Сесили фон Зигесар
Това, което искам, е всичко (40)

А си намира развлечение

Малко след десет изгубеният доведен брат на Блеър излезе от асансьора и влезе право в салона, а около него се носеше облак от билков цигарен дим. Той беше облечен с една от множеството си черни фланелки ЛЕГАЛИЗИРАЙТЕ ДРОГАТА, но изглеждаше доста блед за човек, прекарал седмица на Сейнт Бартс.

Погледът му веднага се плъзна през тълпата от пиячи, пушачи и танцьори, докато откри това, което търсеше край бара — Блеър и… Нейт, вперили поглед един в друг.

Сърцето му се разтуптя. Блеър не приличаше на момичето от Сейнт Бартс, сега тя сияеше.

Той искаше да иде при нея и да се извини за идиотското си държание във вилата, но накрая реши, че е по-добре да не го прави. Това беше купон и се предполагаше, че хората се забавляват. Просто щеше да почака до утре, освен ако тогава Блеър нямаше махмурлук.

От средата на дансинга Серена забеляза къдрите на Арън и затанцува към него. Розовите й кичури подскачаха, а сребърните й нокти блестяха. Тя се хвърли на врата му и докосна бузата си в неговата.

— Толкова се радвам, че дойде — каза тя толкова искрено, сякаш наистина го мислеше.

— Аз също — ухили се той и си помисли същото нещо.

— Къде е Майлс, не е ли с теб?

Арън поклати глава:

— Още е в Сейнт Бартс. Запозна се с една мацка там.

Серена се ухили:

— О, така ли?

Арън сложи ръце в джобовете на войнишките си панталони и отново се огледа за Блеър.

Серена проследи погледа му. Защо той винаги я гледаше толкова тъжно?

— Страхотно е да ги видим отново заедно, нали? — попита тя задъхано с надеждата, че той ще се съгласи.

Арън се принуди да кимне. Блеър нямаше да е негова, а и изглеждаше щастлива:

— Да, така е.

Серена го прегърна и го поведе към дансинга:

— Хайде, да танцуваме!

Тя ухаеше на сандалово дърво и пачули и боса беше висока колкото Арън. Уау, най-накрая осъзна той, след като Серена вдигна ръце и се завъртя, а розовите й кичури се разхвърчаха след нея — тя наистина е прекрасна.

Все едно имаше някой на тази земя, който не го беше забелязал.

Може би беше малко блед, когато пристигна, но май щеше да прекара много щастлива Нова година.