Виктор Левашов
Изчезнал безследно (6)

V

Присъдата не беше обжалвана и влезе в сила.

По телевизията показаха репортаж от процеса. Съдията Сорокин не го гледа, но жена му го видя. Тя каза, че адвокатът Кучеренов е изглеждал много готин, а съдията и прокурорът — мрачни гадове.

Така оцениха репортажа народните маси. Началството оцени нещата по друг начин. След известно време председателят на Таганския районен съд получи повишение — стана член на Върховния съд. Мястото му зае съдията Сорокин. Прокурорът получи нов чин — старши съветник от правосъдието.

Обаче следователят, който водеше делото на Калмиков, така и не стана майор. Не стана дори капитан — юрист първи клас. Две недели след приключването на процеса срещу Калмиков той беше убит с няколко изстрела от упор в новата си кола БМВ през нощта на 46-ия километър от Рязанското шосе. Не откриха извършителите. Не изясниха и защо се е озовал следователят през нощта на Рязанското шосе.

Съдията Сорокин нямаше никакво основание да свързва това престъпление с процеса срещу Калмиков, но някакво чувство му подсказваше, че тази връзка съществува.

Осъденият Калмиков беше изпратен да излежава присъдата си на Колския полуостров, в една колония в Мурманска област. През септември 2000 година той беше освободен от затвора по закона за амнистията, приет от Държавната дума във връзка с 55-годишнината от Деня на победата на съветския народ над фашистка Германия. Според този закон амнистията обхващаше лицата, притежаващи държавни награди на СССР и Руската федерация.

Осъденият Калмиков подлежеше на амнистия, защото — както беше установено при изучаването на архивите на Комитета за държавна сигурност на СССР и потвърдено от Главното управление на архивите при МС на Русия — през 1989 година за героизъм, проявен при изпълнението на специална правителствена задача, с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР, неподлежащ на публикуване в печата, Константин Игнатиевич Калмиков е бил удостоен със звание Герой на Съветския съюз (посмъртно).