Марко Поло
Милионът (1)

1. Пролог

Господа императори, крале, пълководци, управници и всички вие, които искате да научите за народите, хората, страните и местностите на целия свят, прочетете тази книга: в нея ще намерите чудните и необикновени истории на народите на Армения, Персия, Татария^[1], Индия и на още много други области.

Тази книга ви разказва всичко това в същия ред, в който Марко Поло, благороден и мъдър гражданин на Венеция, го е разказал и видял самият той.

Тук ще намерите и други неща, които той не е видял с очите си, но е научил от хора, достойни за вяра; ето защо видените неща ще каже, че ги е видял, за другите ще каже, че е чул да ги разказват, така че тази книга във всяка своя част ще бъде истинна и без никаква лъжа.

Искам да знаете, че от деня, в който бог създаде Адам, нашия пръв отец, ни един човек, бил той християнин, езичник, мюсюлманин или татарин, от какъвто и да е род или раса — никой не е видял толкова необикновени неща, нито е обходил повече чудни страни, колкото Марко Поло. Затова той се убеди, че би било сериозна грешка да не остави на писмо видените чудеса, та всички посредством тази книга да могат да научат за тях.

Марко Поло живял в тези страни цели двадесет и шест години^[2], после, докато се намираше в тъмницата на Генуа, продиктува разказа за своето пътуване на Рустико от Пиза, който беше с него в същия затвор през лето господне 1298.