Виктор Левашов
Изчезнал безследно (18)

I

Още от самото начало, от процеса срещу Калмиков, на който ни замъкна Док, аз не вярвах, че той е наемен убиец. Бяха го прекарали. Направили го бяха бита карта в играта, за да го изхвърлят накрая. В колония със строг режим. За шест години.

Играта беше започнал Мамаев. Вече бях съвсем сигурен. Дарението от хиляда долара му бе дало формален повод да отиде в рехабилитационния център и да се заинтересува от неговите дела. Док си припомни това посещение. Появата на Мамаев не го учудила. Бизнесмените, оказали финансова помощ на центъра, имали навика да се интересуват за какво са отишли даренията им. Проблемите на центъра бяха не само финансови, но и в трудоустрояването на пациентите. Мамаев прегледал досиетата на всички сегашни и бивши пациенти, обещал да помисли какво може да направи за тях и си заминал. След няколко дни някакъв човек предложил работа на Калмиков.

Кой е той? Ако разсъждавам правилно — някой от обкръжението на Мамаев, негово доверено лице. Вероятно същият човек е превел парите за стаята в общинската квартира в стария блок на „Малие каменшчики“, в чийто антресол преди настаняването на Калмиков са скрили куфарчето със снайпера „Винторез“.

Как да се изясни това? Единствената възможност е да се заснемат на видео най-близките сътрудници на Мамаев и да се покажат на Калмиков. Може да го познае. Поръчителят е разговарял с него вечерта в тъмния парк, бил е с шапка и черни очила. Така може да се скрие лицето, но пластиката на движенията и характерните жестове не можеш да прикриеш. Те ще разкажат на опитния наблюдател повече, отколкото снимката анфас и профил. А че Калмиков има тренирано око, кой знае защо не се съмнявах. Ако експериментът успее и поръчител се окаже някой от хората на Мамаев, ще е по-лесно да се разбере каква е играта му.

Виж, по-нататък беше пълна мъгла. Седемдесет хиляди долара за апартамента на жената на Калмиков — тук се усещаше нечия друга ръка. Още по време на процеса срещу Калмиков Док предположи, че жилището е купено, за да се натопи абсолютно сигурно Калмиков. Което и стана. Но едва ли това е била единствената цел. Тук се усещаше някаква многоходова комбинация с далечен прицел. Механизмът й беше съвсем неясен, но резултатът бе налице: Мамаев знаеше, че животът му е под заплаха. И то много сериозна. По време на разговора с мен в селището на „новите руснаци“ на Осетра той се перчеше, но аз виждах в какво състояние е. Да се каже, че беше разтревожен, значеше нищо да не се каже. Той разбираше, че срещу него е направен силен ход. Със същата карта, която той смяташе за бита. Тази карта бе Калмиков.

Кой е направил този ход?

От всичко излизаше, че е президентът на Народна банка Буров. Както го нарече моят банкер — Флибустиера. Иначе за какво му беше да ни наема и да ни плаща Калмиков да се добере жив и здрав до Москва?

А той ни нае. Прати имейл на сайта на „МХ плюс“ с предложение да се срещнем, определи срещата в офиса на банката. Но Мухата заяви, че водим делови преговори само на своя територия в „Неглинка“. Боцмана предпазливо забеляза, че за такъв солиден клиент може и да направим изключение, но Артиста подкрепи Мухата: „Ако му трябваме, ще дойде. Тъкмо ще разберем доколко сме му нужни.“

Той дойде. С двама добре обучени телохранители. В страховит черен джип „Линкълн Навигатор“. Тогава не знаех, че прякорът му е Флибустиера. Ако знаех, щях да кажа, че джипът прилича на пиратска шхуна, липсва му само Веселия Роджър на калника.

Президентът на Народна банка беше дълъг и кльощав като Дон Кихот. Но имаше и нещо пиратско в него: остро засукани мустачки, опулени очи, нахален безстрашен поглед. Обаче разговаряше без наглост, като равен с равни. Каза, че ни е препоръчал сериозен бизнесмен, на когото преди време сме оказали голяма услуга. Назова фамилията му. Наистина преди три години бяхме свършили една работа за него. Аз проверих. Бизнесменът потвърди, че господин Буров го е помолил да му препоръча сериозни хора за някаква конфиденциална задача.

Заплащането беше прилично, не се усещаше никакво двойно дъно в поръчката. Ние се съгласихме, макар да не разбрахме съвсем защо президентът на Народна банка е така заинтересуван да не се случи нищо с Калмиков по пътя му до Москва.

Аз и сега не разбирах. Ако се вярва на Дьо Финес, като заместник–министър на финансите Буров е помагал на Мамаев, поддържал е проектите му. Каква полза има Буров да бъде убит Мамаев? Каква е играта на Флибустиера? Ако, разбира се, това е негова игра.

В мъглата има само един начин да не се заблудиш: да се движиш от един ясен ориентир към друг. А като начало — трябва да намериш този ясен ориентир. В нашия случай: да открием кой е превел парите за жилището на жената на Калмиков. Седемдесет хиляди долара в рублев еквивалент не се превеждат всеки ден по пощата. Навярно са запомнили този човек и го помнят още след две години и половина. Следствието не го беше открило, защото следователят не е знаел къде да търси. А ние знаехме. Ако предположенията ми са верни, трябва да го търсим в обкръжението на Буров.

Оттук се очерта и планът за действие.

Тайно да се заснемат с фотоапарат и видеокамера най-близките сътрудници на Мамаев и Буров. Това изискваше предпазливост и търпение. Тъкмо работа за Боцмана.

Да се разбере във фирмата за недвижими имоти „Проджект“ от кой пощенски клон са били изпратени парите за стаята в общинската квартира на „Малие каменшчики“ и за тристайния апартамент в Соколники. Ясно, че просто така няма да ни дадат такива сведения. Получаването на тази информация изискваше нахалство, ловкост и тънко познаване на женската душа. Най-подходящата роля за Артиста.

Да се открие Калмиков, изчезнал след завръщането си в Москва. Тази задача възложих на Мухата. Калмиков не се беше обаждал на Док, не се бе появявал нито в своята стая в общинската квартира, нито в рехабилитационния център. Но имаше едно място, където той трябваше да се появи: край блока в Соколники. Точно там пратих Мухата, който умееше безследно да се разтваря във всяка тълпа.

Като всеки нормален ръководител възложих на себе си най-отговорната част от работата, макар и не най-трудната, честно казано: работата в архива.