Поемата за моя Сид (3)

Трета песен. Оскърблението в Корпес

112

Лъвът на Сид се отвързва. Инфантите на Карион се уплашват. Сид укротява лъва. Инфантите остават посрамени

        Във Валенсия се намираше моят Сид с близките си,

с него двамата му зетя, инфантите на Карион.

2280 Излегнал се в едно кресло, Кампеадорът спеше,

случи им се, знайте, една неприятна изненада:

лъвът излезе от клетката и се развързва.

Те се видяха в голяма опасност посред двора;

хората на Сид отметват мантиите си,

2285 заобикалят креслото и се струпват около своя господар.

Фернант Гонсалвес, инфант на Карион,

2286 (б)        не видя нито отворена стая, нито кула, където да се скрие;

пъхна се под креслото, толкова много се уплаши;

Диаг Гонсалвес избяга през вратата,

като викаше: „Не ще видя Карион!“

2290 Подслони се под гредата на една преса, обзет от ужас;

извади наметката и долната си дреха съвсем изцапани.

        В това време се събуди тоз, който се роди в добър час;

видя креслото, заобиколено от своите храбри мъже:

„Какво става, мои рицари и какво искате?“

2295 — „О, почтени господарю, лъвът ни уплаши.“

Моят Сид опря лакътя си о креслото, изправи се,

туря наметката на плещите си и се отправи към лъва;

когато го видя, лъвът така се смути,

че склони глава пред моя Сид и наведе лицето си.

2300 Моят Сид дон Родриго го хвана за врата,

и като го водеше с ръката, го тури в клетката.

Всички, които бяха там, останаха учудени

и се върнаха в палата през двора.

        Моят Сид попита за своите зетьове и не ги намери;

2305 макар че ги викат, никой от тях не отговаря.

Когато ги намериха, те дойдоха съвсем побледнели;

да бяхте само видели, как им се смя целият двор;

най-после моят Сид Кампеадор наложи мълчание.

Инфантите на Карион останаха много посрамени,

2310 Почувствуваха се силно оскърбени от туй, което им се случи.

113

Мароканският емир Букар напада Валенсия

        Докато бяха така и изпитваха голяма болка,

войски от Мароко дойдоха да обсадят Валенсия;

2312 (б)        те разположиха своя стан в долината на Куарто,

опънати са петдесет хиляди прекрасни шатри;

това бе емирът Букар, за когото сте чували да се разказва.

114

Инфантите се страхуват от битката. Сид ги смъмря

2315         Моят Сид и неговите хора се зарадваха,

че плячката им ще се увеличи, благодарение на Създателя,

но знайте, че на инфантите от Карион им е много тежко,

понеже не им е приятно да виждат толкова много мавърски шатри.

Двамата братя се оттеглиха настрана:

2320 „Ние пресмятахме печалбата, но не загубата;

сега ще трябва да участвуваме в тази битка;

положително не ще видим Карион,

и дъщерите на Кампеадора ще останат вдовици.“

Нашият Муньо Густиос дочу тяхната тайна,

2325 отиде да предизвести моя Сид Кампеадор:

„Ето че вашите зетьове са толкова храбри,

че пред самата битка съжаляват за Карион.

Идете да ги насърчите и нека Създателят ви помага,

нека си стоят спокойно и да не участвуват в битката.

2330 Ние с вас ще излезем победители и Създателят ще ни помогне.“

Моят Сид дон Родриго излезе усмихнат:

„Бог да ви пази, зетьове, инфанти на Карион,

държите в обятията си моите дъщери, бели като слънцето!

Аз желая битки, а вие Карион,

2335 останете на почивка във Валенсия,

понеже аз познавам тези маври;

осмелявам се да ги разбия с милостта на Създателя.

115

Известие от Букар. Християнските конници атакуват. Инфантът Фернандо се показва страхлив. Великодушие на Перо Бермудос

Тук има празнина в ръкописа и 50-те стиха, които липсват, Менендес Пидал ги е допълнил с текста от Хрониката на двадесетте крале

Докато така се разговаряха, емирът Букар изпрати да кажат на Сид да изостави Валенсия и да си отиде в мир, иначе той ще го накара да плати за всичкото зло, което му бе сторил. Сид отговори на този, който му бе донесъл известието: «Идете кажете на Букар, този вражи син, че няма да минат и три дни и аз ще му дам това, което иска.»

На другия ден Сид заповяда на всичките си хора да се въоръжат и да потеглят срещу маврите. Тогава инфантите на Карион поискаха да нанесат първите удари; и след като Сид построи в боен ред войските си, дон Ферандо, единият от инфантите, се впуска напред, за да удари един мавър, на име Аладраф. Когато мавърът го видя, също се впусна напред срещу него. Но инфантът, обладан от голям страх, обърна поводите и избяга, като не посмя дори да го дочака.

Перо Бермудос, който яздеше наред с него, като видя това, се хвърли срещу мавъра, бори се с него и го уби. После той взе коня на мавъра, настигна бягащия инфант и му каза: «Дон Ферандо, вземете този кон и кажете на всички, че вие сте убили мавъра, комуто той принадлежеше, и аз ще потвърдя това заедно с вас.»

Инфантът му каза: «Дон Педро Бермудос, много съм ви благодарен за това, което казвате.»

2338 «Дано да видя часа, когато двойно ще ви се отплатя за това!»

2340 Двамата се върнаха заедно.

2340 Дон Педро потвърди това, за което се хвалеше Ферандо.

Това се хареса на моя Сид и на всичките му васали;

«Ако пожелае Бог нашият небесен отец, отсега нататък

двамата ми зетьове ще бъдат храбри на бойното поле.»

        Ето какво те казват, а войските се приближават;

2345 в мавърската войска барабаните забиват;

много от християните останаха учудени,

понеже никога не бяха ги виждали, като наскоро дошли.

Но най-много се учудват Диаго и Ферандо,

те никога не биха дошли тук по своя воля.

2350 Чуйте какво каза този, който се роди в добър час:

«Хей, Пер Бермудос, мой скъпи племеннико!

Пази ми Дидаго, пази ми Фернандо,

двамата ми зетя, тези същества, които много обичам,

че маврите, с божия помощ, не ще се задържат на бойното поле.»

116

Педро Бермудос не се интересува от инфантите. Миная и дон Херонимо искат първото място в битката

2355 — «Заявявам ви, Сиде, съвсем приятелски,

че днес инфантите не ще ме имат за наставник;

да бди над тях който иска, защото малко ме е грижа.

Аз с моите хора искаме да ги бием напред,

вие с вашите дръжте здраво назад;

2360 ако се яви опасност, ще ми помогнете.»

        В този момент пристигна Миная Алвар Анес:

2361 (б)        «Слушайте, о Сиде, верни Кампеадоре!

Тази битка Създателят ще я води,

а също и вие, тъй достоен да имате неговата подкрепа.

Наредете ни да ги нападнем от която страна искате

2365 и всеки ще изпълни дълга, който му се пада.

Ще видим какво ще стане с божия помощ и с вашето щастие.»

Моят Сид каза: «Нека имаме повече спокойствие.»

        Ето епископът дон Жероме, много добре въоръжен.

Предвестник на успеха, той се спря пред Кампеадора:

2370 «Днес отслужих за вас месата на светата Троица.

За това аз напуснах своята страна и дойдох да ви потърся,

защото имах желание да убия някой мавър;

бих искал да прославя своя орден и ръцете си,

и за да нанеса тези удари, искам да бъда в първите редове.

2375 Аз нося знаме със сърни и оръжия с емблеми,

и ако е угодно Богу, бих желал да ги изпитам,

за да може сърцето ми да се зарадва

и вие, мой Сиде, да бъдете по-доволен от мен.

Ако не ми сторите тази милост, аз ще се разделя с вас.»

2380 Тогава моят Сид каза: «Това, което искате, ми се харесва.

Ето, маврите са пред очите ви, идете и ги нападнете.

Ние ще видим оттука как се бие абатът.»

117

Епископът започва битката. Сид напада. Той нахлува в мавърския стан

        Епископът дон Жероме се хвърли в атака

и се впусна да ги нападне в края на техния стан.

2385 За негово щастие и понеже Бог го обичаше,

при първите удари той уби двама маври.

Дръжката му се счупи и той се хвана за меча.

Епископът вършеше подвизи, Боже, как храбро се биеше!

Той уби двама с копието и двама с меча.

2390 Маврите са многобройни, заобикалят го отвсякъде,

нанасяха му силни удари, но не могат да пробият доспехите му.

        Тоз, който се роди в добър час, го следеше с очи,

хвана щита си и наведе копието,

пришпори своя бързоног кон Бабиека

2395 и се впусна да бие маврите от сърце и душа.

Кампеадорът се вряза в първите редове,

повали седмина и уби четирима.

Така бе угодно на Бога и това бе победата.

Моят Сид със своите се впусна да ги преследва;

2400 бихте видели да се късат толкова въжета, да се изтръгват коловете

и да се събарят по земята подпорите със своите украшения.

Воините на Сид изгонват тези на Букар от шатрите им.

118

Християните преследват противника. Сид настига и убива Букар. Завладява меча Тисон

Изгонват ги от шатрите, впущат се да ги преследват;

бихте видели толкова ръце с ризниците да падат отстрани,

2405 толкова глави със шлемовете си да падат по бойното поле,

коне без ездачи да препускат по всички страни.

Преследването продължи цели седем мили.

        Моят Сид се впусна да преследва емира Букар:

«Върни се тук, Букар! Ти дойде отвъд морето.

2410 Трябва да срещнеш Сид, този с голямата брада,

ще се целунем двама и ще завържем приятелство!»

Букар отговори на Сид: «Бог да порази такова приятелство!»

Държиш меч в ръка и виждам, че пришпорваш коня;

както ми се струва, искаш да го опиташ в тялото ми.

2415 Но ако конят ми не се спъне или не падне с мен,

ти не ще ме настигнеш до самото море.“

Тогава моят Сид отговори: „Това не ще бъде истина.“

        Добър кон има Букар и той прави големи скокове,

но Бабиека, този на моя Сид, го догонва.

2420 Сид настигна Букар на три разтега от мореко,

замахва с Колада и му нанесе силен удар,

изби всичките рубини от шлема му,

разцепи шлема и като разсече тялото,

мечът достигна до кръста.

2425 Сид уби Букар, емира отвъд морето,

и спечели Тисон, който струва хиляда златни марки.

Той победи в тази чудесна и огромна битка.

Тук моят Сид се прослави, както и всички, които са с него.

119

Воините на Сид се връщат от преследването. Сид е доволен от своите зетьове, те са посрамени. Плячката от победата.

        Натоварени с тази плячка, те вече се завръщат;

2430 всички, знайте, разграбиха напълно стана.

Бяха стигнали до шатрите с този, който се роди в добър час.

2433 Моят Сид Руи Диас, славният Кампеадор,

с двата меча, които той много ценеше,

се носеше бързо по осятото с трупове поле;

2435 подплата на шлема е по лицето му и качулката отхвърлена, назад;

подплатата на гънки му падаше върху косите.

2455 Отвсякъде пристигат неговите васали;

2438 моят Сид видя нещо, от което остана доволен;

повдигна очи и погледна пред себе си

2440 и видя, че идат Диаго и Фернандо;

те и двамата са синове на графа дон Гонсалво.

Развесели се моят Сид и приятно се усмихваше:

„Ето ви, мои зетьове, и двамата вие сте мои синове!

Знам, че сте доволни да се сражавате;

2445 ще отидат добри вести за вас в Карион,

за това, как разбихме емира Букар.

Както се надявам на Бога и на всичките му светии,

ние ще останем доволни от тази победа.“

        В този момент пристигна Миная Алвар Анес;

2450 той носи на врата си щита, цял изпобит от удари с меч;

а ударите от копия нямат чет;

тези, които му бяха нанесли, не го бяха засегнали.

Кръвта се стича по лакътя;

той е убил повече от двадесет маври;

2455 „Слава на Бога, небесния отец,

и на вас, Сиде, който се родихте в добър час.

Вие убихте Букар и ние спечелихме битката.

Всички тези богатства са ваши и на вашите васали.

2460 И вашите зетьове се проявиха тук,

умориха се да се бият с маврите на бойното поле.“

Моят Сид каза: „Аз съм доволен от това;

щом сега са храбри, занапред те ще бъдат славни.“

Сид каза това от добро сърце, но те го вземаха на присмех.

2465         Цялата плячка пристигна във Валенсия,

моят Сид и неговите васали са радостни,

защото всекиму се падна дял от шестстотин сребърни марки.

        Когато зетьовете на моя Сид взеха това богатство

от тази победа и го скътаха като свое притежание,

2470 те помислиха, че никога през живота си не ще бъдат в нужда.

Всички във Валенсия бяха много добре снабдени:

добра храна, хубави кожи и наметки.

Много са весели моят Сид и неговите васали.

120

Сид е доволен от победата си и от своите зетьове (Повторение)

        Радостен бе този ден в двора на Кампеадора,

2475 след като те спечелиха тази битка и (Сид) уби емира Букар,

той дигна ръка и поглади брадата си:

„Слава на Христа, който е господар на света,

понеже виждам това, което толкова желаех,

че двата ми зетя се сражаваха с мен на бойното поле;

2480 добри вести ще отидат за тях в Карион,

как те се прославиха и принесоха нам полза.“

121

Подялба на плячката

        Грамадна е плячката, която всички спечелиха;

те вече взеха една част, а другата я туриха на сигурно място.

Моят Сид, този, който се роди в добър час, заповяда

2485 от тази битка, която спечелиха,

всеки да вземе своя законен дял

и да не бъде забравена петата част на моя Сид.

Те всички правят така, защото са споразумели.

На Сид се паднаха за петата му част шестстотин коня,

2490 много товарни животни и много камили;

те са толкова много, че не могат да се преброят.

122

Сид, на върха на своята слава, мисли да владее Мароко. Инфантите на Карион са богати и почитани в двора на Сид

        Кампеадорът беше спечелил цялата тази плячка.

„Слава на Бога, който е господар на света!

Някога аз бях беден, сега съм богат,

2495 понеже имам пари, земи, злато и почести,

а инфантите на Карион са мои зетьове;

изтръгвам победи по милостта на Създателя,

маври и християни се боят много от мен.

Там в Мароко, където са джамиите,

2500 че може би някоя нощ ще бъдат нападнати от мен,

те се страхуват, но аз не мисля такова нещо:

не ще отида да ги търся, ще остана във Валенсия,

те ще ми плащат данък, ако помогне Създателят,

било че го плащат на мен или на когото кажа.

2505 Голяма радост владее във великата Валенсия

за всичките дружини на моя Сид Кампеадор

2508 за тази победа, която спечелиха със все сърце;

2507 много се радват и двамата му зетьове;

2509 пет хиляди марки се спечелили и двамата;

2510 за много богати се смятат инфантите на Карион.

Заедно с другите те дойдоха в двора;

тук заедно със моя Сид е и епископът дон Хероме,

добрият Алвар Анес, храбър воин,

и много други, които е отгледал Кампеадорът;

2515 когато влязоха инфантите на Карион,

Миная ги посрещна от името на моя Сид Кампеадор:

Елате тук, сватове, ние сме чрез вас на по-голяма почит.“

Когато те пристигнаха, зарадва се Кампеадорът:

„Вижте тук, мои зетьове, добродетелната ми жена

2520 и двете ми дъщери доня Елвира и доня Сол;

нека те нежно ви целуват и ви служат от сърце.

2524 Слава на света Мария, майка на нашия Господ бог!

2525 С вашата женитба вие ще добиете почит.

Добри вести за вас ще отидат в земите на Карион.“

123

Инфантите се хвалят. Те стават предмет на подигравки.

        На тези думи отговори инфантът дон Ферандо:

„Хвала на Създателя и вам, почтени Сиде,

ние имаме толкова богатства, че не могат да се изброят;

2530 заради вас ние се бихме и се прославихме,

2522 победихме маврите на бойното поле и убихме

2523 този емир Букар, явен предател.

2531 Погрижете се за останалото, а своето го държим в безопасност.“

        Васалите на моя Сид седяха и се усмихваха:

те знаеха кой се беше сражавал най-добре и кой взе участие в преследването,

но там те не намериха ни Дидаго, ни Ферандо.

2535 Поради тези насмешки, които васалите им отправяха,

като им се подиграваха жестоко ден и нощ,

двамата инфанти замислиха нещо лошо.

Двамата се оттеглиха настрана, достойни братя са един на друг;

в това, което те говориха, не искаме да имаме дял;

2540 — „Да си вървим в Карион, ние много се бавим тук.

Големи и прекрасни са богатствата, които притежаваме,

не ще можем да ги изразходваме, докато сме живи.

124

Инфантите решават да опозорят дъщерите на Сид. Молят Сид да им позволи да заведат жените си в Карион. Сид се съгласява. Той дава зестра на своите дъщери. Инфантите подготвят заминаването си. Дъщерите се прощават с баща си

Да поискаме от Сид Кампеадор нашите жени;

да кажем, че ще ги заведем в земите на Карион,

2545 че ще им покажем къде са техните феодални владения.

Ще ги изведем от Валенсия и от властта на Кампеадора;

после по пътя ще постъпим, както искаме,

за да не ни напомнят какво се случи с лъва.

По рождение ние сме от графовете на Карион

2550 Ще отнесем големи богатства, които струват много,

ще се подиграем с дъщерите на Кампеадора.“

— „С тези богатства ще бъде винаги богати хора,

ще можем да се оженим за дъщерите на крале или императори,

защото по рождение ние сме от графовете на Карион.

2555 Така ще се подиграем с дъщерите на Кампеадора,

преди да ни припомнят приключението с лъва.“

        С това намерение двамата се завърнаха (в двора).

Фернант Гонсалес наложи мълчание в двора и заговори:

„Създателят да ви пази, Сиде Кампеадор!

2560 Угодна да бъде на доня Химена и първо на вас,

и на Миная Алвар Анес и на всички, които са тук, молбата ни:

дайте ни нашите жени, които имаме с благословии;

ние ще ги заведем в нашите земи на Карион,

2564 ще ги въведем в именията, които им дадохме в наследство,

2565 вашите дъщери ще видят това, което ние притежаваме,

и какво ще наследят децата, които бихме имали.“

2569         Моят Сид не подозираше безчестието;

2568 „Ще ви дам дъщерите си и нещо от моя имот;

2570 вие им дадохте в дар градове в земите на Карион,

аз искам да ви дам в зестра три хиляди сребърни марки;

ще ви дам мулета и парадни коне, прекрасни и добре охранени,

силни и бързи бойни коне

и много сукнени и копринени дрехи;

2574 ще ви дам двата меча Колада и Тисон,

а вие знаете много добре, че ги спечелих като храбър воин;

двамата сте мои синове, понеже ви давам дъщерите си;

вие отнасяте най-скъпото от моето сърце.

Нека да го знаят в Галисия, в Кастилия и в Леон,

2580 с какви богатства изпращам аз двамата си зетя.

Пазете моите дъщери, които са ваши жени;

ако ги пазите добре, ще ви възнаградя и аз добре.“

Инфантите на Карион му обещаха това.

Те веднага приемат дъщерите на Кампеадора;

2585 и започват да събират това, което Сид им е определил.

        Когато бяха напълно задоволени,

инфантите на Карион наредиха да се товари.

Голямо е оживлението във великата Валенсия,

всички се въоръжават и стремително възсядат конете,

2590 за да съпроводят дъщерите на Сид до земите на Карион.

        Те вече се готвят да тръгнат, раздялата настъпва.

Двете сестри, доня Елвира и доня Сол

коленичиха пред Сид Кампеадор:

„Милост просим, татко, нека Създателят ви помага!

2590 Вие ни създадохте, нашата майка ни роди;

двамата сте пред нас, сеньор и сеньора.

Сега ни изпращате в земите на Карион,

наш дълг е да сторим, каквото ни заповядате.

Но ние и двете ви молим за една милост:

2600 изпращайте ни вести за вас в земите на Карион.“

Моят Сид ги прегърна и ги целуна и двете по устата.

125

Химена се прощава с дъщерите си. Сид яхва коня, за да изпрати пътниците. Лоши предзнаменования

        Това направи той, а майката удвои своята нежност:

„Вървете, мои щерки, нека Създателят ви пази отсега нататък!

Любовта на вашия баща и моята ви съпровождат.

2605 Идете в Карион, където са вашите владения,

както вярвам, добре съм ви задомила.“

Те целунаха ръцете на баща си и на майка си;

и двамата ги благословиха и им дадоха своята прошка.

        Моят Сид и другите намислиха да тръгват,

2610 с богати премени, с конете и оръжията си.

Инфантите вече излизаха от славната Валенсия,

след като се прощават с дамите и с всичките им дружини.

През Валенсианските градини те устроиха военни игри;

весело язди моят Сид с всичките си дружини.

2615         Този, който в добър час препаса меч, видя по птиците,

че тези женитби ще бъдат опетнени.

Не може да се върне назад, понеже е задомил и двете.

126

Сид изпраща Фелес Муньос с дъщерите си. Последно сбогом. Сид се връща във Валенсия. Пътниците пристигат в Молина. Абенгалвон ги придружава до Медина. Инфантите замислят да убият Абенгалвон

        „Къде си ти, мой племеннико Фелес Муньос?

Ти си първи братовчед на двете ми дъщери от душа и сърце!

2620 Заповядвам ти да отидеш с тях до самия Карион,

където ще видиш владенията, които са дадени на дъщерите ми,

и с тези вести ще се върнеш при Кампеадора.“

Фелес Муньос каза: „Ще го сторя от душа и сърце.“

        Миная Алвар Анес се спря пред моя Сид:

2625 „Да се върнем, Сиде, във великата Валенсия;

и ако на Бог бъде угодно и на Създателя, нашия отец,

ще отидем да ги видим в земята на Карион.“

— „Поверяваме ви на Бога, доня Елвира и доня Сол,

постъпвайте така, че да можем да се гордеем с вас.“

2630 Зетьовете отговориха: „Нека бог пожелае това.“

Голяма бе скръбта при раздялата.

Бащата и дъщерите плачат от сърце,

а също и рицарите на Кампеадора.

        „Слушай, ти, племеннико, Фелес Муньос!

2635 Ще минете през Молина и ще преспите там една нощ;

поздравете приятеля ми Абенгалвон,

нека приеме най-радушно моите зетьове,

кажи му, че изпращам дъщерите си в земите на Карион,

да ги снабди с всичко, от което биха имали нужда,

2640 а после, от уважение към мен, да ги съпроводи до Медина.

За всичко, което той стори, аз добре ще го възнаградя.“

Те се разделиха, както се изтръгва нокътят от месото.

        Роденият в добър час се завърна вече във Валенсия.

Инфантите се готвят да си тръгнат;

2645 те се спряха в Санта Мария д’Алварасин;

инфантите на Карион бързат, колкото могат;

ето ги в Молина при мавъра Абенгалвон.

Когато мавърът разбра това, зарадва се от сърце;

излезе да ги посрещне с големи изблици на радост;

2650 Боже, как им угажда във всичко по тяхно желание!

На другия ден сутринта той тръгна с тях на път

и нареди да ги придружават двеста конника;

те минаха планините, които се наричат Лусон,

2656 пресякоха Арбухуело и пристигнаха в Халон;

отпочинаха на мястото, което се нарича Ансарера.

2654 Мавърът поднесе своите подаръци на дъщерите на Сид,

2655 а на инфантите от Карион по един кон;

мавърът направи всичко това от любов към Сид Кампеадор.

        Като видяха богатството, което мавърът показваше,

2660 двамата братя замислиха предателство:

„Понеже ще изоставим дъщерите на Кампеадор,

ако можехме да убием мавъра Абенгалвон,

всичките му богатства ще бъдат наши.

Ще ги пазим на сигурно място, както и именията ни в Карион.

2665 никога Сид Кампеадор не би имал удовлетворение от нас.“

Докато инфантите обмисляха това вероломство,

един мавър, който знаеше латински, ги разбра;

и без да пази тайна, той каза това на Абенгалвон:

„Управителю, пази се от тези, говоря като на мой господар:

2670 чух инфантите на Карион да замислят твоята смърт.“

127

Абенгалвон се сбогува, като заплашва инфантите

        Мавърът Абенгалвон беше смел момък,

той пътуваше със своите двеста (воини);

и като си играеше с оръжието си, се спря пред инфантите;

това, което мавърът каза, не се хареса на инфантите:

2677 „Ако не се спирах от уважение към моя Сид от Бивар,

бих ви сторил такова нещо, че по цял свят ще се разчуе,

и бих върнал обратно на верния Сид дъщерите му;

2680 вие никога не бихте влезли в Карион.“

128

Мавърът се връща в Молина, предчувствувайки нещастието с дъщерите на Сид Пътниците влизат в кралство Кастилия. Преспиват в дъбовата гора Корпес. На сутринта инфантите остават сами със своите жени и се готвят да ги изтезават. Безполезни молби на доня Сол. — Жестокост на инфантите.

2675 „Кажете ми, какво ви сторих, инфанти на Карион?

Аз ви служих без измама, а вие уговаряхте моята смърт.

2681 Тук аз се разделям с вас като с хора зли и предатели.

Ще си отида с ваше позволение, дони Елвира и доня Сол;

малко ценя славата на тия от Карион.

Бог, който е господар на целия свят, и така да поиска и да направи,

2685 че Кампеадорът да остане доволен от тази женитба.“

Това им каза той и си тръгна;

като си играеше с оръжието, той премина Халон;

понеже бе разумен човек, той се върна в Молина.

        Инфантите на Карион напуснаха вече Ансарера;

2690 почват да пътуват ден и нощ;

наляво оставят Атиенса, непристъпна скала,

после минават планината на Миедес,

в Монтес Кларос те пришпорват конете;

наляво оставят Гриса, която Аламос основа,

2695 там се намират пещерите, в които той затвори Елфа;

надясно оставят Сант Естеван, разположен по-далеч.

Инфантите навлязоха в дъбовата гора на Корпес,

Хълмовете са високи, клоните се издигат до облаците

и дивите зверове обикалят наоколо.

2700 Намериха една полянка с бистър извор;

инфантите на Карион заръчаха да се опъне шатрата;

там те прекараха нощта с всички ония, които ги придружаваха:

прегърнали своите жени, те им засвидетелствуват любов,

но зле им я изявиха, когато изгря слънцето.

2705         Те поръчаха да се натоварят мулетата с многото богатства,

свиха шатрата, където бяха нощували,

а техните слуги заминаха напред;

понеже така бяха заповядали инфантите на Карион

никой да не остане, ни жена, ни мъж,

2710 освен двете им жени доня Елвира и доня Сол:

те искат да се забавляват с тях по свое желание.

        Всички са си вече отишли, останали са само те четиримата,

инфантите на Карион замислиха голямо злодеяние:

„Повярвайте, доня Елвира и доня Сол,

2715 в тези диви гори, тук ще бъдете опозорени.

Днес ще се разделим и вие ще бъдете изоставени от нас;

не ще имате дял в земите на Карион.

Тази вест ще стигне до Сид Кампеадор;

така ние ще си отмъстим за случката с лъва.“

2720         Тогава те им събличат наметките и кожените палта,

оставят ги по долно облекло, по риза и туника.

Те са си турили шпори, злите изменници,

хващат дебелите и здрави ремъци.

Като видяха дамите това, доня Сол заговори:

2725 „Молим ви, за бога, дон Диего и дон Ферандо,

вие имате два здрави и остри меча,

единият наричат Колада, другия Тисон,

отрежете ни главите и ние ще станем мъченици.

Маври и християни ще говорят за това деяние,

2730 че не защото сме го заслужили, ние търпим това.

Не вършете такова злодеяние с нас:

ако ни биете, вие ще се унижите;

ще ви се иска сметка в съдилищата или пред кортесите.“

        Молбите на дамите не им никак помогнаха.

2735 Тогава инфантите започнаха да ги бият;

с гъвкавите колани те ги нараняват жестоко,

с острите шпори, които те болезнено чувствуват,

те им раздраха и на двете ризите и месата;

чиста кръвта опръскваше техните туники.

2740 Те чувствуват болката дълбоко в сърцето си.

Какво щастие би било за тях, ако Създателят поискаше

Да се появи в този момент Сид Кампеадорът!

Те толкова ги биха, че (дамите) изгубват съзнание;

окървавени са ризите им и целите им туники.

2745 Уморени са от ударите и двамата,

понеже се надпреварваха, кой ще удря по-силно.

Доня Елвира и доня Сол не могат вече да говорят;

смятайки ги мъртви, ги оставят в дъбовата гора на Корпес.

129

Инфантите изоставят жените си (Сходна строфа)

Отнеха им наметките и хермелиновите кожи,

2750 оставят ги измъчени, по риза и туника,

плячка на горските птици и на дивите зверове.

Оставиха ги, че са) мъртви, знайте, а не, че са живи.

Какво щастие би било, ако се явеше тогава Сид Руи Диас!

130

Инфантите се хвалят с подлостта си

2754 Инфантите на Карион ги оставиха (мислейки, че са) мъртви,

2755 понеже една на друга не могат да си помогнат.

Те се хвалят през горите, където минават;

„Сега сме отмъстени за нашите женитби.

2759 Не трябваше да ги вземем дори за наложници, ако не бяхме молени,

2760 те не бяха ни равни, за да бъдат в нашите обятия.

Така ще бъде отмъстено за безчестието с лъва.“

131

Фелес Муньос подозира инфантите. Той се връща назад да търси дъщерите на Сид. Съживява ги и ги пренася на своя кон до Сан Естеван де Гормас. Достига до Сид вестта за неговото безчестие. Миная отива в Сан Естеван да прибере дамите. Среща на Миная с братовчедките му

        Така се хвалеха инфантите на Карион.

Но аз ще ви кажа за този Фелес Муньос,

2765 който беше племенник на Сид Кампеадора;

пратиха го да отиде напред, но това не бе по негово желание.

Из пътя, по който вървеше, той има скръбно предчувствие,

от всички други той се отдели настрана,

Фелес Муньос навлезе в една гъста гора,

2770 за да види, дали идат и двете му братовчедки

или да узнае какво са направили инфантите на Карион.

Видя ги да идват и чу техния разговор,

те не го видяха и не заподозряха нищо;

знайте сигурно, че ако го бяха видели, не би избягнал смъртта.

2775 Инфантите се отдалечават и пришпорват конете си.

Фелес Муньос се върна по техните следи,

намери примрели двете си братовчедки.

Като извика: „Братовчедки, братовчедки“ бърже слезе от коня,

привърза го и се отправи към тях:

2780 „О, братовчедки, мои братовчедки, доня Елвира и доня Сол,

зле постъпиха с вас инфантите на Карион!

Дано Бог им прати тежко наказание.“

Той ги връща и двете в съзнание,

но те са толкова премалели, че не могат нищо да кажат.

2785 Сърцето му се късаше от печал,

когато извика: „Братовчедки, братовчедки, доня Елвира и доня Сол!

Свестете се, братовчедки, от любов към Създателя!

Докато е още ден, преди да настъпи нощта,

за да не ни изядат дивите зверове в тази гора!“

2790 Доня Елвира и доня Сол постепенно дохождат на себе си;

отвориха очи и видяха Фелес Муньос.

„Дръжте се, братовчедки, от любов към Създателя!

Щом инфантите на Карион не ме намерят,

те бързо ще ме потърсят;

2795 ако Бог не ни помогне, ние ще умреме тук.“

С голяма мъка проговори доня Сол:

„Кампеадорът нашият баща, да ви възнагради затова, мой братовчеде,

дайте ни вода и нека Създателят ви пази.“

В една нова и хубава шапка, която

2800 Фелес Муньос бе взел от Валенсия,

почерпи вода и даде да пият на своите братовчедки;

те са в много окаяно положение и той ги напои добре.

        Той толкова ги моли, че най-после ги привдигна,

продължи да ги ободрява и утешава,

2805 докато те се съвзеха, и той ги взе и двете

и бързо ги настани на коня;

покри ги с наметалото си и двете,

хвана коня за поводите и веднага се отдалечи с тях.

И тримата господа сами през дъбовата гора на Корпес,

2810 на мръкване, те излязоха от планините;

пристигнаха при брега на Дуеро,

Остави ги в кулата на доня Урака.

Фелес Муньос отиде в Сан Естеван,

където намери Диаг Телес, васал на Алвар Анес;

2815 като узна за станалото, той се много натъжи;

взе със себе си коне и подходящи дрехи

и отиде да прибере доня Елвира и доня Сол;

отведе ги в Сан Естеван

и там, колкото му бе по силите, им оказа почит.

2820 Жителите на Сан Естеван, които са винаги любезни,

като узнаха за случката, много се натъжиха;

дадоха на дъщерите на Сид храна.

Те престояха там до своето оздравяване.

        Инфантите на Карион продължаваха да се хвалят.

2824 (б)        Вестта за това се пръсна по цялата страна;

2825 добрият крал дон Алфонсо много се опечали.

Новините достигат до великата Валенсия;

когато съобщиха това на моя Сид Кампеадор,

той дълго мисли и размисли;

и вдигна ръката си и хвана брадата си:

2830 „Хвала на Христа, който е господар на света,

за честта, която ми сториха инфантите на Карион;

кълна се в брадата си, която никой не е дърпал,

че инфантите на Карион няма да спечелят от това,

а дъщерите си аз пак ще задомя добре.“

2835 Моят Сид бе много огорчен и целият му двор

2835 (б)        и Алвар Анес (е съкрушен) от сърце и душа.

        Яхнаха конете Миная, Пер Бермудос

и Мартин Антолинес, превъзходният бургосец,

с двеста рицаря, които Сид им повери;

поръча им настоятелно да пътуват ден и нощ

2840 и да доведат дъщерите му във великата Валенсия.

Те не се бавят да изпълнят заповедта на своя сеньор;

препускат бързо, пътувайки ден и нощ:

пристигнаха в Гормас, добре защитена крепост;

там, вярно е, те преспаха една нощ.

2845 В Сант Естеван пристигна известие,

че Миная иде да потърси двете си братовчедки.

Хората от Сант Естеван, добри люде,

посрещат Миная и неговите воини,

предлагат на Миная оная нощ храни в изобилие;

2850 той не пожела да ги вземе, но много им благодари за тях:

„Благодаря, жители на Сант Естеван, вие сте люде благонравни,

за честта, която ни оказахте в този случай;

много ви благодари моят Сид оттам, където се намира,

а също и аз, който съм тук.

2855 Наистина Бог от небесата да ви възнагради за това.“

Всички му благодарят и остават доволни от него;

те потърсиха жилище, където да починат тази нощ.

Миная отива да види братовчедките си там, където са;

доня Елвира и доня Сол вдигат очи към него:

2860 „Ние сме ви толкова благодарни, като че виждаме Създателя,

а вие благодарете нему, че сме още живи.

На спокойствие във великата Валенсия

2862 (б)        ще можем да разкажем за нашето огорчение.“

132

Миная и братовчедките му тръгват от Сан Естеван. Сид излиза да ги посрещне

        Дамите и Алвар Анес проливаха сълзи,

а Пер Бермудос ям (говори) така:

2865 „Доня Елвира и доня Сол, не се безпокойте,

понеже сте живи и здрави и не чувствувате болка.

Загубихте брак, можете да спечелите по-добър.

Дано да видим деня, в който ще можем да отмъстим за вас!“

Преспиват там оная нощ и голяма радост царува между тях.

2870         На другия ден сутринта те се готвят да тръгнат.

Жителите на Сан Естеван ги съпровождат

до Рио д’Амор, като ги развличат;

от другия бряг те се разделиха и се върнаха обратно,

а Миная с дамите продължиха пътя си.

2875 Те преминаха Алкосеба и оставиха Гормас вдясно,

в местността Вадо де Рей те преминаха реката,

в града Берланга отидоха да починат.

На другия ден сутринта тръгват на път,

в града, наречен Медина, отидоха да се подслонят,

2880 а от Медина до Молина отиват още за един ден;

мавърът Абенгалвон се зарадва много,

излезе да ги посрещне с голямо удоволствие,

от любов към Сид, той им даде богата вечеря.

Оттам те тръгват направо за Валенсия.

2885         Известието пристигна до този, който се роди в добър час,

той яхва бързо коня и излиза да ги посрещне;

играе с оръжието си и е много весел.

Моят Сид отиде да прегърне дъщерите си,

целуна ги и двете и наново се усмихна:

2890 „Дойдохте ли си, щерки мои? Бог да ви пази от зло!

Аз приех този брак, не можех да се противопоставя.

Да бъде угодно на Създателя, който е на небето,

да ви видя по-добре задомени в бъдеще.

Да ми даде Бог да си отмъстя на моите зетьове!“

2895 Дъщерите целунаха ръце на баща си.

Всички влязоха в града, като въртяха оръжията си;

майка им Химена се зарадва много, като ги видя.

        Този, който се роди в добър час, не пожела да се бави, той се

сговори тайно с васалите си

2900 и реши да извести краля Алфонсо от Кастилия,

133

Сид изпраща Муньо Густиос да търси правосъдие от краля. Муньо намира краля в Саагун и му излага мисията си. Кралят обещава удовлетворение

        „Къде си ти, Муньо Густиос, мой доблестни васале?

В добър час те отгледах в своя двор!

Занеси това известие в Кастилия на краля Алфонсо:

2905 целуни му ръка от душа и сърце заради мен,

— та аз съм негов васал и той е мой сеньор, —

от това безчестие, което ми нанесоха инфантите,

добрият крал да се опечали от душа и сърце.

Омъжи той моите дъщери, не им ги дадох аз;

когато много позорно инфантите ги изоставиха,

2910 ако в това има за нас безчестие,

малко или голямо, то изцяло пада върху моя сеньор.

Те взеха от мен грамадни богатства

и това може да ме огорчи, колкото и другата обида.

Нека той ми ги извика на съд, в съдебно заседание или пред кортесите,

2915 за да ми дадат удовлетворение инфантите на Карион,

защото е много голямо огорчението дълбоко в моето сърце.“

Муньо Густиос се качва бързо на коня;

придружават го двама рицари, за да му бъдат в услуга,

и няколко оръженосци от дома на Сид.

2910         Излязоха от Валенсия и препускат, колкото могат,

не си дават почивка ден и нощ.

(Муньо Густиос) намери краля дон Алфонсо в Саагун.

Той е крал на Кастилия и крал на Леон

и на Астуриите, разбира се, на Сан Салвадор,

2925 чак до Сантияго, на всичко това той е господар,

и галисийските графове го признават за свой сеньор,

Щом слезе от коня, този Муньо Густиос

се поклони на светиите и се помоли на Създателя;

той се отправи към палата, където беше дворът;

2930 с него са двамата рицари, които го придружават като свой сеньор.

Щом влязоха сред събранието в двореца,

кралят ги забеляза и позна Муньо Густиос;

той стана и ги прие много добре.

Пред краля Алфонсо преклони колене,

2935 и му целуна краката този Муньо Густиос:

„Милост, кралю, в много кралства ви наричат сеньор!

Ръцете и краката ви целува Кампеадорът;

той е ваш васал и вие сте негов сеньор.

Вие задомихте дъщерите му за инфантите на Карион,

2940 това бе почетен брак, понеже вие го пожелахте!

Вие вече знаете, каква чест бе това за нас,

и как ни осрамиха инфантите на Карион;

зле са били бити дъщерите на Сид Кампеадор;

пребити и разсъблечени с голям позор,

2945 изоставили ги безпомощни в дъбовата гора на Корпес,

изложени на дивите зверове и на горските птици.

Те вече са във Валенсия, неговите дъщери.

Затова той ви целува ръцете, като васал на своя сеньор,

и ви моли да ги призовете на съд, в съдебно заседание или пред кортесите;

2950 той се смята за опозорен, но вашият позор е по-голям

и това трябва да ви причини мъка, кралю, понеже го знаете;

нека моят Сид добие удовлетворение от инфантите на Карион.“

        Кралят остана дълго време мълчалив и замислен:

„Истина ти казвам, че много ми е мъчно;

2955 че аз омъжих дъщерите му с инфантите на Карион;

направих го за добро, да бъде в негова полза.

По-добре да не беше ставала тази женитба!

Аз и моят Сид сме много опечалени.

2960 Ще го поддържам в правото му и нека Създателят ме пази!

Не мислех да правя това през цялата тази година,

моите офицери от двора ще обходят цялото ми кралство,

за да известят, че свиквам двора в Толедо,

да се съберат там графове и инфансони;

2965 ще заповядам да се явят там и инфантите на Карион

и да отговарят пред моя Сид Кампеадор,

а той да не иска да си отмъщава, защото мога да му попреча.“

134

Кралят свиква двора в Толедо

„Кажете на Кампеадора, който се роди в добър час,

да се приготви с васалите си след седем седмици

2970 и да дойде в Толедо, този е срокът, който му давам.

Аз свиквам двора от любов към моя Сид.

Поздравете от мен всички и нека не се безпокоят,

защото ще излязат с чест от това, което им се случи.“

Муньо Густиос се сбогува и се върна при Сид.

2975         Както бе обещал, той пое върху себе си тази грижа:

Кастилецът Алфонсо не се забави ни най-малко:

той изпраща писма до Леон и Сантияго,

до португалците и галисийците,

до тия от Карион и до кастилските барони,

2980 че достопочтеният крал свиква двора в Толедо

и че след седем седмици те трябва да се съберат там;

който не дойде в двора, да не се смята за негов васал.

По всичките му земи мислеха така,

че да не престъпят кралската заповед.

135

Инфантите на Карион напразно молят краля да се откаже от свикването на двора. Дворът се събира. Сид пристига последен. Кралят излиза да го посрещне

2985         Инфантите на Карион са вече много загрижени

от това, че кралят свиква двора в Толедо;

те се страхуват, че и моят Сид Кампеадор ще дойде там.

Събират се на съвет всичките роднини

и молят краля да ги освободи от това събрание.

2990 Кралят отговори: „Не ще го сторя, без Бог да ме пази!

Защото там ще дойде и моят Сид Кампеадор;

ще трябва да му дадете удовлетворение, понеже се смята обиден от вас.

Който не иска да стори това или не дойде в двора ми,

да напусне кралството ми, тъй като не ще бъда благосклонен към него.“

2995 Сега инфантите на Карион разбраха, че трябва да се подчинят;

събраха се на съвет всичките роднини;

граф дон Гарсия взе участие в съвещанието,

той беше враг на моя Сид и гледаше винаги да му напакости,

той именно посъветва инфантите на Карион.

3000 Срокът наближаваше и всички се готвеха да отидат в двора;

едни от първите пристигат добрият крал дон Алфонсо,

граф дон Анрик и граф дон Реймонд,

— този беше баща на добрия император, —

граф дон Фроила и граф дон Бирбон.

3005 Присъствуваха там и много други знаменитости от кралството му,

най-знатните от цяла Испания.

Граф дон Гарсия, Къдравият от Граньон,

Алвар Диас, управител на Ока,

и Асур Гонсалвес и Гонсалво Ансуорес

3009 (б)        и Пер Ансуорес, знайте, че присъствува,

3010 и Диаго и Ферандо са също там и двамата,

които водят със себе си в двора голяма свита:

те се готвят да посрамят моя Сид Кампеадор.

        Те са се събрали там отвсякъде.

Не беше пристигнал още само този, който се роди в добър час,

кралят не е доволен от неговото закъснение.

3015 На петия ден дойде моят Сид Кампеадор;

той изпрати напред Алвар Анес

да целуне ръцете на краля, негов сеньор,

и да му извести, че ще пристигне същата вечер.

Като чу това, кралят се зарадва в сърцето си;

3020 кралят яхна коня и с голяма дружина

излезе да посрещне този, който се роди в добър час.

В богата премяна пристига Сид със своите

и дружината, която води, е достойна за такъв сеньор.

Когато го забеляза добрият крал Алфонсо,

3025 моят Сид Кампеадор се хвърли на земята;

той иска да се смири и да почете своя сеньор.

Щом го видя кралят, той веднага му каза:

„Кълна се в свети Исидор, това няма да стане днес!

Качете се на коня, Сиде, иначе ще ми бъде мъчно;

3030 ние ще се прегърнем от душа и сърце.

Вашата скръб пада тежко на моето сърце;

да даде Бог с вас дворът да бъде почетен днес.“

— „Амин“, каза моят Сид, добрият Кампеадор;

той му целуна ръка, а после го целуна (и по устата):

3035 „Слава на Бога, че ви виждам, сеньор.

Прекланям се пред вас и пред граф Реймонд

и граф Анрик и пред всички, тук присъствуващи;

Бог да пази нашите приятели и най-вече вас, сеньор!

Моята жена, доня Химена — благородна дама, —

3040 ви целува ръцете, а също и двете ми дъщери

(и ви моли) да почувствувате и вие скръб за това, което ни сполетя, сеньор!

Кралят отговори: «Много ми е мъчно и нека бог ми помага!»“

136

Сид не влиза в Толедо. Той извършва бдение в Сан Сервандо

Кралят се завръща в Толедо;

3045 тази нощ моят Сид не пожела да премине Тахо:

„Милост, кралю и нека бог ви пази!

Благоволете да идете, сеньор, в града

и аз със своите ще се подслоня в Сан Сервандо:

моите дружини ще пристигнат тази нощ.

Аз ще бдя през нощта в това свято място;

3050 утре сутринта ще вляза в града

и ще отида в двора преди обед.“

Кралят каза: „На драго сърце се съгласявам.“

        Кралят дон Алфонсо се връща в Толедо,

моят Сид Руи Диас се подслонява в Сан Сервандо.

3055 Заповяда да се запалят свещите и да се поставят на олтара;

приятно му е да бди в тази свята обител,

молейки се на Създателя и разговаряйки с него насаме.

Както Миная, така и храбреците, които са там,

бяха готови, когато дойде утрото.

137

В Сан Сервандо Сид се приготвя да отиде в двора. Сид отива в Толедо и влиза в двора. Кралят му предлага да седне в неговото кресло. Сид отказва. Кралят открива събранието. Провъзгласява мир между спорещите страни. Сид излага искането си. Изисква Колада и Тисон. Тези от Карион предават мечовете. Сид ги дава на Педро Бермудос и на Мартин Антолинес. — Второ искане на Сид. Зестрата на своите дъщери. Инфантите се намират в затруднение да я платят.

3060         Призори те отслужиха утринна служба и отправиха първата молитва,

месата бе свършена, преди да изгрее слънцето,

те вече принесоха своите богати и съвършени дарове.

„Вие, Миная Алвар Анес, най-добрият ми помощник,

ще дойдете с мен и епископът дон Хероме,

3065 и Пер Бермудос и нашият Муньо Густиос,

и Мартин Антолинес, доблестният бургосец,

и Алвар Алварос, и Алвар Салвадорес,

и Мартин Муньос, който се роди в щастлив момент,

и моят племенник Фелес Муньос;

3070 с мене ще дойде (още) Мал Анда, добър законник,

и Галинд Гарсиас, храбрецът от Арагон;

с тях се попълва стотицата с храбреците, които са тук.

Облечете подплатени ризи, за да не ви убиват оръжията,

а отгоре ризници, блестящи като слънцето;

3075 върху ризниците — хермелин и кожи,

и, за да не се виждат броните, застегнете вървите;

под наметките носете добре закалени и остри мечове;

по този начин искам аз да отида в двора,

за да потърся правото си и да си кажа думата.

3080 Ако инфантите на Карион поискат да се скарат с нас,

ще бъда без страх с такива стотина като вас.“

Всички отговориха: „Това искаме ние, сеньор.“

Всички се приготвиха така, както той им каза.

        Никак не се забави този, който се роди в добър час:

3085 обу на краката си гащи от хубав плат,

връз тях обувки, богато украсени.

Облече риза от тънко платно, бяла като слънцето,

всичките й закопчалки са от злато и сребро,

те обхващат добре китката, понеже той така ги е поръчал;

3090 върху нея една прекрасна туника от тънка коприна,

със златни везби, които блестят навсякъде, където ги има.

Отгоре червена шуба със златни върви,

каквато моят Сид Кампеадор винаги носи.

На косите си той туря една шапчица от тънко платно,

3095 везана със злато и направена така,

че да не може никой да дръпне косите на добрия Кампеадор;

той носеше дълга брада и я привърза с лента,

той прави това, за да се предпази от изненади.

Отгоре тури едно наметало от скъп плат,

3100 на което ще има да се чудят всички, които са там.

        С тези сто воини, на които заповяда да се приготвят,

като яздеше бързо, излезе от Сан Сервандо;

така пременен моят Сид отиде в двора.

При външната, врата, както подобава, той слиза от коня,

3105 предпазливо влиза моят Сид с всичките си воини:

той върви в средата и стоте около него.

Щом видяха да влиза този, който се роди в добър час,

добрият крал Алфонсо се изправи на крака,

а също граф дон Анрик и граф дон Реймонд

3110 и така по-нататък, знайте, всички други от двора;

посрещат с големи почести този, който се роди в добър час.

Не пожела да стане Къдравият от Граньон,

както и всички онези от рода на инфантите от Карион.

        Кралят хвана моя Сид за ръце:

3114 (б)        „Елате да седнете с мене, Кампеадоре,

3115 на това кресло, което ми подарихте;

макар на някои да не се харесва, по-добър сте от нас.“

Тогава този, който завладя Валенсия, му благодари много:

„Останете на своето кресло като крал и сеньор;

аз ще седна тук с всичките мои хора.“

3120 От това, което каза Сид, кралят остана много доволен.

Тогава моят Сид седна на едно кресло, изваяно на струг,

стоте, които го пазят, се нареждат около него.

Всички, които присъствуват в двора, гледат моя Сид

и дългата му брада, прихваната с лента;

3125 в цялото си облекло той прилича на истински барон.

От срам инфантите на Карион не могат да го погледнат.

        Тогава добрият крал дон Алфонсо се изправи на крака:

„Слушайте, мои воини, и нека Създателят ви помага!

Аз, откакто съм крал, съм свиквал само два пъти кортесите:

3130 единият път беше в Бургос и вторият път в Карион,

този трети път дойдох да ги свикам в Толедо днес

от любов към моя Сид, който се роди в добър час,

за да получи удовлетворение от инфантите на Карион.

Те са му нанесли тежка обида, това го знаем всички;

3135 нека бъдат съдии в това дело граф дон Анрик и граф дон Реймонд,

а също и вие, другите графове, които не сте от техния род.

Съсредоточете се, понеже сте хора разумни,

за да различите правото, понеже не искам да нареждам неправда.

Да се държим едната и другата страна спокойно днес.

3140 Кълна се в свети Исидор, че който смути моя двор,

ще трябва да напусне кралството ми и да загуби благоволението ми.

Аз ще бъда на страната на този, който има право.

А сега, нека моят Сид Кампеадор изложи своето искане:

ще узнаем после, какво ще отговорят инфантите на Карион.“

3145         Тогава моят Сид целуна ръка на краля и застана прав:

„Много ви благодаря като на крал и на сеньор,

че сте свикали кортесите от любов към мен.

Ето какво искам аз от инфантите на Карион:

от това, че те напуснаха моите дъщери, не съм аз опозорен,

3150 понеже вие, кралю, ги задомихте, и днес ще видите какво трябва да се направи;

но когато те отведоха моите дъщери от великата Валенсия,

обичах ги много, от душа и сърце,

аз им дадох два меча, Колада и Тисон,

        — аз ги завладях и двата като храбрец, —

3155 за да се прославят с тях и на вас да служат;

когато изоставиха дъщерите ми в дъбовата гора на Корпес,

не искаха да имат повече нищо общо с мен и загубиха обичта ми,

нека ми върнат мечовете, щом не са вече мои зетьове.“

        Съдиите отсъдиха: „Всичко това е справедливо.“

3160 Граф дон Гарсия каза: „Сега да отговорим ние.“

Тогава инфантите на Карион се оттеглиха настрана

с всичките си роднини и привърженици, които са там;

те бързо се посъветваха и се споразумяха по отговора:

„Голяма милост ни прави още Сид Кампеадорът,

3165 щом не ни обвинява днес за безчестието на дъщерите си;

Лесно ще се разберем с краля дон Алфонсо.

Да му върнем мечовете, понеже не иска нищо друго,

и когато ги получи, дворът ще се разотиде;

след което Сид Кампеадор не ще има претенции срещу нас.“

3170 С тези думи те се върнаха в двора;

„Милост, кралю, дон Алфонсо, вие сте наш сеньор!

Не можем да отречем, че той ни даде два меча;

щом ги желае и така му е угодно,

искаме да му ги върнем във ваше присъствие.“

3175         Донесоха мечовете Колада и Тисон

и ги връчиха на краля, техния сеньор;

изваждат мечовете от ножницата и целият двор светва,

топките и дръжките са от чисто злато;

добрите велможи от двора им се учудват.

3179 (б)        Кралят повика моя Сид и му предаде мечовете;

3180 той прие мечовете и му целуна ръцете,

върна се в креслото, отдето беше станал.

Държи ги в ръце и ги разглежда и двата;

те не могат да ги сменят, понеже Сид ги познава добре;

3185 цялото му същество излъчва радост и той се усмихва от сърце,

дигна ръка и се хвана за брадата;

„Кълна се в тази брада, която никой не е докосвал,

така ще бъде отмъстено за доня Елвира и доня Сол.“

Той повика по име племенника си дон Перо,

простря ръка и му даде меча Тисон:

3190 „Вземете го, племеннико; той намира по-добър господар.“

Протегна ръка към Мартин Антолинес,

доблестен бургосец, и му даде меча Колада:

„Мартин Антолинес, мой доблестен васале,

вземете Колада, аз го спечелих от добър сеньор,

3195 от Реймонд Беренгер от великата Барселона.

Давам ви го, за да го пазите добре.

Знам, че ако ви се представи случай или ако нуждата го наложи,

3197 (б)        вие ще спечелите с него голяма чест и слава.“

Той му целуна ръка и прие меча.

Тогава моят Сид Кампеадор стана:

3200 „Хвала на Създателя и на вас, кралю сеньор! —

Аз съм задоволен с моите мечове Колада и Тисон.

Но имам друга жалба срещу инфантите на Карион:

когато отведоха от Валенсия и двете ми дъщери,

аз им дадох три хиляди марки в злато и сребро;

3205 докато аз правех това, те извършиха своето;

нека ми върнат моите пари, щом те вече не са мои зетьове.“

        Тогава бихте видели как се оплакват инфантите на Карион.

Граф дон Реймонд каза: „Отговорете, да или не.“

Тогава инфантите на Карион отговарят:

3210 „Ние затова върнахме мечовете на Сид Кампеадор,

за да не ни иска друго нещо, понеже той спря дотук.“

3211 (б)        Тогава граф дон Реймонд им отговори:

„Ако кралят позволи, ето какво казваме ние:

вие трябва да удовлетворите искането на Сид.“

Добрият крал каза: „И аз го потвърждавам.“

3215 Моят Сид Кампеадор стана на крака:

„Тези богатства, които ви дадох аз,

3216 (б)        вие ще ми ги върнете, или дайте ми сметка за тях.“

        Тогава инфантите на Карион се отделиха настрана;

те не могат да намерят изход, понеже сумата е голяма:

и инфантите на Карион са я изразходвали цялата.

3220 Те се връщат с решението си и говорят каквото им изнася:

„Много ни притиска този, който завладя Валенсия,

щом е толкова алчен за нашето богатство;

ние ще му платим от нашите имения в земите на Карион.“

Когато те признаха своя дълг, съдиите казаха:

3225 „Ако това е угодно на Сид, ние нямаме нищо против;

но по наше мнение ние така постановяваме;

да заплатите тази сума тук в двора.“

        Като чу тези думи, кралят дон Алфонсо каза:

„Ние добре познаваме този спор (и знаем),

3230 че Сид Кампеадор иска само своето право.

От тези три хиляди марки аз получих двеста;

дадоха ми ги двамата инфанти на Карион.

Искам да им ги върна, понеже те са тъй разорени,

нека те ги дадат на моя Сид, който се роди в добър час;

3235 щом те трябва да ги платят, аз не им искам парите.“

        Вие ще чуете, какво каза Феранд Гонсалвес:

„Ние нямаме пари в брой.“

Тогава дон Реймонд отговори:

„Златото и среброто вие сте го прахосали;

ние отсъждаме пред краля дон Алфонсо:

3240 да платят в натура и Кампеадорът да го приеме.“

        Инфантите на Карион разбраха вече, че трябва да се подчинят.

Вие бихте видели тогава да се довеждат много бързи коне,

много силни мулета, много хубави парадни коне

и различни добри мечове със своите скъпи украшения;

3245 моят Сид прие всичко това, според както го оцени дворът.

Освен двестате марки, които държеше кралят Алфонсо,

инфантите платиха всичко на този, който се роди в добър час;

и понеже това, което имат, не им стигна, те заемат от други.

Те, знайте, излязоха добре изиграни от цялата тази работа.

138

След гражданския иск, Сид отправя своето предизвикателство за двубой

3250 Моят Сид прие тези неща, които му бяха дадени срещу дълга,

и неговите хора ги задържат и ще се погрижат за тях.

Но когато свърши това, помисли веднага за друго нещо:

„Милост, о, кралю, сеньор, от любов към милосърдието!

Аз не мога да забравя най-голямата си жалба.

3255 Нека ме чуе целият двор и споделете голямата ми скръб;

инфантите на Карион, които ме опозориха тъй жестоко,

аз не мога да не ги предизвикам на двубой.“

139

Той обвинява инфантите, че са го опозорили

        „Кажете, какво ви сторих, инфанти на Карион,

на шега или наистина, или по какъвто и да е друг начин?

3259 (б)        Аз ще ви дам удовлетворение сега, по решение на двора.

3260 Защо наранихте тъй дълбоко моето сърце?

Когато заминахте от Валенсия, аз ви поверих дъщерите си

с много големи почести и значителни богатства;

щом не сте ги обичали, о псета и предатели,

защо ги изведохте от Валенсия, тяхното ленно владение?

3265 Защо ги бихте с коланите от конете и със шпорите?

Вие ги изоставихте сами в дъбовата гора на Корпес

на дивите зверове и на горските птици.

С това, което сте им сторили, вие сте се покрили с позор.

Ако не отговорите (на предизвикателството ми), нека този двор реши по-нататък.“

140

Спречкване между Гарси Ордонес и Сид

Граф дон Гарсия стана на крака:

3270 „Милост, о, кралю, най-добрият от цяла Испания!

Моят Сид се е добре приготвил за известените кортеси;

той е оставил брадата си да порасне и я носи дълга;

едни се боят от него, а други са ужасени.

3275 Тези от Карион са от такъв знатен род,

че не би трябвало да желаят дъщерите му дори и за наложници,

кой би посмял да им ги даде за равни или за жени?

Справедливо са постъпили, щом са ги изоставили.

Всичко, което той каза, не го смятаме за нищо.“

3280         Тогава Кампеадорът се хвана за брадата:

„Слава на бога, който управлява небето и земята!

Брадата ми е дълга, защото е била гледана с любов.

В какво укорявате, графе, моята брада?

Откакто е пораснала, тя е била гледана с любов;

3285 понеже никога никой, роден от жена, не я е докосвал

и никога син на мавърка или на християнка не я е дърпал,

както аз дръпнах вашата, графе, в замъка Кабра.

Когато превзех Кабра и вас хванах за брадата,

нямаше момче, което да не отскуби своя кичур от нея;

3290 този, който аз отскубнах, още не е пораснал

3290 (б)        и аз го нося тук, скътан в моята кесия.“

141

Фернандо отблъсва укора за безчестието.

        Феран Гонсалвес стана на крака,

ще чуете какво каза с висок глас:

„Вие би трябвало да изоставите тази жалба, Сиде;

Върнахме ви всичките ви богатства.

3295 Да не продължава повече спорът между нас и вас.

Ние сме по рождение графове на Карион;

трябваше да се оженим за дъщерите на крале или императори,

дъщери на идалго не ни подхождаха.

Ако сме ги изоставили, то е защото беше наше право;

3300 и с това ние добихме чест, но не сме се опозорили.“

142

Сид подтиква Педро Бермудос към предизвикване

        Моят Сид Руи Диас поглежда Пер Бермудос:

„Говори, Перо Немият, мъж толкоз мълчалив!

Те ми са дъщери, а на тебе първи братовчедки;

(инфантите) на мен го казват, но на теб ти теглят ушите.

3305 Ако аз отговоря, ти не ще може да се биеш.“

143

Педро Бермудос предизвиква Фернандо

        Пер Бермудос започна тогава да говори;

езикът му се преплита, той не може добре да се изразява,

но когато започне, знайте той не спира.

„Ще ви кажа, Сиде; че имате този обичай

3310 да ме наричате в Кортесите Мълчаливия Перо.

Вие добре знаете, че това не е по моя вина;

но аз не ще пропусна да сторя онова, което трябва да сторя.

«Ти лъжеш, Ферандо, във всичко, което казваш.

Чрез Кампеадора ти придоби голяма чест.

3315 Аз ще успея да разкажа за твоите хитрини;

спомни си, когато се сражавахме около великата Валенсия;

ти поиска от верния Кампеадор да нанесеш първите удари,

забеляза един мавър и се готвеше да го нападнеш,

3318 (б)        но ти избяга, преди да го достигнеш.

Ако не бях ти помогнал, мавърът би те поставил в лошо положение;

3320 аз те задминах и нападнах мавъра,

още с първите удари го свалих;

дадох ти неговия кон и запазих това в тайна;

до този ден не съм го открил никому.

И ти можа да се похвалиш пред моя Сид и пред всички,

3325 че си убил мавъра и че си извършил подвиг;

всички ти повярваха, но те не знаят истината.

О, ти си красив, но страхлив момък!

Език без ръце, как смееш ти да говориш?»

144

Продължава предизвикването на Педро Бермудос.

        «Кажи, Фернандо, признай това:

3330 не си ли спомняш случката с лъва във Валенсия,

когато моят Сид спеше и лъвът се развърза?

А ти, Ферандо, какво направи в страха си?

Ти се скри под креслото на моя Сид Кампеадор!

Ти се сви там, Ферандо, и с това си днес опозорен.

3335 Ние заобиколихме креслото, за да запазим нашия господар,

докато се събуди моят Сид, този, който завладя Валенсия;

той стана от креслото и тръгна към лъва;

лъвът наведе глава и зачака моя Сид,

остави се да го хване за врата и да го пъхне в клетката.

3340 Когато добрият Кампеадор се върна

при своите васали, той ги видя наредени наоколо;

попита за своите зетьове, но не намери никого от тях!

Аз те предизвиквам лично тебе, като човек лош и предател.

Това ще поддържам тук в двубой пред краля дон Алфонсо

3345 заради дъщерите на Сид, доня Елвира и доня Сол:

понеже сте ги изоставили, вие сте се опозорили;

те са жени, а вие сте мъже;

и все пак те имат повече чест от вас.

Когато стане двубоят, ако бъде угодно на Създателя,

3350 ти ще го признаеш, изменник такъв;

аз ще докажа истината на всичко, което казах.»

С това завърши разговорът между тези двамата.

145

Диего отхвърля обвинението за безчестие

        Вие ще чуете какво каза Диаг Гонсалвес:

«По рождение ние сме графове от най-чиста кръв;

3355 дано никога не бяха ставали тези бракове,

за да се сродяваме с моя Сид дон Родриго!

Че сме напуснали дъщерите му не се и разкайваме дори;

а те докато са живи, ще въздишат;

това, което им сторихме, ще бъде за тях срам.

3359 (б)        Аз ще поддържам това в двубой срещу най-смелия:

3360 че като ги напуснахме, ние се прославихме.»

146

Мартин Антолинес предизвиква Диего Гонсалес

        Мартин Антолинес се изправи на крака:

«Мълчи, вероломнико, с лъжливите уста!

Ти не трябва да забравяш случката с лъва;

ти излезе през вратата, отиде в двора,

3365 подслони се зад гредата на пресата,

но ти не можа повече да облечеш наметката си и туниката.

Аз ще поддържам това в двубой и то няма да ти се размине:

дъщерите на Сид, макар и изоставени от вас,

знайте, че струват повече от вас.

3370 В края на боя ти ще признаеш със собствената си уста,

че си изменник и че си излъгал в това, което каза.»

147

Асур Гонсалес влиза в двора

        Завърши спорът между тези двамата.

Ансуор Гонсалвес влезе в палата

с хермелинова наметка и дълга до земята туника;

3375 той цял е зачервен, понеже току-що е обядвал.

Не бе много разумно това, което каза:

148

Асур оскърбява Сид

«А, барони, кой някога е виждал такава беда?

Ние да имаме работа с моя Сид, този от Бивар!

Нека той отиде на реката Убиерна да остържи камъните на воденицата

3380 и да получи уема за смилане на житото, както обикновено прави това!

Кой е могъл да го накара да се сродява с тези от Карион?»

149

Муньо Густиос предизвиква Асур Гонсалес. Пратеници от Навара и Арагон изпросват от Сид дъщерите му за синовете на своите крале. Дон Алфонсо дава съгласието си за новия брак. Миная предизвиква инфантите на Карион. Гомес Пелаес приема предизвикването, но кралят определя срок само за тези, които са известили предизвикването си по-рано. — Кралят ще вземе под свое покровителство тримата бойци на Сид. — Сид поднася на прощаване подаръци на всички. Кралят напуща Толедо със Сид. Той иска от Сид да разиграе коня си

Изправи се тогава Муньо Густиос:

«Мълчи, вероломнико, ти зъл мошенико!

Ти обядваш, преди да отидеш на молитва.

3385 На тези, на които даваш целувка за мир, ти им се оригваш в лицето.

Ти не говориш истината нито на приятел, нито на сеньор,

коварен към всички и особено към Създателя.

Не искам да имам твоето приятелство.

Ще те накарам да признаеш, че си такъв, какъвто аз казвам.»

3390 Крал Алфонсо каза: «Да спрат тези препирни.

Които са се предизвикали, те ще се бият, Бог да ми помага!

        Едвам бяха свършили да говорят,

ето че двама рицари влязоха в двора;

единият се нарича Охара, а другият Иниго Хименес,

3395 единият е изпратен от инфанта на Навара,

другият от инфанта на Арагон;

те целуват ръце на краля дон Алфонсо

и искат от моя Сид Кампеадор неговите дъщери,

за да станат кралици на Навара и Арагон и

3400 да им ги дадат с чест и благослов.

Целият двор млъква и остана в очакване.

Моят Сид Кампеадор се изправи на крака;

„Хвала вам, кралю Алфонсо, вие сте мой сеньор!

Благодарен съм на Създателя,

3405 щом от Навара и Арагон искат дъщерите ми.

Вие някога ги бяхте задомили, не аз,

ето сега аз ги предавам във вашите ръце:

без вашата заповед, аз не ще сторя нищо.“

Кралят стана и наложи мълчание на двора:

3410 „Аз ви моля, Сиде, благородни Кампеадоре,

да бъде вам угодно и аз ще се съглася,

нека този брак се реши днес в този двор;

с него вие ще спечелите почит, земи и ленни владения.“

Моят Сид стана и целуна ръце на краля.

3415 „Щом това е ваше желание, аз съм съгласен, сеньор.“

Тогава кралят каза: „Бог добре да ви възнагради за това!

Вам Охара, и вам Иниго Хименес,

аз давам съгласието си за този брак

на дъщерите на Сид, доня Елвира и доня Сол,

3420 за инфантите на Навара и Арагон

аз ви ги давам с всяка чест и благословия.“

Изправиха се Охара и Иниго Хименес,

целунаха ръце на краля дон Алфонсо,

а после и на моя Сид Кампеадор;

3425 те дадоха обещание и положиха клетва,

че всичко ще се извърши, както е казано или дори по-добре.

Това се хареса на мнозина от този двор,

но не и на инфантите от Карион.

        Миная Алвар Анес стана на крака:

3430 „Прося една милост от моя крал и господар,

и нека това не обиди Сид Кампеадор:

аз ви оставих доста време да говорите в този двор,

сега бих желал и аз на свой ред да кажа няколко думи.“

Кралят каза: „Съгласен съм на драго сърце.

3435 Кажете, Миная, каквото желаете.“

— „Аз ви моля цялото събрание да ме изслуша,

защото имам голяма жалба срещу инфантите на Карион.

Аз им дадох братовчедките си от името на крал Алфонсо,

и те ги приеха с почит и благослов;

3440 моят Сид Кампеадор им даде големи богатства,

те изоставиха съпругите си за наша голяма скръб.

Аз ги предизвиквам лично тях като подли изменници.

По рождение сте от рода Ванигомес,

от който са произлезли славни и доблестни графове;

3445 но добре ни са известни днешните им коварства.

Отдавам хвала на Създателя,

че са поискали за жени моите братовчедки доня Елвира и доня Сол;

инфантите на Навара и Арагон

по-рано ги имахте като ваши съпруги, за да ги държите в обятията си,

3450 сега ще им целувате ръцете и ще ги наричате господарки,

ще им служите, колкото и да ви е неприятно.

Хвала на Бога в небето и на нашия крал Алфонсо,

така расте славата на моя Сид Кампеадор!

Вие все пак сте такива, каквито казах;

3455 ако някой го оспори или отрече,

аз съм Алвар Анес, във всичко най-храбрият.“

        Гомес Пелайес се изправи тогава на крака:

„Защо са, Миная, всички тези речи?

В този двор има толкова и повече, които са на вашето мнение;

3460 и ако някой каже противното, то ще бъде в негова вреда.

Ако Бог пожелае да излезем щастливо от тази работа,

вие ще видите после, дали сте казали истината или не.“

        Кралят каза: „Край на този спор;

никой вече да не каже дума по въпроса.

3465 Утре да стане борбата, когато слънцето изгрее,

на трима срещу трима от тези, които се предизвикаха в двора.“

        Веднага заговориха инфантите на Карион:

„Дайте ни срок, кралю, защото това не може да стане утре.

Ние дадохме оръжията и конете си на Кампеадора;

3470 трябва преди това да отидем в земите на Карион.“

Кралят каза, като се обърна към Кампеадора:

„Боят да стане там, където вие пожелаете.“

Моят Сид отговори веднага: „Аз не ще сторя това, сеньор;

предпочитам Валенсия пред земите на Карион.“

3475 Тозчас кралят каза: „Бъдете спокоен, Кампеадоре.

Оставете ми рицарите си с цялото им въоръжение;

нека те дойдат с мен, аз ще им бъда покровител;

давам ви дума, както сеньор я дава на своя васал,

че тях не ще обиди нито граф, нито инфансон.

3480 Тук пред моя двор аз им давам срок,

след три седмици в долината на Карион

те трябва да се срещнат в бой в мое присъствие;

който не дойде в определения срок, ще загуби делото

и ще бъде обявен за победен и сметнат за изменник.“

3485 Инфантите на Карион се подчиниха на това решение.

Моят Сид целуна ръце на краля:

„Моите трима рицари са във вашите ръце,

от този момент аз ви ги поверявам като на крал и сеньор.

Те са въоръжени, за да изпълнят своя дълг;

3490 върнете ни ги с чест във Валенсия, от любов към. Създателя!“

Тогава кралят отговори: „Нека Бог пожелае това.“

        Тогава Сид Кампеадор си сне шлема,

и подплатата от тънко платно, бяла като слънцето,

откри брадата си, като я освободи от лентата.

3495 Не могат да му се нагледат всички, колкото са в двора.

Той се приближи към граф дон Анрик и граф дон Реймонд,

прегърна ги силно и ги помоли от все сърце

да вземат колкото обичат от богатствата му.

На тях и на другите, които са от добрата страна,

3500 на всички той предложи да вземат, колкото обичат;

едни приемат, други не приемат.

Двестате марки той ги отпусна на краля;

а от другите неща кралят взе, каквото му хареса.

Прося една милост, кралю, от любов към Създателя!

Понеже всички тези работи са така уредени,

целувам ви ръцете, с ваше позволение, сеньор,

и желая да се върна във Валенсия, която завладях с труд.»^[1]

Тогава Сид заповяда да се дадат на пратениците на инфантите от Навара и Арагон животни и всичко друго, от което имаха нужда, и ги отпрати.

После кралят дон Алфонсо се качи на коня с всичките благородници от двора, за да придружи Сид, който напущаше града. И когато пристигнаха в Сокодовер и Сид яздеше на своя кон, който се казваше Бабиека, кралят му каза: «Дон Родриго, наистина вие трябва да пуснете в галоп този ваш кон, за който съм чувал толкова хубави неща.» Сид се усмихна и каза: «Тук във вашата свита има много благородни рицари, готови да го направят: заповядайте им да покажат умението си на кон.» Кралят му каза: «Сиде, аз съм доволен от това, което казвате; но все пак желая вие да препуснете с коня, за да ми направите удоволствие.»

150

Кралят се възхищава от Бабиека, но не го приема в дар. Последни заръки на Сид към тримата му бойци. Сид се връща във Валенсия. Кралят отива в Карион. Денят на двубоя настъпва. Инфантите на Карион искат да изключат от борбата Колада и Тисон. Бойците на Сид търсят покровителството на краля и отиват на мястото на двубоя. Кралят определя съдиите и отправя своите предупреждения на тези от Карион. Съдиите подготвят двубоя. Първа среща. Педро Бермудос побеждава Фернандо. И тогава Сид пусна коня и тъй силно препусна с него, че всички се зачудиха на този бяг

Кралят дигна ръка и се прекръсти:

«Кълна се в свети Исидор, този от Леон,

3510 че във всичките наши земи няма друг такъв добър барон.»

Моят Сид излезе напред с коня

и отиде да целуне ръка на своя сеньор Алфонсо:

«Вие ми заповядахте да препусна с Бабиека, този бърз кон,

нито у маврите, нито у християните той няма днес равен на себе си,

3515 аз ви го давам в дар, приемете го господарю!»

Тогава кралят каза: Аз не го приемам;

ако го вземех от вас, конят не би имал такъв добър господар.

Но такъв кон, като този, е тъкмо за човек като вас,

за да биете маврите и да ги преследвате:

3520 който поиска да ви го отнеме, да бъде изоставен от Създателя,

защото нас ни почитат заради вас и Бабиека.“

        После те се сбогуваха и веднага дворът се разотиде.

Кампеадорът съветва много добре тези, които ще се бият;

„О, Мартин Антолпнес, и вие, Пер Бермудос,

3525 и вие, Муньо Густиос, мой славни васале,

3525 (б)        бъдете твърди в борбата като истински мъже;

нека добри вести ми дойдат за вас във Валенсия!“

Мартин Антолинес каза: „Защо казвате това, господарю?

Ние поехме задължението и ще го изпълним;

вие можете да чуете за мъртви, но не за победени.“

3530 От тези думи се зарадва този, който се роди в добър час;

той се сбогува с всички свои приятели.

Моят Сид тръгна за Валенсия, а кралят за Карион.

        Но трите седмици на срока вече напълно изтекоха.

Ето ги на срещата бойците на Кампеадора,

3535 искат да изпълнят задължението, което им е възложил техният сеньор;

намират се под закрилата на Алфонсо, този от Леон;

два дена чакаха инфантите на Карион.

Те пристигат най-после добре въоръжени с коне и брони;

и всичките им роднини са се споразумели с тях,

3540 че ако могат да отдалечат бойците на Кампеадора,

те ще ги убият насред полето за позор на техния сеньор.

Намерението беше лошо, но не се и опитаха да го изпълнят,

понеже много се страхуваха от Алфонсо, този от Леон.

        През нощта извършиха бдение над оръжията и се помолиха на Създателя.

3545 Нощта е минала и вече се пуква зората;

събраха се много знатни велможи там,

за да видят този двубой, понеже имаха голямо желание;

освен другите и над всички там присъствува и кралят дон Алфонсо,

за да поддържа правото и никога неправдата.

3550 Бойците на добрия Кампеадор се вече въоръжават;

те и тримата се разбират, понеже един е техният сеньор.

На друго място се въоръжават инфантите на Карион

и Граф Гарсия им даваше съвети.

Те влязоха в преговори и помолиха краля Алфонсо

3555 да не участвуват в борбата Колада и Тисон

и бойците на Кампеадора да не се бият с тях;

инфантите много съжаляват, че са ги върнали.

Те помолиха краля за това, но той не се съгласи:

„Вие не изключихте никой меч по време на кортесите.

3560 Ако вашите са добри, вие ще имате предимство;

същото ще бъде и с бойците на Кампеадора.

Вървете и излезте на полето, инфанти на Карион;

необходимо е да се сражавате като мъже,

защото бойците на Кампеадора не ще отстъпят.

3565 Ако излезете с чест от двубоя, вие ще спечелите голяма слава;

и ако бъдете победени, не обвинявайте нас,

защото всички знаят, че вие търсехте това.“

Сега инфантите на Карион се разкайват

и много съжаляват за това, което са сторили;

3570 биха желали да не са го извършили за цялото си богатство в Карион.

        И тримата бойци на Кампеадора са се въоръжили;

кралят дон Алфонсо отиде да ги види.

Тогава воините на Кампеадора му казаха:

„Целуваме ви ръце, като на наш крал и сеньор,

3575 (и ви молим) да бъдете съдник между тях и нас;

помогнете ни в правото, а не в неправдата.

Тук инфантите на Карион имат многобройни съмишленици,

ние не знаем замислят ли те нещо срещу нас или не;

нашият сеньор ни повери във вашите ръце;

3580 поддържайте ни в правото, от любов към Създателя!“

Тогава кралят отговори: „(Ще го сторя) от душа и сърце.“

Довеждат им силните и бързи коне;

те прекръстиха седлата и бързо се качват;

щитовете със шип в средата са на врата им;

3585 в ръцете си вземат пиките с режещото острие;

всяко от тези три копия носи едно знаменце;

заобикалят ги много храбри воини.

Те вече излязоха на полето, където са граничните стълбове.

И тримата бойци на Кампеадора се уговориха,

3590 че ще ударят здраво всеки своя противник.

Ето от другата страна инфантите на Карион

с голяма свита, понеже там са много техни роднини.

Кралят им определи съдии, за да отсъдят правото, а не друго нещо;

за да не спорят помежду си за едно да или не.

3595 Когато бяха на полето, кралят дон Алфонсо заговори:

„Чуйте, какво ще ви кажа, инфанти на Карион:

вие бихте могли да се сражавате в Толедо, но не пожелахте.

Тези трима рицари на моя Сид Кампеадор

аз ги доведох под своя охрана в Карион;

3600 поддържайте правото си, но не търсете неправда,

защото който поиска да действува несправедливо,

ще го накажа жестоко

и в цялото мое кралство той не ще намери спокойствие.“

Това нажали инфантите на Карион.

Съдиите и кралят установиха граничните знаци,

3605 и всички наоколо се оттеглиха от мястото на двубоя.

На всичките шестима добре им обясниха,

че който прескочи границата, ще се смята за победен.

Всички освободиха мястото около терена

На шест дължини от копие, за да не се приближат до границата.

3610         Теглиха жребие за полето и им поделиха слънцето,

съдиите излязоха от оградата, бойците са едни срещу други;

веднага бойците на моя Сид се впуснаха срещу инфантите на Карион,

и инфантите на Карион срещу воините на Кампеадора;

всеки от тях следи зорко своя противник.

3615 Те обръчват щитовете пред гърдите си,

навеждат копията, обвити в своите знаменца,

наклониха лицата си към стремената,

удариха конете със шпорите,

земята като че затрепера, когато те се устремиха.

3620 Всеки от тях следи своя противник;

всички, трима срещу трима се срещнаха:

стоящите наоколо мислят, че те веднага ще паднат мъртви.

        Пер Бермудос, който пръв предизвика,

се срещна лице с лице с Фернант Гонсалвес;

3625 те без страх си нанесоха удари по щитовете.

Феран Гонсалвес проби щита на дон Перо,

но удари напразно и не засегна месото,

на две места поне дръжката на копието му се строши.

Пер Бермудос остана твърд и не се наклони;

3630 той бе получил един удар, но сам нанесе друг;

строши шипа на щита и го изби настрана,

проби изцяло щита, който вече не го предпазваше.

Той му заби копието в гърдите, близо до сърцето;

Фернандо носеше тройно подплатена ризница и това го спаси:

3635 на двата пласта брънките се скъсаха, третият издържа:

подплатената дреха с ризата и ризницата

се забиха в месото на дълбочина една длан;

кръвта бликна от устата му;

коланите на коня се скъсаха и не го удържаха;

3640 той го изхвърли на земята през задницата на коня.

Присъствуващите помислиха, че той е смъртно ранен.

Остави копието, забито в тялото му, и се хвана за меча;

щом го видя Феран Гонсалвес, той позна Тисона;

без да дочака удара, той извика: „Победен съм!“

3645 Съдиите го потвърдиха и Пер Бермудос го остави.

75

Мартин Антолинес побеждава Диего

        Дон Мартино и Диаг Гонсалвес си нанесоха удари с копията,

те бяха такива, че и двете се строшиха.

Мартин Антолинес се хвана за меча,

той е толкова блестящ и лъскав, че цялото поле се озари;

3650 удар му нанесе, който го засегна отстрани,

изби му далеч шлема от главата,

целите ремъци на шлема му ги разряза,

3655 разкъса надгърленика, достигна до подплатата;

подплатата и надгърленика той разкъса всичко това,

остърга му косите от главата и дори засегна месото;

една част падна на полето, другата остана на него.

        Когато превъзходната Колада нанесе този удар,

Диаг Гонсалвес разбра, че не ще остане жив;

той дръпна поводите на коня, за да обърне лице,

3662 и макар че държи меч в ръка, не си послужи с него.

3660 Тогава Мартин Антолинес го нападна с меча

и му нанесе удар с опаките, не с острието.

3664 Тогава инфантът нададе силни викове:

3665 „Помогни ми, славни Боже, Господи, спаси ме от този меч!“

Той дръпва поводите на коня и като го отдалечи от меча,

прескочи с него границата; дон Мартин остана в ограденото поле.

        Тогава кралят му каза: „Елате в моята свита;

с това, което извършихте, вие спечелихте битката.“

3670 Съдиите потвърждават правдивостта на неговите думи.

152

Муньо Густиос побеждава Асур Гонсалес. Бащата на инфантите признава, че борбата е спечелена. Воините на Сид предпазливо се завръщат във Валенсия. Радостта на Сид. Вторият брак на неговите дъщери. Жонгльорът завършва своята поема

Двамината победиха; (сега) ще ви кажа за Муньо Густиос,

как се бори с Ансуор Гонсалвес.

Те си нанесоха няколко тежки удара по щитовете.

Ансуор Гонсалвес е силен и храбър.

3675 той удари по щита на Муньо Густиос,

зад щита му проби бронята;

но копието се плъзна на празно и не му засегна месото.

След този удар Муньо Густиос нанесе друг удар:

3680 по средата на шипа той му строши щита,

който не можа да го опази, проби му ризницата;

засегна го отстрани, но не близо до сърцето;

той му заби в месото копието си със знаменцето,

изкара го от другата страна на разстояние един разтег,

3685 с този удар го разтърси, накара го да се наведе върху седлото,

и като изтегли копието, го повали на земята;

дръжката, копието и знаменцето се обагриха с кръв.

Всички го мислят за смъртно ранен.

Муньо прихваща копието и застана над падналия;

3690 Асуор Гонсалво каза: „Не нанасяйте (друг) удар, за Бога!

Ние сме победени, понеже всичко свърши така!“

Съдиите казаха: „Това чухме ние.“

Добрият крал дон Алфонсо заповяда да разчистят мястото;

оръжията, които бяха останали там, той ги взе за себе си.

3695 Воините на добрия Кампеадор си отиват прославени;

те победиха в тази борба, благодарение на Създателя.

Голяма е скръбта по земите на Карион.

Кралят отпрати през нощта воините на Сид,

за да не бъдат нападнати и да не изпитват страх.

3700 Като хора разсъдливи те пътуват денем и нощем,

ето ги във Валенсия при моя Сид Кампеадор:

те оставиха инфантите на Карион признати за вероломни;

те изпълниха поръчението, което им бе дал техният господар;

моят Сид Кампеадор се зарадва от тези новини.

3705 Голям е позорът на инфантите от Карион.

Който обижда почтена жена и после я остави,

нека да го постигне такава или още по-лоша участ.

Но да оставим работите на инфантите от Карион;

много ги наскърби наказанието, което получиха;

да кажем за този, който се роди в добър час.

Голяма е радостта във великата Валенсия,

че Сидовите воини се толкова прославиха.

Техният сеньор Руи Диас хвана брадата си:

„Отдавам хвала на небесния цар, моите дъщери са отмъстени!

Карионските владения ще са вече чисти от позора!

С открито чело ще ги задомя, без да гледам дали някому е мъчно или не.“

        Инфантите на Навара и Арагон влязоха в преговори;

те се срещнаха с Алфонс, този от Леон.

Доня Елвира и доня Сол отпразнуваха своите сватби;

първите бяха блестящи, но тези са още повече;

Сид задомява дъщерите си с по-голяма чест от първия път.

Вижте как расте славата на този, който се роди в добър час,

понеже дъщерите му са владетелки на Навара и на Арагон.

Днес испанските крале са негови роднини,

всички придобиват чест от този, който се роди в добър час.

        Напуснал е този свят моят Сид, владетелят на Валенсия,

в деня на Петдесетница; Христос да го прости!

Да бъде с всички нас същото, праведни и грешници!

        Тези са подвизите на моя Сид Кампеадор;

на това място свършва този разказ.

Край от Пер Абат

На този, който написа тази книга, Бог да му даде рая, амин!

Пер Абат я написа в месец май в 1345 година на тази ера

Край, прибавен допълнително (XIV в.) към ръкописа Моя Сид

Поемата е прочетена,

дайте ни вино;

ако нямате пари,

хвърлете ни някой залог,

понеже за него ще ви дадат нещо.