Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (13)

Трикът на Шерешевиески

Трикът на Шерешевиески се състоял в това, че той използвал своя необичаен мултисензорен образен поток на мисълта, за да тренира паметта си. Той твърди, че запаметявал дълги поредици от думи не само като си представял с фотографска прецизност как изглежда и какъв е смисълът на всяка една от тях, но и като ги „вкусвал и претеглял на тежина“, а също и посредством „цял комплекс от събуждани от тях чувства и усещания“.

Така например, когато прочел за първи път списъка на Луриа от безсмислени срички, Шерешевиески изведнъж се видял как върви през някаква гора, а от лявата му страна се появила тъничка, сивкаво-жълтеникава нишка.

„Тя изглежда отразяваше визуално факта, че всички съгласни в сериите бяха в двойка с гласната «а» — обяснява той по-късно. — После по линията бързо се появиха най-различни подутинки, петънца, мъглявинки, грахови зърна, всички в различен цвят, с различна тежина и дебелина. Това бяха съответните съгласни.“

Според Шерешевиески, винаги когато по-късно искал да възстанови в паметта си списъка със сричките, му било напълно достатъчно просто да си представи отново как върви по същата горска пътека и „веднага виждах, подушвах, усещах всяко петънце и всяка мъглявина по сивкаво-жълтеникавата нишка.“