид са принадлежали на Алхаджиб.

Tizón Тисон (< TITIÓNE ‛главня’) 2426; меч на емира на Мароко, спечелен от Сид. В 1233 г. Хайме I, крал на Арагон се е сражавал с него при обсадата на Буриана. От XV в. се разпространява формата Tizona (с едно крайно a, по аналогия с Colada). Той се е пазел през XV в. в оръжейната на Изабела Католичката, откъдето е изчезнал завинаги.

Toledo Толедо 2963, 2970, 2980, 2986 и т.н.; някога столица на вестготските крале, после (от 712 г.) столица на мюсюлманското царство, в което по времето на Сид е управлявал Мамун, който е плащал данък на кастилските крале. В 1085 г. Алфонсо VI превзема Толедо и градът става столица на Кастилия.

Torre de doña Urraca Tope де доня Урака ‛Кула на доня Урака’ 2812; място близо до Сан Естеван де Гормас.

Trinidad Тринидад ‛Света Троица’. Missa de santa Trinidad 319, 2370; една от предпочитаните литургии в Испания; отслужва се при излизането на Сид от Карденя в заточение и преди битката с Букар.

 

Urraca Урака, в местното име на Torre de don Urraca 2812.

 

Valladolid Валядолид 1827; столица на провинцията със същото име при съединението на реките Писуерга и Есгева.

Valençia Валенсия 1099, 1119, 1148, 1155, 1166, 1712, 1191 и т.н.; столица на царството със същото име, разположена сред една плодородна долина. В поемата се нарича Valençia la casa ‛град Валенси’ 1606; Valençia la clara ‛славната Валенсия’ 2611; Valengia la mayor ‛великата Валенсия’ 2105, 2161, 2588, 2626; Valençia la grand ‛голямата Валенсия’ 3316.

Vanigómez Ванигомес 3443; изкривено име от ар. Beni-Gómez, Бени-Гомес (т.е. синове на Гомес); това е могъщият род на графовете, на Карион, както са го наричали арабските историци. Основателят на този род е Gómez Díaz, чието име срещаме в грамотите от времето на Рамиро III и Бермудо И Леонски; той фигурира там (още от 967 г.) като граф или управител на Салданя и Лиебана и тази титла се е свела до неговите приемници до тази на „графове на Карион“ (Гомес Диас е бил син на Салданския граф Диего Муньос, съратник на прославения кастилски граф Фернан Гонсалес, както в бунта срещу Рамиро II, така и в тъмницата, в която кралят ги бил поставил и двамата). В младостта си Гомес Диас става знаменосец на Фернан Гонсалес и се оженва за неговата дъщеря. Така влиза в историята родът на Бени-Гомес’оци, въвлечен дейно в борбите на Кастилия срещу Леон, обезсмъртени в епопеята. Графството Карион е тяхно наследствено владение. Бени-Гомес’овци са владеели земите между Самора и Кастилия, до Границата и тяхната столица се е наричала Santa María de Carrión. Младите членове на този род са били „инфанти на Карион“. Това име се среща много често в поемата и се дава на двамата зетьове на Сид, Диего и Фернандо. Да видим техния произход: в средата на XI в. двама братя Гомес и Асур (внуци от брат на Гомес Диас) управлявали заедно, както изглежда, графството Карион. По времето на Сид граф на Карион е бил Педро Асурес, а неговият брат Гонсало Асурес е бил в 1071 г. ‛алферес’ (знаменосец) на краля на леон Алфонсо. След битката при Голпехера (1072 г.) кралят отишъл в изгнание, братята Педро, Гонсало и Фернандо Асурес отишли заедно с него в Толедо при маврите и помогнали за неговото възцаряване. В това време Сид заемал важно място в двора на Санчо II и приближените на Алфонсо са могли да го смятат за враг. Така че посочената в поемата вражда между Сид и рода Ванигомес може действително да е съществувала. Според Менендес Пидал, Диего и Фернандо Гонсалес, деца на графски синове, са съществували действително и са могли да бъдат синове на Гонсало Асурес, т.е. да произхождат от рода на Вани-Гомес’овци и на графовете на Карион.

Verenguel Беренгер 998, 345; вж. Remont.

Vidas Видас, споменаван винаги заедно с Raquel, 89, 97, 99, 100, 103, 106, 122, 149 и т.н.; един от двамата евреи от Бургос, излъгани с ковчезите, пълни с пясък.

 

Xativa Шатива, сега Хатива 1160, 1165, 1227; селище в провинцията Валенсия.

Xérica Шерика, сега Херика 1092, 1908, 1327; селище в провинцията Кастельон.

Ximena Шимена, сега Химена 239 253, 262, 278, 327 и т.н.; жена на Сид: докато трае изгнанието му остава с дъщерите си в Карденя, а след превземането на Валенсия от Сид с позволението на краля, отива при съпруга си 1276, 1352, 1396, 1404, 1424 1594. Историческата Химена Диас е дъщеря на граф Диего Родригес де Астуриас, братовчедка на Алфонсо VI, сестра на граф Фруела. В 1074 г. се омъжва за Сид. Според „Historia Roderici“ в 1084 г. е била затворена в тъмница от братовчеда си Алфонсо VI, но скоро освободена, след което е последвала мъжа си в изгнание. Това не се съгласува с казаното в Поемата за Моя Сид, където Химена отива в мавърска земя след превземането на Валенсия от Сид (в 1094 г.). Управлява Валенсия след смъртта на Сид (от 1099 г. до завладяването й от маврите в 1102 г.). Според историята, Сид и Химена са имали синове, за които нищо не се казва в поемата, и дъщери. Известен е исторически само един син, Диего Родригес, паднал в битката при Консуегре в 1097 г. на 22 години. Имали са и други синове, защото в един неин дарителен документ в 1101 г., в полза на катедралата във Валенсия се казва, че той е съставен „със съгласието на синовете й дъщерите, а също и на моите добри васали“.

 

Yague Яге, виж Sant Yague.

Yéñego Simenones Йенего Сименонес 3394 или Yéñego Ximenones, Йенего Шименонес 3417, 3422 (в новия език: Иниго Хименес); Именно той поисква от името на инфанта на Арагон ръката на една от дъщерите на Сид 3396–3398. Той е знатен велможа при двора на Алфонсо Войнствения крал на Арагон.

Yucef Юцеф, Юсуф 1621, 1850; емир на Мароко, искал да завладее наново Валенсия от християните, но е разбит в градините на града, получава три удара от меча на Сид 1725 и избягва в Кулера 1727. Става дума за първия алморавидски император Yúguf ben Texufin, Юсуф бен Тешуфин (1059–1106 г.), макар че той лично не се е сражавал при Валенсия, а е изпратил своя племенник Mohámed ben Ayixa. Мохамед бен Айша. Юсуф е воювал четири пъти в Испания (1086, 1089, 1090 и 1097 г.). Удържал е две големи победи над Алфонсо VI при Sagrajas, Саграхас (1086 г.) и при Consuegre, Консуегре (1097 г.), но неговите войски са били на два пъти разбити от Сид. След смъртта на Сид алморавидите наново завладяват Валенсия.