Лорън Донър
Джъстис (20)

Глава 20

Джъстис се събуди от странен слаб шум и отвори очи.

Джеси лежеше надеждно скътана пред него, телата им все още бяха притиснати плътно едно до друго. Тя спеше и дишаше бавно и равномерно. Каквото и да бе нарушило съня му, неговата половинка не го бе усетила. Заслуша се, напрягайки се в бойна готовност и различи звука на приближаващ автомобил.

Обърна глава и погледна към часовника — имаше още няколко часа до изгрев-слънце. Никой нямаше право да се приближава в близост до дома му по това време. Охраната патрулираше територията наоколо, но оставаше далеч от къщата му, така както им бе наредил, след като ги бе смъмрил за нахлуване в личното му пространство всеки път, щом изревеше. Внимателно разхлаби прегръдката около половинката си и се измъкна от леглото, без да я събуди.

Бързо излезе от спалнята, надолу по коридора, в хола. Лампите продължаваха да светят от момента, в който бе довел Джеси вкъщи, затова бързо се шмугна в тъмния си кабинет. Приближи до предния прозорец и отмести леко завесата, за да надникне навън. Един джип спря надолу по хълма, малко след жилището на Тайгър, на празния паркинг в непосредствена близост до предишния дом на Джеси. Двигателят му изгасна.

Сърцето на Джъстис препусна лудо. Нещо не беше наред. Фаровете на автомобила не светеха още преди да паркира и вътрешното осветление не се включи, когато четирите му врати се отвориха. Всички превозни средства на НСО имаха напълно изправно оборудване, включително и светлините. Значи някой ги беше елиминирал, за да не ги забележат. От вътрешността на джипа излязоха пет тъмни фигури и оставиха вратите му широко отворени. Нямаше друга причина за това, освен да се избегне шума.

Очите на лидера се присвиха, съсредоточени в петимата. Бяха облечени в черно от главата до петите. Лицата им бяха или покрити с тъмни маски, или боядисани, за да прикрият чертите им. Те приближиха към съседната къща, където бе живяла Джеси. Мъжът ги изучава достатъчно дълго, за да забележи начина, по който се движеха и че използваха твърде познати сигнали с ръце, за да общуват. Щяха да се разделят и да обкръжат нещо или някого.

След като се изгубиха от погледа му, Джъстис излезе от кабинета и се втурна надолу по коридора към една от неизползваните спални, откъдето имаше по-добър изглед. Той видя как една от тъмните фигури прескочи през портата, която водеше от предния към задния двор на къщата в съседство. Ясно беше, че целта им е Джеси.

Ярост изпълни всяка фибра на тялото му. Пусна завесата, отдръпна се назад и вдигна телефона на нощното шкафче. Набра домашния номер на Тайгър, докато обмисляше как да постъпи. Отговори му телефонният секретар. Затвори и набра номера на мобилния му телефон. Той иззвъня три пъти.

— Четири и половина сутринта е — изръмжа приятелят му, леко задъхан. — Дано да имаш наистина добра причина да ме безпокоиш, когато съм зает.

— Петима от нашите мъже обкръжиха къщата на Джеси. Дойдоха тихомълком, облечени така, че да скрият присъствието си, което означава, че планират да нападнат — рече ядно Джъстис. — Обади се на мъже, на които имаш доверие и елате в дома ми. Действай! Изглежда не са харесали избора ми на половинка.

— Мътните го взели — изръмжа отново Тайгър. — Не съм у дома. В общежитието на жените съм. Ще взема някои от мъжете, които все още са тук и ще дойдем. Не предприемай нищо, докато не пристигнем. Те имат числено превъзходство.

Лидерът на Видовете затвори и набра номера на охраната в будката пред портата. След като телефона звънна шест пъти и никой не отговори, той стисна зъби. Или дежурният офицер беше вътре в играта, или петимата отвън му бяха сторили нещо. Нямаше да получи незабавно подкрепление. Втурна се обратно към спалнята.

Стигна до леглото и се метна върху Джеси. Едната му ръка притисна устата й, а другата я хвана за бедрото. Издърпа тялото й от средата на кревата към ръба, за да я вдигне от матрака и тя изпъшка под дланта му. Наведе се и зашепна в ухото й, преди да е започнала да се бори:

— Петима от Видовете са в къщата ти. Бъди тиха, облечи се и се движи зад мен. Виждам достатъчно добре в тъмното, за да те водя.

Младата жена кимна в знак, че е разбрала. Той махна длан от устата й, пусна я на пода и я хвана за ръката. Дрешникът бе наблизо. Джъстис отвори вратата и я издърпа вътре. Щом затвори, светна лампата и за миг двамата останаха заслепени.

Джеси мрачно го изгледа с красивите си сини очи и младият мъж изпита гордост, че неговата съпруга изглеждаше толкова спокойна. Тя не му губеше времето да го засипва с въпроси или да изпада в истерия заради онова, което й беше казал. Пусна ръката й, грабна една риза и й я подхвърли. После отвори едно чекмедже, извади за двама им боксерки и се облече заедно с нея, в тясното пространство.

— Пет ли каза? — прошепна половинката му, докато навиваше на кръста си големите му боксерки.

— Да, Видове и предполагам, че са мъже.

— Мамка му.

Не можеше да не се съгласи с нея. Остави гнева да го завладее, знаеше, че ще се пролее кръв, когато мъжете разберат, че тя не си е вкъщи и ще се осмелят да дойдат в дома му, за да я търсят. Без съмнение, това означаваше смърт за тях. Щеше да убие или умре, за да защити своята жена.

Искаше да избяга заедно с нея, но може би навън имаше още от тях, дошли пеша. Беше способен поне да ги задържи да не нахлуят в къщата му, докато Тайгър пристигнеше с подкрепление. Шокираше го фактът, че собствените му хора бяха дошли за половинката му. Това беше потресаващо и нещо, което никога не бе допускал.

Джеси опита да скрие ужаса си, докато навличаше дадената й от Джъстис риза. Изобщо не я интересуваше дали е налице или наопаки. Замъгленият й от съня мозък едва бе регистрирал споделената от него информацията, но явно положението бе сериозно и твърде лошо, тъй като той бе заявил, че онези са Видове. Искаха нея.

Тя видя как Джъстис посегна към вътрешността на гардероба, хвана пръчката, на която висяха закачалките с костюмите му и я издърпа изцяло навън. Когато я пусна, всичко падна на пода. С върховете на пръстите си, които сякаш търсеха нещо, натисна стената в горния й край. Чу се щракване и тя се плъзна на една страна. Показа се тайна ниша.

Устните на младата жена се разтвориха, но тя бързо ги стисна без да каже и дума за двата пистолета, прикрепени към стената, и чантите с резервни пълнители до тях. Проследи с поглед как мъжът й грабна една бронежилетка, обърна се към нея и й я тикна в ръцете.

— Сложи я!

— Ами ти?

Той присви очи.

— Направи го! Нямаме време да спорим, Джеси. Аз се движа по-бързо от теб, така съм създаден. Видовете се бият един срещу друг, само в ръкопашен бой, но ти си човек и аз не съм уверен, че те ще зачетат това. Могат да имат оръжие и да те застрелят. Сложи си жилетката.

Лицето му изразяваше решителност и бе съвсем ясно, че ще е пълна загуба на време да спори с него. Взе тежката жилетка, сложи я, и тъй като бе твърде голяма, се опита да я нагласи по-удобно. Джъстис, вместо да се запаси с оръжия, се завъртя и ги тикна в ръцете й. Колекцията му бе впечатляваща, реши тя, когато ги погледна.

— Прекрасно. Предполагам, рязаната пушка е за теб?

— Не използваме оръжие, когато се бием помежду си, Джеси. — Той поклати глава. — Борим се с телата си. Ти, от друга страна, не си Вид. Ще загубиш срещу нашите мъже, ако се стигне дотам. А аз нямам намерение да те губя. Нуждаеш се от помощ, за да оцелееш, ако се наложи.

— Мислиш, че ще дойдат тук?

— Когато не те открият у вас, ще се сетят къде си. Сигурно те искат на всяка цена, щом рискуват толкова много, и предполагам, че след това ще дойдат тук.

— Мамка му. — Джеси провери предпазителите на пистолетите — не бяха спуснати, извади пълнителите и видя, че са пълни. — Много съжалявам. Всичко е заради мен.

Джъстис мълниеносно протегна ръка и я хвана за брадичката, за да я накара да го погледне и изръмжа меко в гнева си.

— Вината не е твоя. Съпругите са скъпоценни за Видовете и те трябва да бъдат защитавани с цената на всичко. Тези мъже са виновни, защото ни предадоха. — Ръката му освободи лицето й. — Искам да отидеш в банята и да седнеш във ваната. Там има само два входа. Убий всеки, който е успял да премине покрай мен. Това ще означава, че вече съм мъртъв.

Устата й увисна отворена.

— Те не биха посмели да те наранят. Ти си техен лидер.

Той грабна четири резервни пълнителя за пистолетите и ги напъха в предната част на бронежилетката й.

— Предполагам, че искат да ме свалят от пост. Мърдай, Джеси. — Погледът му се смекчи. — Тайгър и няколко мъже са на път. Можеш да му имаш доверие. Той ще те заведе на безопасно място и ще те върне обратно при баща ти, ако нещо се случи с мен.

— Ти ми даде и двата пистолета. — Протегна единия с дръжката напред. — Моля те, вземи единия.

— Видовете не използват оръжие, за да се бият един срещу друг, но ти имаш нужда от тях. Не влизай в ръкопашен бой с нападателите. Просто натисни спусъка, преди да те атакуват.

Младата жена се вгледа в тъмните очи на съпруга си.

— Няма да се крия в банята, докато ти се биеш сам срещу петима. Мога да стрелям и ще остана с теб. С помощта на оръжието мога да изравня силите доста бързо.

— Обичам те. — Внезапно се наведе и целуна устните й. Усмивката му изчезна, а очите му се присвиха. — Не разполагаме с време да гласуваме плана ми. — Алармата запищя из цялата къща и Джъстис изруга. — Проникнали са в дома ни. Отивай в банята. Не мога да се концентрирам, ако не знам къде се намираш. Направи го или ще убиеш и двама ни.

Той изгаси лампата, сграбчи я за ръката, и отвори вратата на дрешника. Джеси енергично запристъпя напред, водена от здравата му хватка. Влязоха в спалнята, където Видът бързо огледа навсякъде, преди да я остави там.

Кучи син. Той щеше да се изправи сам срещу петимата нападатели, защото тя имаше гърди — или може би, защото е човек. Не можеше да си представи Джъстис да казва на някоя от мускулестите женски Видове да се скрие в банята, докато той се бие. Те бяха борбени натури и той щеше да остави жената Вид до себе си, за да му помогне да изравнят шансовете.

Джеси устоя на изкушението да го последва. Знаеше, че това ще отвлече вниманието му, тъй като беше сигурен, че тя се нуждае от неговата защита. Надяваше се, че никой няма да посмее да атакува лидера на НСО. Хората му го обожаваха и оценяваха всички жертви, които правеше. Беше немислимо някой от тях да иска да му навреди.

Едва успя да различи неясната вътрешност на банята — забелязваше повече сенки, отколкото нещо друго. Погледът й потърси най-доброто място, откъдето можеха да нападнат — от възможно най-отдалечения в единия ъгъл прозорец и отворената врата към спалнята.

Ваната бе същият модел и точно толкова голяма като тази в досегашното й жилище. Представляваше идеално прикритие. Влезе в голямото корито и приклекна, за да бъде по-малка мишена. Намести пълнителите, вътре в голямата жилетка, за да не убиват на гърдите й и стисна във всяка ръка по един пистолет. Погледът й се стрелна от прозореца към вратата и обратно.

Отворът беше достатъчно голям, за да може човек да мине през него, а разтворената врата на спалнята щеше да й позволи да следи какво се случва в останалата част от къщата. Естествено, пищящата аларма й лазеше по нервите. Тя се чуваше, донякъде приглушено, в задната част на къщата, но младата жена си пожела да има комуникатор за връзка с Джъстис. Отбеляза си „да се купи в бъдеще“ в мисления списък с нещата за вършене.

Изведнъж алармата замлъкна и остана само зловеща тишина. Джеси се надяваше, че това е добър знак.

Може би мъжете са избягали, щом са разбрали, че охраната ще ги чуе и ще се втурне да помага на Джъстис. Обикновено идваха, дори когато само изревеше, тъй че пищящата аларма на всяка цена би ги накарала да дотичат в дома му.

Времето течеше и фактът, че не знаеше нищо, я караше да обезумява. Прехапа устни, изправи се, и прекрачи през ръба на ваната. Искаше да огледа навън, да види дали нещо не се случва и колебливо се приближи до прозореца. Стисна единия пистолет между бедрата си, ослуша се, за да се увери, че нищо не се движи от другата страна и хвана дръжката на прозореца. Натисна я надолу и плъзна стъклото по релсата, пое с пълни гърди свеж въздух. Взе отново в ръка оръжието, вдигна го и се почувства в безопасност с тежестта на двата пистолета в ръцете си.

Нищо не помръдваше в тъмнината на задния двор или в близост до очертанията на басейна, където мъждивата светлина на лампите на дъното му осигуряваше някаква видимост. Джеси отстъпи назад. Извърна глава и погледна към вратата, за да се увери, че никой не се прокрадва към нея. И тогава чу меко тупване, погледът й се върна назад към отворения прозорец точно навреме, за да забележи огромната фигура, втурнала се напред от единия край на двора.

Може би това е охраната, а ако не е? Страхът я накара да се отдръпне от прозореца и тя забърза към ваната, влезе в нея и приклекна. Насочи пистолетите към задния двор и затаи дъх. Сърцето й препускаше лудо.

Сянка затъмни единия ъгъл на отвора. Някой подуши шумно и изръмжа. Това беше тих, зловещ звук, който я увери, че този някой не беше щастлив да долови аромата й. Мъж от Новите видове веднага би уловил миризмата й в банята, особено след като се намираше вътре в нея. Пръстите й върху спусъците се стегнаха, докато го чакаше да направи своя ход.

 

 

Джъстис чу слаб звук от стъпки върху теракота и това издаде местоположението на един от мъжете. Той се намираше близо до края на коридора, който водеше към спалните. Приближаващият натрапник носеше обувки, които скърцаха — вероятно нови, чийто подметки не бяха още очукани — и това наведе Норт на мисълта, че тези мъже не са били добре обучени. Нито един от офицерите му не би допуснал такава грешка. Те бяха отлично подготвени в потайното придвижване, за да вдигат подобен шум.

Зачуди се, дали не е направил грешка като сметна нападателите за Видове, но нито един човек не можеше да се движи така, както той бе видял да го правят мъжете отвън. Грациозността в походката им бе твърде животинска, докато човешките мъже стъпваха по-отсечено и по-тежко. Това го обърка, тъй като всичките му мъже трябваше да минат обучение, а тези не бяха добре тренирани. Той се облегна на стената на спалнята, до отворената й към коридора врата. Не искаше да се отдалечава много от Джеси. Позицията му позволяваше да защитава прозорците на стаята и входа към антрето. Погледна към банята, за да се увери, че половинката му е все още в безопасност.

Ухото му долови и друг шум, който разпозна като плъзгане при отварянето на прозорец. Стисна зъби, защото разбра, че звукът бе дошъл от банята, където се криеше съпругата му, но из тихата къща не се разнесоха изстрели. Джеси би застреляла всеки, който се опиташе да влезе в къщата през малката стая. Трябва да е било друг прозорец и той неправилно бе преценил посоката.

Следващият слаб звук, който дочу, беше като от дърво, стържещо по мазилка и това му показа, че нападателя се движи надолу по коридора, близо до спалнята. Имаше маса, която се намираше на два метра и половина от стаята. Очевидно онзи се бе блъснал в нея, отново доказвайки липсата на обучение.

Когато си пое въздух и вдиша познатия отличителен аромат на Видовете го обхвана ярост. Това бяха неговите мъже и те преследваха половинката му. Очевидно петимата бяха готови да го убият, за да стигнат до нея. Те трябваше да са наясно, че той щеше да умре, за да я защити.

Подуши вонята на пот, смазка и нещо метално. Пръстите му се извиха и показаха нокти. Мъжът беше донесъл пистолет или нож, за да ги използва срещу Джеси. Джъстис изскочи от укритието си в коридора. От гърлото му се изтръгна рев, когато сграбчи непознатия, вдигна го и блъсна тежкото му тяло в стената.

От силата на удара мазилката поддаде, неприятелят изсъска от изненада и болка и борбата започна.

Удар улучи лидера на НСО в челюстта, силата му бе достатъчна, за да го накара да залитне назад и той загуби надмощието си. Противникът му падна на пода, приклекна и скочи, като го блъсна в гърдите. Джъстис използва зъбите си, за да му разкъса кожата. Натрапникът се опита да смаже ребрата му в мечешка хватка.

Непознатият изкрещя, щом Джъстис го хвана за гърдите, стисна ги здраво и му счупи костите.

Когато рухнаха на пода тялото под него бе мъртво. Отдръпна се от трупа и изплю кръв. Напрегна се като забеляза движение в края на коридора. Изрева отново и се втурна след оттеглящата се сянка.

 

 

Джеси чу как нейният мъж нададе рев, след което последва силен съскащ шум и голям бумтеж. Не можеше да сгреши зловещите звуци на битката, искаше й се да се втурне от банята и да скочи право в боя. Но остана приклекнала на мястото си, тъй като тъмната фигура все още бе до прозореца.

Мъжът изчакваше, за да нападне, и вниманието й продължи да е съсредоточено върху него. Разбра, че Джъстис е жив, когато повторно изрева. Изглежда борбата бе приключила и се молеше той да е спечелил.

И тогава сянката до прозореца се раздвижи. Една ръка сграбчи рамката и в миг едро тяло запълни пространството, като приклекна върху перваза. Мъжът подуши, главата му се извърна и сякаш погледна право към нея. Заплашителната призрачна фигура не наподобяваше нито човешка, нито животинска, изглеждаше ужасно страшна и огромна. Джеси натисна спусъците и на двата пистолета, стреля и сянката падна назад, след като я бе улучила с няколко куршума.

Младата жена остана ниско долу и изчака, за да се увери, че нападателят няма да се надигне и да атакува отново, но той не го направи.

Минаха секунди и звукът от нова битка достигна до ушите й. Мебели се разбиваха в предната част на къщата. Животинското ръмжене и ударите на юмруци в плът я разтревожиха.

Бързо се надигна, прекрачи извън ваната и рисковано се спусна към прозореца, за да се убеди, че бе ликвидирала заплахата от нападателя зад гърба й.

Надникна през перваза и забеляза безжизнената тъмна фигура на мъжа. Затвори, превъртя ключалката с палеца си и се затича към спалнята. Всеки, който се опиташе да влезе през прозореца в банята, трябваше най-напред да го счупи, преди да нахлуе вътре, и така щеше да я предупреди.

Необходимостта да намери и помогне на Джъстис я накара да забрави страха си и я изпълни с безразсъдство. Включи осветлението, повече притеснена от това да не е като сляпа в тъмното, отколкото че ще издаде местоположението си.

В коридора се разби стъкло и тя се втурна натам, като спираше само да включва лампите по пътя си към хола. Гледката, която я посрещна, беше шокираща и ужасна. Огромен мъж лежеше проснат по гръб, ризата над ребрата му бе разкъсана, а кожата — раздрана. Докато внимателно разглеждаше мъртвото тяло Джеси се бореше с желанието си да повърне. Кръвта беше навсякъде. Бе опръскала стените и се стичаше на локвички върху килима. Видът на пода бе облечен в черно, лицето му бе намазано с черна боя, на главата си имаше шапка, която скриваше косите му.

Това не беше любимият й, така че тя продължи напред. Трябваше да прескочи тялото, босите й крака потънаха в нещо топло и мокро и тя разбра, че е кръв, но въпреки това не спря. Битката все още се водеше наблизо. В ръцете си стискаше пистолетите, готова да стреля по всеки, който изскочи пред нея, докато стигна голямото открито, тъмно пространство на хола.

С лакът удари ключа на лампата, за да запали светлините, и зяпна разрушената стая. Диванът беше преобърнат, стъклената масичка за кафе разбита, библиотеката лежеше похлупена на пода, а книгите бяха разпръснати хаотично на метър и половина разстояние около нея. Но онова, което привлече вниманието й бяха двамата борещи се мъже в центъра на тази бъркотия.

Джъстис беше по боксерки, по цялото му тяло бе размазана кръв, а лицето му изглеждаше свирепо, като ръмжеше към облечения в черно мъж. Съпругът й не я удостои с поглед, докато заобикаляше противника си, но тя не можеше да престане да се взира в дълбоките драскотини по гърба и ръцете му и синината на едната му буза, където бе получил достатъчно силен удар.

Лицето на другия кървеше силно — носът му бе счупен, устните — сцепени, а едната му скула бе разранена. Черните му дрехи скриваха останалите наранявания, но единият му ръкав беше мокър, вероятно от кръв, а отстрани, където материята бе разкъсана се подаваше част от кожата му.

— Джеси, връщай се обратно! — дрезгаво нареди Джъстис. — Чух изстрели. Ранена ли си?

Младата жена долови движение с ъгъла на окото си и извърна глава навреме, за да види как друг нападател нахлува от кухнята. Без да мисли — просто забеляза черното облекло, размазаната черна боя по лицето и насочи оръжието си. Онзи се движеше по-бързо от човек, но нейните куршуми не пропуснаха. Той извика силно — пронизителен вой от болка — и падна на пода, приземявайки се върху това, което някога е било масичка за кафе. Повече не помръдна.

— Добре съм. Ще прикривам гърба ти, скъпи. Искаш ли да застрелям копелето до теб? — Гласът на Джеси трепереше, но ръцете — не.

— Стой настрана. Има още двама.

— Има само още един, освен този задник, с когото се биеш. Убих мъжа, който се опита да влезе през банята. Чул си тези изстрели. Не пропуснах. — Любимият й изръмжа и тя знаеше, че е ядосан, но щеше да се справи с гнева му по-късно.

Стисна пистолета от лявата ръка между бедрата си, подпря се на стената, за да запази равновесие, и с дясната ръка извади празния пълнител от оръжието. Измъкна нов от бронежилетката и го зареди. После грабна пистолета, който беше между краката й.

— Имаш си човек да се бие вместо теб? — изплю Видът, биещ се с лидера. — Ти си прекалено слаб, за да ни водиш.

— Кой си ти? — изръмжа Джъстис. — Дори не те познавам и как смееш да посягаш на моята половинка?

Той се напрегна и рев раздра гърлото му, когато скочи върху другия. Оттласна се нагоре след мигновено приклякване и се понесе във въздуха. Сигурно имаше силни крака, за да направи подобен скок. Джеси се смая от гледката, възхитена от красотата на движението. Джъстис прелетя около метър и половина, преди тялото му да се блъсне в предателя.

Те се свлякоха на кълбо и от гърлото на водача на Видовете се откъсна ръмжене. Започнаха да се бият като животни — замахваха и се деряха с нокти. Джъстис използва и краката си, успя да увие единия около бедрото на противника си и дръпна силно. Онзи под него изрева в агония, когато крайникът му се изви под неестествен ъгъл.

Те отново се претърколиха и Норт се озова под нападателя, но успя да го блъсне достатъчно силно и да го отхвърли на една страна. Облечената в черно фигура се удари толкова силно в стената, че повреди мазилката. Тялото на Джъстис се огъна, след което приклекна и се хвърли върху мъжа, който се опитваше да се отдалечи от стената.

Те преминаха през гипсокартона и Джеси зяпна в голямата дупка, която направиха. Нямаше никакво желание да напуска безопасността на коридора, но вече не виждаше своя мъж. През една арка се преминаваше в другата стая, в която никога не беше влизала. Предишното й жилище нямаше такова разположение на помещенията. Тя прекрачи под свода.

Беше домашен кабинет, почти толкова голям, колкото и дневната. Джъстис и другият Вид стояха един срещу друг и се обикаляха, всеки търсеше слабото място на противника. Младата жена пристъпи тихо и се прилепи към стената. Не искаше някой да я изненада в гръб, но не се реши да влезе по-навътре. Зад огромната плъзгаща врата цареше мрак. Някой можеше да проникне оттам, затова беше твърде рисковано да навлиза във вътрешността на кабинета.

— Никога няма да бъдем ръководени от почитател на човеците — излая непознатият. — Ти си срам за нас.

— Ти си от базата за изпитания номер пет, нали? — изръмжа лидерът. — Тъпо копеле! Създадохме всичко това, когато бяхме освободени, за да можем да те спасим. Предаваш собствения си вид, заради омразата си към хората? Не чу ли какво ти казах? Нима не осъзнаваш онова, което нашите хора са постигнали? Ние намерихме спокойствие тук.

Съоръжение за тестване номер пет? Устата на Джеси зяпна отворена. Това беше базата в Колорадо, в акцията за чието освобождаване бе участвала. Вгледа се във врага, който все още обикаляше в кръг с любимия й и разбра, че предположенията му са верни. Нападателят бе един от Видовете, за чието спасяване бе помогнала.

— Аз съм най-добрият и ще спечеля — изръмжа предателят. — Ще ръководя нашите хора, след като тялото ти изстине и счупя врата на твоята човешка жена. Ще покажем на народа ни как трябва да се справят с човеците. Смърт за всички тях заради онова, което са ни сторили.

Джъстис изрева и нападна. Той изглежда не забеляза, че противникът му измъкна нещо иззад гърба си, но Джеси видя. В ръцете на непознатия проблесна нож. Тя опита да изкрещи, за да го предупреди, но беше твърде късно. После изпищя, когато Видът отхвърли половинката й далече от себе си. Мъжът, когото обичаше, падна на пода по гръб, стенейки, и се хвана за кървящото място.

— Хей! — изкрещя Джеси, обхваната от първична ярост. Убиецът се обърна и изръмжа. — Олово за теб, шибана главо! — Застреля го в лицето и изпразни пълнителя в тялото му, след като тежко тупна на килима.

Извади празния пълнител от пистолета и се спусна към Джъстис. Той се държеше с една ръка над бедрото, а боксерките му бяха напоени с кръв. Погледът му срещна нейния и тя съзря удивлението в красивите му очи.

— Врагът използва нож!

Жената бързо огледа наоколо, очаквайки петият противник да атакува. Очите й се напълниха със сълзи — Джъстис кървеше лошо. Тя бутна ръката му и видя срязването върху боксерките. Падна на колене до него, остави оръжията в скута си и разкъса материята догоре. Откри се назъбена рана дълбока до костта, видът на която изтръгна от гърдите й стон на болка. Разрезът изглеждаше зле.

Изведнъж от хола прогърмя силен шум от разцепване на дърво. Прозвуча така, сякаш някой бе избил входната врата. Джеси хвана ръката на любимия си и я притисна над контузеното място.

— Натискай здраво тук и не мърдай. Обичам те. — Грабна празния пистолет и бръкна в пазвата си. Докато измъкваше оттам резервния пълнител, ръката й омаза с кръв бронежилетката, ризата и гърдите й. Изправяйки се, зареди оръжието си. Стисна двата пистолета в ръце и застана над съпруга си, разкрачила крака от двете страни на бедрата му.

От тактическа гледна точка мястото, където се намираха, беше много лошо. Навсякъде около тях имаше възможности за проникване — огромната плъзгаща врата и отворената към всекидневната арка.

Нямаха никакво прикритие. Джъстис беше прекалено тежък и твърде много го болеше, за да се движи. Петият мъж щеше да нападне и тя се надяваше той да влезе през свода, тъй като от тази посока беше дошъл гръмовният трясък от проникване в къщата.

Погледът й трескаво обходи стаята. За секунда мерна движение. Щеше да убие този кучи син. Нямаше да припари до нейния мъж.

— Джеси, махай се оттук и намери безопасно място, откъдето можеш да го наблюдаваш.

— Млъквай! Няма да те оставя.

— Моля те, Джеси. — Ръката му потърка глезена й. — Спасявай се! Аз ще остана тук да се бия.

Тя погледна бледото лице на половинката си. Въпреки естествения загар на кожата му, то беше много по-бяло, отколкото някога го бе виждала. Килимът, близо до хълбока му, бе подгизнал от кръв, боксерките му също бяха напоени.

Той се усмихна, срещайки погледа й.

— Толкова си красива, когато си върху мен. — Затвори очи и усмивката му се стопи. Главата му се отпусна на една страна.

— ДЖЪСТИС! — Мъката я накара да изкрещи името му.

Гърдите му се повдигаха и спадаха, което показваше, че не е умрял, но тя знаеше, че това ще стане скоро.

Трябваше да притиска раната му, но за тази цел се налагаше да остави оръжията, а това беше нещо, което щеше да бъде сигурна смърт и за двамата. Затова постави голото си стъпало върху тялото му, над разреза, и натисна мястото с такава сила, с която смяташе, че ще спре кръвта, без да го нарани.

— Джъстис! — изрева мъжки глас от дневната.

Младата жена насочи едно от оръжията си към арката, когато забеляза движение. Познато лице нахлу в стаята и тя едва успя да отдръпне пръста си от спусъка. Тайгър се втренчи в нея, докато още мъже, девет на брой, изпълваха пространството зад него.

Подкреплението беше пристигнало.

— Беше намушкан. — Гласът на й се пречупи. — Четирима от онези задници са мъртви, единият изчезна. Извикайте линейка!

Смаяният поглед на Тайгър се насочи надолу към Джъстис. Внезапно стъклото вдясно се разби и Джеси рязко се обърна в тази посока. Нещо огромно, с черно лице, премина с трясък през плъзгащата врата вдясно от мястото, където бяха те с Джъстис.

Инстинктът спаси живота й. Стреля и с двата пистолета. Тежкото тяло се блъсна в нейното и я отхвърли по гръб, далече от половинката й.

Джеси лежеше на пода, болезнено притисната от най-малко сто и петнайсетте килограма на отпуснатото, безжизнено тяло на предателя. Не можеше да си поеме дъх — той бе изкарал всичкия въздух от дробовете й. Стори й се, че е минала цяла вечност, макар в действителност всичко да бе продължило само секунди. Изведнъж тялото бе отхвърлено от нея и тя с усилие си пое въздух. Погледът й срещна очите на Тайгър. Той се наведе и й подаде ръка.

— Медиците са с мен. Те ще направят всичко възможно да спасят Джъстис — обеща той. — Нека ти помогна да станеш.