Хосе Карлос Сомоса
Зигзаг (37)

Бележка от автора

Няколко са хората, които ме поканиха да надникна в сложните и смущаващи покои на съвременната физика. Професор Беатрис Гато Ривера от Института за фундаментални изследвания в областта на математиката и физиката към Висшия съвет за научни изследвания отговаряше любезно и търпеливо на всички мои въпроси, като се започне от университетското обучение и се стигне до най-заплетените ми питания, свързани с теоретичната физика, за което съм й безкрайно благодарен. Благодаря и на професор Хайме Хулве от същия институт за онзи горещ следобед, в който разговаряхме за божествени и човешки неща, както и на професор Мигел Анхел Родригес от Катедрата по теоретична физика в университета „Комплутенсе“, който намери свободни мигове в напрегнатите дни в края на учебната година, за да ми отдели внимание. Други преподаватели от други испански университети предпочетоха да запазят анонимност, но ме посрещаха със същото въодушевление и търпение, дори прегледаха ръкописа и внесоха значителни поправки — моята признателност е и за всички тях. Излишно е да добавям, че различните грешки и фантазии, както и някои неласкави мнения относно физиката и физиците по никакъв начин не са провокирани от превъзходните ми консултанти и в моя защита ще кажа, че в нито един момент не съм си поставял за цел да напиша ерудирано произведение за теорията на струните, нито пък да изложа собствените си разбирания, а единствено да създам художествена творба.

За читателите, които проявяват интерес да се задълбочат в тайнствената действителност, разкрита ни от съвременната физика, може би няма да е безполезно да спомена настолните си книги, почти всички (с изключенията, които тук се посочват) публикувани на испански език от издателство „Критика“ в поредицата му „Драконтос“, а именно: „Елегантната вселена“ от Брайън Грийн (великолепно въведение в теорията на струните); прекрасните научнопопулярни четива „Кратка история на времето“ и „Вселената в орехова черупка“ на Стивън Хокинг; „За времето“ от Пол Дейвис и „Елементарни частици“ от Джерард Хуфт. Към тях ще добавя „Амбиентална теледетекция“ на Чувиеко Салинеро (издателство „Ариел“), която ми помогна да добия представа за предаването на образи чрез спътник; двата тома на „Физика за науката и технологията“ от Типлер (издателство „Реверте“), които опресниха някои мои познания от времето, когато бях студент в първи курс медицина (там също ни учеха по малко на физика) и „Квантови въпроси“, публикувана от Кен Уилбер (издателство „Кайрос“) — интересен сборник от текстове (някои от тях дори „мистични“!) не точно по физика и написани от авторитетни физици. Ще спомена накрая една прекрасна книга: „Частицата Бог“ от Леон Ледерман в колектив с Дик Теръси (издателство „Критика“). От нея научих не само мъничко за работата на експерименталните физици и онези тайнствени чудовища, наречени ускорители, но и страхотно се забавлявах (има пасажи, при които човек се смее с глас, като при добър хумористичен роман) и разбрах, че всяко нещо, колкото и е сухо да е то, може да се разкаже или напише, при положение че се избере подходящ тон.

Поздравления и благодарности, професор Ледерман.

Благодаря също и на (без тях тази книга никога нямаше да се появи) прекрасните професионалисти от агенцията „Кармен Балселс“, на издателите от „Рандъм Хауз Мондадори“ в Испания и на вас, верни мои читатели, които винаги неотлъчно сте там, от другата страна на страницата. И накрая, не бих могъл да постигна нищо без вярата и ентусиазма, които ден след ден ми вдъхват моята съпруга и синовете ми, моите приятели и страстният читател на хубави романи, какъвто е моят баща.