Агата Кристи
Съдружници срещу престъплението (7)

Глава 7
Импас на попа

Беше дъждовна сряда и в кантората на Международната детективска агенция беше мрачно. Тапънс мързеливо остави „Дейли Лийдър“ да падне от ръката й.

— Знаеш ли какво си мисля, Томи?

— Невъзможно е да се каже — отвърна съпругът й. — Ти мислиш за толкова неща, при това за всички едновременно.

— Струва ми се, че е време да отидем отново на танци.

Томи вдигна бързо „Дейли Лийдър“.

— Обявата ни изглежда добре — отбеляза той, наклонил глава на една страна. — „Брилянтните детективи на Блънт“. Осъзнаваш ли, Тапънс, че ти и само ти си „Брилянтните детективи на Блънт“? Слава на теб, както би казал Хъмпти Дъмпти.

— Говорех за танци.

— Имам едно любопитно наблюдение относно вестниците. Чудя се дали някога си го забелязвала. Вземи тези три „Дейли Лийдър“. Можеш ли да ми кажеш по какво се отличават един от друг?

Тапънс ги взе с известно любопитство.

— Изглежда много просто — рече смразяващо тя. — Единият е днешен, другият е вчерашен, а третият е от онзи ден.

— Наистина блестящо, драги ми Уотсън. Но не това имах предвид. Виж името „Дейли Лийдър“. Сравни трите. Виждаш ли разликата?

— Не — заяви Тапънс. — Нещо повече, не вярвам, че има такава.

Томи въздъхна и събра върховете на пръстите си — любимият му жест на Шерлок Холмс.

— Точно така. И при това четеш вестници колкото мен — всъщност, дори повече. Но аз забелязах, а ти — не. Ако погледнеш днешния „Дейли Лийдър“, ще видиш в средата на долната част на „Д“-то малка бяла точка, а в „Л“ в същата дума има още една. Но във вчерашния вестник в „Дейли“ няма никаква бяла точка. Има две бели точки върху „Л“ в „Лийдър“. Във вестника от онзи ден отново има две точки върху „Д“ в „Дейли“. Всъщност точката, или точките, са с различно разположение всеки ден.

— Защо? — попита Тапънс.

— Това е журналистическа тайна.

— Искаш да кажеш, че не знаеш и не можеш да се досетиш.

— Но мога да кажа, че тази практика е свойствена на всички вестници.

— Наистина си те бива — заяви Тапънс. — Особено в сменянето на темата. Да се върнем на това, за което говорехме преди малко.

— За какво говорехме?

— За Бала на трите изкуства.

Томи изръмжа.

— А, не, Тапънс. Не и Балът на трите изкуства. Вече не съм толкова млад. Уверявам те, че не съм.

— Когато бях добро малко момиченце — започна Тапънс, — ме възпитаваха да вярвам, че мъжете, особено съпрузите, са разпътни създания, които обичат да пият, да танцуват и да се забавляват по цяла нощ. И само изключително красива и умна жена може да ги задържи вкъщи. Още една изгубена илюзия! Всички съпруги, които познавам, жадуват да излязат някъде и да потанцуват, и избухват в сълзи, защото съпрузите им обуват пантофи и си лягат в девет и половина. А ти танцуваш толкова добре, Томи, скъпи.

— Стига си ме четкала, Тапънс.

— Всъщност — продължи Тапънс, — не искам да ходя там само за удоволствие. Заинтригува ме тази обява.

Тя взе отново броя на „Дейли Лийдър“ и я прочете.

— „Трябва да обявя три купи. 12 ръце. Асо пика. Необходимо е да се направи импас на попа“.

— Доста скъп начин за учене на бридж — изкоментира Томи.

— Не се дръж като глупак. Тази работа няма нищо общо с бриджа. Разбираш ли, вчера обядвах с едно момиче в „Асо пика“. Това е една странна малка подземна бърлога в Челси. И тя ми каза, че е доста модерно на тези големи събирания да се мотаеш наоколо цяла вечер за порция бекон с яйца и уелски специалитети — бохемска работа. Цялото заведение е в сепарета. Доста интересно място, бих казала.

— Искаш да кажеш…

— „Три купи“ означава Балът на трите изкуства утре вечер. 12 ръце е в 12 часа, а асото пика е „Асо пика“.

— А какво ще кажеш за това, че е необходимо, за да се направи импас на попа?

— Е, точно това си мислех, че ще открием.

— Не бих се учудил, ако се окажеш права, Тапънс — заяви великодушно Томи. — Но все пак не мога да разбера защо искаш да се месиш в любовните истории на хората.

— Няма да се меся. Просто ти предлагам един интересен експеримент в детективската ни работа. Наистина имаме нужда от практика.

— Вярно е, че не сме затрупани с работа — съгласи се Томи. — И все пак, Тапънс, на теб всъщност ти се иска да отидеш на Бала на трите изкуства и да потанцуваш! Разправяй ги на старата ми шапка.

Тапънс се изсмя безсрамно.

— Бъди спортсмен, Томи. Опитай се да забравиш, че си на тридесет и две и имаш един сив косъм в лявата си вежда.

— Винаги съм бил слабохарактерен с жените — промърмори съпругът й. — Трябва ли да се правя на глупак с някакъв костюм?

— Разбира се. Но можеш да оставиш това на мен. Имам прекрасна идея.

Томи я погледна с известно съмнение. Изпитваше дълбоко недоверие към блестящите идеи на Тапънс.

Когато се върна в апартамента следващата вечер, Тапънс излетя от стаята си, за да го посрещне.

— Пристигна — обяви тя.

— Какво е пристигнало?

— Костюмът. Ела да го видиш.

Томи я последва. На леглото беше разпрострян пълен пожарникарски екип с блестящ шлем.

— Боже господи! — изръмжа Томи. — Да не съм член на бригадата на огнеборците в Уембли?

— Опитай пак — отвърна Тапънс. — Още не си схванал идеята. Използвай малките си сиви клетки, приятелю. Разсъждавайте, Уотсън. Дръж се като бик, който е бил повече от десет минути на арената.

— Чакай малко — прекъсна я Томи. — Започвам да разбирам. В тази работа има тъмен замисъл. Какво ще облечеш ти, Тапънс?

— Един стар твой костюм, американска шапка и рогови очила.

— Грубо — заяви Томи. — Но схващам идеята. Маккарти инкогнито. А аз съм Риордан.

— Това е. Помислих си, че трябва да се поупражняваме и в американски детективски методи, не само в английските. Поне веднъж аз ще бъда звездата, а ти — обикновен асистент.

— Не забравяй — предупреди я Томи, — че винаги някоя невинна забележка на простия Дени насочва Маккарти по вярната следа.

Но Тапънс само се изсмя. Беше в прекрасно настроение.

Вечерта беше много успешна. Тълпите, музиката, невероятните костюми — всички се бяха наговорили да радват младата двойка. Томи забрави ролята си на отегчен съпруг, завлечен там против волята си.

В дванадесет без десет отидоха с колата в небезизвестното „Асо пика“. Както беше казала Тапънс, малка подземна бърлога, долнопробна и безвкусна на вид, но въпреки това претъпкана с двойки в карнавални костюми. Покрай стените бяха подредени затворени сепарета, и Томи и Тапънс се настаниха в едно от тях. Умишлено оставиха вратата леко открехната, така че да виждат какво става отвън.

— Чудя се кои ли са те, нашите хора, искам да кажа — започна Тапънс. — Дали не са онази Коломбина там с червения Мефистофел?

— Май са онзи зъл мандарин и дамата, която се носи като боен кораб, но бих казал, че по-скоро прилича на борец полутежка категория.

— Умничкият ми! — възкликна Тапънс. — Само една глътка алкохол те направи толкова проницателен! А коя ли е тази, тръгнала насам в одеждите на Кралицата на сърцата? Доста хубав костюм, наистина.

Въпросната дама влезе в сепарето, съседно на тяхното, придружена от „господина, облечен във вестник“ от „Алиса в страната на чудесата“. И двамата носеха маски — това като че ли беше обичайно в „Асо пика“.

— Сигурна съм, че сме в истинско свърталище на престъпници — доволно заяви Тапънс. — Наоколо — само скандали. Каква сбирщина само.

Изведнъж от съседното сепаре се чу вик, като че ли в знак на протест, и беше заглушен от силен мъжки смях. Всички се смееха и пееха. Пискливите гласове на момичетата се извисяваха над бученето на придружителите им.

— Какво ще кажеш за онази овчарка? — поинтересува се Томи. — Онази със смешния французин. Те може да са нашата двойка.

— Всеки може да бъде — призна Тапънс. — Няма да се занимавам повече с това. Важното е, че се забавляваме.

— Повече бих се забавлявал в друг костюм — изръмжа Томи. — Нямаш представа как запарва този.

— По-весело, де — подкани го Тапънс. — Изглеждаш прекрасно.

— Това ме радва — отвърна Томи. — Във всеки случай изглеждам по-добре от теб. Ти си най-смешният дребен тип, когото съм виждал.

— По-добре си дръж езика, Дени, момчето ми. А, господинът, облечен във вестници, оставя дамата си сама. Къде отива според теб?

— Сигурно да ускори пристигането на питиетата — предположи Томи. — И аз не бих имал нищо против.

— Доста дълго се бави, за да е така — забеляза Тапънс след четири-пет минути. — Томи, ще ме помислиш ли за ужасна глупачка, ако… — Тя замълча.

Изведнъж подскочи.

— Наричай ме глупачка, ако искаш. Отивам в съседното сепаре.

— Виж сега, Тапънс… не можеш…

— Имам чувството, че нещо не е наред. Знам, че не е. Не се опитвай да ме спреш.

Тя бързо излезе от тяхното сепаре и Томи я последва. Съседната врата беше затворена. Тапънс я отвори и влезе с Томи по петите й.

Момичето, облечено като Кралицата на сърцата, седеше в ъгъла, облегната на стената в странна сгърчена поза. Очите й ги гледаха втренчено през маската, но тя не помръдна. Роклята й беше с големи червено — бели шарки, но от лявата страна десенът като че ли беше объркан. Имаше повече червено, отколкото би трябвало…

С вик Тапънс се хвърли напред. В същия момент Томи видя това, което и тя — дръжката на инкрустирана кама точно под сърцето. Тапънс коленичи до момичето.

— Бързо, Томи, още е жива. Намери управителя и го накарай веднага да повика лекар.

— Добре. Внимавай да не докосваш дръжката на тази кама, Тапънс.

— Ще внимавам. Върви бързо.

Томи изтича навън, като затвори вратата след себе си. Тапънс подхвана девойката с ръка. Момичето направи слаб жест, и Тапънс разбра, че тя иска да се освободи от маската. Тапънс внимателно я развърза. Видя свежо, подобно на цвете лице с големи, блестящи очи, изпълнени с ужас, страдание и някакво замаяно изумление.

— Скъпа — много тихо каза Тапънс. — Можете ли изобщо да говорите? Ще ми кажете ли, ако можете, кой направи това?

Тя видя как погледът й се проясни. Момичето въздъхна с дълбоките пулсирания на спиращо сърце. Все още гледаше втренчено Тапънс. После устните й се разделиха.

— Бинго го направи — прошепна тя напрегнато.

После ръцете й се отпуснаха и тя клюмна на рамото на Тапънс.

Томи влезе, следван от двама мъже. По-едрият авторитетно се приближи и като че ли на челото му беше изписано „лекар“.

Тапънс положи дамата.

— Страхувам се, че е мъртва — каза с треперещ глас тя.

Докторът направи бърз преглед.

— Да. Нищо не може да се направи. Най-добре е да оставим нещата, както са, докато дойде полицията. Как се случи? — попита той.

Тапънс обясни с доста паузи, като пропусна причините, поради които е влязла в сепарето.

— Странна история — каза докторът. — Нищо ли не чухте?

— Чух я да вика, но после мъжът се изсмя. Естествено, не мислех, че…

— Естествено, че не — съгласи се докторът. — Казвате, че мъжът е носел маска. Бихте ли го познали?

— Страхувам се, че не. А ти, Томи?

— Не. Но все пак знаем какъв беше костюмът му.

— Първо трябва да идентифицираме тази нещастна дама — каза докторът. — После… е, надявам се, че полицията бързо ще разнищи нещата. Сигурно няма да е труден случай. А, ето — вече идват.