Фабиан Ленк
Клопка в Тевтонската гора (15)

Арминий и Вар

Херуският вожд Арминий е роден около 17 г.пр.н.е. Германското му име е неизвестно. Бил е син на Сегимер, княз на херуските, който сключил съюз с римляните, за да осигури мирен живот на хората си. Сегимер изпратил сина си в Рим още като дете, за да се образова и да усвои военни умения. Там младият герман получил името Арминий. Той бил дисциплиниран и ученолюбив младеж и бързо впечатлил преподавателите с будния си ум. Щом завършил обучението си, Арминий бил назначен в римската армия. Скоро получил и римско гражданство, и правото да гласува. На младия херуск било гласувано доверието да командва спомагателните отряди от германски воини. Най-вероятно през 4 г. Арминий участвал в потушаването на бунтовете в Панония, а след завръщането си в Рим бил изпратен в Германия.

Провинция Германия създавала доста проблеми на Рим. Още след като Цезар присъединил тези земи към Рим през 60-те години преди новата ера, районът се прославил с честите бунтове и въстания на непокорните племена. Германия била като трън в очите на централната власт.

През 4 г. император Август^[1] решил да сложи край на това неустановено положение и наредил на доведения си син Тиберий^[2], управител на провинцията, да довърши завладяването на Германия и да разшири границите й от Рейн, където били в момента, до река Елба. Тиберий подготвил осем легиона за този поход, но в това време избухнало въстанието в Панония и вместо към Германия, Тиберий се отправил натам. На негово място за управител на провинция Германия през 7 г. бил назначен римският аристократ и бивш управител на провинция Сирия, Публий Квинтилий Вар^[3]. В задачите му влизало да наложи римските закони на територията на провинцията, да поддържа мира и да събира данъците.

По това време Публий Вар бил над петдесетгодишен. Някои автори, негови съвременници, го описват като безочлив, груб и алчен, а други — като незаинтересуван и миролюбив. Каквато и да е истината за неговия характер, едно било безспорно — Вар се оказал неподготвен за предизвикателствата в управлението на тази размирна провинция. Вместо да обърне внимание на военната подготовка и бойната готовност на римските подразделения, той разпръснал армията и използвал войниците за изграждане на пътища и мостове, за прочистване на блатата и горите. Заедно с това наложил строго събиране на данъците, като поставил непосилно за германските племена условие, налозите да се плащат в злато. Провинцията вряла и кипяла от недоволство.

В този момент в Германия бил изпратен Арминий. Той много бързо станал пръв довереник на Вар. Римският управител разчитал, че младият херуск се ползва с доверието на местното население. Това му вдъхвало сигурност и лъжливата увереност, че провинцията е изцяло под контрола на римляните.

Плановете на Арминий обаче били други. Тайно от Вар той постепенно успял да обедини враждуващите помежду си германски племена и да ги убеди, че могат да се противопоставят на римляните и да освободят бащините си земи.

През септември 9 г. три римски легиона — XVII, XVIII и XIX, три ескадрона кавалерия и шест кохорти спомагателни войски поели от летния си лагер по поречието на река Везер към зимната си квартира край река Рейн. По пътя Вар научил за малък бунт наблизо. Той решил да отклони армията и да го потуши. Арминий командвал спомагателните войски и бил постоянно до Вар. Най-вероятно той е повел римската армия по непознатите за римляните пътища, така че да ги насочи право към готвената от германите засада.

Вар получил предупреждение за фалшивия бунт и за готвената засада от един херуски благородник — Сегест, който решил да съдейства на римляните, защото не бил съгласен дъщеря му Туснелда да се омъжи за Арминий и смятал, че ако римляните разберат за предателството на младия херуск, ще го накажат със смърт.

Вар обаче не се отнесъл сериозно към това предупреждение и продължил право към подготвената от германите засада. Пътят, по който се движели римските легиони, бил тесен и войската се проточила на повече от 15 км разстояние. Римляните не само че не можели да вървят в боен строй, но и били смесени с голям брой цивилни, включително и семействата на войниците.

Когато първите отряди попаднали на засадата до хълма Калкрийзе, последните дори не разбрали какво става. Римляните нямало накъде да отстъпват. Скоро германите нападнали цялата дължина на римската колона. Римляните не успели да се подредят в боен ред и затова били принудени да влязат в поединични бойни схватки, което било добре дошло за германите.

Арминий добре познавал бойните тактики на римляните, но римляните не знаели почти нищо за германите. Част от войската нямала никакъв опит във воденето на битки с германски племена. Въпреки това римляните успели да отблъснат първата атака и да устроят лагер за през нощта. Нападенията на германите обаче продължили. Спомагателните войски, водени от Арминий, дезертирали и римляните трябвало да се справят сами. Те устояли четири дни на германските нападения. Накрая предприели нощен поход в опит да избягат, но се натъкнали на нов капан, подготвен от германите. Един от най-високопоставените офицери изоставил войниците и дезертирал заедно с кавалерията. Римляните били объркани и отчаяни. Германите използвали това, щурмували отново римската армия и избили голяма част от войниците. Тези, които се опитали да избягат, попаднали в блатата и там намерили смъртта си. Вар и част от неговите военачалници се самоубили още на бойното поле, за да не попаднат в ръцете на германите.

В битката при Калкрийзе римляните дали между 15 000 и 20 000 жертви. Трите легиона били напълно унищожени. Това било едно от най-големите поражения на Рим. Победата на германите при Калкрийзе била последвана от унищожаването на всички римски гарнизони, укрепления и градове на изток от Рейн. Римляните били изтласкани от тези земи. В Рим зацарил страх и според историка Светоний император Октавиан Август заповядал в града да има засилена нощна стража.

Поражението на римляните сложило край на разширението на Римската империя на северозапад. А номерата на трите унищожени легиона никога повече не били използвани в римската армия — нещо уникално в римската история.

Тиберий, доведеният син на император Октавиан, предприел три последователни наказателни похода срещу германите. Границите на империята окончателно се установили на запад от река Рейн и там съпротивата на местното население била сломена. След възкачването на трона на Тиберий, делото му в Германия било продължено от племенника му Германик. През 14 г. той предприел нападение срещу германските племена с многочислена армия. По време на този поход римляните освободили държания под арест Сегест и пленили дъщеря му Туснелда, която била бременна със сина на Арминий. Туснелда и Сегест били отведени в Рим и били показани на голямото триумфално шествие на Германик като ценни трофеи.

Съдбата на Сегест и Туснелда тъне в неизвестност. Знае се, че Сегест получил убежище в Рим и най-вероятно е завършил живота си в малко провинциално имение. Туснелда родила сина на Арминий. Не е известно името на момчето. То било обучено за гладиатор и най-вероятно е загинало на арената на около 20-годишна възраст.

Арминий оглавявал съпротивата на разпокъсаните германски племена до 21 г. Въпреки военните си успехи, той не се ползвал с подкрепата на германските князе. През 21 г. той бил убит, най-вероятно от свой близък сродник. Предполага се, че убийството му е резултат от заговор, организиран от негови противници, които се уплашили, че властта и популярността му сред народа са нараснали твърде много.

Името му обаче останало в историята. През XV в. Мартин Лутер превърнал херуския княз в символ на германската националистическа идея под името Херман. И до ден-днешен той продължава да олицетворява стремежа на германците към свобода и независимост.