Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Montana Sunrise, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
karisima (2015)

Издание:

Маргарет Керъл. Изгрев над Монтана

Американска. Първо издание

ИК „Слово“, Велико Търново, 1995

Редактор: Детелин Гинчев

ISBN: 954-439-318-8

История

  1. — Добавяне

Глава XI

Бренди лежеше в леглото си и гледаше небето през панорамния прозорец. Беше рано сутринта на Коледа. Не си спомняше последния път, когато бе виждала изгрева на слънцето. Не обръщаше внимание на такива неща, когато бе в Ню Йорк, въпреки че се бе случвало да работи до ранни зори. Но кой се сеща да вдигне поглед към небето след някоя изтощителна нощ?

Затова сега не можеше да се нагледа на прекрасното природно явление. Никой не й бе споменавал за тази тънка ивица зелена светлина — първата цветна окраска, пробила мрака на нощното небе. След зеленото идваше яркото жълто на нахлуващата светлина, пред която тъмнината се оттегляше в панически бяг. След това иззад все още тъмния хоризонт се появяваха оранжеви и червени лъчи. След тях изплуваше слънцето — огнено, гневно в началото, но когато постепенно избледнееше червенината му, синьото властно изпълваше всичко наоколо. Най-сетне небето придобиваше своето невероятно дълбоко монтанско синьо.

Сетивата й бяха придобили съвсем нова чувствителност към природата, нещата около нея и малката групичка хора, към която с радост се присъедини в трескавата подготовка за Коледа. Дори Хети, недопускаща друг да владее в нейното царство, бе опитала да изпълни някои нейни рецепти и с готовност се съгласи да приготви за празника няколко „префърцунени“ лакомства.

Като си припомни революционните промени в храненето, които Хети под нейно влияние се канеше да въведе поне на закуска и бунтът, който те щяха да предизвикат, Бренди се засмя и се почувства достатъчно разсънена, за да се раздели без съжаление с топлото си убежище под завивките и да се измъкне от леглото.

Коледа. Чувствата й бяха смесени — винаги по празниците чувстваше липсата на родителите си. Липсваше й и Ню Йорк, но същевременно изпитваше радост, че се намира тук.

Тази вечер щеше да има голямо празненство. Щяха да дойдат хора от съседните ферми, поканени бяха Хауи и жена му Айла. Бренди леко се смръщи при тази мисъл. Харесваше Хауи, който не преиграваше с толкова популярния тук образ на „доброто старо момче“. Доставяше й удоволствие да разговаря с него и да се състезава по остроумие, когато си разменяха шеговити закачки. Виж, Айла беше съвсем друго нещо. Още от първата им среща в Билингс стана ясно, че Айла не може да понася жените от типа на Бренди. Е добре, може би Айла ще бъде достатъчно заета да си бъбри с фермерските съпруги, за да я остави на мира.

Защото Бренди имаше намерение да се забавлява.

В кухнята Хети месеше гевречета и раздаваше наоколо команди. Усмихна се на Бренди с неочаквана топлота.

— Браво, че си станала толкова рано! Вземи си чаша кафе и само изчакай малко — след минута първа ще опиташ от топлите гевречета.

Бренди с удоволствие вдишваше празничните аромати, изпълнили цялата къща. Вече не се чувстваше гузна, че не помага в готвенето — знаеше къде й е мястото и къде да застане, така че да не пречи.

За тази Коледа не се впусна в големи покупки. Избра от нещата, които си бе донесла от Ню Йорк, няколко подходящи за жените подаръци. За Сузи приготви своята ярко розова барета и подходящ към нея шал. Малкото момиченце от седмици се бе вглеждало с възхищение в тях. За Патси, Боби и съпрузите им беше изпекла сама сладкиши по най-добрите рецепти на нюйоркските деликатесни магазини и знаеше, че те ще ги харесат. Не бе пропуснала и Джо, въпреки че го намираше отблъскващ. Не искаше да го пренебрегва само защото изпитваше недоверие и страх от него. Може би преценката й бе прибързана.

Хети бе по-специална. Бренди бе уверена, че между тях се бе установило примирие. Отнасяше се с респект към по-възрастната жена и разбираше, че първоначалното и резервирано поведение на Хети не е било враждебно, а само предпазливо и изучаващо. За нея бе приготвила две колиета — едното сребърно, другото от червени мъниста, — заедно с чифт обеци. Беше преценила, че въпреки привидно грубата си външност Хети не би имала нищо против да прояви малко суетност и това можеше да се отгатне по грижите, които полагаше за косата си — поддържаше черния й цвят и редовно си правеше прическа.

Вуйчо Джон щеше да получи старата колекция снимки на майка й. Въпреки че братът и сестрата бяха живели разделени дълги години, Джон винаги бе следял с жив интерес живота на семейството на Бренди и по начина, по който често я разпитваше за майка й, тя усещаше колко привързани един към друг са били двамата.

Най-трудно й бе да избере нещо за Джейк. Може би и за него би било достатъчно да получи от сладкишите, но и се искаше да му подари и нещо друго. Въпреки многото неизказани неща между тях се бе установило нежно приятелство, малко неуверено все още, но ставащо определено по-близко и трайно. Може би именно защото се отнасяха с уважение към правото на другия да пази мълчание за подробностите от миналото си, те се чувстваха така добре заедно. Подаръкът за Джейк трябваше да бъде нещо специално, но не прекалено лично.

Той продължаваше да я смайва с познанията си за света, е дълбочината на мисълта, която често прозираше под привидната му елементарност. Несъмнено бе много начетен и тя бе установила, че силният му западен акцент изчезва, когато се увличаше в разговора. Беше забелязала това на няколко пъти, преди да се реши да го попита какво означава този феномен. Той се бе ухилил широко и бе отказал да отговаря на такива въпроси, а единственото му обяснение бе, че „нема нищо чудно, кога требва да дума пред такъв добър слушател“.

С удоволствие и често й разказваше за детството си в Тексас. Сега тя знаеше всичко за първия му кон, за това, че преди няколко години родителите му бяха починали, че поддържа връзка с останалите си роднини. Но Джейк никога не споменаваше за живота си след седемнадесетгодишна възраст. За последните петнадесет години не можеше да се разбере нищо, освен „о, нищо особено, просто се размотавах тук-там и правех най-различни неща“. Но какви бяха тези неща, така и не уточни. Бренди вече бе убедена, че и той има нещо в миналото си, от което се стреми да избяга.

Бе се опитала да разбере нещо повече за него от другите. Хети и Боби се показаха много сдържани. Бренди си помисли, че вероятно и те не знаеха нищо и цялата мистика около Джейк ги дразнеше. И двете можеха да изброят фамилните клонове поне на три поколения местни жители, а за Джейк не бяха никак словоохотливи.

Вуйчо Джон се задоволи да каже, че „няма кой знае колко ценни неща в миналото на този мъж“ и че „той е най-добрият управител в целия щат. Без него щяхме да бъдем загубени“.

Веднъж случайно се бе изпуснала да зададе въпрос за него на Патси. Горчиво съжали, че го бе направила, защото се вбеси от получения отговор:

— Да ти кажа правото, не знам откъде е дошъл, защо е тук и поради каква причина. Той винаги се държи така, като че е нещо повече от другите. Само че ние поне не изчезваме по цяла седмица на всеки три — четири месеца и не посещаваме бардаци, за да се заливаме в безпаметни гуляи.

Тя хвърли изпитателен поглед към Бренди:

— Съжалявам онова момиче, дето ще се претрепа да тича по него, за да го пипне. Моичкият поне си знае мярката на пиенето.

През последвалите няколко седмици Бренди още повече се ядосваше на себе си, че любопитства за Джейк и че следи дали пие повече от другите, когато всички се събираха около масата. Но не, той не се отличаваше от другите мъже, пиеше бирата си мълчаливо и ставаше все по-замислен, докато другите мъже ставаха все по-шумни и сприхави.

Най-накрая реши да престане да се тревожи за миналото му, което не беше нейна работа в края на краищата, и да се наслаждава на настоящето, в което двамата все повече се сближаваха.

За Коледа се беше спряла на два подаръка за Джейк. Заедно с другите той щеше да получи от сладкишите, а когато се удадеше случай да останат насаме, щеше да му подари любимото си томче поезия на Джон Дън. Преди седмица Джейк бе влязъл в кабинета на Джон и я бе видял зачетена в книгата.

— Отдавна не съм препрочитал Дън. Би ми се искало някой ден да седна и да го прочета отново.

Тя понечи да го попита кога един каубой намира време за четене на поезия, но тогава влезе вуйчо й и моментът бе пропуснат.

Бренди прекара остатъка от предобеда в шетане из къщата. В един часа си взе гореща вана, изми дългата си гъста коса и я сплете в сложна плитка, сложи си най-финото френско бельо и с наслада усети нежния допир на коприната до тялото си — беше забравила колко чувствен може да бъде той.

В три часа вече бе готова. В елегантната маслинено — зелена копринена рокля с преметнат на раменете кремав шал, извезан с оранжевочервени пайети, изглеждаше цъфтяща от здраве и свежест. Допълнителните килограми, които бе натрупала от гозбите на Хети, се бяха превърнали в мускули благодарение на язденето. Отражението в огледалото й показа неподозирана преди женственост и когато влезе в кабинета на вуйчо си, възприе възхитеното тихо подсвиркване зад себе си като нещо естествено. Обърна се и срещна вперения в нея поглед на Джейк. Толкова сила имаше в тези очи, така настойчиво обхождаха цялата й фигура, че кожата й настръхна.

— Изглеждате умопомрачително красива, госпожице Станууд. Карате човек да започне да цени Изтока — с насмешлива официалност я подкачи той.

Тя му хвърли преценяващ поглед. Гладко избръснат и ухаещ на сандалов сапун, той бе облякъл сив костюм над бялата риза, на чийто фон се открояваше раирана в няколко нюанса на сивото вратовръзка. Контрастът с обветреното му лице подчертаваше много повече мъжествената му грубоватост, отколкото обичайната фланелена риза и джинсите. Винаги го бе смятала за привлекателен и много мъжествен мъж, но до този момент не си бе давала сметка колко поразително красив бе той в действителност.

— Благодарско. И вие бая хващате окото, господин Милбърн — изрече тя, имитирайки ужасния местен диалект.

Той посрещна шегата с усмивка и синьото в очите му стана още по-наситено.

Бренди го гледаше като омагьосана. По някакъв неуловим начин този мъж се различаваше от нейния компаньон по езда. Възможно бе това да се дължи на костюма, ушит в елегантна кройка, на скъпите италиански обувки… До този ден бе готова да се закълне, че той носи ботуши за езда дори под душа и в леглото.

„Може би точно това прави той при своите изчезвания, за които разказваше Патси — помисли си тя. — Не се напива до затъпяване, а си купува такива неща.“

— А, ето къде сте били двамата. Божичко, Бренди, какво си направила със себе си тази вечер? Изглеждаш страхотно в този тоалет! Ще ги удариш всички в земята.

Вуйчо й се бе издокарал е най-доброто, което можеше да се намери на местния пазар, и с новите си неделни ботуши. Прошарената му коса старателно бе пригладена назад. Бренди никога не го бе виждала да излъчва толкова неподправена радост. Усмихна му се топло и го прегърна.

— Честита Коледа, вуйчо Джон.

— Е, Джейк, няма що, и ти изглеждаш великолепно тази вечер. Радвам се, че реши да останеш с нас. Честита Коледа!

Двамата си стиснаха ръцете. Между тях имаше доста години разлика във възрастта, но бяха един тип мъже. Мъже от Запада — открити и честни, притежаващи неподправено чувство за достойнство. Не бяха склонни да играят сложни игри и мереха нещата от живота по свой собствен начин съобразно своите стандарти.

Когато се позвъни на входната врата, Джон Брандън предложи ръката си на Бренди и тримата се отправиха да посрещнат първите гости.

 

 

Празненството протичаше много добре. Храната беше превъзходна, а гостите непринудено бъбреха помежду си. Разчистиха голямата маса и мъжете се събраха, около нея, за да умуват къде да я преместят, явно предстояха танците. От групичката бяха излъчени неколцина музиканти — един китарист, един цигулар, някой каза, че свири добре на хармоника, а друг обяви, че ще пее. Впрочем, хората ги знаеха като квартета „Мидената черупка“. Четиримата фермери бяха сформирали групичката си преди години, така че Бренди присъстваше на традиционната им коледна изява. Беше й забавно да слуша стоновете и ругатните на мъжете, които, докато мъкнеха масата, се кълняха, че от година на година става все по-тежка.

Хауи изникна зад нея и положи ръка върху рамото й.

— Млада госпожице, бих желала да разменя няколко думи с вас.

Тя се обърна усмихната и го последва в кабинета. Не се изненада, че завари вуйчо си там, настанил се вече на кожения диван с крака върху масичката за кафе и чаша уиски в ръка.

— Желаеш ли едно питие, скъпа? — попита Джон Брандън, стана и се отправи към витрината с напитките.

Тя местеше поглед от единия към другия и се питаше какво ли са намислили.

— Като ви гледам така, струва ми се, че ще имам нужда от някоя и друга глътка.

— Мъдро решение, момичето ми. Джон, мисля, че тя ще бъде най-подходящия ни избор. — Хауи широко й се усмихваше.

— Хей, вие двамата, защо не разкриете картите?

Мъжете си размениха многозначителни погледи. Вуйчо й й подаде чашата и й направи знак да седне до него на дивана.

— Бренди, ти си умна жена. Постигнала си голям успех в света на бизнеса и си се движила в среда на могъщи хора. Имам предложение за тебе, едно истинско предизвикателство, но мисля, че ти можеш да го поемеш. Всъщност, това е нещо, в което ще можеш да се изявиш.

Хауи впери настойчив поглед в очите й.

— От десет години съм в законодателното тяло на щата — продължи той — но време да се придвижа нагоре. Имам намерение да се кандидатирам за Конгреса сега, след като мястото е свободно. Искам ти да ръководиш моята кампания.

Бренди затаи дъх. Не искаше да каже нещо прибързано. Това би могло да бъде нейният голям шанс. Ако успееше да се справи добре, това можеше да послужи като стабилна основа за връщането й в Ню Йорк. Хауърд Морисън й предлагаше път към възкресението.

Бавно издиша, отпи глътка от уискито, обмисляйки възможностите и опасностите, които криеше предложението. Имаше свръхестествен нюх към бизнеса — сега й се предоставяше възможност отново да го докаже. Да се води предизборна кампания сигурно не бе по-различно от всеки друг бизнес, само че се изискваше много по-голяма бързина в решенията и действията, тъй като времето бе ограничено.

Знаеше, че притежава безценни качества за всяко бизнес начинание. Но знаеше също, че е възможно името й да представлява най-голямата заплаха за Хауи. В резултат на грешката, която бе допуснала, тя бе опетнила репутацията си. Представяше си какъв вой би вдигнала пресата, ако се разрови в миналото й. След онзи публичен скандал в Ню Йорк медиите нямаше да се поколебаят да я окалят сега и тук, в Монтана.

— Сър, вие навярно знаете онова, което се случи с мен. При цялото ми уважение към вас — сигурен ли сте, че добре сте обмислил всичко? Моята репутация едва ли би могла да се сравни с тази на Снежанка и мога да бъда огромна пречка за вас.

— Бренди, това е политика. Под дърво и камък да търсиш, в нея не могат да се намерят Снежанки. Млада си, а младите хора имат право да допускат някои грешки. Възможно е да си направила много голяма грешка, но не чак толкова, че да погребеш себе си, нито пък мен. Имам нужда от човек, който разбира от бизнес. Имам нужда от някой, който притежава голяма енергия, който мисли бързо и намира правилни решения. Мисля, че качествата ти далеч превъзхождат възможните пречки, които могат да възникнат от твоето минало.

Джон Брандън леко се прокашля, за да привлече вниманието.

— Бренди, мисля, че ще направиш добре да помислиш върху предложението. Убеден съм, че участието ти ще бъде от полза и за двама ви.

Бренди се усмихна. Изградената в безбройни преговори броня скри вълнението и объркването, което чувстваше.

— Хауи, аз сериозно ще обмисля всичко, но трябва да знаете, че нищо не разбирам от предизборни кампании. Дори не знам при кого да отида, за да се посъветвам.

— Това не трябва да те притеснява — отбеляза той. — Има подготвителни семинари за ръководители на кампании. Можем да те изпратим във Вашингтон за един кратък курс и ще се върнеш тук, готова да задвижиш нещата. Знам, че ти можеш да се справиш.

— Благодаря ви. — Тя поклати глава. — Ще помисля върху това. Не мога да взема решение за една нощ. Нали няма да ви забавя, ако ви дам отговор до края на седмицата?

Хауи широко се усмихна. Знаеше, че е събудил интереса й.

— Напълно ме устройва.

Бренди хвърли поглед към вуйчо си, който изглеждаше твърде доволен от себе си, и потръпна от радостно предчувствие. Съдбата й даваше знак, че е дошло време да се завърне в истинския свят, и това вероятно бе най-добрата възможност да го направи. Вярно, че никога не бе мислила за кариера в политиката, а и не бе още готова да се постави в центъра на вниманието на пресата, но трябваше добре да обмисли големия шанс.

Извини се и се върна при гостите. Танците бяха започнали. Джейк танцуваше с една фермерска съпруга, а другите ги бяха обградили, за да ги гледат. Двамата танцьори правеха сложни стъпки, с които се славят народните танци на Запада. Никога не бе виждала Джейк в такава светлина, но той винаги бе пълен с изненади. Погледа го известно време и се усети как си задава въпроса дали ще я покани за следващия танц.

Музиката свърши и хората възхитено заръкопляскаха. Джейк се поклони на партньорката си, пошегува се, че му е изкарала водата и е страхотно жаден, и се измъкна от дансинга.

— Ето къде си — каза й, когато се озова до нея. — Едва успях да се добера до теб. — Той хвърли поглед към вратата на кабинета. — Какви ги забъркват там онези двамата?

Поведе я към бара. Тя му разказа за предложението на Хауи.

— Изглежда ми добра възможност — кимна одобрително Джейк. — Смяташ ли да приемеш?

— Още обмислям. Твърде съблазнително е това предложение, за да се отхвърли с лека ръка.

— Тогава какво те спира?

Тя остро го погледна.

— Да не искаш да кажеш, че не знаеш нищо за мен?

— А какво трябва да знам?

— Ти си довереник на вуйчо ми, ти си дясната му ръка. Все трябва да ти е казал нещичко.

— Знаеш ли — каза той, — твоят вуйчо знае добре да пази тайните си, когато иска.

— Предполагам, че си прав, но сигурно познаваш миналото ми. Не мислиш ли, че то е достатъчно, за да провали всяка кампания?

— Би могло. Но притежаваш много други качества, които биха могли да заличат миналото. Не можеш да оставиш само една грешка да спре движението ти напред в този живот.

Тя го погледна с невярващи очи. Не виждаше вече в него типичния каубой от Марлборо. Мъжът пред нея беше истинска находка. Той бе верен приятел, а отгоре на всичко беше невероятно привлекателен.

— Хайде да танцуваме — усмихна му се.

Вечерта набираше скорост. Двамата не танцуваха изключително един с друг, но прекарваха на дансинга колкото е възможно повече време. Бренди се забавляваше от сърце. Не усети кога се изниза времето и хората един по един си тръгваха с шеговитата заплаха, че щом като тук се правят такива весели партита, всяка година ще идват на гости по Коледа. Накрая и оркестърът си прибра инструментите. Бренди застана на входа с вуйчо си и Джейк, стискаше ръце наляво и надясно и пожелаваше на всички весели празници. Нощта беше студена и тя започна да трепери, но нехаеше за това.

След като и последните гости потеглиха, Джон Брандън каза:

— Е, деца, хайде да вземем по една последна чашка.

Тримата се втурнаха към кабинета, за да се стоплят.

Хвърлиха още една цепеница в камината и седнаха с чаши в ръка пред огъня. Говореха за хората, които им бяха направили впечатление. Двамата мъже й разказаха някои забавни истории от предишни коледни празненства. Шегуваха се и се заливаха от смях, докато сълзи потекоха от очите им.

Най-сетне Джон Брандън каза:

— Е, за мене е време да си лягам. Да не сте и помислили да ме будите в ранни зори, за да си отварям подаръците! Твърде стар съм да се боря с махмурлука. Ще се видим чак по обяд.

Когато останаха сами в кабинета, Бренди и Джейк дълго останаха вгледани един в друг. Джейк пръв наруши мълчанието.

— Като стана дума за подаръци — започна той, — намерих нещо, което идеално ще подхожда на тези твои големи зелени очи.

Стана, за да вземе сакото си, и затърси из джобовете му.

— Ако нямаш нищо против, предпочитам да ти го дам сега.

Подаде й малка кутийка. Тя внимателно я разви. Вътре имаше овална брошка от нефрит, обрамчена със златна рамка. Зеленото на скъпоценния камък от Аляска беше дълбоко и наситено, а златният обков около него се отличаваше с чистите си линии.

— Благодаря, Джейк. Прекрасна е! Не знам какво да кажа…

— Видях я и ми напомни за очите ти. Този камък е създаден за теб.

Тя го прегърна. Като че ли електрически ток премина през телата им. За миг си помисли, че ще я целуне, но той се отдръпна.

— Е добре, трябва да си призная, че и аз имам подарък за теб. Стой тук, веднага ще се върна.

Бързо изтича до стаята си и грабна приготвеното пакетче.

— Ето, заповядай — протегна му го, когато се върна в кабинета. — Не е нещо голямо, но…

Тя се спря. Знаеше, че не трябва да се извинява за подарък. Но дали щеше да го хареса?

— Бренди, това е твоето собствено томче! — Той й се усмихна. — Благодаря ти.

Когато се наклони да я прегърне, в нея се надигнаха невероятни усещания. Силата на ръцете му, неговите широки мощни гърди… Почувства се обезсилена от внезапно нахлулото желание. Той я целуна по бузата и промълви името й. Отново я целуна по бузата, след това взе в шепи лицето й и потърси устните й. Тя му отвърна страстно, вкусвайки неговите жадно и ненаситно, наслаждаваше им се така, както се бе любувала на изгрева тази сутрин.

Ръцете му опряха в раменете й и той леко я отдалечи от себе си.

— Може би най-добре е да си вървя.

— Не, моля те! — чу се тя да казва. — Не искам.

— А какво искаш? — Гласът му се снижи до дрезгав шепот.

— Боя се да искам каквото и да било, но те моля да останеш.

Той се доближи до нея и леко я погали по страната. След това, без да произнесе дума, я грабна на ръце и я понесе към нейната стая.

Лунната светлина струеше през прозореца. Не бе нужно да се пали лампа. Тя стоеше пред него и очите й бяха приковани в неговите. Той нежно я целуна по устните и взаимната им страст ги помете с непозната сила. Езикът му настойчиво разтваряше устните й, играеше нежно с крайчеца на нейния, докато цялата се изпълни с трепетно нетърпение. Ръцете му умело се плъзгаха по тялото й, докато се спряха на ципа отзад и с едно-единствено движение го разтвориха. Копринената й рокля се свлече на земята. Тя колебливо го докосна с ръце, но после бързо започна да разкопчава ризата му, като галеше широката бронзова гръд. Скоро и двамата стояха голи, окъпани от лунната светлина. Бренди потрепери, но не беше от студа, а от изпълващото я ликуване на плътта, което като че ли никога преди не бе познавала. Мълчанието между тях вибрираше от силата на взаимната им страст. Той я поведе към леглото и нежно я положи на меката покривка, след това легна върху нея. Допирът на неговото силно мускулесто тяло караше кожата й да пламти и изгаря.

Искаше го веднага. Всеки нерв в тялото й крещеше за милост. Тя застена, зашепна името му, но той продължаваше да изследва тялото й с устни. Езикът му нежно си поигра със зърната на гърдите й, после се плъзна до пъпа й и по-надолу. Целувките му намираха най-потайните кътчета на бедрата й и това я накара да се извие в дъга срещу него. Устните му продължиха пътя си до стъпалата й, тя усещаше горещия му дъх върху пръстите на краката си. Отново изстена и в следващия миг усети как устата му покрива нейната. Не можеше повече да издържа и с вик се устреми напред, разтворила бедра, за да срещне търсещия му член.

Движеха се в съвършен ритъм, сякаш се бяха слели в едно тяло. Отгатваха най-скритите си желания, стенеха и се смееха, вкопчени един в друг като на живот и смърт, изчакваха се, докато страстта ги накара да се забравят, и заедно достигнаха кулминацията.

Останаха да лежат изтощени, ръцете им леко се докосваха, а телата им постепенно се връщаха към обичайната температура. Тя искаше да докосва всеки милиметър от него, да запази спомена за силното му тяло и нежните му ръце завинаги. Вече знаеше какво значи пълното сливане между мъжа и жената, изпитала го бе и се чувстваше безмерно щастлива.

 

 

Събуди се късно на другия ден със същото чувство за щастие. Джейк си бе тръгнал малко преди зазоряване. Къщата бе потънала в тишина. Тя се протегна и свря лице във възглавницата, която още носеше аромата на неговото присъствие. Слабините й се свиха в сладък спазъм, предизвикан от спомена за изминалата нощ.

Изпитваше непознато досега усещане за пълна завършеност. За пръв път в живота си се чувстваше така изпълнена с живот. Осъзна, че беше си струвало заточението в тази далечна пустош, за да открие това чувство.

Седна в леглото, прибра колене под брадичката си и се вгледа в снежната прерия, блестяща в непокътнатата си белота под слънцето. Стори й се, че и тя е изпълнена с живот и прелива от радост.

Следващата седмица бе изпълнена с чудесни преживявания. Двамата с Джейк гледаха да си откраднат колкото може повече време, за да останат сами. Не можеха да се наситят на близостта си. Бренди винаги се бе гордяла със своята способност да се контролира и да спазва известна дистанция в отношенията си с мъжете. Така беше и с Грег.

Но нещата с Джейк бяха съвършено различни. Не че не се владееше, просто бе обхваната от чувството, че се е впуснала да изследва девствена територия, неотбелязана на картите. Зимният покой в утихналото под снега ранчо, последвалите след Коледа следобедни снежни бури даряваха на двамата жадни един за друг влюбени безценни мигове на уединение. Лежаха през ленивите следобеди по цели часове в прегръдките си и тя чувстваше нужда да му разказва за детството си в Ню Ингланд, за работата си и трудния път към успеха, който бе извървяла в Ню Йорк. Той я слушаше внимателно, понякога задаваше въпроси, който издаваха нещо повече от учтив интерес, и докато тя му отвръщаше, леко я галеше по цялото тяло, като пръстите му често се спираха на нефритената брошка между гърдите й.

Една вечер ръцете им случайно се докоснаха на масата, докато тя му подаваше чинията. Очите им се срещнаха — нейните издаваха копнеж по томителните му ласки, а неговите подсказваха, че е готов да й ги даде по всяко време. След вечерята побързаха да измислят някакво извинение и да се измъкнат, за да се втурнат презглава към хижата му, където се любиха на приглушения светлик на керосиновата лампа, сгрявани от пращящия в тумбестата печка огън.

Един следобед, когато Бренди остана сама в къщата, излезе снежна виелица. Вуйчо й беше в града за продукти, а Хети беше отишла на гости при дъщеря си. Бренди гледаше през кухненския прозорец и си мислеше със съжаление за чудесната възможност, която пропускаха. Знаеше, че зад плътната снежна завеса е хижата на Джейк, но вихрушката замиташе всяка следа и бе невъзможно да намери пътя до там. Въздъхна с мисълта, че понякога животът е отчайващо несправедлив. Вятърът зловещо свиреше и тя потръпна. Копнежът й по Джейк беше непоносим.

Когато излизаше от кухнята, чу как задната врата се блъсна и сподирян от снежната вихрушка, се появи Джейк.

— Да не си полудял? — извика Бренди.

Безкрайно се радваше, че го вижда, но бе изумена, че се бе подложил на риска да се заблуди в снежната виелица.

Той залости вратата и широко й се усмихна.

— И таз хубава, госпожо — провлече говор по местния диалект, — така ли се посреща мъж, който е дошъл да спаси една сладка женичка от страшната буря?

— А ако се беше заблудил? — Опитваше се да бъде строга, но лицето й неволно се бе разтегнало в глуповато щастлива усмивка.

— Сигурно никога не си забелязала телта, която свързва тази къща с моята хижа — обясни й той.

Беше я виждала, разбира се, но не беше се замисляла за какво може да служи.

Джейк продължи:

— Завързвам едно въже за нея и като се държа за него, мога да стигна до къщата дори със завързани очи.

Пристъпи напред и я обви с ръцете си.

— Освен това — прошепна, притиснал топлите си устни до врата й — не виждах никакъв смисъл да губиш целия ден сама в тази голяма къща, след като тази страхотна буря се е погрижила за нашето уединение.