Сесили фон Зигесар
Знаете, че ме обичате (32)

Изтерзан романтик не може да откаже

— Спечелих! — извика Серена.

Дан ритна една счупена бутилка от сок на Уест Енд авеню, притискайки телефона здраво до ухото си.

— Какво спечели? — попита той, опитвайки се да звучи незаинтересован.

— Филмовият фестивал. Харесаха го! Не мога да повярвам, но Ванеса каза, че трябва да опитам да вляза в някое художествено училище. Мога да се занимавам с филми! — развълнувано избърбори тя.

— Добре — каза Дан, като не можа да измисли по-подходяща реакция. Всеки път, когато чуеше гласа й, той се чувстваше като мъченик.

— Така де, исках да ти се похваля, понеже си гледал филма — каза тя.

Никакъв отговор.

— Дан?

— Аха?

— Просто се уверявам, че си още на линия. Ами аз трябва да се оправям със сватбата през уикенда и може да нямаме време да се видим. Но все още си ми кавалер нали?

Дан поклати глава. „Откажи й“, въртеше се в главата му.

— Ти обеща — припомни му тя.

— Разбира се — отвърна той и както винаги сърцето му надделя.

— Супер. Хайде ще ти се обадя после. Чао.

Тя затвори, а Дан седна на стълбите пред нечий дом и нервно запали цигара. Дали преиграваше? Дали се беше объркал? Може би на Серена й пукаше за него, поне малко.

Заслужаваше си да се надява.

А и да се терзае.