Робърт Кийосаки
Богат татко, беден татко (1) (На какво богатите учат децата си за парите, а бедните и средната класа — не)

Въведение

Нуждата

Подготвя ли училището децата за реалния живот? „Ако учиш много и получаваш хубави оценки, ще си намериш добра и високоплатена работа“ — казваха някога моите родители. Тяхната цел в живота беше да осигурят на мен и на по-голямата ми сестра висше образование, за да имаме по-големи шансове за успех в живота. Когато през 1976 година най-после се дипломирах с отличие в Държавния университет на Флорида, родителите ми видяха мечтата си осъществена. Аз бях върховото постижение на живота им. В съответствие с „Плана максимум“ постъпих на работа в една счетоводна фирма; пред мен се очертаваше успешна кариера и ранно пенсиониране.

Съпругът ми Майкъл е следвал подобен път. И двамата произхождаме от трудолюбиви и не особено заможни семейства, но с безупречна професионална етика. Майкъл също се е дипломирал с отличие и то два пъти: първо като инженер, а след това като юрист. Скоро започна работа в престижна вашингтонска адвокатска кантора, специализирана в областта на патентното право. Бъдещето му изглеждаше светло, кариерата му — начертана, а ранното му пенсиониране — гарантирано.

Въпреки че имахме известни успехи в кариерата си, тя не потръгна, както очаквахме. И двамата сменяхме работните си места няколко пъти, уж все за по-добро, но никъде не ни осигуряваха за пенсия. Пенсионните ни влогове нарастваха единствено чрез личните ни вноски.

С Майкъл създадохме прекрасно семейство и три чудесни деца. Две от тях вече учат в колеж, а третото току-що влезе в гимназията. Похарчихме цяло състояние, за да сме сигурни, че децата ни ще получат възможно най-доброто образование.

Един ден през 1996 година едно от децата ми се прибра от училище с разбити илюзии. Беше му омръзнало и беше уморено от учене.

— Защо трябва да си губя времето за изучаване на предмети, които никога няма да използвам в живота си? — протестираше той.

Без да мисля, отговорих:

— Защото без добри оценки не можеш да влезеш в колежа.

— Все ми е едно дали ще вляза в колежа или не — отвърна той. — Мисля да стана богат човек.

— Ако не се дипломираш в колежа, няма да си намериш работа, — отвърнах аз с панически нотки в гласа и с майчинска загриженост. — А как мислиш да забогатееш, ако не си намериш добра работа?

Синът ми се подсмихна и поклати глава с досада. Бяхме водили подобни разговори много пъти. Завъртя глава и погледна отегчено към тавана. Думите на майчинската ми мъдрост отново не бяха чути.

Той е умен младеж със силна воля, винаги учтив и почтителен.

— Мамо — започна синът ми. Беше дошъл моят ред да изслушам лекция. — Бъди в крак с времето! Огледай се наоколо. Най-богатите хора не са забогатели с образование. Виж например Майкъл Джордън и Мадона. Дори Бил Гейтс, който не е учил в Харвард, създаде „Майкрософт“. В момента той е най-богатият човек в Америка, а е само на трийсет години. А един питчър в бейзбола печели повече от четири милиона долара на година, макар да го смятат за психически болен.

Настъпи продължително мълчание. Започна да ме гризе съвестта задето давах на сина си същия съвет, който навремето ми бяха дали и моите родители. Светът около нас се беше променил, но съветът — не. Доброто образование и добрите оценки вече не бяха гаранция за успех и никой освен децата ми не забелязваше това.

— Мамо — продължи той, — не искам да работя като роб, както работите двамата с татко. Вярно, изкарвате много пари, живеем в огромна къща с много екстри. Но ако послушам съвета ти, ще стана като теб и ще работя все повече и повече само за да плащам още повече данъци, и накрая ще затъна в дългове. Вече няма сигурност в работата. Знам, че завършилите днес колеж получават по-малко от теб, когато ти си завършила на времето. Да вземем например лекарите. Те не изкарват толкова пари, колкото са изкарвали преди. Знам също, че когато се оттегля, не мога да разчитам на общественото осигуряване или на пенсията, която ще ми дава компанията. Трябват ми нови отговори.

Той беше прав. И двамата се нуждаехме от нови отговори. Съветът на родителите ми може и да е бил верен за хората, родени преди 1945 година, но е пагубен за родените в бързо променящия се днешен свят. Не можех повече да повтарям на децата си: „Ходете на училище, изкарвайте добри оценки и си намерете сигурна работа“. Знаех, че трябва да търся нови начини, за да насочвам образованието им. Като майка, а също и като счетоводител, ме притесняваше липсата на финансово обучение в училище. Повечето от младежите днес имат кредитни карти още преди да завършат гимназия, макар все още да не знаят как да боравят с парите, нито как да ги инвестират, а още по-малко — как се изчислява сложната лихва при кредитната карта. Накратко, без финансови познания и без да разбират как действат парите, те не са готови да се справят в света, който ги очаква, и където се набляга повече на харченето, отколкото на пестенето.

Когато през първата година от обучението си в колежа най-големият ми син затъна до уши в дългове покрай кредитната си карта, аз не само му помогнах да закрие картата, но и започнах да търся начин да осигуря някаква финансова грамотност на децата си.

Един ден миналата година мъжът ми се обади от офиса си.

— При мен дойде един господин, с когото мисля, че трябва да се запознаеш. Името му е Робърт Кийосаки. Той е бизнесмен и инвеститор и е тук, за да патентова някакъв продукт в областта на образованието. Струва ми се, че става дума точно за онова, което отдавна търсиш.

Точно това, което търсех

Съпругът ми Майк беше толкова впечатлен от новия образователен продукт „ПОТОЦИ ПАРИ“, разработен от Робърт Кийосаки, че уреди и двамата да участваме в тестването на прототипа. Тъй като ставаше дума за образователна игра, аз попитах и деветнайсетгодишната си дъщеря, която беше студентка в първи курс на местния университет, дали би желала да се присъедини към нас, и тя се съгласи.

В теста участваха петнайсет души, разделени на три групи.

Майк беше прав. Този продукт беше точно това, което търсех. Той приличаше на цветна дъска за „Монополи“, но имаше една особеност: в средата беше нарисуван гигантски, добре облечен плъх, който тичаше по въртележка. За разлика от играта „Монополи“, тази имаше два кръга — вътрешен и външен. Целта беше да се измъкнеш от вътрешния кръг — Робърт го наричаше „Омагьосаната въртележка на плъховете“ — и да стигнеш до външния, наречен още „Лента за бързо движение“. Както Робърт ни обясни, „Лентата за бързо движение“ отразявала начина, по който играят богатите хора в истинския живот.

А за „Въртележката на плъховете“ той каза:

— Ако се вгледате в живота на средно образования, здраво работещ човек, ще откриете, че той изминава подобен път. Детето пораства и тръгва на училище. Гордите родители са развълнувани, защото то се откроява сред връстниците си, изкарва честно хубави оценки и е прието в колеж. Детето се дипломира, вероятно отива в училище по специалността си и прави каквото му е казано — търси си сигурна работа. Намира тази работа, може би като лекар или като адвокат, влиза в армията или работи за правителството. Започва да получава заплата, кредитните карти идват на купчини и пазаруването започва, ако вече не е започнало преди това. Детето разполага с пари за харчене, посещава места, където е пълно с други като него и се запознава с различни хора. Те си определят срещи, а понякога дори сключват и брак. Животът е чудесен, защото днес и мъжете, и жените работят. Двете заплати са блаженство. Двамата се чувстват успели, бъдещето им е светло; решават да си купят къща, кола, телевизор, да си вземат отпуск и да си родят деца. Детето се ражда. Нуждата от пари нараства. Щастливата двойка решава, че кариерата й е изключително важна и започва да работи по-усърдно, борейки се за повишения и за по-висока заплата. Заплатата се увеличава, с нея идва и второто дете, а с това пък и нуждата от по-голяма къща. Семейството започва да работи още по-усърдно, двамата са добри служители и дори се посвещават още повече на работата си. Започват да учат отново, за да се усъвършенстват по специалността си и така да могат да изкарват повече пари. Може би си намират и допълнителна работа. Приходите им се увеличават, но и данъците върху новия огромен дом, социално-осигурителните вноски и всички останали такси също нарастват. Семейството получава големите си заплати и се чуди къде отиват парите. С кредитните си карти купува и ценни книжа, и задоволява ежедневните си нужди. Децата навършват пет-шест години и родителите трябва да започнат да спестяват пари за колеж, а също така и за собственото си пенсиониране. Щастливата двойка, родена преди трийсет и пет години, е обречена на „Въртележката“ до края на живота си. Тя работи за работодателя, плаща данъци на държавата, връща заеми на банката и погасява кредити. След това родителите съветват децата си да учат усилено, да изкарват добри оценки и да си намерят сигурна работа. Децата не научават нищо за парите и работят цял живот за тези, които се възползват от наивността им. Процесът се повтаря и при следващото поколение. Ето това е „Омагьосаната въртележка“.

Единственият начин, по който можете да се измъкнете от „Омагьосаната въртележка“, е доказвайки високи умения по счетоводство и инвестиране, които според някои са най-трудните неща за усвояване. Като дипломиран счетоводител с многогодишна практика зад гърба си аз се изненадах, че Робърт бе успял да направи изучаването на тези два предмета забавно и вълнуващо. Процесът беше замаскиран изключително успешно и докато се стремяхме да излезем от „Омагьосаната въртележка“, ние бързо забравихме, че се учим.

Скоро тестваният продукт се превърна в приятно следобедно занимание за мен и дъщеря ми и ние започнахме да разискваме неща, за които никога досега не бяхме говорили. Като счетоводител за мен бе лесно да играя игра, която изисква обявяване на доходите и изчисляването на баланса. Затова ми оставаше време да помагам на дъщеря си и на другите участници на масата, които не разбираха идеите. Аз бях първият и единствен човек от цялата група, който успя да излезе от „Омагьосаната въртележка“ този ден. Направих го за по-малко от петдесет минути, въпреки че играта продължи близо три часа.

На моята маса седяха банкер, бизнесмен и компютърен програмист. Смути ме това, че те не знаеха почти нищо за счетоводство и инвестиране — много важни в техния живот неща. Чудех се как успяват да се справят със собствените си финансови дела. Разбирах защо деветнайсетгодишната ми дъщеря не беше наясно с тази материя, но другите бяха зрели хора, най-малко два пъти по-възрастни от нея.

След като излязох от „Омагьосаната въртележка“, наблюдавах два часа дъщеря си и живеещите в охолство хора, които хвърляха заровете и местеха пионките си. Бях доволна, че тези хора научават нещо; в същото време ме притесняваше фактът, че те знаеха толкова малко за основите на простото счетоводство и инвестиране.

Те се затрудняваха да направят връзката между декларирането на доходите и изчисляването на баланса. Докато купуваха и продаваха активи, те не съумяваха да запомнят, че всяка сделка може да въздейства на месечните им приходи. Замислих се колко ли хора по света изпитват подобни затруднения по отношение на финансовите въпроси, само защото никога не се учили тези предмети.

„Добре поне, че сега се забавляват и са увлечени от желанието да спечелят играта“ — помислих си аз. След като прекрати състезанието, Робърт ни даде възможност в продължение на петнайсет минути да обсъдим помежду си „ПОТОЦИ ПАРИ“.

Бизнесменът не беше доволен. Играта не му хареса.

— Не ми трябва да знам това — заяви той на висок глас. — Аз наемам счетоводители, банкери и адвокати, за да ме съветват за тези неща.

Робърт отвърна:

— Правило ли ви е някога впечатление, че има счетоводители, които не са богати? Както и банкери, и адвокати, и борсови агенти, и брокери на недвижими имоти. Те знаят много и по-голямата част от тях са умни хора, но повечето не са богати. Тъй като в нашите училища не преподават това, което богатите вече знаят, ние трябва да послушаме съветите именно на богатите. Защото един ден, както си пътувате по магистралата, ще попаднете в задръстване и ще започнете да се борите да се измъкнете от него, за да стигнете навреме на работното си място. Ще погледнете наляво и ще видите вашия банкер. Ще се обърнете надясно и ще видите и счетоводителя си, заклещен в същото задръстване. Това трябва да ви подскаже нещо.

Компютърният програмист също не беше очарован от играта:

— Мога да си купя обучаващ софтуер.

Банкерът обаче беше впечатлен.

— Учих счетоводство в училище, но никога не съм знаел как да го използвам в истинския живот. Сега вече знам. Трябва да изляза от „Омагьосаната въртележка“.

Но изказването на дъщеря ми ме трогна най-много.

— Беше ми забавно да уча, каза тя. — Научих много за това как действат парите и как да инвестирам.

После добави:

— Сега знам, че мога да си избера професията, която искам, а не онази, която ще ми даде сигурност, полза и добра заплата. Ако усвоя това, което ми предлага тази игра, ще бъда свободна в избора си на образование и работа… вместо да уча нещо само защото бизнесмените търсят точно тези професионални умения. Ако науча това, няма да се притеснявам за работата и социалното си осигуряване, както са се загрижили вече повечето от моите съученици.

След играта нямах възможност да остана и да поговоря с Робърт, но се уговорихме да се срещнем по-късно и да обсъдим неговия проект. Знаех, че с тази игра той иска да помогне на другите да станат по-богати и затова нямах търпение да разбера по-нататъшните му планове. Следващата седмица поканихме Робърт и съпругата му на вечеря. Макар това да беше първото ни събиране, ние имахме чувството, че се познаваме от години. Открихме, че имаме много общи теми за разговор — от спорт и игри до ресторанти и обществено-икономически проблеми. Обсъждахме бързо променящия се свят. Отделихме много време на въпроса защо повечето американци имат малки спестявания за пенсия или изобщо нямат такива. Говорихме и за почти банкрутиралите системи за обществено осигуряване и здравеопазване. Нима на децата ми щеше да им се наложи да осигуряват пенсиите на седемдесет и пет милиона възрастни? Чудехме се дали хората осъзнават колко е рисковано да се разчита на някакъв пенсионен план.

Първата грижа на Робърт беше увеличаващата се пропаст между богатите и бедните в цял свят. Като самоук и самоизградил се предприемач, който много пътува и инвестира, той можеше да се е пенсионирал на 47 години. Но Робърт продължаваше да работи, защото споделяше загрижеността, която измъчваше и мен самата за собствените ми деца. Той знаеше, че светът се е променил, но образованието — не. Според него децата ни от години се обучаваха по стара образователна система, зубреха предмети, които никога няма да използват, подготвяха се за свят, който вече не съществува. Той обичаше да казва:

— Най-опасният съвет, който можете да дадете на детето си днес, е: Ходи на училище, изкарвай добри оценки и си намери сигурна работа. Това е стар и лош съвет. Ако можехте да видите какво се случва в Азия, Европа и Южна Америка, щяхте да сте загрижени като мен.

Той вярваше, че съветът е лош, „защото, ако искаме децата ни да имат социално осигурено бъдеще, те не трябва да играят по старите правила. Прекалено рисковано е“.

Попитах го какво разбира под „стари правила“.

Хората като мен използват няколко комбинации от правила, различни от вашите — сподели той. — Какво става, когато една компания обяви, че ще прави съкращения?

— Следва уволняване на хора — отвърнах аз. — Семействата са засегнати. Безработицата се увеличава.

— Да, но какво става с компанията на пазара?

— По принцип цените на продуктите й се увеличават, когато се обяви съкращението — казах аз. — Пазарът е доволен, когато компаниите намаляват разходите за работната ръка, независимо дали заради автоматизиране на производството или поради намаляване на щата.

— Правилно — отбеляза той. — А когато цената на продуктите й се увеличи, хора като акционерите получават повече пари. Ето това имам предвид под различни комбинации от правила. Работниците губят, а собствениците и инвеститорите забогатяват.

Робърт ни обясняваше не само разликата между работника и работодателя, но и разликата между възможността да контролираш собствената си съдба и това някой друг да я контролира.

— Но на повечето хора им е трудно да разберат защо става така — казах аз. — Те си мислят, че не е честно.

— Ето защо е глупаво просто да кажеш на едно дете да завърши добре училище — продължи той. — Глупаво е да се приема, че образователната система в този си вид ще подготви децата за света, с който ще се сблъскат след дипломирането си. Всяко дете се нуждае от по-солидно образование, при това различно. То трябва да знае правилата. Различни комбинации от правила. Има парични правила, с които богатите боравят, и други правила, според които действат останалите 95% от хората. Тези 95% научават въпросните правила вкъщи и училище. Ето защо е рисковано днес да кажеш на детето си: „Учи много и си намери работа“. Децата днес се нуждаят от по-интелигентно образование и сегашната система не може да им го даде. Не ме интересува колко компютъра слагат в класната стая, нито колко пари изразходва училището. Как може образователната система да преподава предмет, който не познава? И как могат родителите да научат децата си на нещо, на което не ги учи училището? Как да преподавате на детето си счетоводство? Няма ли да му доскучае? И как ще обучавате детето си да инвестира, когато вие самите бягате от риска? Реших, че вместо да уча децата си да играят без рискове, е по-добре да ги науча да играят умно.

— Как тогава ще обясниш на едно дете за парите и за всички неща, за които говорихме? — попитах аз Робърт. — Как можем да го направим лесно за родителите, когато те самите не го разбират?

— Написах книга по въпроса — отговори той.

— Къде е тя?

— В компютъра ми. Там е от години и е на части. Все още не съм се решил да я събера и подредя, макар че от време на време прибавям по нещо към нея. Започнах да я пиша, но така и не я довърших…

И така си беше. Когато прочетох разпръснатите откъси, реших, че книгата си заслужава да бъде издадена и споделена с хората, особено в тези бурно променящи се времена. Уговорихме се с Робърт да работим съвместно върху нея.

Попитах го от колко финансова информация се нуждае според него едно дете. Отговори ми, че зависи от детето. На младини той самият знаел, че иска да бъде богат и късметът му се усмихнал, като му дал баща, който бил богат и бил готов да го напътства.

— Образованието е основата на успеха — заяви Робърт. — Еднакво важни са и училищните, и финансовите, и комуникативните умения.

По-нататък следва историята за двамата бащи на Робърт — единият богат, а другият беден. Контрастът между двамата е твърде показателен. Аз подкрепих, редактирах и сглобих книгата. Препоръчвам на всички счетоводители, които я четат, да забравят голяма част от наученото от учебниците и да се замислят върху теориите, представени от Робърт. Много от тях наистина противоречат на основите на общоприетите счетоводни принципи, но затова пък дават на читателя нещо изключително ценно: възможност да вникне в начина, по който истинските инвеститори анализират инвестиционните си решения.

Когато ние, родителите, съветваме детето си „ходи на училище, учи се добре и си намери добра работа“, всъщност често действаме под влияние на стереотипа, насаден ни от нашата култура. Просто това много дълго е бил правилният начин на действие. Когато се запознах с Робърт, идеите му първоначално ме изненадаха. Тъй като е отгледан от двама бащи, той е бил приучван да се стреми към две различни цели. Образованият му баща го е съветвал да работи за фирма. Богатият му баща го е съветвал да притежава фирма. И двата житейски пътя изискват образование, но предметите за изучаване са съвсем различни. Образованият баща окуражавал Робърт да бъде умен човек. Богатият му баща пък го насърчавал да се научи как да наема умни хора.

Да имаш двама бащи е голям проблем. Истинският баща на Робърт работел като инспектор по образованието на Хавайските острови. Тогава Робърт бил на шестнайсет години и заплахата „Ако не изкараш добри оценки, няма да си намериш добра работа“ не е имала особен ефект. Той вече знаел, че кариерата му е свързана с управлението на фирма, а не с работа за нея. Между другото, без мъдрото и настоятелно напътствие на класния си наставник, Робърт може би никога нямало да отиде в колеж. Той си го призна. Нямал търпение да започне да създава своята фирма, но най-накрая се съгласил, че обучението в колежа също ще му бъде от полза.

За повечето родители идеите в тази книга може би са много далечни и радикални. Някои родители срещат големи трудности да накарат децата си да ходят на училище. Но променящите се времена изискват ние, родителите, да бъдем отворени към нови и дръзки идеи. Да окуражаваш децата си да бъдат добри служители, означава да ги съветваш да плащат цял живот много повече данъци, отколкото е справедливо, и шансовете им за пенсиониране да са незначителни или никакви. Действително данъците са най-големите ни разходи. Впрочем повечето семейства работят от януари до средата на май само за да си покрият данъците. Нуждаем се от нови идеи и тази книга ни ги дава.

Робърт твърди, че богатите учат децата си иначе — вкъщи около масата за хранене. Може би това не са идеите, за които бихте разговаряли с децата си, но все пак ви благодарим за интереса. Препоръчвам ви да продължавате да търсите. Като майка и счетоводител мисля, че идеята да се получават добри оценки и да се намери хубава работа е остаряла. Нуждаем се от нови идеи и образование. И може би идеята да се стремят да бъдат добри наемни работници и в същото време да си имат собствена инвестиционна фирма не е чак толкова лоша.

Надеждата ми като майка е тази книга да помогне и на други родители. Надеждата на Робърт е чрез нея да информира колкото се може повече хора, че всички могат да преуспеят, ако пожелаят. Ако в момента сте градинар, чистач или безработен, имате възможността да се обучите и да научите тези, които обичате, да се грижат финансово за себе си. Запомнете, че финансовите знания са тези, които ще ни измъкнат от финансовите проблеми.

Днес ставаме свидетели на по-големи от когато и да било досега глобални и технологични промени. Никой няма кристална топка за ясновидство, но едно е сигурно — промените, които ни очакват, надминават нашето въображение. Кой знае какво ще ни донесе бъдещето? Но каквото и да се случи, пред нас има два основни избора: да играем без рискове или да играем умно, като се подготвяме, обучаваме и събуждаме финансовия гений в нас и в нашите деца.