Сесили фон Зигесар
Искам точно теб (2)

Б е звездата на своя малък филм

— Просто опиши как се чувстваш в момента. Понеже писмата за прием от колежите ще пристигнат тази седмица и прочее — Ванеса Ейбрамс присви очи зад камерата и фокусира висящите обици с нефрит и кристали Сваровски на Блеър.

В безметежния априлски следобед паркът бе същинска лудница. Зад тях неколцина абитуриенти от „Сейнт Джудс“ гонеха фризби нагоре по стъпалата над фонтана Бетесда. Ругаеха и се блъскаха, кипящи от натрупаната кандидатстудентска треска. Около фонтана се бяха разположили колежанки от Горен Ийст Сайд, всички с безупречен летен загар и маникюр. Те пушеха и втриваха в краката си най-новия продукт на „Ланком“ за по-бързо почерняване, а крилатата бронзова статуя в средата на фонтана ги наблюдаваше снизходително.

Ванеса натисна копчето за запис.

— Можеш да започнеш, когато си готова.

Блеър Уолдорф облиза намазаните си с гланц устни и подпъхна прерасналите кичури на късата си коса зад ушите. Под обикновената черна тениска поло и сивата униформа на „Констънс Билард“ тя бе облякла новия копринен комплект сутиен и прашка с тюркоазен цвят и черна дантела, с които се бе сдобила от отделението за бельо на „Барнис“. Облегна се на ръба на фонтана и се намести върху сгънатата кърпа, която Ванеса й бе дала, за да седне.

Горещините не бяха особено подходящи за прашки.

— Обещах си, че ако вляза в „Йейл“, с Нейт най-сетне ще го направим — започна Блеър. Тя сведе поглед и започна да върти рубинения пръстен на лявата си ръка. — Все още не сме заедно в истинския смисъл на думата. Но и двамата знаем, че го искаме, и щом писмото дойде… — Тя погледна към камерата, пренебрегвайки изумения поглед на Ванеса. — Не става дума само за секса. Тук е заложено цялото ми бъдеще. „Йейл“ и Нейт. Двете неща, които винаги съм искала.

Блеър наклони глава на една страна. Всъщност искаше доста неща. Все пак, като изключим елегантния чифт сребристи сандали на Кристиан Лоботин, това бяха двете най-значими.

— Добър опит, нещастник! — изкрещя едно от момчетата, докато измъкваше фризбито изпод носа на другото.

Блеър затвори сините си очи и отново ги отвори.

— А ако не вляза… — тя направи драматична пауза, — някой ще трябва да си плати, по дяволите.

Вероятно тази седмица трябваше да й сложат намордник.

Блеър въздъхна и бръкна под ризата си, за да намести презрамките на сутиена.

— Някои от другите ми приятели — Серена и Нейт, например, не са се смахнали чак толкова заради колежа. Но това е, защото на тях не им се налага да живеят с майка, която отдавна е минала възрастта да бъде бременна, и дебел ужасен пастрок. Дори вече нямам собствена стая! — Тя изтри една сълза, стекла се по лицето й, и погледна към камерата с многострадално изражение. — Това е единственият ми шанс да бъда щастлива. И мисля, че съм си го заслужила!

Аплодисменти, моля.