Робърт Кийосаки
Богат татко, беден татко (5) (На какво богатите учат децата си за парите, а бедните и средната класа — не)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rich Dad Poor Dad (What the Rich Teach Their Kids About Money - That the Poor and Middle Class Do Not!), (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 43 гласа)

Информация

Корекция
pechkov (2012)
Източник
spiralata.net

Издание:

Робърт Кийосаки — Богат татко, беден татко

ИК „Анхира“, София, 2010

ISBN: 954-988-219-5

История

  1. — Добавяне

Урок 2: Защо да се преподава финансова грамотност?

През 1990 година най-добрият ми приятел Майк стана шеф на империята на баща си и всъщност се справя по-добре от него. Виждаме се веднъж-два пъти в годината на игрището за голф. Двамата със съпругата му са по-богати, отколкото можете да си представите. Империята на богатия ми баща е в добри ръце, а сега Майк кара сина си да заеме неговото място, както неговият баща ни беше карал на времето.

През 1994 година аз се пенсионирах на четирийсет и седемгодишна възраст, а съпругата ми Ким беше на трийсет и седем. Пенсионирането не означава да не работиш. За нас с жена ми то означава, че без да говорим за непредвидимите катаклизми, и да работим, и да не работим, нашето богатство ще нараства автоматично и ще изпреварва винаги инфлацията. Според мен това означава свобода. Активите са достатъчно големи, за да нарастват от само себе си. Прилича на посаждането на дървото. Поливаш го в продължение на години и един ден то не се нуждае повече от теб. Корените му са стигнали достатъчно дълбоко. Тогава, за твоя радост, дървото ти осигурява сянка.

Майк избра да управлява империята, а аз — да се оттегля.

Винаги, когато разговарям с хора, те ме питат какво мога да им препоръчам или какво да направят? Как да започнат? Мога ли да им препоръчам някоя хубава книга? Какво да направят, за да подготвят децата си? Каква е тайната на успеха? Как да правя милиони?

В такива случаи винаги се сещам за статията, която ми бе дадена да прочета някога. Ето какво пишеше в нея:

Най-богатите бизнесмени

През 1923 година група, съставена от нашите най-велики лидери и от най-богатите бизнесмени, се срещна в хотел „Еджуотър Бийч“ в Чикаго. Сред тях бяха Чарлс Шваб, шеф на най-голямата независима компания за производство на стомана; Самюъл Инсъл, президент на най-голямото предприятие за обществени услуги в света; Хауард Хопсън, глава на най-голямата петролна компания; Ивар Крюгер, президент на „Интърнашънъл Мач Корпореишън“, една от най-големите компании по това време; Леон Фрейзиър, президент на една от най-големите банки в света; Ричард Уитни, президент на Нюйоркската Фондова борса; Артър Котън и Джеси Ливърмор, двама от най-големите борсови спекуланти; и Албърт Фол, член на кабинета на президента Хардинг. Двайсет и пет години по-късно деветима от тях (споменатите по-горе), свършиха така: Шваб умря без пукнат грош, след като в продължение на пет години живя с взети назаем пари; Инсъл прекара края на живота си разорен и в друга страна; Крюгер и Котън също умряха разорени; Хопсън полудя; Уитни и Албърт Фол току-що бяха излезли от затвора; Фрейзиър и Ливърмор се бяха самоубили.

Съмнявам се, че някой би могъл да каже какво точно се бе случило с тези мъже. Ако обърнете внимание на годината, 1923, ще установите, че срещата става преди голямата депресия през 1929; подозирам, че именно тя е нанесла жесток удар на тези мъже и на живота им. Та ето какво искам да кажа с това: днес живеем във време на по-големи и по-бързи промени. Подозирам, че през следващите двайсет и пет години ще има много възходи и сривове, не по-малки от онези, които са преживели тези мъже. Загрижен съм, че прекалено много хора се съсредоточават върху парите, вместо върху най-голямото си богатство — своето образование. Ако хората са подготвени да бъдат гъвкави, с отворено съзнание и да учат, те ще стават все по-богати и по-богати по време на промените. Очакват ги обаче трудни времена, ако мислят, че парите ще решат проблема. Интелигентността е тази, която решава проблемите и произвежда пари. Придобитите без финансова интелигентност пари са обречени да изчезнат скоро.

Повечето хора не осъзнават, че не е важно колко пари изкарваш, а колко пари задържаш. Всички сме чували истории за спечелили от лотарията бедни хора, забогатели благодарение на това и после обеднели отново. Те спечелват милиони, но скоро се оказват пак в същото положение, от което са тръгнали. Или за професионални спортисти, които на двайсет и четиригодишна възраст печелят милиони долари годишно, а на трийсет и четири спят под някой мост. Едва тази сутрин прочетох във вестника историята на един млад баскетболист, който преди година имал милиони. А сега обвинява своите приятели, адвокат и счетоводител, че са му откраднали парите и е принуден да работи на една автомивка на минимална заплата.

Той е само на 29 години. Уволнили го, защото отказал да сваля шампионския си пръстен, докато бършел колите и така историята му стигнала до вестника. Той оспорил уволнението си пред съда под предлог, че работата е много трудна и освен това бил подложен на дискриминация. Единственото, което му било останало, бил този пръстен и ако му отнемели и него, щял да се сгромоляса психически.

Познавам мнозина, които през 1997 година станаха милионери на бърза ръка. Естествено, аз се радвам, че хората стават все по-богати и по-богати. Но в същото време предупреждавам, че в крайна сметка не е важно колко изкарваш, а каква част от него запазваш и в продължение на колко поколения.

Когато хората ме попитат „Как да започнем?“ или „Кажи ми как да забогатея бързо?“, те често остават дълбоко разочаровани от отговора ми. Аз просто повтарям това, което ми казваше моят богат баща, когато бях малък. „Ако искате да забогатеете, трябва да бъдете финансово грамотни“.

Набиваше ми го в главата всеки път, когато бяхме заедно. И докато образованият ми баща наблягаше върху важността на четенето на книги, богатият ми баща подчертаваше нуждата от финансова грамотност.

Ако имаш намерение да строиш Импайър стейт билдинг, първото, което трябва да направиш, е да изкопаеш дълбока яма и да излееш здрава основа. Ако ще строиш къща в предградията, трябва да излееш само петнайсетсантиметрова основа. В бързината си да забогатеят, повечето хора се опитват да построят „Импайър Стейт Билдинг“ върху петнайсетсантиметрова основа.

Образователната ни система, създадена доста отдавна, все още вярва в къщите без здрава основа. Подовете от кал са все още на мода. И така децата завършват училище практически без никаква финансова основа. Докато някоя нощ, когато се въртят в леглото си в някое от предградията, измъчвани от безсъние и затънали в данъци, решат, че отговорът на финансовите им проблеми е да открият начин за бързо забогатяване.

Строежът по небостъргача започва. Строи се бързо и скоро вместо „Импайър Стейт Билдинг“, имаме Наклонената кула на предградието. Безсънните нощи се връщат.

Когато пораснахме, и двамата с Майк можахме да изберем правилно, защото още като деца ни бяха научили да поставяме солидна финансова основа.

Признавам, че счетоводството е може би най-скучният предмет на света. То може да бъде и много объркващо. Но същевременно сигурно е най-важният предмет за този, който желае да запази богатството си дълго време. Въпросът е как да преподаваш на деца един толкова скучен и объркващ предмет. Ами като го опростиш. Първо го преподавай под формата на картинки.

Богатият татко изля здрава финансова основа за двама ни с Майк. Още докато бяхме деца, той измисли прост начин да ни обучи. В продължение на години рисуваше картини и използваше думи. С Майк разбирахме лесните рисунки, жаргона, движението на парите, а след още няколко години богатият ми баща започна да прибавя и числа. Днес Майк се захвана с овладяването на много по-сложния счетоводен анализ, защото трябваше да го направи. От него зависи управлението на струващата един милиард долара империя. Моята империя е по-малка, но и двамата тръгваме от една и съща проста основа. В следващите страници ще ви запозная със същите чертежи, които направи за нас бащата на Майк. Макар и съвсем простички, тези чертежи помогнаха на две малки момчета да изградят огромно богатство върху солидна и дълбока основа.

Правило единствено: Трябва да знаете разликата между активи и пасиви и да купувате само активи. Ако искате да бъдете богати, то е единственото, което трябва да знаете.

Това е правило №1. Единственото правило. То може да ви се струва абсурдно просто, но повечето хора нямат представа колко е дълбоко. По-голямата част от хората страдат финансово, защото не знаят разликата между актив и пасив.

— Богатите купуват активи. Бедните и представителите на средната класа купуват пасиви, като мислят, че са активи.

Когато богатият ми баща ни обясни това, ние с Майк помислихме, че се шегува. Ние очаквахме да ни каже как се става богат, а той ни говореше такива неща. Беше толкова просто, че се наложи да размишляваме дълго върху думите му.

— Какво е актив? — попита Майк.

— Не се притеснявай за това сега — отвърна богатият ми баща. — Просто остави идеята да проникне в съзнанието ти. Ако успееш да проумееш простотата, животът ти ще се развива по план и ще бъде лесен във финансово отношение. Просто е; ето защо идеята се пропуска.

— Искаш да кажеш, че е достатъчно да знаем само какво представляват активите, да си ги купуваме и ще забогатеем? — възкликнах аз.

Богатият ми баща кимна.

— Съвсем просто е.

— Щом е толкова лесно, защо всички не са богати? — попитах аз.

Богатият татко се усмихна.

— Защото хората не знаят разликата между активите и пасивите.

Помня, че попитах:

— Как може възрастните да са толкова глупави. Ако е толкова просто, ако е толкова важно, защо не всички искат да разберат?

На богатия ми баща му бяха необходими само няколко минути, за да ни обясни какво представляват активите и пасивите.

— Признавам, че ми е трудно да обяснявам това на други възрастни. Защо ли? Защото възрастните са по-умни. В повечето случаи, простотата на идеята се изплъзва на повечето възрастни, защото те са обучавани по различен начин. Били са обучавани от други професионалисти: банкери, счетоводители, брокери на недвижимо имущество, финансисти и т.н. Трудното е да накараш възрастните да забравят наученото или да станат деца отново. Интелигентният възрастен често мисли, че е под достойнството му да обръща внимание на подобни прости дефиниции.

Богатият ми баща вярваше в принципа „Придържай се към простота“, затова се стремеше обясненията му за двете малки момчета да бъдат колкото се може по-лесни и по този начин направи финансовата основа здрава.

Какво тогава предизвиква объркването? Или как може нещо толкова просто да бъде толкова объркано? Защо някой иска да купи актив, а купува всъщност пасив? Отговорът може да бъде открит в официалното образование.

Ние се концентрираме върху думата „грамотност“, а не върху „финансова грамотност“. Не думите определят дали нещо е актив или пасив. Всъщност, ако искате да се объркате наистина, погледнете определенията на думите „актив“ и „пасив“ в речника. Знам, че дефиницията ще допадне на счетоводителите, но за средностатистическия човек тя няма да има никакъв смисъл. Но ние, възрастните, често сме много горди, за да признаем, че не виждаме смисъл в нещо.

Ето какво още ни казваше нашият богат татко:

— Това, което определя актива, не са думите, а числата. И ако не можете да разчитате числата, няма да можете да различите актива от дупка в земята. В счетоводството значение имат не самите числа, а онова, което те ни казват. Същото е и с думите. Нямат значение отделните думи, а историята, която ни разказват. Мнозина четат, но не разбират кой знае какво. Например, наскоро купих ново видео. То беше с книжка с инструкции как да програмираме видеото. Аз исках да запиша любимото си телевизионно предаване в петък вечерта. Едва не се побърках, докато опитвах да разбера упътването. Според мен няма нищо по-сложно от това да се научиш как да програмираш видеото. Четях думите, но не разбирах нищо. Получих отличен по четене и слаб за разбирането но прочетеното. Същото се случва с повечето хора, принудени да проумеят финансови твърдения.

— Ако искате да сте богати, четете и разбирайте числата. Чувал съм тези думи стотици пъти от богатия си баща. Както и:

— Богатите купуват активи, а бедните и средната класа — пасиви. Ето как да откриваме разликата между актив и пасив. Повечето счетоводители и финансисти не са съгласни с дефинициите, но тези прости рисунки бяха началото на една здрава основа за две малки момчета.

За да ни обучи, богатият татко опростяваше всичко, като в продължение на години използваше възможно най-много рисунки, най-малко думи и никакви числа.

 

Движение на парите при актив:

Приходи

Разходи

Активи Пасиви

 

(Имаме полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред. Има стрелка от Активи към Приходи)

 

Горната схема е отчет за приходите, наричано още отчет за печалбите и загубите. То отразява приходите и разходите. Парите, които влизат и излизат. На долната схема е представен балансът. Нарича се така, защото би трябвало да балансира активите и пасивите. Много финансови новобранци не знаят за връзката между отчета на приходите и баланса. А това е жизненоважно, ако желаете да разберете за какво става дума.

Основната причина за финансовите проблеми е следствие от неразбирането на разликата между актив и пасив. Объркването се дължи на дефинициите на тези две думи. Ако искате урок по обърканост, просто погледнете думите „актив“ и „пасив“ в речника.

Счетоводителите може и да откриват някакъв смисъл в тези определения, но за средностатистическия човек щеше да бъде същото и ако бяха написани на китайски. Четеш думите, но е трудно да разбереш за какво всъщност се говори.

Затова богатият ми баща просто ни каза, че „активите слагат пари в джоба ти“. Хубаво, просто и използваемо.

 

Движение на парите при пасив:

 

Приходи

Разходи

Активи Пасиви

 

(Имаме полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред. Има стрелка от Пасиви към Разходи и оттам към нищото)

 

Сега, след като активите и пасивите бяха обяснени чрез схеми, може би ще е по-лесно да разберете словесната ми дефиниция.

Активът е нещо, което слага пари в моя джоб.

Пасивът е нещо, което вади пари от моя джоб.

— Това наистина е единственото, което ви е нужно да знаете. Ако искате да сте богати, просто цял живот купувайте активи. Ако искате да бъдете в редиците на бедните или на средната класа, цял живот купувайте пасиви. Непознаването на разликата между двете е главната причина за финансовите затруднения.

Образоваността, както откъм цифри, така и откъм букви, е основата на финансовата борба. Ако хората изпитват финансови затруднения, значи не могат да прочетат нещо, независимо дали е написано с букви или с цифри. Просто нещо не е разбрано както трябва. Богатите са богати, защото са по-начетени в области, непознати за хората, които водят борба за финансово оцеляване. Следователно, ако искате да забогатеете и да останете богати, трябва да сте финансово грамотни както в разчитането на думите, така и на числата.

Стрелките на схемите представят движението на парите. Самостоятелно числата означават наистина много малко. Същото се отнася и за думите. Важна е историята. При финансовия доклад четенето на числа е равносилно на търсенето на фабулата, на историята. Историята за това къде се движат пари. При осемдесет процента от семействата, финансовата история е разказ за усилена работа в желанието да се върви напред. И не защото героите не изкарват пари. А защото цял живот купуват пасиви вместо активи.

 

Това например е движението на парите при бедните или младите хора, които все още живеят при родителите си:

 

Работа Приходи

Разходи

Активи Пасиви

 

(Имаме вертикално полета Работа, Приходи (заплата), под тях Разходи (Данъци, храна, наем, дрехи, развлечения и др.) и под тях Активи и Пасиви на един ред. Има стрелка от Работа в Приходи през Разходи и в нищото)

 

Това е движението на парите при хората от средната класа:

 

Работа Приходи

Разходи

Активи Пасиви

 

(Имаме вертикално полета Работа, Приходи (заплата), под тях Разходи (Данъци, заем жилище, консумативи, храна, дрехи, развлечения и др.) и под тях Активи и Пасиви (Заем жилище, потребителски заеми, кредитни карти) на един ред. Има стрелка от Работа в Приходи през Разходи, през пасиви и отново в Разходи и в нищото)

 

Движение на парите при богатите хора:

 

Приходи

Разходи

Активи Пасиви

 

(Имаме вертикално Приходи (от: Дивиденти; Лихви; Наеми; Авторски права; МЛМ-бонуси[1]) и отдолу Разходи, а под тях Активи (Акции, Бонове, Ценни книжа, Недвижими имоти, Интелектуална собственост, МЛМ-бизнес[2]) и Пасиви на един ред)

Кийосаки е посветил цяла книга на МЛМ-бизнеса, наречен още Мрежов маркетинг — „Бизнес школа за хора, които обичат да помагат на другите — осемте скрити ценности на мрежовия маркетинг, освен че се правят много пари“. Можете да си набавите тази книга от издателство „Анхира“.

Очевидно тези схеми са опростени. Всеки има определени неизбежни разходи: за храна, за жилище и дрехи.

Схемите показват движението на парите в живота на бедните, представителите на средната класа и богатите. Движението на парите разказва историята. Историята за начина, по който човек управлява парите си, за това какво прави, след като се сдобие с тях.

Разказах историята за едни от най-богатите хора в Америка, за да илюстрирам един широко разпространен недостатък в мисленето — хората смятат, че парите ще решат всичките им проблеми. Ето защо изтръпвам, когато ме попитат как може да се забогатее по-бързо. Или откъде да се започне. Често чувам:

— Затънал съм в дългове, затова трябва да изкарвам повече пари.

Да печелиш повече не винаги решава проблема; всъщност това дори често го влошава. На фона на парите нашите човешки недостатъци понякога стават още по-явни. Те често акцентират върху това, което не знаем. Ето защо в много случаи човек, чиито средства неочаквано нарастват — например от наследство, увеличение на заплатата или печалба от тотото — не след дълго се озовава в същата, ако не и в по-лоша бъркотия от тази, в която се намирал преди това. Парите само акцентират върху представата за движението на парите, която носим в съзнанието си. Ако според тази представа трябва да изхарчвате всичко, което получавате, най-вероятно повечето пари ще доведат до увеличаване на харченето.

Много пъти съм казвал, че в училище получаваме научни и професионални умения, които са много важни. Учим се да изкарваме пари с професионалните си умения. През шейсетте години, когато бях в гимназията, хората заключаваха автоматично, че учениците, които се справят добре с учебния материал, ще станат лекари. Често дори не питаха детето дали иска да стане лекар. Това се подразбираше от само себе си, тъй като именно тази професия даваше обещание за най-голямо финансово възнаграждение.

Днес лекарите са изправени пред финансови предизвикателства, които не бих пожелал дори на най-големия си враг: застрахователни компании, които вземат в свои ръце контрола над бизнеса, намеса на правителството и съдебно преследване заради професионални грешки, и това са само някои от проблемите. Днес децата мечтаят да станат баскетболни звезди, майстори на голфа като Тайгър Удс, компютърни гении, филмови и рок звезди, кралици на красотата или брокери на Уолстриит. Просто там са славата, престижът и парите. Ето защо е толкова трудно да мотивираш децата да ходят на училище в наши дни. Те знаят, че професионалният успех не е вече пряко свързан с успеха ти в училище, както е било преди.

Тъй като учениците завършват училище без да имат финансови умения, милиони образовани хора се справят с професията си успешно, но това не им спестява финансовите проблеми. Те започват да работят по-усърдно, но положението не се променя. Това, което липсва в образованието им е не как да правят пари, а как да ги харчат — какво да направят, след като ги изкарат. Ето това се нарича финансово умение — какво правите с парите, след като ги изкарате, как пречите на хората да ви ги вземат, за колко време ги задържате и колко усилено работят парите ви за вас.

Повечето хора не могат да кажат защо страдат финансово, тъй като не разбират движението на парите. Човек може да бъде високообразован, да успява в професията си и да е финансово неграмотен. Тези хора често работят повече, отколкото трябва, защото са се научили как да работят усърдно, а не как да накарат парите да работят за тях.

Как преследването на една финансова мечта се превръща във финансов кошмар

Историите за здраво трудещите се хора са създадени като че ли по един калъп. Щастлива, високообразована младоженска двойка отива да живее в един тесен апартамент под наем. Младите веднага си дават сметка, че могат да пестят, тъй като двама могат да живеят с толкова пари за наем, колкото и един.

Проблемът е там, че апартаментът е тесен. Решават да спестяват, за да си купят свой дом, където да отгледат децата си. Идеята не е невъзможна, тъй като и двамата печелят, затова се съсредоточават върху кариерата си. Доходите им започват да се увеличават.

Но заедно с увеличаването на доходите се увеличават и разходите.

 

Приходи

Разходи

Активи Пасиви

 

(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред. Има стрелка нагоре в Приходи, показваща, че те се увеличават)

 

И още една таблица:

 

Приходи

Разходи

Активи Пасиви

 

(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред. Има стрелка нагоре в Разходи, показваща, че и те се увеличават)

 

Разход номер 1 за повечето хора са данъците. Мнозина смятат, че най-висок е данъкът върху общия доход, но повечето американци плащат най-много за социални осигуровки. На всичкото отгоре данък общ доход се начислява и върху сумата, която се отделя от заплатите им за социални осигуровки, приход, който те никога не получават, тъй като се удържа директно за обществено осигуряване.

Тогава и пасивите им се увеличават:

 

Приходи

Разходи

Активи Пасиви

 

(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред. Има стрелка нагоре в Пасиви, показваща, че и те се увеличават)

 

Най-добре ще демонстрираме това, като се върнем при младата двойка. Насърчени от увеличаването на приходите, те решават да купят къщата на своите мечти. Но още щом влязат да живеят в нея, семейният им бюджет се отежнява с още един данък — данък недвижимо имущество. После купуват към новата къща нова кола, нови мебели и домакински електроуреди. Докато една сутрин се събудят и установят, че колонката с пасивите е натежала от погасяването на заеми и задължения по кредитните карти.

Така се озовават в капана на омагьосаната въртележка. Ражда се дете. Двамата се трудят още по-здраво. Процесът се повтаря. Повече пари и още повече данъци.

По пощата пристига кредитна карта. Те я използват.

Обаждат им се от някаква компания, даваща заеми, за да ги уведомят, че най-големият им актив, тяхната къща, е увеличила стойността си. От компанията им предлагат заем при „специални условия“, защото досега винаги са се представяли като достойни за доверие партньори. Освен това добавят, че най-умното, което могат да направят, е да изплатят веднага дълговете към кредитните си карти, където лихвите са много високи. Същевременно ги уверяват, че по този начин ще намалят и данъците си.

Двойката се вслушва в съвета им. И си отдъхва облекчено. Кредитите по картите са изплатени. Дълговете им вече са ограничени само до един — заема за покупката на дома. Ежемесечните им вноски стават по-малки, тъй като разсрочват изплащането на заема за трийсетгодишен период. Това е най-умното, което може да се направи.

Обажда се една съседка и ги кани да ходят заедно из магазините, за да използват намалението за празниците. Възможност да се спестят малко пари. Съпрузите си казват:

— Няма да купуваме нищо. Ще отидем само да погледаме.

Но за всеки случай пъхат чистата кредитна карта в портфейла.

Непрекъснато се натъквам на тази млада двойка. Името й се променя, но финансовата дилема, пред която стоят, е същата. Те идват на моите представяния, за да чуят какво ще им кажа. И ме питат:

— Можете ли да ни посъветвате как да изкарваме повече пари?

Навикът да харчат, който са си изградили, ги кара да търсят все по-големи доходи. И дори не осъзнават, че истинската причина за финансовите им затруднения идва от това как точно решават да похарчат парите си. А в нейната основа лежат финансовата неграмотност и неразбирането на разликата между актив и пасив.

Парите, дори и ако са повече, рядко решават паричните проблеми. Интелигентността решава проблемите. Това ми напомня думите, които един приятел повтаря неуморно на задлъжнелите хора:

— Ако установите, че сте копали достатъчно, за да пропаднете в дупката… просто престанете да копаете.

Когато бях малък, татко разказваше за японците, които признавали три сили: силата на меча, на скъпоценността и на огледалото.

Мечът символизира силата на оръжието. Америка харчи трилиони долари за оръжие и поради това е главната военна мощ в света.

Скъпоценността символизира парите. Както виждаме, има известна истина в поговорката: „Запомни златното правило. Правилата се правят от тези, които имат злато“.

Огледалото символизира силата на самопознанието. Според японската легенда най-ценното от трите е именно самопознанието.

Представителите на бедната и средната класа прекалено често позволяват на силата на парите да ги контролира. Те просто започват да работят още по-здраво, без да си задават въпроса дали това, което правят, има смисъл. Така едно огромно мнозинство хора допуска страховитата мощ на парите да ги контролира. Тъй като тези хора не разбират парите, мощта на парите им се изправя срещу тях.

Ако използваха силата на огледалото, те щяха да се запитат:

— Има ли смисъл всичко това?

Много често, вместо да се доверят на вътрешната си мъдрост, на дремещият в тях гении, повечето хора просто се движат в тълпата. Правят едно или друго, само защото всички постъпват така. Те се приспособяват, вместо да си задават въпроси. Често повтарят, без да се замислят, онова, което са им казали. Идеи като „Твоят дом е актив“, „Домът ти е твоята най-голяма инвестиция“, „Временно няма да плащаш данъци, ако задлъжнееш още повече“, „Намери си сигурна работа“, „Не прави грешки“, „Не поемай рискове“.

Говори се, че за повечето хора страхът от говорене пред публика е по-голям от страха от смъртта. Според психиатрите страхът от говорене пред публика се причинява от страха от критиката, от осмиването, от опасността да бъдеш отхвърлен от обществото. Страхът да бъдат по-различни не позволява на повечето хора да търсят нови начини за разрешаване на своите проблеми.

Ето защо моят учен татко казваше, че японците ценели най-много силата на огледалото, тъй като ние откриваме истината само когато се погледнем в огледалото като хора. И главната причина повечето от нас да се придържат към „безопасната игра“ е страхът. Това се отнася за всичко, независимо дали става дума за спорт, взаимоотношения с хората, кариера, пари.

Същият този страх, страхът от отлъчване от обществото, кара хората да се приспособяват, без да поставят под въпрос всепризнатото мнение или популярните модни тенденции. „Твоят дом е актив“; „Работи по-здраво“; „Стреми се към повишение в работата“; „Някой ден ще стана вицепрезидент на компанията“; „Пестете пари“; „Един ден, когато ми увеличат заплатата, ще купя по-голяма къща“; „Куклата, която търсите, е изчерпана поради огромното търсене, но по някаква случайност пазя една за един клиент, който още не е дошъл да си я вземе“.

Много големи финансови проблеми се причиняват от стремежа да се движим с тълпата. От време на време всеки има нужда да се погледне в огледалото и да прояви вярност по-скоро към вътрешната си мъдрост, отколкото към своите страхове.

Когато с Майк навършихме шестнайсет години, започнаха проблемите ни с училище. Ние не бяхме лоши момчета. Просто започнахме да се отделяме от тълпата. След училище и през почивните дни работехме за бащата на Майк. Често след работа двамата стояхме с часове на една маса с баща му, докато той провеждаше срещи и събрания със своите банкери, адвокати, счетоводители, брокери, инвеститори, управители и служители. Този човек беше напуснал училище на тринайсетгодишна възраст и сега управляваше, даваше указания и нареждания и задаваше въпроси на образовани хора. Те бяха на негово разположение и се притесняваха ужасно, когато той не одобреше действията им.

Този човек не бе вървял заедно с тълпата. Той мислеше винаги сам и мразеше думите:

— Трябва да го направим така, тъй като всички така го правят.

Мразеше също думите „не мога“. Ако човек искаше да го накара да направи нещо, достатъчно бе да му каже: „Не мисля, че би могъл да направиш това“.

Като присъствахме на неговите срещи, с Майк научихме повече, отколкото през всичките години, прекарани в училище и в университета. Бащата на Майк не бе учил в училище, но бе финансово образован и затова успяваше. Той ни повтаряше често:

— Умният човек наема хора, които са по-интелигентни от него самия.

Така че с Майк имахме възможността да слушаме с часове интелигентни хора и следователно — да се учим от тях. Но точно поради това двамата просто не можехме да приемем стандартните догми, на които ни учеха нашите учители. И именно оттам идваха и проблемите. Всеки път когато някой учител кажеше: „Трябва да имате добри оценки, за да се справяте един ден добре в живота“, ние с него само повдигахме рамене. Дадяха ли ни съвет да следваме установените процедури и да не се отклоняваме от правилата, ние осъзнавахме как този учебен процес убива творческото начало. Започвахме да разбираме защо нашият богат татко ни обясняваше, че училищата са предназначени да създават добри служители, а не добри работодатели.

Понякога Майк или аз питахме учителите си какво е приложението на това, което учим, или защо никога не изучаваме парите и тяхното действие. На последния въпрос често ни отговаряха, че парите не са важни; че ако залягаме в учението и сме винаги сред първите, парите сами ще дойдат.

Колкото повече научавахме за силата на парите, толкова повече се отдалечавахме от нашите учители и съученици.

Моят високо образован татко никога не ми е оказвал натиск за оценките. Често съм се чудил защо. Но започнахме да спорим за парите. Когато станах на шестнайсет години, аз вероятно имах много по-стабилни основи в това отношение от моите родители. Можех да водя сметки, да слушам данъчни специалисти, корпоративни адвокати, банкери, счетоводители, брокери на недвижимо имущество и т.н. Баща ми разговаряше с учителите.

Един ден той ми обясни защо нашият дом беше най-голямата му инвестиция. Последва не особено приятен спор, в който му обясних защо според мен къщата не е добра инвестиция.

Следващата схема показва разликата в разбиранията между богатия и бедния ми татко в това отношение. Единият татко смяташе, че къщата му е актив, а според другия тя беше пасив.

Богатият татко: Актив, Пасив — Дом

Бедният татко: Актив — Дом, Пасив

Помня как нарисувах едната схема на баща си, за да му покажа посоката на движението на парите. Обърнах му внимание на допълнителните разходи, свързани с притежаването на къща. По-големият дом означава по-големи разходи и парите изтичат навън през колонката с разход. Потока пари тръгва от разходи, през пасиви и отново през разходи заминава в нищото.

Днес все още приемам като предизвикателство твърдението, че къщата е актив. Знам, че за мнозина това е и мечта, и най-голямата им инвестиция. И действително е по-добре да притежаваш собствен дом, отколкото да не притежаваш нищо. Аз просто предлагам алтернативен поглед към тази популярна догма. Ако със съпругата ми решим да си купим по-голяма къща, ще бъдем наясно, че това няма да е актив, а пасив, тъй като ще вади още повече пари от джобовете си.

И така, ето моите аргументи. Не очаквам, че повечето хора ще се съгласят с тях, защото идеята за хубавия дом е винаги емоционално оцветена. А когато става дума за пари, силните емоции обикновено намаляват финансовата интелигентност. Знам от личен опит, че парите успяват да придадат емоционална окраска на всяко решение.

1. Когато става дума за къща, отбелязвам, че повечето хора работят цял живот, докато изплатят дома, който никога не притежават. С други думи, повечето хора купуват нова къща на всеки няколко години, като всеки път вземат нов трийсетгодишен заем, за да изплатят предишния.

2. Макар да получават някакво данъчно облекчение за изплащането на жилищен заем, хората плащат за всичките си останали разходи с парите, които им остават след плащането на данъците.

3. Данъци върху собствеността. Родителите на съпругата ми се шокираха, когато месечните данъци за собственост върху дома им достигнаха $1’000. Това стана след като се пенсионираха и тъй като увеличението се отрази зле върху пенсионния им бюджет, те бяха принудени да се преместят да живеят другаде.

4. Къщите не винаги увеличават стойността си с годините. През 1997 г. мои приятели задлъжняха с $1’000’000 за къща, която днес вече може да се продаде само за $700’000.

5. Най-големи са загубите от пропуснати възможности. Ако всичките ви пари са вързани в покупката на къща, ще ви се наложи да работите по-усилено, защото парите продължават да изтичат от колонката с разходите, вместо да се прибавят към приходите, класическият начин на движение на парите при средната класа. Ако една млада двойка реши да прибави пари още в самото начало към колонката с активи, тя ще си улесни живота по-нататък, особено когато започне подготовка за изпращане на децата в колеж. Дотогава активите им ще са нараснали и ще им помогнат да покриват разходите. Много често къщата служи само като нещо, което може да се ипотекира, за да се посрещат непрекъснато увеличаващите се разходи.

Накратко, крайният резултат от решението да се притежава къща, която е прекалено скъпа, вместо от самото начало да се инвестира в портфолио от ценни книжа, може да ви се отрази неблагоприятно поне по следните три начина.

1. Загуба на време, през което другите активи биха могли да увеличат стойността си.

2. Загуба на допълнителен капитал, който би могъл да се инвестира, вместо да се пропилява по скъпоструващата поддръжка на дома.

3. Загуба на обучение. Много често единственото, което хората слагат в колонката на своите активи, са техните спестявания, къща и план за пенсиониране. Тъй като нямат пари, които да инвестират, те не инвестират. Това ги лишава от опит в тази дейност. Повечето никога не се превръщат в т.нар. от финансовия свят „опитни инвеститори“. А най-добрите инвестиции обикновено първо се продават на „опитните инвеститори“, а те по-късно ги продават на хората, които играят „безопасно“.

Не ви казвам да не си купувате къща. Искам само да разберете разликата между актив и пасив. Когато пожелая по-голяма къща, първо си купувам активи, които ще генерират притока от пари за изплащане на къщата.

Финансовото състояние на образования ми татко демонстрира най-добре какво представлява животът на тичащия в омагьосан кръг. Разходите му винаги се покриват с приходите и така никога не му остава възможност да инвестира в активи. В резултат неговите пасиви, като погасяването на всевъзможни заеми, са по-големи от активите. Финансовото състояние на богатия ми татко, от друга страна, отразява резултатите от един живот, посветен на инвестирането и свеждането на пасивите до минимум:

Следващата схема казва повече, отколкото хиляда думи:

Финансово състояние на образования татко:

 

Приходи

Разходи

Активи Пасиви

 

(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях малко поле Активи и голямо Пасиви на един ред)

 

Финансово състояние на богатия татко:

 

Приходи

Разходи

Активи Пасиви

 

(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях голямо поле Активи и малко Пасиви на един ред)

 

Тази схема обяснява защо богатият ми татко става все по-богат. Колонката с активи генерира предостатъчно приходи за покриване на разходите, а остатъкът се инвестира отново в колонката с активи. Колонката с активи продължава да расте и следователно приходите, които произвежда, също нарастват.

И в резултат богатите стават още по-богати!

Защо богатите стават още по-богати?

Приходи

Разходи

Активи Пасиви

 

(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях голямо поле Активи и малко Пасиви на един ред)

 

Влизащите в Приходи потоци преминават директно през разходи в Активи, които се увеличават и оттам се завъртат отново циклично в приходи, които също се увеличават. За сметка на това Разходите се намалят от излизащите в нищото и Пасивите също намалят, защото не се попълват от нищо.

Средната класа непрекъснато има финансови затруднения. Основният приход е заплатата, а когато заплатата се увеличи, увеличават се и данъците. Разходите се увеличават пропорционално с нарастването на заплатата; или пак стигаме до омагьосаната въртележка. Те смятат, че домът им е най-важният актив, вместо да инвестират в носещи приходи активи.

Възприемането на дома като инвестиция и философията, че увеличаването на заплатата означава автоматично по-голяма къща или възможност да се харчи повече, лежи в основата на дълговете, които разяждат днешното общество. Процесът на увеличаващите се разходи хвърля семействата в по-големи дългове и в по-голяма финансова несигурност, дори да прогресират в работата си и да получават повишения на заплатата на определен период от време. Този изпълнен с много рискове живот се дължи на липсата на финансово образование.

Защо средната класа има финансови затруднения

Приходи

Разходи

Активи Пасиви

 

(Имаме вертикално полета Приходи, под тях Разходи и под тях голямо поле Активи и малко Пасиви на един ред)

 

Влизащите в Приходи потоци ги увеличават, но се увеличават и Разходите. Активите са малки, а пасивите се увеличават също. Освен това Разходите се намалят от излизащите в нищото потоци.

Масовата загуба на работа през деветдесетте години в резултат на съкращенията ни показа колко нестабилна финансово е средната класа. Общественото осигуряване се изправя пред непреодолими проблеми и на него вече не може да се гледа като на пенсионен източник. Средната класа е обхваната от паника. Хубавото на случилото се е, че помага на много от тези хора да осъзнаят кое е в техен интерес и те започват да купуват акции. Увеличеният интерес към инвестирането е в голяма степен причина за наблюдаваното в момента надпреварване на Фондовата борса. Днес се създават все повече кооперативни фондове, които отговарят на нуждите на средната класа.

Кооперативните фондове са популярни, защото дават сигурност. Средностатистическият купувач на кооперативни фондове е прекалено зает със своята работа, с плащането на данъци и заеми, със спестяване на пари за обучението на своите деца и за изплащането на кредитни карти. Той няма време да се учи да инвестира и затова разчита на мениджъра на кооперативния фонд. Освен това, тъй като общият фонд включва много различни видове инвестиции, той си мисли, че парите му са на сигурно място, защото са инвестирани в различни неща. Тази група от образовани представители на средната класа се придържа към догмата „инвестирай в различни неща“, съставена от брокерите и финансистите на кооперативните фондове.

„Играйте на сигурно. Избягвайте риска“. Истинската трагедия е, че този риск за типичния представител на средната класа се създава от липсата на ранно финансово обучение. На него му се налага да играе на сигурно, защото финансовото му положение е незавидно. В балансовия му отчет преобладават пасивите, а истинските активи, които носят приходи, липсват. В типичния случай единственият му източник на доходи е заплатата. Така животът му става изцяло зависим от шефа.

И когато им се представят истински „сделки на живота“, тези хора не могат да се възползват от възможността. Те трябва да играят на сигурно, просто защото работят толкова усърдно, че не им остава време да обмислят възможностите, защото данъците са много високи и те самите са затънали в дългове.

Както казах в началото на тази част, най-важното е да знаете разликата между актив и пасив. След като я осъзнаете, съсредоточете усилията си върху купуването само на доходоносни активи. Това е най-удачният начин да тръгнете по пътя към забогатяването. Продължавайте в този дух и колоната ви с активи ще започне да расте. Съсредоточете се върху намаляването на пасивите и разходите. Така си осигурявате повече пари, които да прибавяте към колонката с активите.

Скоро основата на активите ще стане толкова стабилна, че ще можете да си позволите да правите по-несигурни инвестиции. Инвестиции с възвръщаемост от 100 процента до безкрайност. Инвестиции от 5 000 долара, които скоро се превръщат в 1 милион долара или повече. Инвестиции, наричани „прекалено рисковани“ от средната класа.

Инвестирането не е рисковано. Проблемът е в липсата на най-обикновена финансова интелигентност, дори на финансова начетеност; това е причина за страха от „прекалено рискованите“ начинания.

Ако правите това, което правят масите, ще се получи следното:

Приходи: Работа за собственик

Разходи: Работа за правителство

Активи: няма

Пасиви: Работа за банката

 

Като служител, който е и собственик на жилище, трудовите ви усилия са насочени главно в следните направления:

1. Работите за някой друг. Повечето хора работят за заплата и правят собственика или акционерите по-богати. Вашите усилия и успехи ще осигурят успеха и пенсионирането на собственика.

2. Работите за правителството. Правителството взема своята част от вашата заплата, преди даже да сте я видели. Като работите по-усърдно, вие просто увеличавате размера на данъците, които взема правителството; става така, че повечето хора работят от януари до май само за правителството.

3. Работите за банката. След данъците, най-големите ви разходи са заемът за жилище и погасяването на дълговете по кредитните карти.

И ако започнете да работите по-усилено, всяко едно от тези три нива отнема все по-голяма част от вашите усилия. Следователно се налага да разберете как да правите така, че по-големите усилия да бъдат в полза на вас и вашето семейство.

Веднъж взели решение да се съсредоточите върху създаване на собствен бизнес, как бихте подредили целите си?

Повечето хора трябва да запазят професията си и да разчитат на своята заплата за покупката на активи.

Докато активите им се увеличават, как ще измерват своите успехи? Кога човек осъзнава, че наистина е богат? Аз имам свое определение не само за актив и пасив, а и за богатство. Всъщност съм го заимствал от един човек на име Бъкминстър Фулър. Някои го наричат шарлатанин, а други — гений. През 1961 г. той предизвика голямо вълнение сред архитектите, тъй като кандидатства за патент за нещо, наречено „геодезичен свод“. Но в молбата си Фулър споменава и няколко думи за богатството. В началото всичко изглежда много объркващо, но след няколкократно прочитане, започва да добива смисъл:

Богатството ни се измерва в следното: Колко дни сме в състояние да оцелеем без да работим… или ако спрем да работим днес, докога ще оцелеем?

За разлика от чистата стойност — разликата между вашите активи и пасиви, която често зависи от скъпоструващите прищевки на човека и мнението му за стойността на нещата — това определение дава възможност за наистина точно измерване. Сега вече можех да преценявам и наистина да се ориентирам къде се намирам на пътя си към целта за постигане на финансова независимост.

Нетната стойност често включва такива „активи“, които не носят приходи, като купени от вас неща, които само събират прах в гаража; богатството обаче се измерва с това колко пари правят вашите пари и следователно — какви са шансовете ви за финансово оцеляване.

Мярката за богатството ви е следната:

Колко пари получавате от активите си, и дали те са повече или по-малко в сравнение с разходите ви.

Ето един пример. Да речем, че притокът на пари от колонката с активите е 1 000 долара на месец. А месечните ми разходи са 2 000 долара. Какво е богатството ми?

Да се върнем към определението на Бъкминстър Фулър. Колко дни занапред мога да изкарам според него? И нека да предположим, че месецът е от трийсет дена. Според тази дефиниция притокът на пари ще ми стигне за половин месец.

Когато достигна 2 000 долара месечен паричен приход от активи, ще бъда богат. Все още няма да съм станал свръхбогат, но все пак ще съм богат, защото приходите ми от активи ще покриват напълно разходите ми. Ако поискам да увелича разходите си, първо ще трябва да увелича притока на пари от активи, за да запазя нивото на своето богатство. Обърнете внимание, че именно в този случай вече не съм зависим от заплатата си. Съсредоточил съм се върху изграждането на активи, които да ми донесат финансова независимост. Ако напусна работата си днес, ще имам възможност да посрещам месечните разходи с притока на пари от колонката с активите.

Следващата стъпка ще бъде да инвестирам в нови активи излишъка от парите, идващи от активи. Колкото повече пари отиват в колонката с активите, толкова повече се увеличава тя. Колкото повече се увеличават активите, толкова по-голям е притокът ми на пари. И докато разходите ми са по-малки от приходите, аз ще забогатявам; приходите ми от други източници, а не от ходене на работа, ще нарастват.

Докато процесът на реинвестиране продължава, аз ще вървя по пътя към забогатяването. Определението за „свръхбогатство“ е различно при всеки човек, но никога не може да си прекалено богат.

И запомнете това просто наблюдение:

Богатите купуват активи.

Бедните имат само разходи.

Средната класа купува пасиви с мисълта, че са активи.

Е, какъв е отговорът на въпроса: „С какво да започна, за да си направя собствен бизнес“?

Послушайте основателя на „Макдоналдс“.

Бележки

[1] Този приход има много предимства — не е свързан с големи инвестиции на пари, няма риск от загуба на капитал, може да се изгради в свободното време, получавате помощ и обучение, използвате връзките си с приятели от много държави, идеален е за хора, които искат да имат повече свободно време, за студенти, пенсионери, млади майки, инвалиди и други хора, които нямат капитал и са с ограничена физическа трудоспособност, или предпочитат да работят от къщи, тъй като се грижат за малко дете или болен.

[2] МЛМ-бизнесът е актив, който все още у нас е малко познат и недостатъчно оценяван. За сравнение един опитен мениджър, който работи на пълен работен ден и отсъства от къщи по 12–14 ч, у нас печели 1000–3000 лв, а един добър мрежар, който работи в удобно за него време от дома си, може да печели 10000–20000 лв, даже повече — това е бизнес без таван на доходите.