Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (37)

Големият дебют на Дж

— Подредете се, момичета. По реда на размера, моля — изръмжа Андре, асистентът на фотографа.

Бе единадесет часът в неделя. Джени бе пристигнала в студиото преди повече от час. Стана в шест и в продължение на три часа се приготвя. Изкъпа се, изсуши си косата и се гримира — три пъти. Първият път малко се попрестара, вторият път изглеждаше леко страшничко, а третият път се изми и реши да отиде без грим — и без това това беше работата на стилиста.

Снимките бяха в студиото, където се беше провел кастингът. Този път от червения диван и белия екран нямаше и следа. Подът беше покрит с огромно парче изкуствена трева, а над него бе опъната волейболна мрежа. Когато Джени пристигна, разбра, че няма да снимат само нея. Имаше още пет момичета и те всички приличаха на… модели. Стилистката я накара да се преоблече в спортен потник и шорти „Найк Ликра“ в кралско синьо. Тя разреса косата на Джени и я върза на конска опашка, след което й сложи малко безцветен гланц. Джени се почувства готова по-скоро за час по физическо, отколкото за фотосесия, но след това забеляза, че останалите модели изглеждат по същия начин.

— Наредете се в редица пред мрежата. Побързайте, момичета. Това не е ядрена физика! — нареди Андре.

Тъй като обикновено беше най-ниската във всяка група, Джени застана в края на редицата до едно плоско момиче, няколко сантиметра по-високо от нея. Андре хукна към Джени, хвана я за ръката и я поведе към другата част на редицата до едно високо момиче с гърди почти колкото нейните. След това преподреди останалите момичета.

— Така става — обади се фотографът и започна да крачи наоколо с яките си крака. Поглади козята си брадичка и огледа редицата. — Сега се хванете една за друга през кръста.

Момичетата се подчиниха.

— Не-е-е, така приличате на мажоретки. Отстъпете една от друга и си сложете ръцете на кръста с широко разтворени крака. — Вдигна камерата и погледна във визьора. — Изправете раменете, вдигнете брадичките, това е — изкомандва той и започна да щрака.

Джени даде всичко от себе си, за да си придаде силния, предизвикателен и самоуверен вид, който според нея подхождаше на моделите на „Найк“. Нямаше мускулатура на алпинист или маратонец, но останалите момичета също бяха такива.

— За какво е това всъщност? — прошепна тя на момичето до нея.

— Някакво тийнейджърско списание — отвърна момичето и се обърна към фотографа. — Какви изражения искате от нас?

— Няма значение — фотографът се покачи на един стол и продължи да снима.

Джени излезе от образа на предизвикателен модел на „Найк“. Как така нямаше значение? Тя затвори очи и издаде напред долната си устна все едно се цупеше, за да го тества.

— Браво, малката! — извика фотографът.

Джени отвори очи, напълно озадачена. Тя се озъби и набръчка нос. После се изплези.

— Отлично! — продължи фотографът.

Джени се разсмя. Беше доста по-забавно от опитите да изглежда предизвикателно и красиво. Така поне можеше да демонстрира характера си. И за пръв път, макар и в тесен спортен потник, напълно забрави за гърдите си, докато се снимаше.

А това, само по себе си, бе същинско чудо.