Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (169)

Епидемия от идеи

Доукинс определя понятието „мем“ като набор от идеи, които могат да се възпроизвеждат подобно на вирус и да се разпространяват от един ум в друг. Тази аналогия с вирусната инфекция е много точна, тъй като е изчислено, че мемите се разпространяват сред дадена популация по начин, който математически наподобява епидемиологията на острите заразни заболявания.

През 1919 година нов щам на вируса на инфлуенцата успява да погуби над двайсет и един милиона души за по-малко от дванайсет месеца. Понякога разпространението на мемите е по-бавно, но затова пък е също толкова силно заразно. Както отбелязва Блуум, на мема на християнството са му били необходими само триста години, за да завладее Римската империя, а на мема на комунизма — по-малко от сто и трийсет, за да изскочи от страниците на „Капиталът“ и да зарази близо два милиона души по целия свят.

Безнравственият мем

Също като егоистичния ген, мемът притежава сляп, неразсъждаващ инстинкт да се възпроизвежда и разпространява на всяка цена. Мемите са безнравствени, те не правят разлика между понятията „добро“ и „зло“. Мемите на нацизма, на ислямизма, на манията по стила хула-хуп, на двойното счетоводство или, от друга страна, на проповядваните от Джеферсън принципи на живот, свобода и щастие — независимо какви са, всички меми са еднакво остро заразни, когато засегнат за пръв път човешкия ум. Те разпространяват еднакво ефективно както лошите, така и добрите идеи. Дали ще помагат, или ще вредят на човешкия род, зависи изцяло от това как ги прилагаме.