Сесили фон Зигесар
Знаете, че ме обичате (42)

Кой си тръгна и кой дойде

— Не мисля, че Ванеса ще иска да си тръгне с мен — каза Джени и посочи към Дан и Ванеса на бара.

— Кой каза, че си тръгваш? — попита Нейт.

Джени покри бедрата си с роклята, която се беше понадигнала от множеството целувки.

— Ами не трябва ли да се връщаш на партито, все пак си шафер?

Нейт надигна чашата си и захапа едно ледче. Вече не му пукаше кой ще ги види заедно. Дори Блеър. Вече му се искаше всички да го видят с Джени:

— Да, но ще те взема с мен.

— Няма начин. Не мога да дойда! — уплашено каза Джени.

Много й се искаше да отиде. Можеха даже да я снимат за „Вог“!

— Хайде, да танцуваме — каза той, стана и й подаде ръка.

Дан отпи голяма глътка скоч и остави чашата си на бара:

— Обзалагам се, че ме мислиш за загубеняк — каза той, загледан в усмихнатите кафяви очи на Ванеса. Отново се зачуди как не ги беше забелязал досега.

— Ами ти си — отвърна тя и кръстоса крака като дама. После грабна цяла шепа ядки и ги напъха в устата си.

— И въпреки това ме обичаш, нали? — втренчен в очите й попита Дан.

Ванеса почисти чорапите си от някакво боклуче и го захвърли към бара. Не беше за вярване, че флиртува с Дан. Та тя все още не беше скъсала с Кларк! Но беше някак забавно да си кучка.

Наведе се напред и целуна превитите му устни с уста пълна с ядки:

— Точно така.

— Двамата с Нейт трябваше да правим секс днес, тук, в хотелската стая — каза Блеър и се хвърли на леглото, след което изрита обувките си. Крайниците я боляха и й беше много приятно да се опъне.

Серена реши да не усложнява нещата с въпроси от типа: „Какво се обърка?“. Тя съблече роклята си през глава, като остана само по оскъдно бельо на „Ла Перла“. После се запъти към банята, откъдето взе един хавлиен халат и се загърна в друг.

Блеър взе халата и се загърчи, за да свали роклята си:

— Не гледай, не нося бельо.

Серена се усмихна и зяпна в тавана. Беше забравила как Блеър винаги преувеличаваше всичко:

— Не ми казвай, че си си направила и бразилска маска?

Блеър се усмихна. Серена я познаваше толкова добре.

— Разбира се, каква загуба — призна си тя и хвърли роклята на пода. — Това нещо зверски сърби.

Серена отиде до телевизора и го пусна:

— Чудя се дали хващат „Плейбой“. Можем да гледаме порно и да си поръчаме бира.

После взе дистанционното и се върна на кревата.

— Дай ми го. Аз имам рожден ден — каза Блеър и дръпна дистанционното от ръцете на Серена. Ако нямаше да прави секс, можеше поне да гледа любимия си канал. Там винаги даваха филми с Одри Хепбърн.

— Да погледаме някой филм, а после ще отидем на дискотека.

— Става, но хайде да поръчаме пица или нещо друго. Умирам от глад — съгласи Серена и натрупа възглавниците, за да й е удобно да се облегне.

Блеър също се сви на леглото и те застанаха една до друга. Блеър прерови каналите, докато намери своя. „Закуска в Тифани“ тъкмо започваше. Тя се отпусна назад докато накрая главите им бяха само на сантиметри, а косите им се вплетоха една в друга.

Двете момичета гледаха как Одри Хепбърн флиртува с новия съсед, пяха с нея „Лунна река“ и броиха смешните шапки, които Одри сменя във филма.

Одри Хепбърн беше уравновесена и слаба и винаги знаеше какво да каже. Тя имаше невероятно хубави дрехи и беше изключително красива. Блеър искаше да прилича точно на нея.

— Изобщо не приличам на нея, нали? — запита тя с въздишка.

Серена се усмихна и без да сваля поглед от екрана каза:

— Разбира се, че приличаш.

Блеър реши да приеме думите й за истина.