Сидни Шелдън
След тъмнината (33)

32.

Каролин Меривейл седна пред тоалетката си и започна да нанася хидратиращ крем на лицето си. Беше на четирийсет, но изглеждаше по-млада и това я радваше. Не притежаваше класическата красота на Грейс Брукстейн, но имаше стил и присъствие, обличаше се добре и се грижеше за себе си.

Питаше се как да прекара деня. Джон бе отишъл рано на летището. Хари Бейн го пращаше на Мустик да търси поредното парче от гигантския пъзел „Кворум“. Преди да тръгне обаче, тя го застави да прави секс с нея и го засне в няколко унизителни пози. Да доминира над него й носеше огромно удоволствие, но днес й бе особено приятно. През последните седмици забелязваше промяна в жалкия си, мекушав и малодушен съпруг. Той ставаше някак по-уверен и това я тревожеше. Сутрин излизаше с истински приповдигнато настроение, все едно с радост отиваше на работа. Дори започна да й споделя как е минал денят му — сякаш я интересуваше! — „Хари Бейн каза така и така“ или „Доволни са от работата ми“.

Каролин нарочно изчакваше, за да му даде урок. От дни той се вълнуваше по повод пътуването си до Мустик и тя искаше да нанесе удара в най-подходящия момент. Когато се върне, щеше да му заяви, че достатъчно дълго е бил неплатен лакей на ФБР. Време бе да започне да изкарва пари. Имението на Били Джоуел в Ийст Хамптън бе обявено за продан след третия му развод, а Каролин харесваше къщата от години.

— Госпожо Каролин? — Сесилия, прислужницата им, стоеше притеснено на прага. — Един господин иска да ви види.

Каролин се обърна и я изгледа свирепо. Гола до кръста, с дебел слой крем на лицето, тя приличаше на готов за битка маорски войн.

— Видът ми изглежда ли ти подходящ за посетители? — просъска тя.

Сесилия се мъчеше да откъсне поглед от гърдите на господарката си. Зърната им бяха тъмни отблъскващи.

— Търси господин Джон. От полицията е. Щял да изчака.

Междувременно на долния етаж Мич оглеждаше обширната всекидневна на семейство Меривейл. Всичко говореше за сериозни пари: тежките копринени завеси, антикварните френски мебели, персийските килими, китайските вази… Щом това им бе останало след фалита на „Кворум“, колко ли бяха имали преди това?

Вече нямаше значение. Въоръжен с показанията на Хана Кофин, с копие от списъка на пътниците и с информацията на Букола за смъртта на Лени, той разполагаше с достатъчно улики срещу Джон Меривейл. Представи си изражението на Дъбрей и извиненията, които щяха да последват. Вероятно ще го повишат. И не на последно място — Грейс щеше да бъде щастлива. Ще й намери адвокат, ще направи постъпки за помилването й…

— Дано ме безпокоите за нещо важно.

В сребриста роба, с пригладени назад тъмни коси и без грим, Каролин Меривейл имаше по-строг вид от обикновено.

— Не се радвам на неканени посетители в осем и половина сутринта.

— Трябва да говоря със съпруга ви. Спешно е.

— Няма го. Това ли е всичко?

— Не. Кажете ми къде е. Както казах — спешно е.

— Нямам представа — прозя се тя демонстративно. — Гретхен, секретарката му, се грижи за графика му. Ще бъде тук в десет. А сега ме извинете.

— Още една крачка и ще ви арестувам.

Хвана я за китката.

— Ще ме арестувате? За какво? Пуснете ме!

— Не и преди да ми кажете къде е съпругът ви.

Каролин опита да се освободи, но Мич я стисна по-здраво. Брадичката й се вирна, а зениците се разшириха. „Това я възбужда — помисли си той. — Обича надмощието.“ Макар да го отблъскваше физически, се насили да я притегли по-близо и прошепна:

— Не ме карай да те наранявам. За последен път те питам: къде е Джон?

Каролин не откъсваше очи от него. Мъжествеността му й въздействаше. Можеше да уважава такъв мъж; на такъв мъж би се подчинила.

— На летището в Нюарк — вече дишаше учестено. — Заминава за Мустик.

 

 

Мич подкара натам като луд. Стигна пред входа на „Заминаващи“ и изскочи от колата, без дори да изключи двигателя. Един служител се развика:

— Ей! Не може да оставиш колата тук!

Мич не му обърна внимание, а хукна към гишето на „Делта“.

— Полет 64 до Санта Лучия — задъхано изрече той.

— Съжалявам. Качването приключи.

— Пуснете ме. — Мич размаха полицейската значка.

— Ще повикам началника си.

По-възрастна жена излезе от офис отзад.

— С какво мога да помогна?

— На полет 64 има пътник на име Джон Меривейл. Трябва да го свалите от самолета.

— Съжалявам, сър. Самолетът излетя преди две минути.

Мич простена и покри лице с ръце.

— Да погледнем все пак. Как беше името?

— Джон Меривейл.

Жената написа нещо на компютъра.

— Можем да предупредим екипажа и наземния контрол да го задържат при…

Не довърши изречението.

— Какво? — попита Мич.

— Сигурен ли сте, че е на този полет. В списъка на пътниците няма Джон Меривейл.

Обърна монитора към него.

Обзе го лошо предчувствие.

 

 

— Как така е мъртъв?!

Директорът на ФБР се ядоса.

— Казах, че е мъртъв. Какво неясно има, Хари? Мъртъв значи мъртъв!

Хари Бейн отдалечи слушалката от ухото си. В едно затишие успя да вметне:

— Но, сър, Гавин Уилямс е в отпуска от цял месец.

— Може, но не това е съобщил на дежурните в Дилвин. Казал е, че лично ти си го упълномощил да отведе Грейс Брукстейн във Феърфакс. Изпратиха ми документите по факса, Хари. Подписът ти е върху тях.

— Това е лудост! Не съм го упълномощавал! Уилямс беше вманиачен на тема Грейс Брукстейн. Затова го освободих от екипа.

— Боже! — изкрещя директорът. — Представяш ли си каква каша се е забъркала?

Хари Бейн си представяше. В Дилвин бяха предали Грейс Брукстейн в ръцете на Гавин Уилямс вчера. Тръгнали оттам в пет следобед. Днес, в пет сутринта, изгорялата кола на Уилямс и останките му бяха открити в затънтен край на Вирджиния. Самата Грейс Брукстейн беше изчезнала.

— Как върви издирването? Моите хора могат ли да помогнат?

— Пуснали сме в действие всичко: хеликоптери, кучета.

— Нали медиите още не са разбрали?

— Никой не знае. И така ще остане. И без това никой не знаеше, че е в Дилвин.

„С изключение на Гавин Уилямс“ — помисли си Хари Бейн. Колко време щеше да мине, преди някой настойчив репортер да разбере истината?

Затвори телефона и започна да търси аспирин из чекмеджето. Вратата на кабинета му се отвори със замах и вътре влетя рус мъж. Хари посегна към пистолета.

— Спокойно — вдигна ръце Мич. — Работим заедно, забрави ли?

Хари не бе останал с такова впечатление. Откакто Грейс Брукстейн бе избягала от затвора, служителите на нюйоркското полицейско управление само пречеха на неговите хора. Дори след като я заловиха, Мич Конърс направи всичко по силите си да ги държи настрана от нея.

— Какво искаш, Конърс?

Мич пристъпи направо към същината.

— Тази сутрин Джон Меривейл не е взел полета за Санта Лучия.

— От къде знаеш?

— Ходих на летището и лично проверих списъка с пътниците. Не ми е за пръв път напоследък.

— Значи е изпуснал полета — сви рамене Хари.

— Не, не разбираш. Не е имал намерение да се качва на самолета. Не е имал намерение да ходи в Мустик.

— Защо мислиш така?

— Защото според мен Меривейл е офейкал от страната, за да не бъде съден за убийство.

— Убийство ли? — Разговорът започваше да става сюрреалистичен. — Чие убийство?

— На Ленард Брукстейн.

Хари Бейн се разсмя, но след миг спря. Конърс изреждаше със сериозно изражение:

— Смятам, че Джон Меривейл е откраднал милиардите от „Кворум“. През цялото време е знаел къде са. Сега е на път да ги прибере.

Хари бе чувал приказки как детективът чудо от нюйоркското управление се е вманиачил по случая. Деветдесет процента беше сигурен, че насреща си има луд човек.

Обаче оставаха десет процента вероятност да е попаднал на истинска следа.

Посочи стола пред бюрото си и каза:

— Сядай. Разполагаш с петнайсет минути, за да ме убедиш.

 

 

Мич говореше, без да спре. Започна с информацията, събрана от Дейви Букола. Разказа на Хари Бейн всичко научено за събитията през деня, когато бе изчезнала яхтата на Лени Брукстейн. Описа следите от насилие по трупа; разкри връзката на Лени със снаха му; наблегна на обтегнатите отношения между него и така наречените му приятели, всеки със свой мотив да го види мъртъв. Спомена дълговете на Андрю Престън, безкрайната му любов към невярната му съпруга, връзката на Джак Уорнър със скъпата проститутка и шантажите на Кони Грей. Накрая стигна до Джон Меривейл: сподели подозренията на Грейс, че е изфабрикувал фактите срещу нея, какви лъжи е казал на полицията, как си е създал фалшиво алиби. Не пропусна и връзката му с Мария Престън, за която твърдеше, че познава бегло.

Минаха петнайсет минути, после — двайсет, трийсет. Хари Бейн слушаше, без да отрони дума. Най-после Мич приключи и той зададе само един въпрос:

— Колко от всичко това знае Грейс Брукстейн?

— Всичко без новата информация за Меривейл — отвърна Мич.

Разказа на Хари Бейн как Грейс бе надхитрила него и хората му на Таймс Скуеър, как се е справила с Букола, разбирайки за предателството му, за изнасилването й, за аборта и решимостта й да изчисти името на съпруга си.

— За Грейс Брукстейн ще ти кажа, че е умна, смела и дяволски изобретателна.

— Май й се възхищаваш.

— Да.

— Харесваш ли я?

— Да, харесвам я. — Мич се усмихна. Харесваше я прекалено много. — Истинската Грейс, а не чудовището, което обрисуват по телевизията. Но в този момент съм доволен, че е заключена някъде. Така е в безопасност.

Хари Бейн се смути. Появявайки се при съперниците и слагайки картите на масата, Мич Конърс рискуваше много. От друга страна, беше нарушил всички правила, за да се добере до тази информация. Можеше ли да му има доверие точно сега?

Бейн взе решение.

— Трябва да ти кажа нещо.

Мич го слушаше със зяпнала уста. Възможно ли беше? Грейс е избягала? Убила е човек? Първата му мисъл беше за безопасността й. Ако я видят от хеликоптерите, първо ще стрелят, а после ще задават въпроси.

— Как се казва мъртвият, фалшифицирал подписа ти?

— Уилямс. Гавин Уилямс.

Нантъкет. Жената на летището. „Май беше Уилям… Имаше вид на военен, с късо подстригана коса… Поиска да види страницата от дванайсети юни… Търсеше Джон Меривейл…“

— Как беше подстриган?

Бейн го погледна смаяно.

— Гавин Уилямс. Каква коса имаше? Дълга, тъмна, светла?

— Беше прошарен и винаги ходеше късо подстриган. Това пък какво общо има?

Мич скочи на крака.

— Знаел е. Знаел е за Джон Меривейл! Той е бил ден-два преди мен в Нантъкет и е задавал въпроси. Знаел е, че Джон се е върнал на острова и е излъгал за алибито си. Заподозрял го е за смъртта на Лени.

Бейн премисли думите му и попита:

— Дали го е казал на Грейс?

— Нямам представа — отвърна Мич. — Но ако й е казал и хеликоптерите ви не я намерят, поне сме наясно накъде е тръгнала.

— Така ли?

— Разбира се. Намерим ли Джон Меривейл, ще намерим и Грейс Брукстейн. Тръгнала е да го убие.