Маргарет Керъл
Изгрев над Монтана (32)

Глава XXXII

Томас беше още там, когато на сутринта Бренди влезе в стаята на Джейк. Седеше в един ъгъл с каменно лице и изправен гръб и приличаше на изваяние на индиански воин.

— Томас? Ти си бил тук през цялата нощ?

— Да. В случай, че се наложи да му помогна. Трудно е да се изтръгнеш сам от мрака. Невинаги духът иска да се върне.

— Но Джейк има толкова неща, заради които да се върне! — извика Бренди. — Той вече се връща, нали?

— Погледни и ми кажи как ти се струва.

Тя се надвеси над леглото. Тази сутрин лежеше полуобърнат настрани, а простряната извън ръба на леглото ръка показваше, че е бил неспокоен през нощта. Дишането му беше учестено и клепачите му трептяха.

— Томас, той се събужда!

— Не още, но скоро и това ще стане. Рано сутринта го прегледа докторът. Каза ми, че приложеното от него лечение най-сетне е дало резултат.

Усмивката на Томас приличаше повече на гримаса.

Тя се втурна в коридора.

— Къде мога да намеря доктор Биймън? — попита тя дежурната сестра.

— На визитация е, но беше тук рано сутринта. Каза, че е станало чудо и вашият приятел излиза от кома.

— Да — отвърна Бренди, — това със сигурност е едно чудо.

— Виждате ли какво може съвременната медицина? — с неприкрита гордост каза сестрата.

Бренди не бързаше с отговора.

— Не ми се струва, че това, което му помогна, може да се нарече точно съвременна медицина.

Тя се обърна и влезе отново в стаята.

— Е добре, Томас, по всичко изглежда, че тук приписват чудото на методите на официалната медицина. Да ги оставим ли да си мислят така? — попита тя и като не получи отговор, забързано продължи. — Кажи ми, ще се оправи ли напълно? Искам да кажа, може ли чрез твоите магически способности да погледнеш в бъдещето?

— Твърде много искаш да знаеш, приятелко моя. Само ти можеш да видиш бъдещето си. Мога само да ти кажа, че Джейк се връща при теб. Ако виждаш бъдещето си свързано с него, може би ще успееш да получиш откровение.

„Странен отговор“ — помисли си тя. Още не можеше да възприеме какво се бе случило. Не знаеше на какво да вярва — на лечителя или на твърденията на лекарите. Ще трябва да разкаже на Джейк, когато се събуди. Може би той знае отговора.

Със свито сърце трябваше да остави Джейк под наблюдението на Томас, защото днес, по ирония на съдба, бе денят на изборите. Как бе очаквала някога този момент, какви планове бе крояла за превратната точка на живота си, когато щеше да се отвори пътят към връщането й на Изток! А сега единствено обещанието да сподели триумфа на Хауи и Айла можеше да я накара да се откъсне само за малко от любимия.

Това наистина беше триумф — Том Бейнбридж призна поражението си и с вълнуваща реч обяви, че се радва на избирането на Хауи, въпреки че принадлежаха към различни партии. Балната зала на хотела бе претъпкана от въодушевени поддръжници и от онези, които се надяваха да бъдат забелязани в обкръжението на новия конгресмен. С изобилна руменина по хлътналите й бузи, Бренди се движеше из множеството и приемаше поздравления от всички страни. Като че случайно изтласкана от тълпата, пред нея застана една от жените, които беше срещнала при първото си появяване пред обществото в Билингс. Спомняше си я, защото нейни бяха думите, че е пришълка, която никога не ще може да се приобщи към живота в Монтана.

— О, скъпа, толкова се гордеем с вас! Нашата Бренди Станууд, нашето храбро момиче — та то е организирало великолепна кампания, за да помогне на милия Хауи да заеме заслуженото си място в Конгреса! — Жената едва не се задавяше от фалшивите си излияния. — Нали след всичко това няма да ни изоставите?

„Няма да ви доставя това удоволствие! — помисли си Бренди. — Лесно не ще се отървете от мен.“ Успя да изобрази най-захарната си усмивка и любезно благодари на жената. Защо да не си го позволи? В края на краищата, тя беше победила.

Докато гледаше как Хауи и Айла махаха с ръце към поздравяващите ги поддръжници, изпита прилив на задоволство. Този път беше свършила добра работа. Мъжът, за когото се бе борила, щеше да бъде гордостта на Монтана.

Трогна я сърдечната прегръдка на Арт Уилсън, който дойде специално да я поздрави.

— Кораво момиче си ти, Бренди. Гордея се с теб. Не ти беше лесно да си имаш работа с банда упорити и тесногръди драки като нас. Някои дъртаци научиха доста неща от тебе.

— Прекалено си мил с мен, Арт. Знам, че допуснах много грешки, които щяха да бъдат още повече, ако не беше ти. Въобще си нямах представа от политика, а още по-малко от Монтана.

— Точно затова се сработихме — ревна засмяно той. — Следващия път ще имаме много по-гладък старт.

— Следващият път? — Тя комично присви очи и го погледна строго. — Искам да знаеш едно нещо, Арт Уилсън. Следващия път аз ще командвам парада и не искам никакви възражения!

— Виж я ти, как се заперчи като пиле — върна й топката той. — По нашите места думата имат стари мошеници като мене. Не бързай да ме отписваш.

Двамата избухнаха в смях. Безконечните битки между тях ги бяха сближили и вече се разбираха от половин дума. На пръв поглед несъпоставими, те бяха способни да спорят за всякакви дребни неща, но когато картите бяха свалени, действаха като един и горко на оня, който им се изпречеше на пътя.

Бренди нямаше търпение да се върне в болницата, но Хауи и Айла я дръпнаха настрани.

— Голяма работа свърши, Бренди — каза Хауи, — и каквото и да казваш, нямаше да успеем без помощта ти. Знам, че смяташ да останеш тук и те разбирам, макар че много ще ми липсващ във Вашингтон. Обещай ми само едно — че ще продължаваш да се занимаваш с политика и след като се установите с Джейк. Знаеш ли, този бизнес силно се нуждае от хора като тебе — способни и етични, за да възстановят общественото доверие в професията.

Тя остана безмълвна. Дочакала бе затварянето на кръга. Тя, Бренди, същата Елен Станууд, която се бе опозорила на Уол стрийт, сега бе сочена за пример на честност и етичност. Съдбата наистина е пълна с превратности. Да, тя наистина се бе придържала към правилата на етиката и честността, но само в работата. Ако нещо не й достигаше, то това беше честността към самата себе си.

— Бренди иска да отиде в болницата при Джейк намеси се Айла.

Тя грабна ръката на Бренди и заговорнически й зашепна:

— Не знаем какво се е случило, разбира се, но много се радваме да научим, че Джейк започва да излиза от комата.

Бренди не можа да сдържи усмивката си.

— Да, малко е странно, прилича на чудо. Както и да се е случило, аз съм дълбоко задължена на един човек…

По-късно тя застана до леглото на Джейк в последното от дългите си бдения. Лицето му вече не беше така бледо и той неспокойно се раздвижваше в съня си. Какво щеше да си помисли, когато се събудеше? Дали е знаел, че е била до него? Обхвана я тревога като си представи, че той може и да не иска да я види.

— Джейк — повика го тихо, — моля те, събуди се! Искам да ти говоря. Трябва да ти обясня…

— Бренди? — стресна я слабият му глас. — Бренди, ти се върна…

— Джейк?! — Тя се наведе над него. Очите му още бяха плътно затворени, но устните му се движеха.

— Искам вода — каза той. — Устата ми е пресъхнала.

По лицето й течаха сълзи, докато поднасяше чашата, за да излее внимателно живителната влага. Щом преглътна, очите му бавно се отвориха и той отблъсна чашата.

— Изглеждаш добре — каза той. — Чаках те цял ден. Опитах се да кажа нещо тази сутрин, но не можах да го изрека. — Той протегна ръце и хвана лицето й в шепи. — Нека само да те погледам. Толкова те обичам.

— Обичам те, Джейк! Непрекъснато ти повтарях това цели седмици, но ти не отговаряше.

— Мисля, че те чувах — прошепна той. — Спомням си, че чувах гласове… като че нещо странно се случи. Когато се събудих, в началото не знаех къде съм. И още не мога да си спомня как съм попаднал тук.

Едва на следващия ден му разказаха за падането, което едва не му бе струвало живота, и за бясната езда на Бренди, която го бе спасила. Тя се посъветва с вуйчо си дали да му разкажат за инцидента с Джо, но се отказаха. Споменаха само, че Джо е изчезнал, а и наистина бе така — никой не го бе виждал оттогава. Старият пикап беше намерен изоставен край пътя за Билингс, но от него нямаше и следа.

Бренди искаше да започне новия си живот с Джейк начисто. Когато останаха сами вечерта, тя се опита да му обясни своите грешки, заблудите си и недоразуменията между тях. Не беше необходимо — Джейк твърдеше, че знае всичко, че вече го беше чувал. През дългите си бдения Бренди бе изливала най-съкровените си мисли, бе се разкайвала, бе го уверявала в любовта си. „Благодаря на Бога, че му говорех непрекъснато — помисли си. — Време е да загърбим миналото. Сега трябва да започнем да гледаме пред себе си.“

Помоли го да замълчи, когато той се укоряваше, че не беше й открил кой е много по-рано.

— Сега това няма значение. И двамата бяхме твърдоглави и упорити като мулета.

— Но ти разбираш защо постъпих така, нали? Исках да бъда сигурен, че ме харесваш заради това, което съм. Ти нямаше търпение да се върнеш в Ню Йорк и се боях, че единствено Джей Милс би могъл да те задържи, а не каубоят от Монтана, какъвто съм всъщност.

— Как си могъл да се заблудиш така? Джей Милс е блестящ писател, славата му е твърде голяма, за да можех да се надявам на нещо.

— Бренди, не ме дразни. Исках да бъда сигурен. Стигат ни толкова недоразумения…

— Не се тревожи. Всичко вече е зад нас. Доколкото няма други тайни — добави шеговито тя.

— Никакви тайни вече. Сините му очи искряха. — Не знам защо, но имам чувството, че никога вече не ще успея да скрия нещо от теб.