Виктор Левашов
Изчезнал безследно (40)

II

— Господин Мамаев с още един човек прозвуча гласът на референта.

— Да влязат — отвърна високото тенорче на президента на Народна банка.

Мамаев:

— Добро утро, господин Буров.

Буров:

— Добро утро, драги ми господине. Защо си носите куфара? Да не сте дошли да се заселвате при мен?

Мамаев:

— Остави го и излез. Почакай в приемната.

— Той говори на Николай — изкоментира Тюрин.

Буров:

— Не, не, драги ми господине. Криминален елемент не ми трябва в приемната. Държа на репутацията си. Нека вашият чичероне да попуши в пушалнята.

— Той си има стая до кабинета — обясни Тюрин, като спря лентата. — Там праща и Николай.

— Какво е имало в куфара? — полюбопитства Мухата.

— Долари.

— Казахте, че куфарът бил тежък.

— Точно така, тежък е бил.

— От доларите?!

— А ти знаеш ли колко тежи един милион долара? Около десет килограма! В стотачки. А в петдесетачки още повече.

— И колко е имало там?

— Сега ще разбереш.

Буров:

— И така, драги ми господине? Дълго се канихте да дойдете. Но все пак се наканихте. Какво пък, това е благоразумно. Остава да се изясни с какво сте дошли.

— Мамаев отваря куфара — поясни Тюрин.

Буров:

— Какво е това?

Мамаев:

— Долари.

Буров:

— Виждам. Но не разбирам смисъла. Тук, предполагам, има около три милиона?

Мамаев:

— Точно три.

— Сега ясно ли е защо куфарът е бил тежък? — попита Тюрин. — Тридесет килограма!

— Досега не бях чувал да броят доларите на килограм — озадачено забеляза Мухата.

— Много неща не си чувал. Сега ще чуеш.

Буров:

— И това ли е всичко, с което сте дошли при мен?

Мамаев:

— Не. Това е за моралните щети.

Буров:

— Е, да допуснем. Мисълта ви върви в правилна посока.

Мамаев:

— Ще ви изпратя юристите си. Те ще подготвят с вашите договорите и всичко останало.

Буров:

— Какво разбирате под всичко останало?

Мамаев:

— Това, за което говорехте. Акциите на „Интертръст“.

Буров:

— И само толкова?

Мамаев:

— А какво още? Казахте, че искате да получите акциите на „Интертръст“.

Буров:

— Казах ви го преди три години. Оттогава изтече много вода. Доста много вода, драги ми господине.

Мамаев:

— Какво още?

Буров:

— Ами помислете си.

Мамаев:

— Акциите на моята банка?

Буров:

— Съвсем вярно. Акциите на „Евро Аз“. Вече казах, че разсъждавате правилно. Продължавайте.

Мамаев:

— Вече казах всичко.

Буров:

— Не, не казахте за какво количество акции става дума.

Мамаев:

— Как „за какво“? Двадесет и шест процента. Блокиращият пакет.

Тюрин изключи диктофона и поясни:

— Двадесет и шест процента — това са четиридесет и два милиона долара.

— Колко?! — ахна Мухата.

— Толкова. И това още не е всичко.

„Play“.

— Поразяваща е способността на човека да долавя от разговора само това, което му е изгодно да чуе. Дори такъв делови човек като вас, драги ми господине. Да, някога ви казах тази цифра, двадесет и шест процента. Но ви казах и друго. Предупредих ви, че утре ще бъде по-скъпо. Не намекнах. Не го завоалирах. Казах го съвсем директно.

Мамаев:

— Колко?

Буров:

— Как мислите, драги ми господине, защо никога не пречех на вашия бизнес, а, напротив — подпомагах го по всякакъв начин?

Мамаев:

— Защо?

Буров:

— Дори сега ли не се досещате? Защото нито един стопанин няма да умори от глад домашния добитък. Прасенцето не го морят от глад. Угояват го. Точно така, драги ми господине, и аз ви угоявах.

Мамаев:

— Колко?

Буров:

— Петдесет и един процента. Контролният пакет.

Мамаев:

— Колко? Но това е…

Буров:

— Искате да кажете, че в долари това прави… Наистина колко прави в долари? На мен самия ми е интересно. Сега ще пресметнем вашата капитализация…

— Той сяда при компютъра — изкоментира Тюрин.

Буров:

— „Интертръст“… Доста сте се вдигнали, драги ми господине, никак не е зле… „Евро Аз“… също прилично… А как са нефтените ни акции?

Мамаев:

— Искате да получите и дела ми в нефтения проект?

Буров:

— Не искам да получа вашия дял. Искам да получа моя дял… Какво имаме тук? Като цяло имаме цифра от порядъка на сто и шестдесет милиона. Приятна цифра. Харесва ми. А на вас?

Тюрин натисна бутона „Stop“.

— Ясно ли е? А вие казвате — митология! За нас е митология.

— Той ще излезе без гащи от тоя Буров — предположи Боцмана.

— Няма да е без гащи. Щяха да му останат четиридесет и девет процента. Ако сделката се бе състояла.

— Не се ли състоя? — попитах аз.

Без да отговори, Тюрин натисна „Play“.

Буров:

— Излиза, че моят дял е осемдесет и един милиона. Е, какво пък? Нормално. Устройва ме.

Мамаев:

— Това е грабеж, господин Буров! Истински бандитски грабеж!

Буров:

— Не е грабеж. Това е цената, за която ще спра Калмиков. Цената за вашия живот, драги ми господине.

Мамаев:

— Вие няма да спечелите нищо от моята смърт! Няма да получите и копейка!

Буров:

— Всеки човек има право на избор. Следва ли от вашите думи, че вече сте направили избора си? Не ми отговаряйте. Първо ще направя едно обаждане.

— Набира номера — поясни Тюрин. — Звъни на оператора на пейджинговата компания.

Буров:

— Приемете съобщение за абонат осемдесет и четири. Текстът е: „Действайте“… Да, това е. Да, без подпис… И така, да продължим. Но имайте предвид, драги ми господине, че сега вече разговаряме за ваша сметка. За сметка на оставащия ви живот. Остават ви двадесет и четири часа. Ако за това време не отменя заповедта си, Калмиков ще се задейства.

Мамаев:

— Вие ме държите за гърлото! Така не се води делови разговор!

Буров:

— От къде на къде решихте, че това е делови разговор? Ние с вас, драги ми господине, съвсем не водим делови разговор. Нашите отношения от самото начало носят мирогледен, а не делови характер. И вината за това пада изцяло върху вас. Нашият спор — това е спор по какъв път ще се развива руският бизнес.

Мамаев:

— Не бях прав. Поднесох ви извинението си.

Буров:

— Не поднесохте извинение. Вие опитахте да се откупите. Посвоему сте логичен. Но това е логиката от вчерашния ден. Логиката на бандитския капитализъм, който, струва ми се, отива в миналото.

Мамаев:

— Я стига! Законите на бизнеса са еднакви във всички времена!

Буров:

— Сега ще проверим това. Ако някога бъде написана историята на руския бизнес, този сюжет, сигурен съм. Ще влезе в нея като пример. Като пример по какви пътища са се налагали в Русия законите на честното предприемачество. Вие сте измет, драги ми господине. Били сте измет и винаги ще си останете измет. Руският бизнес никога няма да стане цивилизован, докато задават тон такива като вас. Във всеки случай лично вие никога повече няма да задавате тона в него.

Мамаев:

— Я стига! Няма нужда, господин Буров! А вие не сте ли същият? Аз купувам ченгешките генерали, а вие министрите. Ето ви я цялата разлика!

Буров:

— Не, господине. Има разлика. Принципна. Вие купувате чиновниците с удоволствие и се чувствате господар на живота. А аз ги купувам с отвращение.

Мамаев:

— Това са само приказки!

Буров:

— Аз отмених всичките си сутрешни срещи. Време имам, както изящно се изрази един млад човек, от тук до хоризонта. Защо да не си поговорим? Вие сте прав: аз няма да спечеля нищо от вашата смърт. В материален план. Но за мен цената на въпроса не се определя от сумата. Не, драги ми господине. Прекарах детството си в спец интернат за деца на врагове на народа. И от онова време запомних чувството на особено удоволствие от едно занимание. Когато смачкваш въшка. А още по-добре кой знае защо — гнида. С нокът. Тя пуква. Това удоволствие си струва осемдесет и един милиона долара. Ще ги смятам за моята лична вноска за утвърждаване на нравствеността в руския бизнес.

Мамаев:

— Стига дрънканици! Спрете Калмиков и да говорим по работа! Готов съм да ви дам всичките си нефтени акции. Ще получите своите осемдесет и един милиона долара. Но контролният пакет на „Интертръст“ ще остане у мен.

Буров:

— Нямам намерение да се пазаря с вас, драги ми господине. Само вие можете да спрете Калмиков. Всички документи за прехвърлянето на акциите отдавна са подготвени. Моите юристи свършиха огромна работа. Документите са безупречни юридически. Ето ги, лежат на бюрото. Остава ви само да сложите подписа си. Или да не го сложите. Решението е ваше. Аз няма да ви изхвърля от бизнеса. Ще останете генерален директор на своята компания. Но ще правите само каквото ви наредя. И това е последната ми дума.

Мамаев:

— Трябва да помисля.

Буров:

— Имахте време да мислите. Почти три години. Искате още? Какво пък, помислете. Три минути стигат ли ви? Добре, пет. А докато мислите, ще споделя с вас още едно съображение. Когато научих кого сте задействали в комбинацията си, честно казано, бях потресен. Дори ми мина мисълта: как не му провървя на този негодник. На вас, господине, не ви провървя. А после разбрах, че това не е случайност. Не, не е случайност. Малко по-рано или малко по-късно, но все пак щяхте да се препънете в човешкия фактор. В този смисъл нашата политика е самоубийствена. Все повече стават хората, които нямат какво да губят. Включително и професионалисти. Ние сами създаваме база за престъпността. И което е много по-опасно: за екстремизма. Ако се намери човек, който успее да ги организира около себе си, ще стане мътна и кървава. А такъв човек непременно ще се намери. Винаги се намира. На това ни учи историческият опит. Но ние кой знае защо изобщо не искаме да се учим. Впрочем, както разбирам, това не ви вълнува. Жалко. И така, какво решихте, драги ми господине?

Мамаев:

— Дайте документите. Проклет да сте!

Буров:

— Кой знае защо не се съмнявах, че точно това решение ще вземете. Седнете на моето място, четете внимателно…

— Сега ще започне най-интересното — предупреди Тюрин. — Влиза Николай. Излиза от стаята, където е чакал.

Буров:

— Вие защо сте тук? Никой не ви е викал.

Николай:

— Не подписвай, Петрович. Хвърли писалката!

Мамаев:

— Върви по дяволите! Само твоите съвети ми липсват!

Николай:

— Петрович, той те прееба! Какво, не разбираш ли? Аз чух всичко! Всичко чух, Петрович! Той те нарече измет! Нарече те гнида! Тоя пръч те прееба!

Буров:

— Излезте навън, миличък!

Николай:

— Не мърдай от мястото си, глисто! Стой, педал!

Мамаев:

— Откъде имаш пистолет? Нали ти наредих да го изхвърлиш! Ти защо… Дай ми пистолета!

Николай:

— Седи си, Петрович! Седи си, аз ще го оправя. Той ще отговаря! По законите ще отговаря! Ти на кого бе, пръч такъв, скачаш? Кого наричаш измет? На кого скачаш, пръч вмирисан? Че ти сега подметките му ще ближеш! С език, куче!

Буров:

— Охрана!

Мамаев:

— Хвърли пищова! Хвърли го, идиот!

Буров:

— Охрана!

Николай:

— Ще ти дам аз една охрана!

Мамаев

— Какво правиш?!

Буров:

— Охра…

В говорителчето на диктофона се чуха резки удари, сякаш трошаха орехи.

Пет.

Мамаев:

— Какво направи?! Какво на… Не стреляй в мен!

Не стреляй! Не стреляй в мен!

Николай:

— Ти какво бе, Петрович?! Как можа?!

Мамаев:

— Не стреляй!

Николай:

— Че аз…

Къс автоматен откос.

Тюрин изключи диктофона.

— Охранителят стреля с щайера. Грамотно, по краката. Прибрала го „Бърза помощ“. Мамаев е невредим, отвели са го на „Петровка“, дава показания. Буров — пет куршума в корема. Убит.

— Наигра се играчът! — подхвърли Артиста. — Намерил с кого да си устройва мирогледни дискусии!

— Как е вкарал Николай пистолета в банката? — поинтересува се Боцмана.

— Той има „Глок“ с полимерна рама — обясни Тюрин. — Скенерите за метал реагират на него като на връзка ключове. А може и изобщо да не е минал през контрола. Референтът ги е вкарал през служебния вход.

— Не разбирам — каза Мухата. — Николай наистина ли е искал да стреля по Мамаев?

Тюрин не отговори.

— Кога е станало всичко? — попитах аз.

— Стрелбата — в осем нула пет.

Погледнах часовника си. Три без пет. Буров пусна на пейджъра на Калмиков съобщението „Действайте“ в осем без пет. Заповед за отменянето му няма да има.

На Мамаев му оставаха седемнадесет часа живот.